63
притихне кротко в покои и тишина, тогава може би ще чуе, че Бог чукана вратата на сърцето му. Когато прочетох тази притча, в съзнанието ми веднага изплува любим момент от Мечо Пух. С този епизод всъщност започва книгата – когато мечето, повлечено от Кристофър Робин, слиза с главата надолу по стълбите. Това е единственият начин за слизане по стълба, доколкото му е известно. Понякога му се струва, че сигурно има и друг начин – само да можеше за минутка поне да не си чука главата о всяко стъпало, ада помисли малко.
Тогава пък му се струва, че няма Не ели всъщност това едно гениално описание на съвременния начин на живот Забързани, без никакво време, в което да спрем да помислим защо толкова ни боли главата. Защо се чувстваме толкова празни, когато сме заети с хиляди неща Дори ида успеем да спрем за секунда, не успяваме да измислим как би могло да се живее по друг начин. Някой, изнервен да ни чака да мислим, ни сръчква с любезното Стига си се размотавали ето че пак,
като хамстери, завъртаме в лудешки бяг въртележката в клетката на живота си. Не си даваме сметка колко подвеждаща е тази хиперактивност на ежедневието. Как френетичният му ритъм заменя истинската динамика отвътре. Трудната динамика. Тази намира и тишината, на послушанието и благостта, или с други думи – динамиката на кротостта. Тя, кротостта, може бие най-непопулярното качество за съвременния човек, Защото да си кротък изглежда неадекватно поведение за битие, което се управлява от агресивната амбиция. Представете си какво ще се случи, ако вместо да напишете в професионалната си
автобиография, с която кандидатствате за работа, че сте мотивирани и амбициозни, напишете Аз съм кротък човек. Вих искала да видя лицето на работодателя, докато чете то ви. Затова думите на Христос, че кротките ще наследят земята, звучат странно в днешно време. Та нали е видно, че земята се
завладява от борбените, дори войнстващите хора, в непрестанна атака към живота. И че кротостта е по-скоро слабост, а не предимство в надпреварата. Синонимна плах, неуверен, боязлив, стеснителен, мекушав. Не и в християнски контекст обаче. Гръцката дума, която е преведена с кротък в
цитираното горе блаженство, е „праус“ и означава кротък, благ, нежен, умерен, деликатен. В класическия гръцки език тя сее ползвала по няколко начина. Лекарите например са използвали „праус“ за успокояващи лекарства, които облекчават болката. Фермерите пък са описвали с нея опитомяването на един жребец. (Помните ли Повелителят на конете с Робърт Редфорд Кротката, но мощна сила, с която подчини неуправляемото животно)
Сиреч, в кротък се съдържа идеята за укротяване, опитомяване, овладяване. Сила, която сама по себе си е овладяна и затова може да завладее битието – отвътре навън. Да наследи обетованата земя – мястото,
където странстването свършва, стихват битките и болките и тържествува радостта от живеенето. Място, което може да се покори само отвътре, когато сърцето е отворило вратите си за Бог. Итака е станало господар на собствения си живот.
Сподели с приятели: