Философите за добрия живот. Начала на изследване на морала Силата на моралната оценка



Дата21.12.2022
Размер15.23 Kb.
#116003
Философите за добрия живот
Свързани:
ГУСТАВ КЛИМТ

Философите за добрия живот. Начала на изследване на морала



  1. Силата на моралната оценка

Философията възниква като наука през VI в. пр.н.е в Древна Гърция. Философите се опитват да дадат отговор на въпросите за началата и устройството на света с помощта на разума.
През V в. пр. н.е. се появява нова група образовани хора, които преподавали знания и умения срещу заплащане-те наричат себе си софисти ( мъдреци). Те подготвяли младежи от знатни семейства за включването им управлението на полиса. При софистите човек можел да усвои ораторското изкуство.

Протагор ( около 480-410 г. пр. н.е.) преподавал ораторско майсторство. Бил известен с това, че можел да направи по-слабия аргумент по-силен. Древните гърци високо ценели високо умението да убеждаваш, дори това да са противоположни позиции. Днес това умение е полезно на адвокатите, които дори и да не вярват на своите клиенти ги защитават.



  1. Етиката или човекът в центъра на съществуващото

Ако философите се интересуват от началата на съществуването, то софистите насочили философското изследване към смисъла на човешкото съществуване и принципите, които ръководят нашите решения и поведението ни.
Според софистите моралните норми са резултат от споразумение между хората в общността. Според тях доброто и злото са резултат от споразумение между хората в общността.
Сократ ( около 470-399 г.пр.н.е.) също изследва смисъла на човешкото съществуване. той смятал, че принципите, на които се основават нашите морални оценки, са устоите на общността и на всеки човек. Чрез моралните принципи се осъществяват, както справедливото и благоразумно управление на държавата, така и разумното ръководство на собственото поведение. Според Сократ всеки човек притежава вътрешен ориентир , който ни ръководи при оценяването на една или друга постъпка. Сократ нарича този ориентир “ глас на демон”, а това е съвестта.

  1. Добър живот, изпълнен с добри дела

Според древните гърци щастието и доброто са тъждествени. Според тях добрият живот е постигането на “евдемония”(щастие). За древните гърци щастието има външен характер т.е. да имаш добър живот. Днес щастието е по-скоро вътрешна нагласа.

  1. Добър е животът, който съответства на справедливостта

Когато Сократ е осъден на смърт, защото не почита боговете и развращава младежта, тогава неговите ученици го съветват да избяга, той отказва.За Сократ няма разлика между това да живееш щастливо и да живееш справедливо. Сократ твърди, че е по-добре да понесеш несправедливост и изтърпиш наказание, отколкото сам да извършиш несправедливост, като избягаш от правосъдието.

  1. Добър е животът, в който човек осъществява предназначението си.

В “ Никомахова етика” Аристотел разглежда начина, по който човек трябва да живее, и какво трябва да прави, за да осъществи добрия и щастлив живот за себе си и за обществото. Според Аристотел щастието е най-висшето благо, което се избира винаги, заради самото себе си, а не заради нещо друго. Човешкото щастие е това да използваш разума си и да живееш в разбирателство с другите хора, според принципите на морала.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница