ТЯЛОТО КАТО ФЕНОМЕНАЛНО ЯВЛЕНИЕ
Цели векове природата на тялото и аспектът'на формата са били тема на много изследвания, размисли и обсъждания. Повечето от направените изводи по принцип са верни. Ако съвременният изследовател приеме закона за Аналогията като изходна позиция и допусне теорията на Херметизма, че ,^акто е горе, така е и долу", той ще може правилно да се ориентира в сложността на проблема. Следните постулати могат да се окажат в тази връзка много полезни:
1. Човекът, като природа на тялото, е единен, единица.
2. Това единство се дели на много части и органи.
3. Всички те функционират съгласувано и заедно.
4. Всяка от частите е различна по форма и функции, но всички са взаимозависими.
5. Всяка част и всеки орган на свой ред са образувани от молекули, клетки и атоми и всички те са обединени в общата форма на организъм благодарение живота на целостта.
6. Единството, наречено човек, се дели на пет части. Едни от тях са по-важни, други не толкова, но всички заедно образуват този жив организъм, който наричаме човешко същество и който е съставен от: глава; горна половина, или онази част, която се намира над диафрагмата; долна половина, или тази част, която се намира под диафрагмата; ръце; крака.
7. Тези органи служат на различни цели, но от тяхното правилно функциониране и добро състояние зависи благополучието на цялото.
8. Всеки от тях има свое собствено битие, което представлява обща сума от живота на неговата атомна структура; всеки е движен от обединения живот на цялото, насочван от главата чрез разумната воля (енергията) на духовния човек.
9. Най-важните части на тялото са: главата, горната и долната половина. Човек може да живее без ръце и крака.
10. Всяка от тези три части е троична по своя физически състав, по аналогия с трите части на човешката природа и с деветте аспекта от съвършения живот на монадата. Има, разбира се, и други органи, но посочените притежават по-голямо езотерично значение в сравнение с останалите.
а) В главата се намират:
1. Петте мозъчни дяла, или онова, което може да бъде наречено единна мозъчна структура.
2. Трите жлези: каротидната, хипофизата и епифизата.
3. Двете очи.
б) В горната телесна половина се намират:
1. Гърлото. 2. Дробовете. 3. Сърцето.
в) В долната половина се намират:
1. Далакът. 2. Стомахът. 3. Половите органи.
11. Цялостният състав на'туловището също е троен:
кожа и скелет; кръвоносна система; троична нервна система.
12. Всеки аспект от тази троичност съответства на трите части от природата на човека:
а) Физическа природа - кожата и скелетът са аналогии на етерното и на плътното тяло;
б) Душевна природа - кръвоносната система е аналогия на всепроникващата душа, която насища всички части на слънчевата система, както кръвта прониква до всички части на човешкото тяло;
в) Духовна природа - нервната система, която насища с енергия и управлява физическия човек, съответства на енергията на духа.
13. В главата намираме аналогия с духовния аспект (управляващата воля, монадата, Единния):
а) мозъкът с неговите пет дяла съответства на физическата форма, която човешкият дух оживотворява, доколкото тези дялове са проводниците, чрез които духът се проявява във физическия свят;
б) трите жлези в главата са тясно свързани с душата, или с низшата и висшата психична природа;
в) двете очи са съответствия във физическия план на монадата, която по своята същност е воля и любов-мъдрост, или атма-будхи, съгласно окултната терминология.
14. Горната половина на тялото представя аналогия с тро-ичната природа на душата:
а) гърлото, като съответствие на третия творчески аспект (природата на тялото, активния разум на душата);
б) сърцето, като любов-мъдрост на душата (будхи, Христовия принцип);
в) белите дробове, като аналогия на жизненото дихание и съответствие на духа.
15. В долната половина на тялото отново имаме тройна система:
а) половите органи, като творчески аспект - създателите на тялото;
б) стомахът, като физическо проявление на слънчевия сплит - съответствие на душевната природа;
в) далакът, като приемник на енергия - физическо изражение на приемащите центрове, аналогия на енергизиращия дух.
Добре осъзнавам, че изложените по-горе технически сведения са затрудняващи и привидно безполезни. Могат да ме попитат: защо е необходимо да сме толкова педантични при изброяването на физически и психологични подробности от академичен характер, щом с помощта на волевия акт, на божественото могъщество и с определени Думи на Силата е възможно да се осъществи изцелението? Това по принцип е правилна идея, но тя не отчита съвременните дадености. Ако всички лечители бяха Учители на Мъдростта, ако имаха ясновидски способности, ако разбираха Кармичния Закон и неговото проявление в живота на пациента, ако се ползваха от пълното съдействие на лекувания и ако владееха способността да прилагат определени Думи и Мантри, само тогава академичните знания наистина биха станали излишни. Посочените изисквания обаче не се изпълняват и повечето от лечителите не владеят тези сили. Вярно е, че те лекуват (макар и не толкова често, колкото си мислят), но в случаите на успех е станало следното:
1. Пациентът се е излекувал по волята на съдбата, т. е. неговата душа с успяла да привлече своя проводник (физическия човек) към излъчващата аура на лечителя или на лечителската група. Болният във всички случаи би се излекувал, но процесът е ускорен от положените усилия, внимание и вяра.
2. Лечителят се е намесил в живота на пациента и така е забавил процеса на неговото духовно обучение. Това често се забравя. Тази тематика е твърде сложна, за да бъде разглеждана тук, но аз вероятно ще мога да я осветля по-пълно в последния раздел на това изследване.
Затова, докато не бъде достигнато пряко знание, е изключително важно да се изучава жизнената структура на човека и мрежата от енергии и сили, които образуват неговия организъм. Необходимо с мснтално разбиране на лечителните процеси. Причините, поради които те изглеждат трудни, сложни, неразбираеми и свързани с привидно губене на време, са следните:
1. Неспособността дори на напредналия човешки разум да осъзнае нещата е тяхната цялостност. Синтезният подход все още липсва. В наше време учението трябва да се овладява стъпка по стъпка, подробност след подробност, правило след правило, пример след пример. Бъдещето обаче ще донесе на човека способността да вижда нещата синтезно, да обхваща картината в нейните най-общи и релефни линии чрез мигновено прозрение - това ще е бъдещата техника на расата. Един поглед на просветления ум, едно велико излъчване на любов - и лечителят ще разбере дали трябва да лекува, като подпомогне усилията на болния, или да се откаже от лечението.
2. Инерцията на средните мъже и жени, която въстава срещу усилието, необходимо за овладяване на техническата страна при лекуването. За тях е много по-удобно да се скрият зад божествеността (потенциална, но непроявена) и да кажат: „Нека бъде волята Божия". Много по-лесно е да се познае любовта и излъчването на любов, отколкото да се овладеят методите, чрез които тя може да стане действена, както и природата на явленията, които трябва да бъдат повлияни.
Тези бележки изискват внимание и дълбок размисъл. Син-тезната мощ на ума, подплатена с чиста любов, ще стане след време инструмент на всеки истински лечител. Междувременно, в търсене на бъдещето и за по-лесното формулиране на висшето лечителско изкуство (основано върху разбирането за енергията с нейния приток и циркулация), в този трактат ще бъде внесена известна доза академизъм. Освен всичко друго, изложените факти са реални и съществуват в действителността, също както емоциите, които средният лечител нарича любов.
Седемте главни центъра (продължение)
Нека сега продължим с разглеждането на центровете. Вече се ориентирахме в особеностите на четирите центъра над диафрагмата -чрез три от тях трябва да се прояви Духовната Триада, а синтсзният център (аджна) накрая става изражение на интегрираната личност и се превръща в насочващ проводник на душата. Сега ни предстои да разгледаме трите центъра под диафрагмата - слънчевия сплит, сак-ралния (кръстния) център и този в основата на гръбнака. Най-важен за кандидатите е центърът на слънчевия сплит; най-активен при човечеството като цяло е сакралният център; най-неподвижен (от гледна точка на духовния човек) е центърът в основата на гръбнака.
5. Център на слънчевия сплит. Разположен е върху гръбначния стълб, малко под лопатките, и е изключително активен. В епохата на Атлантида достига висока степен на развитие, точно както в арийс-китс времена започва бързото пробуждане на гърления център. Центърът на слънчевия сплит е свързан по специфичен начин с други два центъра - със сърдечния център и с центъра аджна. Тези три центъра образуват интересен триъгълник от енергии, който привлича вниманието на Йерархията. Притокът на енергия постъпва от душата (през центъра аджна) към сърцето, в зависимост от степента, в която кандидатът е свързан със своята душа. Това предизвиква три следствия:
- стимулиране на сърдечния център;
- ответна реакция на сърдечния център, която активизира центъра аджна и постепенно води до признаване на груповото съзнание от страна на личността;
- пробуждане на особен сърдечен център в главата.
Този процес се облекчава от ускореното развитие (при кандидата) на центъра на слънчевия сплит, който оказва специфично въздействие върху сърцето, плюс реципрочно взаимодействие с центъра аджна. Така се получават два важни триъгълника:
Както в астрологията съществува наука за триъгълниците, така след време ще се развие и науката за триъгълниците по отношение на човешката система. Засега си служа само с намеци за тази наука, които да привлекат интуицията на ученика:
а) Слънчевият сплит (както и сърдечният център) е отражение на „сърцето на слънцето" в личността. Той е централен фактор в живота на всички индивиди, намиращи се под нивото на подложения на изпитания ученик; умът започва да функционира, макар и слабо. Това е мястото за „изход" на астралното тяло към външния свят и е инструментът, който провежда емоционалната енергия. Слънчевият сплит е орган на желанието. Той има голямо значение в живота на средния човек и постигането на контрол върху него е жизнена цел на кандидата; желанието трябва да бъде преобразувано в устрем.
б) Слънчевият сплит е достигнал пълната си активност през атлантическия период, когато се е развивала втората велика човешка раса. Тези по-ниски центрове не са толкова специфично свързани с посвещенията, както центровете над диафрагмата; те са центрове на личността и трябва да са под контрола на душата при приемане на посвещения от различна степен.
в) Слънчевият сплит е главен разпределителен център за всички енергии под диафрагмата, т. е. на енергиите, свързани с трите главни и останалите по-малки центрове. Отношението на този център към астралния свят е изострено (странно, но изразително прилагателно). Той е приемник на всички емоционални реакции, импулси и енергии на желанието; сегашното човечество проявява по-голяма възприемчивост и групова активност от когато и да било преди и това прави положението остро и крайно трудно. Човешкият род се подлага (чрез индивидуалния и колективния слънчев сплит) на почти непоносим натиск. Такива са посветителните изпитания! Тук не смятам да разглеждам процесите, чрез които се привличат низшите енергии, нито тяхното фокусиране в центъра на слънчевия сплит и пречистването им до степента, при която става възможно тяхното пренасяне към сърдечния център. Това е част от обучението, което приетите ученици преминават преди второто посвещение. Темата е сложна за разбиране и носи определени опасности за всички, които не са готови за този процес, но все пак, ако има живо усилие, развитието ще се осъществи почти автоматично. Така, слънчевият сплит се оказва най-обособеният от всички центрове (с изключение на центъра аджна при човека, вървящ по левия път), доколкото се намира по средата между гърления и сърдечния център - над диафрагмата, и сакралния и центъра в основата на гръбнака -под диафрагмата. Това е важен факт.
г) Слънчевият сплит е онзи център в етерния проводник, благодарение на който средното непросветено човечество живее, движи се и съществува. Човечеството е движено от желанието - било то лошо и егоистично, или добро и духовно. През този център протичат повечето енергии, които правят човека прогресивен, доколкото той е амбициозен и честолюбив; егоистичен, доколкото за него са важни собствените му желания; и подвижен, доколкото той с астрално поляризиран. През него протича „ярката светлина, зародила се в Атлантида", и се постига контакт с астралната светлина. Затова чрез този център работят повечето медиуми и ясновидци. Впоследствие тези хора ще се обучат да работят като посредници, ще използват своите способности съзнателно и разумно и ще овладеят прякото възприятие, което ще измести ясновидството. Тогава те ще бъдат поляризирани в центъра аджна. Сега слънчевият сплит е най-неспокойният център в тялото и е причина за повечето стомашни заболявания и чернодробни проблеми. Цялата област непосредствено под диафрагмата при средния човек е в състояние на непрекъснат смут, което се обяснява с индивидуални и колективни причини.
Както центърът аджна представлява (при високо развитие) синтез от силите на личността и е основен насочващ и разпределящ проводник, така центърът на слънчевия сплит е синтез от енергии при средноразвитата, неинтегрирана личност. Това е центърът, където се събират всички по-ниски енергии и е онази фокусна точка, която осигурява пренасочването и разпределението на натрупаните енергии и предаването им към съответните по-възприемчиви висши центрове:
1. Енергиите от самия слънчев сплит трябва да бъдат насочвани към сърдечния център.
2. Енергиите от сакралния (кръстния) център трябва да се предават към гърления център.
3. Енергиите от центъра в основата на гръбнака трябва да бъдат изпращани към теменния център. След третото посвещение тези низши енергии се издигат, контролират и разпределят чрез волевия акт на Духовната Триада; така „светлината, зародила се в Лемурия" (сакралната светлина) и „светлината, зародила се в Атлантида" (тази на слънчевия сплит) ще помръкнат и тези два центъра ще станат просто приемници на идващата отгоре духовна енергия, без те самите да са носители на своя вътрешна светлина; те само ще я препредават, когато тя достигне до тях от колективните източници на етерните нива.
Плътно физическо проявление на този център е панкреасът [задстомашната жлеза], а негово вторично изражение - стомахът.
Във връзка с центъра на слънчевия сплит се наблюдава интересно и символично (по форма и съдържание) съотношение:
Тук отново стигаме до темата за центъра на духовната сила (защото астралната сила по същността си е духовна) и за нейните три плътни проявления. Всички те се захранват от силите и енергиите на слънчевия сплит. Това е много важен факт за тези, които изучават медицината от гледна точка на езотеризма, и ако бъде правилно оценен, той ще спомогне за по-дълбокото разбиране на лечителското изкуство. Контролът върху центъра на слънчевия сплит и правилното приемане и предаване на фокусираните в него енергии ще доведе до голямо пречистване, бързо укрепване и витална защита на трите жизнено важни органи, разположени в тази област на тялото.
Както споменах, този център е орган на синтеза, приемащ в себе си всички низши енергии при определена, относително висока степен от човешката еволюция. Така той фактически става инструмент (при правилно разбиране и ръководство) за подпомагане интегрирането на личностния живот. Основният проблем за развития, но все още не особено духовен човек, си остава желанието. Какви са целите на индивида? Накъде са устремени неговите помисли? Каква с природата на постигнатите от него амбиции? За какво мечтае? Именно природата на силите и енергиите, които неговият мисловен живот поражда в центъра на слънчевия сплит, са определящи за неговото решение да се придвижва напред по пътя към светлината, да остане статично самоцентрован, или да предпочете низшия път, който води до загасване на светлината в душата,.
Доколкото венчелистчетата на слънчевия сплит се простират нагоре до сърдечния център, това означава на практика, че емоционалната енергия, желанието и амбицията (в човешката раса като цяло) са устремени нагоре към висшия път.
Тук трябва да отбележим, че пренасянето на енергиите от центъра на слънчевия сплит рег 8е и постепенното пробуждане на сърдечния център сега са задачи, стоящи пред всички кандидати за встъпване в Пътя на Ученичеството. Първите членове на човешкото семейство, които ще развият груповото съзнание, ще бъдат несъмнено кандидатите и учениците; така те ще открият еволюционната посока и за останалото човечество. Това ще бъде постигнато под натиска на самите житейски обстоятелства, а не чрез изпълняването на специални предписания и медитационни техники. По-късно, преди някое от големите посвещения, могат да бъдат използвани и такива методи и техники, чрез които посветеният да постигне бърз и съзнателен контрол върху астралното тяло и неговата входна врата към физическия организъм - центъра на слънчевия сплит, както и върху съзнателното пренасяне на големите енергийни потоци. Три такива пренасяния имат изключително значение:
1. От трите центъра под диафрагмата към центровете на сърцето, гърлото и аджна.
2. От двата центъра над диафрагмата - тези на сърцето и гърлото, към аджна и хилядолистния лотос на главата.
3. От центъра аджна към теменния център, което означава пълно обединяване на всички енергии от цялото етерно тяло в централна разпределителна фокусна точка - под прекия контрол на Духовната Триада.
Процесите, които съпътстват тези три велики опитности (доколкото всяка от тях е предшествана от много проверки и изпитания), закономерно водят до пренапрежения във физическото тяло и са причи-на за много беди в живота на ученика.
Очевидно е например, че преносът на всички акумулирани енергии от центъра на слънчевия сплит към сърдечния център влече след себе си сериозни усложнения; ето защо толкова много напреднали хора в наши дни умират от сърдечни заболявания. В дългия цикъл от животи и опитности на душата това е сравнително незначителен момент, но в краткия цикъл от индивидуалния живот на ученика това предизвиква голямо и често трагично затруднение. По аналогия пренасянето на енергиите от петте центъра по гръбнака към двата център в главата създава свои собствени проблеми. Активизирането на центъра аджна (чрез фокусирането на тези енергии) може да доведе до чудовищни психични отклонения. Човекът временно може да се прояви като ego-маниак (всичко е временно в дългия цикъл на душата!) и да стане чудовище като Хитлер или други от този тип. Възможно е също да се появи тежка форма на епилепсия или нарушение на зрението, вкл. до състояние на слепота. Всичко това изисква внимателен размисъл.
6. Сакрален център. Разположен е под кръста и е много мощен център, с изразен контрол върху половия живот. Той ще трябва задълго да остане такъв, поне до времето, когато 2/3 от човечеството получи посвещение, тъй като процесът на възпроизвеждане трябва да се поддържа, за да осигурява тела за въплътяващите се души. Доколкото обаче расата се развива, този център ще бъде поставен под контрол и неговата дейност ще протича разумно, като резултат от знание, прозрение и под влиянието на по-висши и фини отношения, а не вследствие на неограничено и безконтролно желание, какъвто е случаят сега. Не мога да се разпростирам повече по тази тема, тъй като тя е прекалено обширна. Все пак ще предложа на вашето внимание това, което вече съм писал по въпроса; онзи, който се интересува и разполага с време, може да направи необходимата селекция от другите ми книги и да я оформи в отделна брошура.
а) Сакралният център съответства на физическото слънце, източник на жизненост и животворен фактор на нашата планета.
б) Сакралният център има аналогия с бременността; правилно разбрана, тя позволява да се проследи и обобщи цялата история на зачатието и формообразуването, все едно дали става дума за физическата форма на човешко същество, на идея или на организация, създадена около някаква централна истина, за форма на планета или на слънчева система. Това е центърът, чрез който в крайна сметка трябва да се изразят силите на над личностното и да се разреши проблемът с двойствеността. Това решение и тълкуване на символа трябва да дойде от сферата на ума чрез контролиране на физическите реакции и себеотдаване на целите, а не на желанието. Осъзнавайки това, човекът ще достигне онова ниво на развитие, когато ще може да осъществи великия пренос на енергията към висшия център на творчеството - гърления център. Помислете над тази идея.
в) Сакралният център е тясно свързан с материята и участва в активния енергообмен между следните три точки от долната половина на тялото:
1. Далака, като орган на праната, или на идващата от слънцето физическа жизненост.
2. Сакралния център, като фактор на физическото възпроизводство.
3. Центъра в основата на гръбнака, който (докато у човека не се развие аспектът на волята) подхранва всички части на организма с оживотворяващия принцип, с волята за живот.
Тези три точки образуват великия триъгълник на силата, свързан с материята, със субстанцията, с формообразуването, с твореното, с жизнеността и с утвърждаването във форма. Той е отражение на друг, много по-висш триъгълник, формиран от:
1. Гърления център, като съответен на сакралния.
2. Хипофизата, като съответствие на далака.
3. Епифизата, отговаряща на центъра в основата на гръбнака.
Връзката между( двата триъгълника ни дава важен ключ за разбиране на инстинкта за самосъхранение, на оцеляването на тънките тела след смъртта и на заложения в душата принцип на безсмъртието, който започва да действа едва когато самосъхранението и оцеляването загубят своето господство. Това е троичност от идеи, която предполага най-внимателно изучаване и крие ключа за разбиране на спиритуалисткото движение.
г) Сакралният център в последна сметка също е свързан с центъра аджна; те двата образуват функционираща двойственост, която води до онова фино качество, което нарнчамеличност. Темата за личността като интегрирано цяло и за нейните качества (аромат, влияние, въздействие и излъчване) предлага широко поле за изследвания. Давам тези идеи на изучаващите с надеждата за бъдещи търсения, които ще свържат темата за центровете с признатите факти за координирането и интегрирането и за тяхната роля при създаването на силата.
На тези от вас, които изучават „Тайната Доктрина", им предстои да научат много за връзката между „лунните Повелители" -Бархишад Литрите, и слънчевия Повелител, или Ангел. Първите имат за сфера на влияние сакралния (кръстния) център, а слънчевият Ангел въздейства върху гърления център.
д) Сакралният център изразява енергията на третия божествен аспект, също както центърът на слънчевия сплит работи с енергията на втория аспект и както центърът в основата на гръбнака проявява енергията на първия аспект. Тук отново виждаме как по-ниските центрове отразяват тези в гърлото, сърцето и главата и така обединяват низшите и висшите проявления на божествената Троица в човека. Сакралният център е достигнал пълния си разцвет в древна Лемурия, по времето на първата човешка раса. В него с фиксирана енергията на Светия Дух, осенил девствената субстанция. Ето още едно божествено отражение:
Някога в далечното бъдеще, когато се появи Божественият Хермафродит, ще имаме друга комбинация:
Отново виждаш, братко мой, как Науката за Триъгълниците управлява човешкото тяло във всичките му аспекти, като това с вярно и за тялото на слънчевата система.
е) Плътното физическо проявление на този център е представено от. половите жлези, които са човешките органи за възпроизводство, ако бъдат разглеждани в единство, макар сега да са временно разделени от двойствената природа на човешкото същество. Трябва да се помни, че това разделение поражда могъщ импулс за сливане и тази потребност ние наричаме секс. Сексът всъщност е инстинкт за единение, преди всичко физическо. Това е вроден (макар и неразбран) принцип на мистицизма, потребност за единение с божественото. Както всичко, до което се е докоснал неразвитият човек, така и тук ние сме извратили и изопачили божествената идея, като сме принизили нематериалното влечение до материално желание. Пренасочвайки движението на сакралната енергия, ние сме предопределили свръхразвитието на животинската природа при средния човек.
Към казаното може да се добави много, но тази тема изисква по-внимателен анализ и формулировки, отколкото ни позволява времето, в противен случай необходимото равновесие в нашия трактат няма да се запази.
Много неща могат да се кажат и за центъра в основата на гръбнака. Преди обаче да започна с изложението на полезната информация, искам да подчертая, че рамковото описание, което ви предложих в края на точка № 4 [непосредствено преди раздела „Тялото като феноменално явление" - бел. ред.] описва еволюционната степен, характерна за ученика, а не за средния човек или за напредналия посветен. Това става ясно от факта, че в тази принципна схема отражението на сърдечния център в главата е преобърнато нагоре в отговор на усилената дейност на самия сърдечен център, и че центърът адж-на с релефен и отчетлив, което говори за интегрирана и координирана, а не за слаборазвита личност. С подобна схема е невъзможно да се покаже нещо повече от определена степен на съвършенство, при което трябва да се помни, че тези нива не са статистически постижения, а всяко от тях е предшествано от фази и етапи на активност, които предизвикват постоянно сменящи се следствия и различни състояния на центровете, които на свой ред се заменят от други цикли на движение, промени и ново освобождаване на енергии. Следствията на дълбоко скрити причини след време сами се превръщат в причини, защото в цикъла на проявлението няма нищо статично, фиксирано или окончателно. Това е изключително важен момент. Затова нека вашите очевидни постижения не ви вкарват в заблуждение. Те са само пролог към следващи промени, защото такъв е Законът на Битието.
7. Център в основата на гръбначния стълб. Този център, повече от всички изброени досега, се контролира и управлява от споменатия Закон на Битието. Той е проявен в точката, където се съединяват духът и материята и откъдето Дева Мария - под въздействието на Светия Дух, или енергията на етерния проводник - се възнася „на Небето", за да „възцари Сина в дома на Отца му" (според християнската фразеология).
Този център се намира в самата основа на гръбнака и поддържа всички останали. Той е сравнително неподвижен в наши дни, защото може да бъде активизиран само с акт на волята, насочвана и контролирана от посветения. Да, той е отзивчив само към аспекта на волята -волята да бъдеш въплътен е факторът, който сега контролира неговия живот и влияние, тъй като подхранва и насочва жизненото начало в материята и формата. Както е вярно, че жизненото начало „е заложено в сърцето", така може да се твърди, че волята да бъдеш е фиксирана в основата на гръбнака. Много безсмислени и опасни разговори са се въртели около този център и цялата тема, свързана с „огъня на кунда-лини", е предоставяла доста интересен и примамлив сюжет за псевдо-окултистите по света. Истинският окултист в рамките на своето обучение обаче няма никакво отношение към огъня на кундалини, както обикновено се смята. Ще се опитам да поясня за вас някои факти, като същевременно се предпазя от възможността да издам методите и техниките за пробуждане активността на този център, защото преждевременното му раздвижване е изключително опасно. Ще формулирам система от твърдения, които ще бъдат правилно разбрани само от тези, които вече знаят много (а те самите са малко); те от своя страна ще помогнат за осмислянето на фактите от други, които вече се обучават, като им представят по-пълна картина, но без да водят невежите към катастрофа. Ще се изразя възможно най-кратко и ясно, но практически без никакви обяснения.
1. Центърът в основата (на гръбнака) с точката, където според закона на еволюцията се съединяват духът и материята, и където животът се свързва с формата.
2. Следователно това е центърът, където същностната двойственост на проявената божественост (човека или планетарния Логос) се съединява и образува формата.
3. Природата на тази божественост се разбулва след като вторият аспект е завършил своята работа, чрез посредничеството на третия, но при насочващата воля на първия аспект.
4. Това е центърът, в който „божията змия" претърпява две трансформации:
змията на материята лежи навита;
- после тя се превръща в змия на мъдростта;
- и накрая става „змей на живата светлина".
5. Тези три степени се подхранват от живота и от енергията, която се излива по цялата дължина на гръбнака чрез етерното съответствие на гръбначния мозък. Това изливане и разбуждащият се живот водят във времето и пространството до:
- постепенно и закономерно пробуждане на центровете съобразно типа на личностния лъч;
- обръщане на центровете така, че съзнанието на вътрешния човек да стане адекватно на околната среда;
- синтез на жизнените енергии от всички центрове и адекватност спрямо нуждите на посветения в служенето му на Йерархията и на Човечеството.
6. По канала на гръбначния стълб преминава (езотерично погледнато) тройна нишка. Тя е проявление на антакарана и е образувана от самата нея, от сутратма - нишката на живота, и от нишката на творчеството. Така този енергиен проводник е съставен от три нишки, които образуват в субстанцията на гръбнака „троен канал за вход и изход". Индуистите наричат тези канали ида, пинга-ла и сушумна. Те заедно формират пътя на живота при индивида и се активизират последователно и в съответствие с типа на лъча и достигнатата еволюционна точка. Каналът сушумна може да се използва правилно и безопасно едва след като бъде построена антакарана, което дава възможност на Монадата да се свърже с Личността, макар и чрез най-тънка нишчица. След това Монадата, Отеца и волевият аспект могат непосредствено да достигнат до личността, да събудят центъра в основата на гръбнака и така да съединят, обединят и раздвижат неговите три огъня.
7. През единия от тези канали преминава енергията, която подхранва материята. Другият е свързан със съзнанието и чувственото психично познание. Третият е каналът на чистия дух. Така във всяка жива форма намират проявление Отеца, Майката и Сина. Животът, като съзнание във форма, и животът, като проявено качество, се сливат в едно; апаратът за отклик на божествения човек се усъвършенства и му позволява да се докосне и да познае главните божествени аспекти в царствата на природата, на планетата и на слънчевата система.
Не се изкушавайте да разполагате тези преплетени сфери от жива енергия отдясно или отляво на гръбнака, защото те са в непрекъснато движение, взаимодействие и промяна. Аз само рисувам природата на символа, който сочи специфичния път на трите енергии на божествената Троица. Не показвам фактическо разположение или място, защото точно тези опити за материализиране и локализиране на основната концепция са довели до толкова много опасности. Посветеният ученик се стреми да разбере взаимовръзката между трите основни енергии (трите пътя на живия огън) и тяхната последователна поляризация. Той не се опитва да сведе учението до точки, линии и местоположения, а се стреми към същностно знание.
8. Тези три пътя на живота са канали за физическия, слънчевия и елсктричния [фохатния - бел. ред.] огън и съответстват на трите степени от спиралата на еволюцията: пътя на развитие в материята - в ранните етапи; Пътя на Изпитанията - в началото на Ученичеството до третото посвещение; и Пътя на самото Посвещение.
9. Огънят Кундалини, за който толкова много се говори и пише на Изток, а напоследък и на Запад, всъщност е синтез на тези три огъня, които са фокусирани в основата на гръбнака с помощта на светлата воля, задвижена от импулса на любовта. Впоследствие този обединен огън бива издигнат чрез Дума на Силата (изричана от волята на Монадата) и чрез обединения авторитет на душата и интегрираната личност. Човек може да постигне това в пълно съзнание само ако е преминал третото си посвещение. Тогава единствено той самият ще може безопасно да издигне този троен огън от основата на гръбнака към теменния център.
10. Невежият окултист често тълкува огъня кундалини като нещо, което трябва да се „повдигне" и смята, че това автоматично ще направи всички центрове функционални и ще прочисти каналите на гръбначния стълб от всички утайки. Това е опасно обобщение и преобръщане на фактите. Огънят кундалини ще се издигне само когато всички центрове се пробудят и се освободят каналите на гръбначния стълб. Това прочистване е резултат от оживотворяването на индивидуалните центрове, които чрез жизнената си активност сами унищожават пречките и запушванията и „изгарят" всичко, което отслабва тяхното излъчване. Честите нещастни случаи в практиката са резултат от невежото любопитство на кандидата, който с усилие на ума (т. с. на личностната, а не на духовната воля) успява да издигне най-ниския от трите огъня - този на материята (на триенето), което води до преждевременно горене и разрушаване на прилежащата етерна мрежа. Такива кръгли мрежи, или дискове, има между всяка двойка центрове. Обикновено те сами изчезват, когато човек води чист живот, дисциплинира емоциите и развива духовната си воля.
На схемата са представени само четири от тези междинни дискове, които бавно, постепенно, закономерно и автоматично изчезват, когато четворната личност достигне високо развитие и в нея се пробуди центърът аджна. Подобни дискове, но от много по-високо естество, съществуват и в главата, делейки я в хоризонталната и вертикалната плоскост; така те символизират Кръста, на който е разпънат божият Син.
11. Трите гръбначни канала откликват на следните три главни центъра:
- на центъра на слънчевия сплит; така се осигурява импулсът на желанието и се захранва физическият живот и творческата потребност;
- на сърдечния център; това обуславя импулса на любовта и съзнателния контакт с разширяващите се сфери на божествено изражение;
- на тсменния център; така се определя динамичният импулс на волята за живот.
Не посочвам кой от каналите с кой точно от центровете е свързан, с изключение на канала сушумна, който откликва само на енергията от теменния център и насочващата воля, концентрирана в хи-лядолистния лотос. Това може да Се съобщи без страх, защото духовната воля все още не е развита у тези, които се опитват да събудят кундалини. Когато това стане, те сами ще разберат кое е безопасно за тях.
12. Трите центъра в главата също са свързани с този троен канал:
-
продълговатият мозък и каротидната жлеза;
-
центърът аджна и хипофизата;
-
хилядолистният лотос и епифизата.
За изучаващите ще бъде интересно да свържат всички тези троичности с трите главни лъча:
-
с първия лъч на волята, или могъществото;
-
с втория лъч на любовта-мъдрост;
-
с третия лъч на активния разум;
както и с трите човешки раси, надарени със силата да разкрият в себе си зачатъците на тези божествени аспекти: лемурийската, атлантическата и арийската. Те могат да бъдат свързани (като зародиши) с двете последни раси, които ще претопят и синтезират всички споменати сили, качества, постижения и цели в един съвършен бъдещ планетарен живот.
Принципно е възможен и друг тип синтез:
Път на Еволюцията.........................центрове под диафрагмата;
Път на Ученичеството...................центрове над диафрагмата;
Път на Посвещенията....................центрове в главата.
Всички тези групи и троичности са свързани във времето и пространството с трите канала на гръбначния мозък.
13. Съществуват и точки на пълно сливане, които ще посоча по функционалния им ред:
-
слънчевият сплит слива центровете под диафрагмата;
-
аджна свързва центровете както под, така и над нея;
-
центърът в основата на гръбнака съединява останалите шест центъра;
-
хилядолистният лотос обединява всичките седем центъра.
Във връзка с всичко горепосочено запомнете, че тук имаме работа изключително със сили и енергии, които действат чрез етерното тяло, т. е. с третичния свят на причините, който обуславя органичния план на плътното физическо проявление. Самото това проявление се намира под въздействието на вторичния свят на съзнателния живот, който на свой ред е подчинен във времето и пространството на динамичния свят на целта и Битието.
В тези думи е скрит ключът към пълноценния живот на душата, но за да се възползвате от довереното ви знание и за да откриете зад формата на думите ключът, който ги оживява и им дава живот или казано окултно - „творяща топлина", ще ви е необходим просветлен ум и посветен на служене живот.
Трябва добре да си изясните такива понятия като стимулация и липса на стимулация, взаимодействие и обособеност, активност и пасивност, защото в тези двойки противоположности се крият главните причини за здравето или болестта.
ЕТЕРНО ТЯЛО, НЕРВНА И ЕНДОКРИННА СИСТЕМА
Това, което имам да ви съобщя тук, се основава на някои бележки, направени в предишните раздели, където обясних, че самото етерно тяло, нервната система и ендокринната система са тясно „свързани и образуват единен апарат от енергии и сили, които са предимно жизнени, стимулиращи, динамични и творчески. Те са дълбоко взаимозависими и заедно определят цялото вътрешно състояние на организма". Към тях добавих и кръвообращението, което разпределя по цялото тяло Жизненото Начало плюс комбинираните енергии на трите вече споменати системи. Освен това подчертах, че великите комбинации от сили, които ние наричаме двойки противоположности (или основни двуединства), управляват скритите причини за болестите и здравето. С тези изявления се опитвам максимално да опростя темата. Така известна част от истината се размива, но важното е изучаващите да усвоят принципните обобщения преди да се задълбочат в подробностите и изключенията, свързани с телесните недостатъци или достойнства.
За запознатите с окултизма е банална истина, че етерното тяло определя и контролира жизненото проявление на въплътения индивид и че предава (чрез центровете) сили на личността и така активизира дейността на физическото тяло. Тези енергии, след като се влеят в центровете, се трансформират или в сили на интегрираната личност, или остават просто сили на астралното и мен-талното тяло; те пренасят и силата на личностния лъч (енергията на лъча на душата) съобразно с достигнатото от човека еволюционно ниво. Затова физическото тяло не е основно. То е обусловено, а не обуславя - това често се забравя. То или тържествено проявява енергията на душата, или става жертва на личностния живот. Затова психологията като наука ще доминира през следващите две столетия в съвременната медицина, освен по отношение на заболяванията, обусловени от груповия живот, с които ще се запознаем в следващия раздел: венерични болести, рак и туберкулоза. Докато расата не постигне по-ясно изразено групово съзнание (което засега е далечна перспектива), няма да бъде възможно да се дадат мащабни психологични обобщения за присъщите на нашата планета болести. Можем обаче да се ориентираме в аналогичните трудности, които възникват при индивидуалната човешка единица. Те се обясняват с конфликти във и между двойките противоположности и с липса на хармония в трите главни и взаимосвързани управляващи системи.
Тук следователно имаме три системи и един носител (преносител), без да забравяме основния окултен факт, че т. нар. болести често са следствие от проявата в тялото на някои велики противоположни енергии. Във връзка с това искам да напомня, че тук разглеждаме формите на живот, които се самовъзпроизвеждат, т. е. могат потенциално да произведат себеподобни организми и да създадат околна среда, в която последните да живеят. Обърнете внимание на начина, по който изразявам тази основна истина. Фундамент на цялото окултно учение за проявеното е фактът, че съществуват строителни сили и това е вярно както за Живота на слънчевата система, така и за съзнанието на това тяло, в което (правилно или неправилно) се движи и живее човешкото същество. Оттук стигаме до друг велик естествен Закон, който може да бъде формулиран така:
ЗАКОН № 6:
Когато строителните енергии на дутата развият своята активност в тялото, резултатът ще бъде здраве, точно взаимодействие и правилна дейност. Ако строители са Лунните Повелители и тези, които работят под контрола на Луната и в услуга на низшето „ аз", резултатът ще бъде лошо здраве, болест и смърт.
Това просто правило дава ключа към причините за болестите и за разбиране на безсмъртието. Не след дълго, когато бъде осъзнато дълбоко и ясно, то ще измести тези идбалистични, но фактически необосновани и погрешни системи, най-известни сред които са т. нар. Ментална и Християнска науки. Те представят окончателното освобождение от естествените материални ограничения, тегнещи в наши дни над всички форми, като реална и незабавна възможност, игнорирайки фактора време, еволюционния процес и степента на развитие на конкретния индивид. Тези системи работят с мисловните категории на желателното, а не на обективното, и се ползват от вродения стремеж у средното човешко същество към комфорт и физическа хармония, като обясняват вродения егоизъм на своите представи за истината с твърдението, че всичко служи за вечната Слава Божия. Несъмнено болестта и всички видове ограничения ще изчезнат, но това ще се случи едва когато душата на индивида установи пълен контрол и низшето личностно „аз" се превърне в такъв неин автомат, какъвто с сега физическото тяло за емоционалната природа, за ума и понякога (в много редки случаи) за душата.
Болестта ще изчезне едва когато душата съзнателно и с участието на личността построи храма на тялото и го изпълни със светлина; от наша гледна точка това е научен процес. В ранните етапи на ученичеството (когато душата започва да усвоява своя инструмент -личността) неизбежно се стига до вътрешни конфликти и повишено напрежение, които задълбочават дисхармонията и водят до сериозни проблеми и нежелани ефекти. Всички те рано или късно ще бъдат преодолени, но в процеса на личностното хармонизиране, когато те се проявяват с най-голяма сила, индивидът ще трябва да премине през много физически и психични страдания, големи и малки разстройства, който изглеждат наследствени за човешкия род.
При неразвитото човечество конфликт от гледна точка на съзнанието практически не съществува. Такива индивиди проявяват по-малка възприемчивост към заболяванията, характерни за трите взаимодействащи си системи, но същевременно имат много по-голяма чувствителност към трите основни групи заболявания, към инфекциозните и заразните болести и към големите епидемии, които върлуват сред нациите в планетарни мащаби. С развитието на човечеството, болестите стават по-персонални (ако мога така да се изразя) и не са толкова тясно свързани с обществените (масовите) условия. Те се зараждат в самите индивиди и макар че могат да бъдат свързани с масовите заболявания, те по-скоро са резултат от индивидуалното състояние на човешкия организъм.
Когато човек надрасне масовото съзнание, стъпи върху пътя на изпитанията и стане кандидат за ученик, тогава болестите на плътта и дисхармонията на цялата му троична система, плюс кръвообращението, се превръщат в осъзнат проблем, който кандидатът е длъжен сам да разреши, защото вече разбира нуждата от съзнателно, творческо строителство.
Именно тогава доктрината за превъплъщението придобива висше значение - ученикът започва да работи за създаване на подходящи условия и за образуване на такива форми и проводници, които в един следващ живот ще се окажат по-способни да се отдадат под контрола на душата и ще бъдат по-адекватни инструменти за процеса на усъвършенстване, изискван от нея. Трябва да подчертая, че ученикът никога не се концентрира върху физическото тяло и не поставя физически акцент в работата по преодоляване на болестта или дисхармонията. Той започва с психологията на душата и с първопричините, които предизвикват следствия във физическия свят. Това е по-бавен, но по-надежден процес. Силовите методи на самовнушение, характерни за Християнската наука, имат временно влияние, защото не се опират на истината, а се градят върху потискането и отказа да се признаят съществуващите факти. В следващия живот потиснатите състояния ще изплуват с още по-голяма сила и това ще продължава, докато те не бъдат същностно отработени и преодолени, жизненият акцент не се пренесе върху контакта с душата, а дейността не се насочи към служене на другите.
По отношение на физическите заболявания и тяхната връзка с центровете (разглеждани като фокуси, в които постъпва енергия от един или друг източник) трябва да бъдат направени някои принципни обобщения, като не се забравя, че винаги съществуват изключения, особено когато става въпрос за здравното състояние на учениците.
1. Всеки от седемте главни центъра управлява или обуславя - от гледна точка на материята, на душата и на жизненото начало -тази област от физическото тяло, в която се намира, вкл. множеството прилежащи по-малки центрове на енергия и силови фокуси.
2. Трите основни божествени аспекта на проявление са символично представени във всеки от центровете:
а) Жизненото начало се разкрива при цялостното езотерич-но разтваряне (пробуждане) на центровете. В латентно състояние то присъства през цялото време, но не като динамичен фактор, който стимулира монадата до края на великия еволюционен цикъл.
б) Качеството, или душата, постепенно се проявява в хода на еволюционното развитие и обуславя във времето и пространството онова специфично въздействие, което центърът оказва върху своето обкръжение. Това качество зависи от лъча (на личността и на душата), който е източник на постъпващата енергия, а в случаите на неразвити индивиди - от лъча, който контролира астралното тяло. То зависи също така от еволюционната точка и от излъчването на другите центрове.
в) Появата в етерното тяло на развит или развиващ се център показва мястото на човека върху еволюционната стълбица, връзките му с расата и съзнателната му цел. Тя може да варира от акцент върху половия живот и активност на сакралния център, до стремеж за развитие и посвещение, който пробужда към активност теменния център. Това предизвиква съответното въздействие върху околните тъкани и органични форми, като сферата на влияние с различна и се определя от активността на самия център, която на свой ред зависи от достигната точка на развитие и от преобладаващия тип енергия, характерна за дадения човек.
3. Постъпващата в центровете енергия се трансформира в различни сили - автоматичен процес на диференциране на първичната енергия във вторични. Коефициентът на трансформация, големината на получената съвкупност от сили и излъчването, което ще последва и ще окаже определящо влияние върху плътното физическо тяло, зависят от степента на отваряне и от активността на конкретния център.
4. Излъчваните от центъра сили въздействат върху етерния двойник на цялата сложна мрежа от нерви, които образуват нервната система. Тези двойници (или модели на идентични субективни отношения) са познати в индуистката философия като „надиси". Те формират сложна мрежа от флуидни енергии и са нсвеществена, вътрешна, паралелна система по отношение на добре познатите ви телесни нервни влакна; така веществената нервна система може да се разглежда като проявление на скрити, вътрешни енергийни модели. За древната дума „надиси" досега няма адекватен превод на никой от европейските езици, доколкото съществуването на тази субективна система все още не се признава за научен факт. На Запад продължава да господства чисто материалистичната концепция за нервите като система, която е изградена в отговор на материалната околна среда. Идеята, че тези нерви са плътна физическа производна на вътрешния чувствителен апарат за реагиране, все още не се възприема от модерната западна наука. След признаването на тази фина (образувана от енергийни нишки) субстанция за основополагаща спрямо веществените нерви, светът на причините ще се окаже по-разбираем и изследователите ще се придвижат напред в решаването на проблема за здравето и болестта. Мрежата от надиси образува определен жизнен модел, който варира в зависимост от лъча на личността.
5. Надисите определят природата и качеството на нервната система, която с широката си мрежа от влакна и плексуси обхваща цялото физическо тяло. Надисите (а следователно и нервната мрежа) са свързани главно с два от аспектите на физическия организъм - със седемте главни центъра в етерното тяло (субстанциалното тяло, което с в основата на плътния физически механизъм) и с гръбначния стълб и главата. Винаги трябва да се помни, че етерното тяло е физическо, макар и съставено от по-фин материал, който не може да се види и пипне. То с направено от субстанция, или от това, което „суб-стои" [стои под - бел. ред.], или е в основата на всяка част и частица от плътния физически носител. Този факт в бъдеще ще привлече вниманието на лечителите и просветените медици на Новия Век. След признаването на връзката между надисите и нервите и тяхното общо отношение към центровете и гръбначния стълб, ще станем свидетели на велика революция в медицината и психиатрията. Експериментално ще бъде доказано, че колкото по-тясно е взаимодействието между тях (надиси и нерви), толкова по-бързо ще се овладява болестта.
6. Надисите във физическото тяло съответстват на живота (или духовния аспект), а нервите са съответствие на душата (или качествения аспект). Ендокринната система е проявление едновременно и на двата и съответства на формата (или материалния аспект). Тези три фактора - надисите, нервната система и жлезите -са материалните съответствия на трите божествени аспекта; те езо-терично им откликват и правят физическия човек такъв, какъвто е. Тези три групи от своя страна са обусловени (чрез седемте центъра) от астралното или менталното тяло, от интегрираната личност или от душата, която започва да използва личността като проводник и преобразувател, а в края на Ученичеството - от монадата, която използва антакарана като саморъчно направена пътечка за пряк достъп до седемте центъра и чрез тях до троичната система от надиси, нерви и жлези.
7. Тези три големи системи отразяват във физическото тяло състоянието и степента на развитост на центровете. Те представят живота, качеството и енергията и ги подават чрез кръвоносната система към всички части на организма. Съвременната наука вече признава, че кръвта пренася определени елементи, изработени от жлезите, но все още отказва да приеме, че връзката между жлезите и центровете се осъществява чрез междинните системи от надиси и нерви. Следващата голяма крачка в медицината ще бъде признанието, че етерното тяло е физическа субстанция, която е в основата на плътната материя [веществото - бел. ред.].
8. Когато всички центрове бъдат пробудени, нервната система ще стане високо електризираш и бързо ще реагира на енергията, предавана чрез надисите; резултат от това ще бъде една добре уравновесена ендокринна система. Разливащите се по цялото тяло виталност и живот ще бъдат с такава мощност, че физическото тяло автоматично ще стане устойчиво спрямо болестите - както към вродените и наследените, така и към тези от групов характер. Тук говоря за бъдеща вероятност, а не за близка възможност. След време тези три системи ще бъдат великолепно координирани и психически отзивчиви към вътрешните модели (надисите) и енергийните центрове и съзнателно интегрирани с душата, а тя чрез антакарана - с жизненото начало.
9. При сегашното си неравномерно развитие някои от центровете са напълно пасивни, други са превъзбудени, а тези под ди-афрагмата са евръхактивни. Така на практика в едни зони на тялото надисите се намират в зародиш, а в други области са пренаситени с енергия, която не може да протича, защото някой от центровете по пътя й все още не е пробуден или ако е пробуден - има слабо излъч-5ане. Тази обща неравномерност оказва голямо влияние върху нер-лната система и жлезите, като ги довежда в някои случаи до пре-възбуда, а в други - до потиснато състояние, недостиг на жизнеспо-С' шост и други болестотворни реакции. Те възникват както в само го тяло, вследствие на вродени (присъщи) или наследени тенденции и предразположения на телесните тъкани, така и като резултат от излъчването или липсата на излъчване от страна на центровете, които въздействат на организма чрез мрежата от надиси. Възможно е, от трета страна, заболяванията да бъдат предизвикани и от т яшни въздействия или контакти (инфекциозни и заразни болест ли епидемии), на които субектът не е в състояние да се противопостави поради неразвитостта на центровете си.
10. Да обобщим: болестите, физическото безсилие (с изключение на нещастните случаи и състоянията, породени от планетни условия, опасни епидемии и войни) и многото други различни аспекти на лошото здраве пряко зависят от състоянието на центровете, защото именно те определят активността или пасивността на нади-ситс, които на свой ред влияят върху нервната и ендокринната система, а кръвообращението носи голямата отговорност за доставянето на всичко необходимо до отделните части на тялото.
Сподели с приятели: |