Същност, структура и функции на морала

1. 
   Морал- социално явление и ценност;възникване и развитие;основни представители.
   
2. 
   Основни структурни елементи на морала-същност и специфика.
   
3. 
   Основни функции на морала и мястото и спецификата им в бизнеса-регулативна, познавателна, оценъчна, ценностно-ориентировъчна, комуникативна, социално-възпитателна, катарзисна.
   

Етическото знание, чиито предмет е моралът, възниква на онзи етап от развитието на човешкото общество, когато се осмисля ценността на човека като най-висшата във вселената ценност, както се и осмисля ценността на човешкото съществуване. Времето е 7-4 в.пр.н.е. Тогава в центъра на религиозно-философските системи в древността се поставя човека. Независимо едни от други представителите на тези системи достигат по различен начин до извода, че ценността на човешкото съществуване.

1. 
   Животът е страдание.
   
2. 
   Има причина за страданието.
   
3. 
   Причината е желанието.
   

1. 
   Как трябва да се отнасят хората помежду си-в семействата и общността.
   
2. 
   Как могат да се научават истините от мъдреците в общността.
   
3. 
   Как могат тези истини и ценности да се предават през поколенията.
   

1. 
   Човекът е зоон политикон(обществено животно).
   
2. 
   Единствено човекът има разум, чрез който да си поставя цели и да се организира за тяхното постигане.
   
3. 
   Предните две дадености правят човекът свободен.
   

1. 
   Възниква учението на Карл Маркс-„Внимание, обществото е класово-класа срещу класа”.
   
2. 
   Възниква национализмът като идея и идеология, а малко по-късно-в началото на 20 век, възниква и на практика. Основно противоречие става етос-етнос.
   
3. 
   Създава се нихилизма на Ницше, който казва:”Бог умря, бъдещето принадлежи на човека.”
   

Основни структурни елементи на морала са:

1. 
   Морално съзнание-в основата му лежи моралната оценка, а тя представлява способността да се разрешава основното противоречие-„добро-зло”. Чрез моралната оценка, субиктите на дейността(индивида и общността) осмислят ценностно реалността и се определят в нея. Най-висша форма на моралното съзнание е моралното самосъзнание. На този етап на своята съзнателна дейност, човекът, осмисляйки ценностно реалността, разрешава моралните противоречия на базата на своите морални убеждения. В чисто физически и човешки план, хората по своите основни потребности и интереси не се различават помежду си, защото като природни и интелектуални същества, всички те имат нужда от същите такива. От гледна точка на етиката, човеците като субект на моралната дейност са равнопоставени,защото морално-ценното и необходимото са преопределени от индивидите и от общностите от тяхната практическа жизнена дейност. Тоест, този практически опит на хората, живеещи заедно е показал какво трябва и какво не трябва да се прави-„Човекът е мярка за всички същества-за съществуващите, че съществуват, и за несъществуващите, че не съществуват.” Човекът е контекста на съществуването си в дадена човешка общност , защото последната е тази, която определя какво трябва и какво не трябва да се прави. В основата на ценностната система на човека лежат неговите морални убеждения, а те са оснавата от която изхожда човека, когато постъпва чрез нравственото си самосъзнание.
   
2. 
   Нравствените отношения са втората структурна единица на морала. Те са носителите на морала, чрез които човекът общува с другите и другия. Притежават два признака: притежават морална оценка и имат способността да се вместват във всички съществуващи отшения, защото където има общуване, има и морална оценка.
   
3. 
   Морално поведение- става факт в реалността, чрез постъпките и действията, които се реализират в относително продължителен период от време при еднакви или променящи се условия на жизнената дейност на субектите и подлежат на морална оценка. Когато се говори за морал трябва да се говори конкретно, защото моралното е онова, което се оценява(отношения и постъпки) и затова моралната оценка се дава за конкретен човек,в конкретна ситуация в конкретните реалности.
   

Моралът като социално явление съществува в човешките реалности не само благодарение на човешкия разум, но и на неговите емоции. Рационалното и емоционалното в човека вървят ръка за ръка.

Функции на морала:

1. 
   Регулативна- предназначена да регулира взаимоотношенията на хора и общности чрез умението на субектите да намират мярата във взаимоотншенията си с другите. Тя често става факт от действителността в следствие на функционирането на предшестващите я функции на морала: оценачна, ориентировъчна(да разрешава противоречието в определена посока), възпитателна. В бизнеса тези функции стават факт от реалността чрез осмисляне на реалността на моралните норми и на потребността на хората и общностите от съгласуване на действията им. В основата на ценностно-ориентировъчната структура на морала лежи способността на субектите да резрешават противоречивото предимство добро-зло. В морала е важно не само какво трябва да се направи, но и средствата и и начините, чрез които то би се реализирало. Средствата също трябва да бъдат общоприети и нормативно регулирани.
   
2. 
   Комуникативна- способността на морала да приобщава човека към ценностно ориентирано поведение, като се постигат съгласие и разбиране. Моралното общуване е взаимодействие между равнопоставени и равноправни субекти. Взаимоотношенията в общуването се постигат чрез уважение. В бизнеса тези функции се проявяват най-ярко в толерантността и доверието. Моралната комуникация предполага още симпатия и единтификация да открием себе си в другия(емпатия), автономност и зачитане на достойнството на другите, почтеност и мъдрост.
   
3. 
   Социално-възпитателна – социализиращата роля на морала и способността му не само да предава ценности, но и да възпроизвежда социален опит и ценностни модели на поведение. Не може да се реализира без знания за морала и без минимум знания по бизнес етикеция.
   
4. 
   Катарзисна – състояние на емоционално равновесие,което предполага, че човекът има способността да съпреживява своите и чуждите емоции. В тази функция съществена роля играят чувствата, които водят и до емоционално освобождаване на човека и в това се изразява катарзисът. Тоест той е морална саморефлексия, при която отрицателните чувства се заменят с положителни.
   

ОСНОВНИ ПОДХОДИ И ЕТИЧНИ СТАНДАРТИ В БИЗНЕСА И МЕХАНИЗМИ ЗА РЕГУЛИРАНЕТО ИМ

1. 
   Относно същността на подходите за дейност и поведение в бизнес етиката- 3 основни.
   
2. 
   Същност и особености на основните подходи и приложението им в бизнес практиката.
   
3. 
   Етичните стандарти –същност и специфични особености
   
4. 
   Механизми за регулирането на етичните стандарти и на бизнес отншенията.
   

Подходите в бизнес етиката се отнасят до това как да се разбира и прилага етиката в бизнеса. Групирани са в три основни направления:

1. 
   Философски(традиционен)-в основата му лежи разбирането, че няма принципна разлика между морала въобще и морала в бизнеса, тоест че бизнес етиката не се различава от философията на морала. Това разбира се не би могло да се приеме съвсем буквално, защото моралната философия може да се прилага в бизнеса само ако се познава добре, а това означава на практика да се посочват точни критерии за поведение в сферата на бизниса. В основата на този подход лежи етичното мислене, чиято цел е да се намери баланса между етични позиции, а затова е нужна аргументация.
   
2. 
   Психологически – тук акцента е ,че личностните качества на хората, правещи бизнес, са гаранция за неговия успех. Той насочва към процесите на самопознание и на личностното предпочитание, избор и отговорност на всеки човек. Предимство е,че на човека се гледа като на цялостна личност, способност за усъвършенстване.
   
3. 
   Прагматичен – в оснавата му е разбирането за възможността да бъдеш етичен, правейки пари. Той ес опира на здравия разум и на разбирането, че човека по природа може да бъде и егоист, и алтруист, и индивидуалист, и колективист. Егоизмът е нй-хипертруфираната форма на индивидуализма, а алтруизмът е най-висше проявление на колективизма. Прагматичният подход е най-разпространен в бизнес практиката и с него се характеризира т.нар. еволюционна представа за бизнеса, защото на всеки етап от развитието му трябва да се спазват. Прилагането му изисква:
   

• 
  Да се съобразява бизнес практиката със стратегическата перспектива, т.е. да има връзка със стратегическия мениджмънт.
  
• 
  Раелизацията му изисква професионализация в бизнеса- точно отстояване на определени норми и правила и споделяне на отговорността на всеки за резултатите на всички.
  
• 
  Той задължително отчита и се свързва с културната перспектива в правенето на бизнес. Тя се основава на националната културна идентичност-устойчивата мрежа от ценности, отстъпвани в дадена страна, които уеднаквяват етичните стандарти за бизнес отношеният,но всяка бизнес организация си има свои ценности . като цяло този подход насочва вниманието на управляващите към границите на етичната приемливост в рамките на бизнеса-търси се еднопосочността между интересите в името както на печалбата, така и правенето на добро:”Печалбата не е мръсна дума, а доброто не е празна дума.”.
  

• 
  се отнасят до човешкото благополучие,
  
• 
  не могат да бъдат променяни с решения на какъвто и да е авторитет,
  
• 
  не са съобразени с личните интереси на индивидите, а с обществените, затова общоприетото трябва да се спазва, дори в конкретната ситуация да не съвпада с личния интерес.
  
• 
  Етичните стандарти изразяват общовалидната оценка на въображаем наблюдател.
  

МЕХАНИЗМИ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ЕТИЧНИТЕ СТАНДАРТИ В БИЗНЕСА

1. 
   Механизмът на т.нар. „естествен подбор” – той отстоява виждането, че измежду определени възприети в обществото морални норми за бизнес поведение, в бизнес практиката намират приложение само онези, които са доказали високата си ефективност, тоест естествено се налагат най-ефективните.
   
2. 
   Юридически механизми – за да има етични отношения в бизнеса, е необходимо да се създават среда и климат за задължително спазване на юридическото закони, както и правен механизъм за прилагането им.
   
3. 
   Граждански натиск – всички форми на гражданско въздействие, както върху държавните институции така и върху конкретните бизнес практики и тези форми са:
   

• 
  Сдружение на гражданите(в качеството на потребители, екологични организации)
  
• 
  Културни, религиозни и други организации и интелектуални обединения(внася се приемлив облик на бизнеса в съответствие на тези традиции в обществото).
  
• 
  Обшествено мнение(чрез средствата за масово уведомяване)-посочват тенденциите в развитието на бизнеса практиките и по този начин формират общественото мнение.
  

• 
  Натиск от страна на видни интелектуалци, обществени лидери, международни интелектуални организации.
  

4. 
   Механизмът „натиск от страна на бизнеса” – осъществява се чрез асоциации от страна на бизнеса – те са източник на законодателните инициативи.
   

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В БИЗНЕСА И БИЗНЕС ЕТИКАТА

1. 
   Необходимост от етични принципи в мениджърската практика.
   
2. 
   Основни етични принципи
   

• 
  На ултилитаризма – той е заложен във философията на пъривет теоретици на либерализма, но за негов баща е приет Джеръми Бентън. Той търси обективната основа,върху която могат да се правят ценностни съждения, за да се осигурят общоприемливи норми за определяне на социалната политика. Същността на принципа му се заключава със следното:”Една постъпка е най-етична, в сравнениес други възможни на нейно място, ако тя носи най-голямо щастие за най-много хора.” Подходът му се базира на виждането, че всеки човек е в състояние да измери под някаква форма своите действия и да изчисли ползите и вредите от тях. За целта, при избора на определено действие и при оценяването му трябва да се извърши следното:
  

• 
  На универсализма(на дължимото) – принцип на правата, защото отстоява понятието право и неговата реализация, а то е система от норми, осигуряващи съвместния живот на хората, на основата на личната свобода и минимум наказание за нарушаването им. Тук акцентът е върху правото на индивида като автономен субект, тоест той е този, които може да прецени какво и как да направи. Чрез него се отстояват традиционните права, записани в общата Декларация за правата на човека. Той се утвърждава в периода на Просветлението, когато се поставя проблема за свободата на волята на човека и необходимостта да се съставят условия да бъде тя реализирана. Дотогава правото на човека се определя от краля. През този период се създават всички необходими условия за осмисляне на истинските човешки права и всъщност тогава доверието към отделния индивид се демонстрира като безусловно. В тези условия назрява необходимостта да се осмисли съгласие за правилата и процедурите за обществен ред, наречен „обществен договор”. В основата на универсализма лежи и идеята за моралното право на човека да бъде не слуга, а господар на самия себе си(защото слугата моли, а свободния изисква). Изискването лежи в основата на човешкото достойнство. Моралните права са основа за предявяване на позитивни претенции, но не е осигурено прилагането им чрез определени институции.
  
• 
  На обосноваване на правата – в основата му лежи необходимостта да се аргументира правото на човека. Аз-ът на един човек се сблъсква с Аз-ът на друг, но се осмисля идеята, че те са равнопоставени морални субекти. Свързано е с емперативът на Кант:”Постъпвай по такава максима, ръководейки се от която би желал тя да стане всеобщ закон.” И „Отнасяй се към човечеството, както в твое лице, така и в лицето на всеки друг, не само като към средство, но и като към цел.” В основата на емператива на Кант лежи идеята за автономността на постъпките. За да се реализира на практика това изискване, човекът трябва да включи не само разума си, но и волята си. Тази воля Кант нарича „добра воля”, защото чрез нея се вършат само добри дела. Отличителните белези на моралните права са:
  

• 
  На справедливостта – по-ярките разбирания за справедливостта:
  

3. 
   В бизнес практиката морала се реализира чрез:
   

• 
  Езика на ценностите
  
• 
  Езика на поведението
  
• 
  Езика на принципите – необходим, защото бизнесмените трябва да определят политиката на фирмата си и управлявайки я да я реализират под общи правила, защото на тях винаги им се налага да обясняват своите решения и да оценяват нечие поведение. Тяхната морална философия лежи в основата на тяхната дейност като управници. Принципите са по-обощени в практиката етични стандарти за дейност и поведение, които осигуряват хомогенната среда за бизнеса, като рационализират отношенията и улесняват връзките в бизнес средата. Те очертават възможните стъпки за изход от проблемни ситуации. Те са основен компонент на корпоративното съзнание на морала,защото придържането към тях е условие за реализиране на ефективно отношение.
  

• 
  За правата и автономността на индивида
  
• 
  За справедливостта в бизнес средата
  
• 
  За ролята на институциите, политиката им и поведението на индивидите в тях.
  

1. 
   Отговорност да се зачитат не само своите, но и чуждите права.
   
2. 
   Отговорност на всеки субект да използва своите права в обществото в защита на своя и на обществения интерес.
   
3. 
   Джон Роуз посочва, че гражданите са отговорни към институциите, които им осигуряват необходимите услуги за живот и дейности. Тоест правото да се ползваш от услугите на държавните,частните институции и фирмите те задължава да плащаш съответствието на реализираните твои права.
   

СПРАВЕДЛИВОСТТА В ИКОНОМИКАТА И ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

1. 
   Проблема за справедливостта в социалния живот в обществото и чрез икономиката. Реализира се в три вида:
   

• 
  Справедливост на равенството
  
• 
  Дистрибутивна справедливост
  
• 
  Корективна справедливост
  

2. 
   Проблема за социалната справедливост и отговорност на бизнеса. Проблемът за справедливостта в социалния живот означава всичко онова, което допринася за внасяне на баланс във взаимоотношенията в съществуващите групи и общности по различни признаци, както и всичко онова, което балансира отношенията в бизнеса и бизнес обществото. Постига се чрез правото и морала. Носител на оценката за справедливостта са както индивидите в обществото, така и групите и общностите. Тези оценки са израз на съзнателно премислено и рационализирано мислене към нещата от обществените реалности. Това означава, че субектите имат нагласа и за необходимите промени и в обществото, и в икономическата система. Регулирането на обществените явления е опосредствано чрез индивидуалното поведение на субектите или чрез инструментите на правото и политиката. Анализират се:
   

• 
  Факторите, осигуряващи баланс и хармония в икономическата система.
  
• 
  Човешкият фактор и се съблюдава съответствието между неговите права и задължения.
  
• 
  Икономическият фактор размяна. Тук критериите за справедливост означават разпределение на икономическите роли, задължения и отговорности, както и на добитите и разпределените блага. Размяната изисква и икономическа заинтересованост за нейното реализиране.
  

3. 
   Принцип на равенството(на еделетаризма)-той изисква(след като във всяка икономическа система естествено се допуска икономическо неравенство, което като цяло се корени в икономическата структура на обществото), за да бъдеедна икономическа система справедлива в нея да се реализират дистрибутивната и корективната справедливост.
   

• 
  Дистрибутивна справедливост- установена система на действащи принципи на разпределение на права, задължения, ресурси, блага, стоки и основни структури в обществото, чрез които се регулират и координират всички разпределителни отношения.
  
• 
  Корективна справедливост – система от принципи, която показва как се преодолява нарушената хармония и изобщо всяка справедливост в икономическата система и как отговаря на въпросите: какви са начините на наказание, какви са начините за компенсиране на щети, загуби и други.
  

• 
  Индивида да зачита всички институции;
  
• 
  Да извършва онова, което се изисква от него като задължение към тези институции, защото той се използва от техните права и услуги.
  

ДОВЕРИЕ И ДОВЕРИТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ В ОБСЛУЖВАНЕТО

1. 
   Доверието зависи от начина, по които клиента въприема заплащането на услугата.
   
2. 
   Източникът на доверие не винаги е само професионалния статус на обслужващия, но и неговата личност –чрез умението му да предлага услугата.
   
3. 
   Доверието има свойството транзитивност(разпростира се върху репутацията). То е променящо се състояние, което може да бъде предпоставено, взаимно, но и степенувано.
   
4. 
   Доверието към дадена организация или институция и към конкретен неин служител е различно. Обикновено се пренася от индивида съм институцията.
   
5. 
   Наличието на доверие към представителите на обслужващата организация зависи преди всичко от професионализма на лидерите й.
   

1. 
   При всяко обслужване важи правилото за информираното съгласие.
   
2. 
   При извършване на услуга не трябва да се накърняват интересите на трети страни.
   
3. 
   Консултирането, съвета и експертизата като форми на предлагане на услугата са изключително важни, за да бъде тя ефективна.
   

1. 
   Да има хора, които да осъществяват това обслужване.
   
2. 
   Участниците да умеят да общуват помежду си.
   
3. 
   Всеки от участниците да притежава нещо, което другия цени и желае да притежава.
   
4. 
   Общуването е доброволно.
   

1. 
   Комуникацията е начало на взаимодействието.
   
2. 
   Интеракцията- същинската част на реализация на общуването.
   
3. 
   Перцепция- бележи края на общуването. Етапът, в който се оформя разплащането.
   

ЕТИЧНИ КОДЕКСИ И ЕТИКА В БИЗНЕСА

1. 
   Същност на професията и професионалната общност, професията като услуга.
   
2. 
   Етични аспекти на професионализма и професионалния морал.
   
3. 
   Същност и специфика на етичните кодекси.
   

1. 
   Подготовка
   
2. 
   Алтруистична мотивация
   
3. 
   Реализира се като услуга, защото има практическа насоченост.
   
4. 
   Присъща й е свободата, защото той има качеството да бъде независим поради своята компетентност.
   

1. 
   Интегрираща – чрез нормите и принципите на морала.
   
2. 
   Хармонизираща- тя се отнася до отношенията в професионалната общност с другите професионални общности.
   
3. 
   Защитна
   

Що е етичен кодекс-документ, в които са записани ролевите норми, специфични за дадена професия и етичните правила на поведение. В него са записани и индивидуалните отговорности на всеки професионалист, за да бъде той част от дадена общност. Целта е да се обединят хората в тази общност, да регламентира връзките в нея и да насочи задълженията към обществото.

1. 
   Да фиксира правила като задължения, утвърдили се като практики в професията.
   
2. 
   Да балансира противоречията между моралните и професионалните противоречия.
   
3. 
   Да съдържа общи правила и принципи.
   
4. 
   Да оставя възможност за избор на членовете на професионалната общност за разрешаването на моралните дилеми.