Идвам от слънцето


Флавио (смутено) – Да, да, това е така. Истина е. Родителите на Рикардо



Pdf просмотр
страница30/51
Дата26.06.2024
Размер0.57 Mb.
#121509
ТипКнига
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   ...   51
Идвам от слънцето - Флавио Кабобианко
Свързани:
law-journal1-2011-8
    Навигация на страницата:
  • Татко
Флавио (смутено) – Да, да, това е така. Истина е.
Родителите на Рикардо – Добре, тези момчета сигурно гледат много телевизия.
Маркос – Тези идеи не ги взимаме от телевизията. Това са истински идеи.
Мама – Добре, Маркос, после ще говорим по тези въпроси. Прибирайте си играчките, защото трябва да си ходим. Късно е вече. Отивахме към дома разговаряйки, докато вървяхме по плажа.
Мама – Трябва да сте по-внимателни, когато говорите с хората Нали вече знаете, че малко хора разбират какво мислите. Ние уважаваме вашите идеи, но може да срещнете неразбиране от другите хора.
Татко – Това момче беше много изплашено, затова беше толкова ядосано.
Маркос – Той усети призрака, но не искаше да го приеме за истина.
Флавио – Той вярвана майка си и баща си, а не на онова, което усеща.
Татко – Ти също ли знаеш за призраците
Флавио – Да разбира се. Когато се родих, за ментова беше като един свят на призраци, на физически фантоми. Бях толкова изплашен, точно като това момче. За да станеш призрак първо трябва да направиш усилие, за да умреш.
Мама – Как така да направиш усилие
ФлавиоИскам да кажа, че хората които са станали призраци име било много трудно да умрат, не са искали да умрат. Затова не са отлетели до Слънцето, аса останали близо до Земята. Тези духове са забравили, че всички ние произлизаме от Бог и когато умрем се завръщаме при Бог. Когато всички се завърнем при Бог, никой няма да се ражда, нито да умира. Но живота ще продължи. Защото живота е Бога Бог никога не свършва. Когато умреш политаш нагоре, нагоре и стигаш до Слънцето, но след това подминаваш Слънцето. След това вече не се вижда нищо, защото Бог няма форма. Когато започнеш живота си Бог то дава форма и те изпращана една планета.Преди да се родиш, плуваш около планетата, обикаляш и сочите тук (показва сърцето си) виждаш планетата на която ще слезеш ... Добре, това не са очи, носа подобни на очи, защото все още нямаш тяло. Истинската дреха, която имаме е тялото. За всяка една планета си има специален костюм. Всяка планета си има свой цвят. Понякога човек се раждана други планети, понякога се завръща многократно на една и съща планета. Бог ти казва нещата, които трябва да свършиш, записва ги в паметта ти.


Сподели с приятели:
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   ...   51




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница