Ходатайствена молитва
Духовни опитности срещу физически фасади
Изтегляне 1.38 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ИНДУСТРИАЛНИ 25.04.2023-Layout1 (3), Riis Hauel Zastapnik
| Духовни опитности срещу физически фасади Тук бих искал да спомена две неща. Първо, вярвам, че родилната молитва е важна и дори основна част от ходатайството за изгубените Второ, не вярвам, че тя се характеризира със стенание, ридание, плач и мъки. Естественото раждане със сигурност е свързано с това, а духовното раждане би могло да ги включва. Но не вярвам, че те трябва непременно да присъстват и съм убеден, че то не се определя с тях. Всъщност вярвам, че човек може да се моли с родилна молитва, докато мие съдове, коси ливадата и всичко, което човек може да прави, докато се моли. В църквата сме направили с този въпрос това, което сме направили с много други въпроси. По естеството си ние се нуждаем да видим или почувстваме нещо, за да го повярваме. Така сме склонни да преценяваме това, което се случва в духа по това, което виждаме в естествения свят. Например, ако някой се моли за нечие спасение, ние смятаме, че този, който плаче има по-голяма вероятност да получи отговор на молитвата си от този, който не плаче. Дори казваме неща като: „Святият Дух наистина го докосна.” Това е, защото сме видели реакцията му, но в действителност съм виждал хора, които не плачат и не изразяват никакви чувства, докато се молят, които са били тотално променени. От друга страна съм виждал и други, които хлипат и плачат в явно покаяние, подобно на Юда (Матей 27:3-5), но не са преживели никаква промяна. Искам да кажа, че не можете да прецените какво става в духовния свят по това, което става в естествения. В харизматичните и петдесятни среди имаме феномен, наречен „падане в Духа”. Въпреки, че това не е библейски термин и с него определено се злоупотребява, вярвам, че хората наистина могат да паднат под силата на Бог. Но ние сме направили същото с това преживяване. В събрания, където това се случва, смятаме, че тези, които падат, получават повече от Господа, отколкото тези, които не падат. Понякога дори преценяваме, дали изобщо нещо е станало, по това, дали хората падат или не. Присъствал съм на събрания, където това се прави до такава степен, че целта беше по-скоро хората да падат, отколкото да имат вяра, която да позволи на Святия Дух да направи, каквото иска и както го иска. с други думи ние започваме да съдим за това, което става в духовния свят, по това, което виждаме в естествения. Това е опасно. То води до крайности, погрешни очаквания и преследване на физическите проявления. При всяко духовно освобождаване на сила и помазание, винаги съществува възможността за физическо проявление. Това е библейско. Хората може да плачат. Понякога може да падат под силата на Бог. Може силно да се смеят. Дори може да изглеждат пияни. Понякога, когато Бог се движи, има физически проявления, но често няма такива. Ние никога не бива да съдим за това, какво става в духовния свят по това, което виждаме във физическия. Изтегляне 1.38 Mb. Сподели с приятели:
|