Информация за контакт с възложителя

1. 
   Информация за контакт с възложителя:
   
   1. 
      Име, ЕГН, местожителство, гражданство на възложителя – физическо лице, седалище и единен идентификационен номер на юридическото лице.
      

Седалище: град Добрич, ул. „България” 12, Община град Добрич

Регистрирано в Добричкия Окръжен Съд с Решение No 963/04.05.2006г., вписано в Регистър 5, том 15, стр.189, парт. No 16 , БУЛСТАТ: 124686224

Представлявано от Детелина Николова – Председател на Управителния съвет на СНЦ „Управление на отпадъците – Регион Добрич”

2. 
   Пълен пощенски адрес:
   

3. 
   Телефон, факс и e-mail:
   

Кремена Стефанова – мениджър проект

2. 
   Характеристики на инвестиционното предложение:
   

С реализирането на проекта по ОПОС се цели изграждане на Регионална система за управление на отпадъци на регион Добрич чрез построяването на регионално депо за неопасни отпадъци до с. Стожер и две претоварни станции за отпадъци до градовете Тервел и Балчик. Инвестициите ще бъдат изградени на територията на три общини – Добричка, Тервел и Балчик.

Съгласно работния проект и подаденото Заявление за издаване на Комплексно разрешително Регионалното депо при с. Стожер е предвидено да приема годишно 72 хиляди тона отпадъци или 198 тона на ден.

За Регионално депо – Стожер и Претоварна станция – Тервел е издадено положително решение по ОВОС №ВА – 3/2008г. на директора на РИОСВ – Варна.

За претоварна станция за отпадъци Балчик е издадено Решение № 44-ПР/2010 г. за преценяване на необходимостта от ОВОС на Министъра на околната среда и водите.

1. 
   Резюме на предложението
   

За регионалното депо при с. Стожер в хода на работното проектиране е променен обема на Клетки І, ІІ и ІІІ, без да се променя предвидения общ капацитет на депото.

Инвестиционното предложение включва и разработване на Подробни устройствени планове – парцеларни планове /ПУП-ПП/ с цел осигуряване на инфраструктурно обезпечение на Претоварна станция – Тервел и Регионално депо – Стожер.
1.1 Промяна в обема на Клетки І, ІІ и ІІІ

Предвижда се изменение в първоначално определения обем на Клетки І, ІІ и ІІІ на депото като той бъде редуциран, както следва:

• 
  Клетка І от предвидената площ 3,5 ха и обем 225 000 м³ става 3,0 ха и обем 240 000 м³
  
• 
  Клетка ІІ от предвидената площ 3,2 ха и обем 200 000 м³ става 1,8 ха и обем 145 000 м³
  
• 
  Клетка ІІІ от предвидената площ 4,0 ха и обем 370 000 м³ става 3,3 ха и обем 300 000 м³
  

За депото са разработени концептуален проект (предпроектни проучвания) и работен проект само на клетка №1.

Съгласно концептуалния проект депонирането на отпадъци на депото ще се извърши на три етапа:

• 
  Етап I 2010 - 2014, клетка с площ 3,5 ha с капацитет 187 688 t или 225 000 m³
  
• 
  Етап II 2015 - 2020, клетка с площ 3,2 ha с капацитет 166 167 t или 200 000 m³
  
• 
  Етап III 2021 - 2030, клетка с площ 4,0 ha с капацитет 341 160 t или 370 000 m³
  

Общият обем отпадъци, който може да поеме депото по идейния проект е 795 000 m³, което е равносилно на 695 000 t (прието е уплътняване до 0,87 т/м³).

Както е известно разработките, направени в ПИП подлежат на уточняване в работния проект. В този аспект в работна фаза на база на детайлни чертежи се прецизират количествените характеристики на клетка №1 на депото. Нейната площ е 30 030 m², а обемът й е 240 000 m³ (при уплътняване на отпадъците до 1,0 т/м³ капацитетът на тази клетка е 240 000 тона). Площта на клетка І на депото след рекултивация (като проекция без отчитане на наклона на откосите) е 33 586 м². Площта на купола на депото (с отчитане на наклона 5%) е 17 444,5 м². Площта на откосите на депото (с отчитане на наклона 1:3) е 16 141 м².

Обемът на отпадъците е изчислен по профилния метод с отчитане на загубите на обем от долен и горен екран и от ежедневно запръстяване (за сведение в ПИП това не е направено така).

Площта и обемът на втора и трета клетка са определени приблизително и подлежат на уточняване в работна фаза:

• 
  Клетка ІІ – около 18 000 m² и 145 000 m³;
  
• 
  Клетка ІІІ – около 27 000 m² – 33 000 m² и 235 000 m³ – 300 000 m³.
  

Общият обем отпадъци, който може да поеме депото по работния проект е около 620 000 m³ – 685 000 m³, което е равносилно на 620 000 – 685 000 t (при уплътняване до 1,0 т/м³ с тежък компактор).

Конструктивното решение на клетка №1 позволява нейното допълнително надграждане в североизточна посока за усвояване на свободната територия между обходния път и външната водоотвеждаща канавка на депото. Надграждането може да се осъществи така, че да се използва съществуващата дренажна система за инфилтрат на клетка №1 – страничните клонове на съществуващата дренажна система се свързват (удължават) с дренажните клонове на новата дренажна система. По този начин се създава възможност за увеличаване на общия капацитет на депото и респективно на срока му за експлоатация с още няколко години. В този случай следва да се прецизира степента на изпълнение на горния изолационен екран и рекултивацията. Това надграждане може да се разглежда като етап 1А. Същото важи и за клетка №2, над която от едната страна може да се надгради етап №2А. По експертна оценка площта на 1А е 3 750 м², а на 2А е 7 125 м². Количеството отпадък, което може да се събере в 1А е 20 000 м³, а в 2А – 27 000 м³. Общо 47 000 м³ или 47 000 т при максимално уплътнение или 37 600 т при уплътнение до 0,8 т/м³.

Проектната степен на уплътняване на отпадъците е приета 3,125 (обемно тегло на уплътнения отпадък 1,0 т/м³), което изисква уплътняване с тежък компактор. При по-малък компактор степента на уплътняване е 2,5 (обемно тегло на уплътнения отпадък 0,8 т/м³).

Продължителността на експлоатация на клетка І и на депото, като цяло (приблизително) е дадена в следващата таблица в зависимост от степента на оползотворяване на отпадъците. Количеството генерирани отпадъци е прието според част „Технологична” на работния проект за съоръжения за механично и биологично третиране – съоръжения за компостиране; спомагателни съоръжения и машини 40 833 несепарирани ТБО и 15 000 тона строителни отпадъци годишно. От тях към клетките на депото за депониране отиват 24 685 тона остатъчна фракция ТБО, 5 639 тона остатъчна фракция от строителни отпадъци и 485 тона нестандартен компост.

С изработването на работния проект за Регионално депо с.Стожер е избрано по-ново технологично решение, което позволява да се удължи срока на експлоатация на депото, спрямо този предвиден в Прединвестиционните проучвания (ПИП) и ОВОС – т.е. от 20 на 30 години, без да се увеличава обема на депонираните отпадъци. Това ще доведе до намаляване на експлоатационните разходи и до намаляване площта на увредените терени, вследствие депониране на отпадъци върху тях.

В Доклада по ОВОС (ДОВОС) са разглеждани два варианта на път за достъп – обходен път, започващ западно при входа в селото от към град Добрич и обходен път, започващ западно преди входа в селото от към град Добрич. Втория вариант е разглеждан и в Работното проектиране на обекта и с него е кандидатствано за предоставяне на БФП. Дължината му е около 6 км.. Започва преди началото на с. Стожер , като се отбива от главен път II – 29 Варна - Добрич, който е част от републиканската пътна мрежа. Пътят върви по съществуващи общински черни пътища и стига до регионалното депо.

Разглеждан е и вариант на трасе, което започва от предпоследната пресечка на селото, отбивайки се от главен път Добрич –Варна. Пътят преминава през ул. „Пирин” и продължава по съществуващи черни общински пътища до регионалното депо. В този случай дължината на трасето е около 3 км. Движението на сметоизвозващите автомобили трябва да става по път II – 29, който преминава през с.Стожер. Този вариант отпада поради несъгласие от страна на жителите на с. Стожер.

Като вариант за изграждане на довеждащ път до регионално депо с. Стожер си остава този, при който трасето на пътя започва преди началото на селото, отбивайки се от главен път II – 29 Варна – Добрич, от страната на град Добрич. Така въпреки, че е икономически по-неизгоден вариант, ще бъдат спазени исканията на жителите на с. Стожер, както и условията, поставени в Решението по ОВОС.

Претоварна станция за отпадъци – Тервел, ще обслужва две общини Тервел и Никола Козлево. За да се пусне в експлоатация е необходимо да има осигурена обслужваща инфраструктура към нея. В тази връзка е издадено Решение № 2-33 на Общински Съвет - Тервел за изработване на ПУП-ПП за довеждаща инфраструктура.

В тази си част инвестиционното намерение представлява разширение на съществуваща /първична/ инфраструктура и доизграждането й в обслужваща инфраструктура към Претоварна станция за отпадъци гр. Тервел.

За елементите на обслужващата техническа инфраструктура е разработен подробен устройствен план във вид на парцеларен план, трасе на подземен водопровод и пътна връзка на територията на града. Водопроводът е с дължина 835м., а пътната връзка – 900м. Площта на сервитута на водопровода е 835 кв.м, а на пътната връзка -7200 кв.м. Извършени са геодезични заснимания, на чиято база е разработено трасето на водопровода и пътната връзка. Пътната връзка с габарити 5,00/8,00м., представляваща пътно платно с две ленти за движение по 2,50м. и два банкета по 1,50м. По този път ще се осъществява транспортен достъп между Претоварна станция за отпадъци – Тервел и път ІІІ 207. На път ІІІ 207 при км 54+825 ще се изгради пътно кръстовище от първи тип.

Трасетата на водопровода и електропровода ще бъдат в сервитута на пътя. Захранването с вода за питейно-битови нужди ще се извърши от съществуващ водопровод по ул.”Янтра” на селищна водопроводна мрежа – гр. Тервел. Ел.захранване ще се осигури от съществуващ ВЕЛ 20 кV, извод „Зърнени храни” на П/С 110 кV/ 20кV „Тервел” чрез изграждане на електропроводно отклонение до новия трафопост. Във връзка с писмо № 63-00-3240/5/06.03.2012 г. на РИОСВ – Варна е подадено заявление с вх. № 1201005945/05.04.2012 г. в „Е.ОН България” за промяна на трасето на електропровода от въздушно в подземно.

Инвестиционното предложение не предвижда изграждане на канализационна система. Отпадъчните води, които ще се формират при експлоатацията на претоварната станция ще се събират във водоплътна изгребна яма и периодично ще се извозват до ПСОВ гр. Тервел за пречистване. Дъждовните водни количества е предвидено да се отводняват повърхностно.

• 
  Добрич
  
• 
  Добричка
  
• 
  Балчик
  
• 
  Каварна
  
• 
  Шабла
  
• 
  Никола Козлево
  
• 
  Тервел
  
• 
  Генерал Тошево
  
• 
  Крушари
  

Целта на изграждането на Регионалното депо за отпадъци „Стожер” и Претоварните станции за отпадъци в Тервел и Балчик е постигане на високо ниво на рециклиране и намаляване на обема на депонираните отпадъци, както и прилагане на други форми на оползотворяване на твърди битови отпадъци и строителни отпадъци, генерирани на територията на общините от регион Добрич.

Регионалните цели за рециклиране и оползотворяване на твърди битови отпадъци, поставени в НПУДО и специфицирани в програмен документ Механизъм за развитие на инфраструктурата за управление на отпадъци с подкрепата на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.” на МОСВ от м.април 2009 год., са:

Инвестиционното предложение предвижда изграждане на Регионално депо за отпадъци – Стожер и две претоварни станции – Тервел и Балчик.

Предвиденото с ПУП-ПП инвестиционно предложение е в пряка връзка с намерението за изграждане на Регионална система за управление на отпадъците – регион Добрич. Издадено е положително решение по ОВОС №ВА – 3/2008г. на директора на РИОСВ – Варна относно реализацията на Регионално депо – Стожер и Претоварна станция – Тервел. Издадено е и Решение № 44-ПР/2010 г. за преценяване на необходимостта от ОВОС на Министъра на ОСВ относно Изграждане на претоварна станция за отпадъци Балчик.
4. Подробна информация за разгледани алтернативи

В хода на предпроектните проучвания са разгледани 32 алтернативни площадки за изграждане на регионално депо, от които като перспективни от екологична и икономическа гледна точка са предложени две, на тяхна база е направена оценката на въздействие върху околната среда и е избрана площадката в с. Стожер.

Разгледани са алтернативи за транспортиране на отпадъците от общините до регионалното депо. Разгледан е вариант с групиране на общини по пътя към регионалното депо. За целта са обособени три зони:

1. 
   Централна с общините Добрич, Добричка, Крушари и Генерал Тошево.
   
2. 
   Крайбрежна с общините Балчик, Каварна и Шабла.
   
3. 
   Вътрешна с общините Тервел и Никола Козлево
   

Разгледани са и два различни сценария за сортиране на отпадъците, от които зависят решенията за събирането и превозването на твърди битови отпадъци:

a) Отделяне и сортиране на материалите преди събирането на отпадъците при източника, като се използват различни видове контейнери;

б) Сортиране на материалите след събиране на отпадъците в специални за целта съоръжения;

и сравняване на финансово-икономическите показатели с вариант без използване на претоварни станции.

Решаваща роля при взимането на решението играе и финансово-икономическият анализ. Той показва, че за седем от деветте общини от региона по-голямо натоварване на потребителите за целия период на анализ е социално непоносимо, т.е. населението не би могло да понесе допълнителни разходи по третиране на отпадъците.

Разгледани са и няколко варианта на трасе за изграждане на довеждащ път до регионалното депо. В Доклада по ОВОС (ДОВОС) са разглеждани два варианта на път за достъп – обходен път, започващ западно при входа в селото от към град Добрич и обходен път, започващ западно преди входа в селото от към град Добрич. Втория вариант е разглеждан и в Работното проектиране на обекта. Трасето на пътя е прието с Решение на Общински съвет на Община Добричка № 800 от 22.02.2011г.
Разглеждан е и трети вариант на достъп до депото с трасе преминаващо през село Стожер с цел намаляване на разходите за изграждане. Съобразявайки се с исканията на жителите на с. Стожер и Решението на ДОВОС, като вариант на трасе на довеждащия път до депото си остава този при който пътя започва западно преди входа на селото, посока от към град Добрич.
5. Местоположение на площадката, включително необходима площ за временни дейности по време на строителството
Регионално депо ще се изгради в ПИ №000056 с обща площ 217,862 дка, землище с.Стожер

Площадката на бъдещото регионално депо Стожер е разположена на 2.5 км ЮЗ от с. Стожер, община Добричка местността „Абърлък” на границата със землището на с. Крумово, община Аксаково, област Варненска. Отдалечена е от областния център гр. Добрич на около 20 км.

Територията, на която ще се разположи площадката на Претоварна станция – Балчик, е част от депото за строителни отпадъци в м. Момчил. Площадката отстои на 1010 м от главен републикански път I-9 (E 87) Дуранкулак – Варна. Имотът се намира на отстояние 47 км. от площадката на бъдещото Регионално депо за отпадъци „Стожер”.

Основните инвестиционни компоненти на регионалната система са:

• 
  Регионално депо за твърди неопасни отпадъци „Стожер”
  
• 
  Претоварна станция за битови отпадъци „Балчик”
  
• 
  Претоварна станция за битови отпадъци „Тервел”
  

На площадката ще бъде изградена спомагателна инфраструктура за входящ и изходящ контрол, електрозахранване и водозахранване, гараж с ремонтна работилница, съоръжения за измиване на автомобилите и контейнерите, лаборатория за контрол и мониторинг, пътища, ограда с портал, и довеждащ до площадката път от основния път Варна-Добрич, който заобикаля с. Стожер.

На площадката са обособени 11 зони:

Зона	Обект	Застроена площ (м2)
A	Кантари, регистрация, охрана, дезинфекция	55
	Административно-битова сграда с лаборатории	500
B	Съоръжение за рециклиране на материали	2000
C	Компостна площадка	5250
	Площадка за доузряване на компоста	5545
D	Склад за временно съхранение на опасни отпадъци	415
E	Пункт за зареждане с гориво	90
F	Резервоари с помпени станции	430 (150+280)
G	Гаражи с автомивка и ремонтно-механична работилница	920
H	Трансформаторен пост и авариен генератор за резервно захранване	80
I	Клетка за депониране	30030+18000+27000
J	Локална ПСОВ	565
K	Площадка за раздробяване на строителни отпадъци	2400

Открито компостиране на биоразградими отпадъци по метода Windrow

При компостирането се цели стабилизиране на биогенната фракция. В аеробни условия и при наличие на достатъчно влага в компоста се развиват последователно различни генерации от микроорганизми, които поетапно разграждат свързания въглерод и го превръщат в СО₂ и клетъчна тъкан. При остатъчен свързан въглерод с по-ниско съдържание от 5 тегловни-% биологичните процеси, респ. угниването практически се прекъсват. Различават се три степени на аеробното разлагане, като във първата (интензивна), която протича при 55 – 70° благодарение на високата температура се постига унищожаване на присъстващите патогенни организми, тоест до обеззаразяване на компоста.

За да се постигне хомогенизиране и равномерно „узряване” на компоста е необходимо той да се обръща най-малко 3 до 4 пъти с цел аериране и при това да бъде овлажняван. При компостиране на открито в тъй наречените Windrow (лехи) правени изследвания показват, че при нормални условия цялостното протичане на процесите на компостиране трае около 12 до 16 седмици, след което е възможно приемането на компоста на депо. Препоръчително е процесът на компостиране да не е по-кратък от 6 месеца.

Предвидената по проекта площадка за компостиране е с размери 50х105 м. Това позволява да се разположат на площадката 7 трапецовидни лехи с отстояние 7,2 м и височина 3,1 м и дължина 100 м. При сечение на лехата от приблизително 10,5 м² и спазване на минимален срок на компостиране от 6 месеца площадката ще разполага с капацитет от 14 700 м³ годишно. Разполагаемия капацитет позволява задържането на компоста приблизително 5 месеца на площадката за компостиране. Имайки предвид, че повече от половината от отпадъците се генерират през летните месеци поради флуктуациите, причинени от туризма в областта, когато поради високите температури процесите на „узряване” протичат значително по-бързо, наличната площадка задоволява изискванията за обработка до 2013 година. При тези условия се гарантира протичане на първата (това означава и унищожаване на патогените) и на втората степен на компостиране – разграждане на прости въглеводородни вериги. Високомолекулните въглеводороди (лигнини, целулоза и др.), чието разграждане протича през третата степен на компостиране, ще останат в известна степен незасегнати от процеса, което може да доведе до увеличаване на обема, който ще се депонира.

За доузряване на компоста се предвижда обособяване на допълнителна площадка с площ от 5 545 м² и бетонова настилка.

За периода от 2013 г. нататък се предвижда компостиране на 50% от биогенната маса, потокът ТБО, подлежащ на обработка, тоест наличните площи за компостиране ще осигуряват само 45% от това количество. Престоя на компоста при тези условия би бил не по-продължителен от 3 месеца и това ще доведе до пълно протичане на процесите на първата и втората степени, третата степен ще остане в голяма степен незавършена. Последното ще има за последици ускореното запълване на депото.

• 
  Визуален контрол и ръчно разделяне на едрогабаритни и вредни/опасни отпадъци на входа на инсталацията.
  

• 
  Захранване на обработващите линии
  

• 
  Отсяване на фината фракция за компостиране
  

• 
  Сепарация на рециклируеми материали
  

С цел намаляване транспортните разходи отделените отпадъци за рециклиране от хартия, картон и пластмаса се пресоват и балират.

От постъпващите на депо „Стожер” строителни отпадъци ръчно се отделя дървесната, респ. фракцията на черни метали. Първата се присъединява към материала, подлежащ на МБО, а черните метали, заедно с тези отделени от магнитните сепаратори се отправят към рециклиращи предприятия. Инертните материали се обработват в намиращата се на площадката мобилна инсталация за раздробяване и пресяване на строителни отпадъци. Пресятата фина фракция се смесват с материала постъпващ за компостиране а грубата фракция се подава непосредствено на депото. Съоръжението е предвидено на базата на челюстна трошачка и позволява обработката на цялостния спектър от строителни отпадъци – бетон, керемиди, варовик, асфалт, газбетон, гипс и пр. Размера на предварително отсятата фракция може да се променя чрез използване на сита с различен размер на отворите.

Неопасните отпадъци се депонират в предвидените 3 бр. клетки на депото. Депонирането започва от горния югоизточен край на клетка №1 и се извършва последователно в работни участъци в посока от горе на долу (от ЮИ на СЗ) и от талвега към бордовете на депото последователно на пластове с разминаване по височина с един работен участък. Сметоизвозните автомобили се движат по преминаващ по дъното на депото път от пътни плочи. Технологията на депониране се води по предварително съставен оперативен план. Поради сложната форма на депото то е разделено на правоъгълни, трапецовидни и триъгълни участъци, които последователно се запълват от горе на долу в хоризонталната плоскост и послойно на последователни стъпала с височина 2,0 м във вертикалната плоскост. В самия работен участък последователно в план и височина се оформят ежедневни микроклетки. Разтоварените от сметоизвозните автомобили ТБО се разстилат и уплътняват с помощта на тежък компактор на пластове от 30 ÷ 50 см, при което по-едрите фракции ще се разрушават и същевременно ще се осъществи уплътнение на ТБО. След достигане на проектната височина на пласта уплътнени отпадъци (1,84 m), следва полагане на междинен изолационен слой земни маси или дребни фракции строителни отпадъци с мощност 0,16 m.

Ежедневното запръстяване има за цел предотвратяване разнасянето на леки фракции от битов характер, ограничаване разпространението на неприятни миризми, развитие на насекоми и гризачи, както и възникването на пожари. Депонирането на всеки следващ пласт отпадъци започва едва след като е завършен изцяло първият работен хоризонт (пласт) и е уплътнено запръстяването. Паралелно с натрупването на отпадъците се надзиждат газовите кладенци и ревизионните шахти на дренажната система за инфилтрат. При депониране на отпадъците в работния участък на депото се следи наклона на откосите да не бъде по-голям от 1:3. За осигуряване на вътрешна стабилност на отпадъчното тяло, отпадъците с по-високи якостни и деформационни характеристики се насочват към периферията (откосите) на депото, с цел предпазване от допълнителни напрежения в следствие на диференциални слягания извън допустимите граници. Когато клетка №1 се запълни започва депониране в клетка №2, а повърхността на клетка №1 се запечатва и рекултивира. След запълване на клетка №2 депонирането продължава в клетка №3, която трябва към този момент да е подготвена. Клетка №1 и клетка №2 имат обща система за отвеждане на инфилтрата до една събирателна шахта с възможност за обратна рециркулация и ретензионен басейн. За клетка №3 ще трябва да се изгради собствена събирателна шахта, но може да се използва ретензионния басейн.

Конструктивното решение на Клетка №1 позволява нейното допълнително надграждане в североизточна посока за усвояване на свободната територия между обходния път и външната водоотвеждаща канавка на депото. Надграждането може да се осъществи така, че да се използва съществуващата дренажна система за инфилтрат на клетка №1 – страничните клонове на съществуващата дренажна система се свързват (удължават) с дренажните клонове на новата дренажна система. По този начин се създава възможност за увеличаване на общия капацитет на депото и респективно на срока му за експлоатация с още няколко години. В този случай следва да се прецизира степента на изпълнение на горния изолационен екран и рекултивацията.

Преди излизане на автомобилите, превозващи битовите отпадъци, извън депото се предвижда тяхното измиване и дезинфекциране.

Годишно ще бъдат изпълнявани 374 курса, средно 1.5 курса на ден.

Пълният проект за ПСО включва сграда за регистрация и охрана, административно-битова сграда, гаражи с автомивка и работилница, производствено хале за сортираща инсталация и компостна площадка.

След направения анализ на разходите и ползите и анализа на поносимостта в първия етап от проекта ще бъдат включени само следните инвестиционни елементи:

- усвояване на площадката и подготовка на строителството

- ограда с портал

- сграда регистрация и охрана

- електронна автомобилна везна – 1 бр.

- вана за дезинфекция на автомобилни гуми

- вертикална планировка и вътрешни пътища и настилки

- подпорни стени и претоварна рампа

- претоварно съоръжение с метален бункер

- площадков водопровод

- резервоар с помпена станция

- площадкова канализация

- комуникации и автоматизация

- кабелни мрежи НН

- районно осветление

- външно електрозахранване и трафопост

- уличен водопровод

- информационни табели

- довеждаща пътна връзка.

Съгласно Решение №44/2010 г. на МОСВ на станцията се разрешава да се извършва претоварване на битови отпадъци до 70 т/денонощие, компостиране на зелени отпадъци до 2080 т/год. и сепариране на рециклируеми отпадъци.За претоварна станция Балчик е предвидено на площадката да се изгради сграда за регистрация и охрана,административно-битова сграда, гаражи с автомивка и работилница, производствено хале за сортираща инсталация и компостна площадка.

Освен сградите проектът предвижда:

- усвояване на площадката и подготовка на строителството

- ограда с портал

- електронна автомобилна везна – 1 бр.

- вана за дезинфекция на автомобилни гуми

- вертикална планировка и вътрешни пътища и настилки

- подпорни стени и претоварна рампа

- площадков водопровод

- резервоар с помпена станция

- площадкова канализация

- комуникации и автоматизация

- кабелни мрежи НН

- районно осветление

- външно електрозахранване и трафопост

- уличен водопровод

- информационни табели

- маркировка на съществуващия довеждащ път

На станцията ще постъпват за третиране и претоварване 12 000 до 18 000 тона отпадъци годишно. Като се има предвид, че 10% от отпадъците се генерират от туристите през летния сезон, максималният оразмерителен капацитет на станцията е приет 70 т/ден.

• 
  Закон за устройство на територията
  
• 
  Закон за управление на отпадъците
  
• 
  Закон за опазване на околната среда
  
• 
  Наредба 7 / 24.08.2004 г. за изискванията на който трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци;
  
• 
  Наредба №8/2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на
  
• 
  депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци
  
• 
  Наредба 4 от 14.08.2003 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на електрически уредби в сгради
  
• 
  Наредба 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации
  
• 
  Наредба 2 за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР
  
• 
  Наредба 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството
  
• 
  Наредба 3 / 09.11.1994 за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции
  
• 
  Наредба 2 /05.05.1987 г. за противопожарни строително – технически норми
  

1. 
   ВиК мрежи;
   
2. 
   Електрическо захранване;
   
3. 
   Вертикална планировка;
   
4. 
   Земни работи;
   
5. 
   Машинна част;
   
6. 
   Довършителни работи;
   
7. 
   Озеленяване;
   
8. 
   Асфалтови и бетонови работи.
   

По време на строителството ще се използват стандартните строителни материали и метални конструкции. По време на експлоатацията ще се използват електроенергия и вода за битови нужди.

7. 
   Схема на нови или промяна на съществуваща пътна инфраструктура
   

В момента до площадката на регионалното депо се стига по съществуващи черни общински пътища. За осигуряване на транспортна връзка между път II-29 Варна – Добрич и

Предназначението на пътя е да обслужва депо „Стожер”. Пътя за депото е проектирано по следата на съществуващи черни пътища в землището на с. Стожер. Изборът на конструкцията на пътната настилка е направен съгласно „Типови конструкции на асфалтови пътни настилки” издание на ГУП при МТ-1981г.. Трасето е одобрено с Решение №800 от протокол № 42/22.02.2011г. на Общински съвет на Община Добричка.

пътно платно състоящо се от две ленти с ширина по 3.00 м, ограничени с бетонови водещи ивици 25/10/100;

- банкети вляво и вдясно с ширина по 1.00 м от трошен камък;

- откоси и облицовани окопи с ширина по 0.40 м дъно за предпазване на пътя от повърхностни води;

• 
  Участък от имот №000059 с предназначение “пасище, мера”
  

- банкети вляво и вдясно с ширина по 1.25 м;

- уширение от едната страна на основната крива - 3,0 m
7.2 За Претоварна станция Тервел ще се изгради пътна връзка с дължина около 900м. Пътната връзка с габарити 5,00/8,00м., представляваща пътно платно с две ленти за движение по 2,50м. и два банкета по 1,50м. ще осъществява транспортен достъп между „Претоварна станция за отпадъци” Тервел и път ІІІ 207. На път ІІІ 207 при км 54+825 ще се изгради пътно кръстовище от първи тип.
7.3. За Претоварна станция Балчик няма необходимост от промяна на съществуващата инфраструктура – достъпа до площадката се осъществява по съществуващ общински път/полски път 02508.544.274.

7. 
   Програма за дейностите, включително в строителството, експлоатация и фазите на закриване, възстановяване и последващо използване
   

Обектът ще се експлоатира в рамките на икономическия си живот – 30 години;

Строителството ще се осъществява въз основа на одобрени инвестиционни проекти, изработени в съответствие с приложимото законодателство.

Периодът на експлоатация на съоръжението ще бъде съобразен изцяло с условията, заложени в процедираното към момента Комплексно разрешително. При въвеждане на обекта в експлоатация ще бъде изготвена Програма за управление на отпадъците по реда на чл. 29 от Закона за управление на отпадъците.

7. 
   Предлагани методи за строителство
   

7. 
   Природни ресурси, предвидени за използване по време на строителството и експлоатацията
   

7. 
   Отпадъци, които се очаква да се генерират – видове, количества и начин на третиране
   

• 
  отпадъци за депониране до 58% от обема на входящия поток ТБО и строителни отпадъци;
  
• 
  технологични отпадъци от поддръжка и експлоатация на механизацията и инсталираното оборудване;
  
• 
  утайки от каломаслоуловители и от пречистване на отпадни води на мястото на образуване и от административно-битовите дейности.