Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
443 1956 година. Изводът е, че в най-добрия случай на ваксините може да се отдаде само малък процент от цялостното снижение на смъртността от инфекциозни болести през XX век.
Дори и този минимален
процент е твърде съмнителен, тъй като нивото на снижение остава почти едно и също след въвеждането на ваксините. Освен това в европейските държави, които отказаха да провеждат имунизация против варицела и полиомиелит, епидемиите от тези болести също изчезнаха, както стана в държавите, където тези ваксинации са задължителни. (Всъщност, имунизационните
кампании и против варицела, и против полиомиелит бяха последвани отначало от значително нарастване на броя на заболелите; по време на имунизационната кампания против варицела другите инфекциозни болести продължиха своя спад, въпреки че ваксини за тях липсват. В
Англия и Уелс нивото на заболеваемост от варицела и броят на извършените ваксинации спаднаха успоредно за период от няколко десетилетия.)
Така че е невъзможно да се прецени дали ваксинациите имат или нямат принос за продължаващия спад на смъртността от инфекциозни болести или факторите, които обусловиха първоначалния спад
- дезинфекционни и
хигиенни мероприятия, подобряване на храненето, естествени болестни цикли - просто останаха неповлияни от имунизационните програми. Подчертавайки това заключение, наскоро Световната здравна организация, констатира, че нивата на заболеваемост и смъртност в страните от Третия свят нямат директна връзка с имунизационните процедури и
с медицинското лечение, но са тясно свързани с хигиенния и хранителен стандарт. Признанието, което се оказва на ваксинациите за днешното ниво на заболеваемост, е силно преувеличено, ако не е откровено погрешно.
Привържениците на ваксините посочват нивото на заболеваемостта, но
не и това на смъртността, като доказателство за тяхната ефективност. Обаче статистиците ни казват, че статистиката на смъртността е по-добър критерий за заболеваемостта, отколкото самата схема на заболеваемост, по простата причина, че качеството на докладите и съхранението на данните за смъртните случаи са много по-надеждни.
Например, едно скорошно проучване в Ню Йорк разкри, че само 3.2% от педиатрите действително са докладвали случаите си на морбили на здравните органи. През 1974 г.
Центърът за контрол на болестите изчисли, че в Джорджия има 36 случая на морбили, докато щатската система за надзор в Джорджия докладва за 660 случая. През 1982 г. здравните органи на
Мериленд обвиниха за епидемията от коклюш телевизионното предаване "Рулетката на ДТК- ваксината", което предупреди за опасността от ДТК. Но когато
бившият главен вирусолог на Федералния отдел за биологични стандарти, д-р Антъни Морис, анализира 41 случая, само при 5 от тях се получиха потвърждения за действително разболяване от коклюш и всички те касаеха ваксинирани деца. Примери като този демонстрират заблудите, които се съдържат в официалните данни за заболеваемостта, но тези,
които подържат ваксинациите, са склонни сляпо да им се доверяват.
Сподели с приятели: