Идвам от слънцето

Татко – Какво гледаш
Маркос – Има нещо, което се движи между растенията. Приличана една голяма капка вода, зелена и прозрачна с големи очи. Движи се във въздуха и минава между растенията. Първо бях малко изненадан. Оооо, изчезна Ще я нарисувам, за да нея забравя.
Мама – какво е това, което видя
Маркос – Това е ангел-пазител на растенията. Приличана призрак, защото се появява и изчезва. Всеки човек има свой ангел-хранител, но растенията нямат толкова нужда, те имат само един ангел-хранител, който се движи навсякъде. Ангелът на нашите растения се казва
Зул. Той се грижи и за онези цветя, които са в саксии. Появява сена онези места, където има растения, нов огледалото не се отразява.
Маркос, 7 години
ИГРАТА НА СЪДБА
Когато бях на осем години, а брат мина пет, направихме едно дълго пътуване с кола. Отегчен аз започнах да разказвам една история. Накрая на този разказ брат ми, ме попита какво би станало, ако героят би избрал да направи нещо друго, ако беше променил действията си. Отговорих му, това което мислех, че ще се случи и променихме историята въз основана това решение. От този момент започнахме да си измисляме и други истории, единият беше разказвача другият беше героят в историята. Тази играни развълнува толкова, че започнахме да развиваме все повече ида добавяме правила и детайли. Понякога историите се развиваха в продължение на месеци и дори години в реално време, проследявайки живота на един и същ персонаж. Някои сюжети-игри продължаваха нишката на историята чрез потомците на персонажите и обхващаха векове от игралното време. Когато рисувахме кулата на Вселената ни беше полезно като препратка към промяна на нивата и измеренията. Разказвачът представляваше съдбата, един от аспектите на Бога. Той оформя главният герой и всичко, което допълва неговият характер. Участникът в историята избира обстоятелствата и времето, в което започва действието. Ако героят е поставен в рамките на някакво историческо време и пространство, той ще трябва да се съобрази с фактите и събитията. Но от неговите действия ще бъде възможно да се промени историята. Ако играта се развива в близкото бъдеще, трябва да се спазват вероятностите. В другите измерения разказвачът беше този, който определяше характеристиките на това време и пространство. Цялата игра се основаваше на принципа на синхрон и според концентрацията се оформяше и персонажа. Използвахме зарове или карти, за да определим характеристиките на главният герой и резултата от действието. В една и съща игра разказвачът винаги остава един, докато героите могат да бъдат няколко в същото време. Играчът има правомощията да взима решения , но разказвачът оформя обстоятелствата.

Изтегляне 0.57 Mb.

Сподели с приятели: