Изборите, които съм направил, и изборите, които ми предстоят

ЕСЕ по BAEB203D Икономически избор и предприемаческа култура за текущ контрол на тема:

Изборите, които съм направил, и изборите, които ми предстоят.




В забързаното си ежедневие не се замисляме, колко често правим избор, за най- дребни детайли, ситуации, дори предмети и хора. Какъв всъщност трябва да бъде правилният избор, рационален или емоционален? Как взимаме решения, които определят какво ще ни се случи след тях? Много често ми се случва, след като съм направила даден избор, да се питам дали е бил правилен или грешен. За щастие не само аз съм толкова неуверена и отговора винаги се изяснява след време.
Скоро имах разговор с моя близка приятелка и основната ни тема беше как сме се срещнали и как се е развило нашето приятелство през годините, което по свой начин също е избор, грижа и много търпение. Осъзнахме, че сме се срещнали в труден момент и за двете ни, но всяка от нас е била разбрана от другата, получила е точните съвети и огромна доза честност, както и успокоение. Избора на правилните приятели и компания е от изключително голямо значение за един човек, за неговия живот и място в обществото. Стандартно хората намират и развиват голяма част от приятелските си контакти в детството. Дали има нещо общо с чистотата на детското съзнание, сърце и душа или просто по-ясно изразената склонност и готовност в тази възраст на човек да прави компромиси и да проявява емпатия не мога да кажа със сигурност, но пък най- здравите ми приятелски връзки са създадени точно в този период от живота ми. Разбира се не всеки, който срещаме е подходящ за приятел, а има и различни степени на приятелство. В човешкия живот на едно от важните места се нарежда най-добрият приятел, човека, който ни познава най-добре, който е бил най-голямата ни опора и ние разбирал винаги, с когото чувстваме сигурност, спокойствие и удовлетворение от взаимовръзката.
Избора ни за приятели и компания до голяма степен се ръководи и от възпитанието, което сме получили от родителите си. Всъщност, както е казал един велик философ
``Всичко започва от детството``. Тогава правим своите първи и най-важни избори, които имат отпечатък в бъдещото ни развитие и начин на живот. След като намесихме родителите е редно и да отбележим, че това е нещо което човек не избира сам, но те са тези които ни дават основни насоки и уроци за живота, възпитават ни, проектират бъдещите нас. От тях и техните избори зависи какви ще са нашите. Всичко и всички са в една обща спирала, която формулира реализацията и мирогледа за живота.
В своето личностно и кариерно развитие, човек също взима важни избори. Избор за университет, специалност и град са първите които правим дори още преди достигането

на пълнолетие. Много от нас се доверяват на своя вътрешен глас, шесто чувство или просто интуиция и правят избора си емоционално обвързан. Други пък избират заради някой друг, приятел или по любов, а трети правят избора си рационален и го съобразяват с търсенето и предлагането, с това какво е добре за тях, но не и с това какво им е интересно. Като следствие от направения избор идва автоматично и следващ избор за град, държава в която ще се изместим или останем, но ще се реализираме, което също не е задължително, можем и да се провалим, но това е също част от избора ни.
Обвързвайки се с други хора от нашият живот във взимането на решения за бъдещето избора ни автоматично се превръща в емоционален. Често характера ни, страховете и слабите ни места не ни позволяват да излезем от рамка, която ни поставя граници и сме неспособни да разширяваме мирогледа си, перспективите и възможностите си. Тъй като избора ни за град, държава за развитие и съществуване е от изключителна важност е хубаво да сме наясно със себе си, с всички блага които предлага местоположението и съответно да претеглим положителни и отрицателни фактори, като например дали ще останем със старите си контакти, дали ще се наложи да работим докато учим, дали ще живеем на общежитие или на квартира. Всички тези избори от своя страна са свързани и с други състояния например материални, с които ние сме обвързани. За мен безграничността на избора опира винаги до силата на характера, вярата в себе си и принадлежността към реализация на всяка цена. Човекът е толкова голям, колкото са големи мечтите му.
Родена съм и съм израснала в град Русе, прекрасен малък аристократичен град на брега на река Дунав, известен със своята красота и история. Обичам го безкрайно, защото това е родното ми място, обичам дори диалекта на хората от Русе, но към днешна дата не си представям да се върна и отново да живея там. Това отново е избор, или дори система от избори, спирала от спомени и надежда за по добър живот, стандарти и разбирания. Какво ни води в избора ни за квартал, град и държава ?
Личните ни разбирания за реализация или принадлежност към дадена социална група, може би страховете или финансово ни състояние, или дори липсата на желание от наша страна за промяна ? Това са въпроси, чиито отговори формулират избор.
Когато аз бях на скромните осемнадесет години и пред мен тепърва се отваряше широко прозорецът на безкрайните възможности не съм обвързвала избора си със страх от непознатото, провала или лисата на любимите ми хора. Заминах съвсем сама за чужда държава, в която не познавах никого, но целта ми беше да получа най-доброто образование и да мога да се реализирам, да бъда най-добрата версия на себе си и да се усъвършенствам, да науча много нови неща без страх. Е, ако някой тогава ми беше казал че не всичко което лети се яде, че няма нищо лесно и безплатно и че за всички свои успехи човек заплаща висока цена, надали щях да погледна на думите му на сериозно, но в крайна сметка се убедих сама за всичко, научих уроците си по трудния начин, но придобих самочувствие, качества и знания, опит и осъзнах че всеки ден правим своите избори, а те от своя страна носят след себе си последствия, за които трябва да носим лична отговорност. Човек трябва да има смелостта да посрещне отговорно всичко, което му се случва, защото това е резултата от неговия труд.
Много е важно да разберем, че не трябва да злоупотребяваме с изборите които правим за някой друг или вместо някой друг, визирам децата ни до тяхното пълнолетие или достигането им до мозъчна зрялост, която им дава възможност сами да се възползват от това си личностно право. Когато родих първия си син, може би най-

важният първоначален избор от появата му на бял свят беше името му. Смятам, че името на човека е определящо за него. След това започна трудната част от занятието да отглеждам и възпитавам дете, да правя избори за които ще се съмнявам, или ще съжалявам или просто ще подкрепя партньора си в неговите. Създаването на нов живот е до голяма степен само по себе си избор, с последствия и отговорности. Магия, за която трябва да си готов, или поне да имаш усещане за готовност.
В скромно обобщение на написаното ще отметна просто, че избора е неизменна, неделима съставка от рецептата за щастлив живот или точно обратното, за неудовлетворение, за критичност към собственият аз, за агресия или нестабилност. Във всеки нов ден трябва да направим поне веднъж избор, за каквото и да е, но никога не трябва да забравяме, че само и единствено ние сме отговорни за последиците и резултатите от своята свобода на избор. Никой от нас не знае какви избори му предстоят да направи, в какви ситуации ще го постави живота, какво ще му се даде или отнеме, но всеки от нас се стреми към личностно спокойствие, благоденствие, вътрешен мир и спокойствие, защото пирамидата на човешки потребности е една и съща за всички ни.
Всеки трябва сам да определи и избистри ценностите си, да определи системата си от приоритети и да следва желанията и целите си.