Евристика и уклони

Пловдивски университет

„Паисий Хилендарски“

Педагогически факултет

На тема :

Евристика и уклони

Изготвил:

Милена Василева

Пловдив

Вземането на решения е когнитивен процес на избор между алтернативни стратегии според определени критерии. Решаването на проблем е несамостоятелен когнитивен процес (който се нуждае от достатъчно воля за изпълнение) на намиране на поредица от действия към оправяне на несъответствия между настоящо и търсено състояние. Основни стъпки при решаване на проблемите:

- Подготовка за генериране на решения

- Преглед на наличната информация

- Преглед на критериите за решаване

- Избор на алтернативни стратегии за генериране на решение т.е. проблема да стане „добре определен” .Самото създаване на решението, ако проблема е прост- по пътя на пробите и грешките. По- сложните изискват евристика за разрешение. Може да се връщаме назад и да прескачаме стъпки. Може да променим реда им ако се налага или да пропускаме стъпки, ако ни се стори уместно.

Евристики и усложнения. Хората вземат решения на базата на евристики и уклони. Това са съкратени умствени пътища , те облекчават когнитивното натоварване при вземане на решения, но допускат много грешки. Евристика /представителност/ , при нея преценяваме вероятността за несигурно събитие според, колко е сходно на ситуацияа, от която е извлечено и степента до която отразява видимите характеристики. На процеса чрез, който се генерира напр. случайност. Често разсъждаваме от гледна точка на това, дали нещо изглежда като набор от случайни прояви, вместо да отчитаме истинската вероятност за дадено случайно събитие. Тази тенденция ни прави по-уязвими към машинации на шарлатани и мошеници. Пример за евристика- представителност е грешката на комарджията. Погрешното убеждение,че вероятността за дадено случайно събитие е повлияно от предходни случайни събития /печалба или загуба/.

Комарджия, който губи в пет последователни залагания вярва,че шестия ще спечели. Истината е,че всяко залагане е независимо събитие. То има еднаква вероятност да е печелившо или губещо. В живота си често употребяваме евристика- представителност напр. ако не сме чули прогнозата за времето и преценим вероятността да вали базирайки се на определени характеристики, с които предполагаме тази вероятност( месеца от годината, присъствие или отсъствие на облаци и др.) Друг случай – погрешно вярваме, че малките извадки наподобяват на цялата популация. Когато ни представят статистика, тогава можем да отчетем данните въз основа на собствените си наблюдения. Напр „Познавам човек, който ...”

Евристика- наличност: прави преценка на базата на това ,колко често можем да припомним дадено явление.

Евристика като представителност и наличност не винаги водят до лоши преценки и решения.

Робърт Стърнбърг обобщава някои евристики и уклони, свързани с когнитивните схеми:

1. Уклон на правия ъгъл – отразява склонността да представяме кръстовищата като образуващи 90-градусови ъгли по-често, отколкото е в действителност.

2. Евристика на симетрията – отразява склонността да представяме формите като по-симетрични, отколкото са.

3. Евристика на ротацията – отразява склонността да представяме скосените линии като по-вертикални или хоризонтални, отколкото са.

4. Евристика на подреждането – склонни сме да подравняваме повече, отколкото е в действителност.

5. Евристика на относителната позиция – склонни сме да нагласяме относителните позиции на белези и граници спрямо концептуалното познание за контекста, в който са разположени, а не чрез отразяване на действителните конфигурации.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Когнитивна психология-Р. Стърнбърг