Дидактически принципи на обучение Същност и класифициране на дидактическите принципи

Думата „принцип” има латински произход и означава основно положение, изходен пункт, ръководство за действие.

1. 
   общовалидност – имат еднаква валидност за обучението във всички степени на училището, за всички специалности и предмети;
   
2. 
   всестранност – определят и влияят на всички страни и задачи на обучението и възпитанието;
   
3. 
   комплексност – те са основни положения, които диктуват прилагането на обективните закономерности при обучението;
   
4. 
   прилагат се в система – всеки от тях е свързан с останалите и пронизва учебното съдържание и обучението по предмета;
   
5. 
   те са обществено обусловени – възникнали са постепенно и търпят развитие.
   

1. 
   принцип за научност;
   
2. 
   принцип за достъпност на знанията;
   
3. 
   принцип за системност и последователност на знанията;
   
4. 
   принцип за нагледност;
   
5. 
   принцип за съзнателност, активност и трайно усвояване на знанията;
   
6. 
   принцип за индивидуален и диференциран подход
   
7. 
   ппринцип за връзка на теорията с практиката.
   

Принципът за научност се отнася не само до подборът на учебното съдържание по биология, но и до научното, достоверното излагане на биологичните факти, процеси и явления и до правилното им обяснение в процеса на обучението от учителя.

• 
  обучението да се осъществява на основата на съвременните постижения на биологичната наука, на основата на схващането, че светът е материален, познаваем и търпи непрекъснато развитие;
  
• 
  запознаване на учениците с методите на биологичната наука – наблюдение, експеримент, работа с научно-популярна литература, както и изграждане на умения за използването им;
  
• 
  учителят да разкрива диалектиката на развитие на основните мирогледни идеи, да убеждава учениците в научната им обективност, в приложението и верността на диалектическите закони и закономерности в изучавания материал;
  
• 
  критично разобличаване на на някои лъженаучни и погрешни теории (расизма, реакционните идеи на евгениката, възгледи и представи), като се отчита възрастта и подготовката на учениците;
  
• 
  учителят да следи новоизлязлата биологична и методическа литература и да повишава непрекъснато своята квалификация, да е в течение на новостите и да препоръчва на учениците подходяща научно-популярна литература за разширяване на знанията и формиране на познавателни интереси;
  
• 
  периодично актуализиране на учебните планове и програми с оглед включване на най-новите постижения на биологичната наука в тях;
  
• 
  в процеса на обучението биологичните знания да се разкриват с оглед формиране на логическо мислене у учениците. Това налага осмисляне на връзките между фактите, съжденията и умозаключенията, залегнали в учебното съдържание, умело ръководене на познавателната дейност на учениците с оглед самостоятелно извеждане на водещите билогични идеи в учебното съдържание.