Изложение: Преди всичко, за да се справим с ревността при децата, ние като родители трябва да приемем, че ревността съществува у нашите деца дори и да е невидима за нетренираното око. Ревността има много лица и много маски
Изтегляне 20.85 Kb.
|
1 2
Hristina Shutova 2205012767| Увод: Ревността е мъчително и болезнено чувство, чийто мотив е съперничеството. Със сигурност няма човек, който никога да не е я е изпитал. Когато ревността завладее децата, последствията могат да бъдат много тежки. Ревността е огромна загуба на енергия за човек, било той дете или възрастен. При децата съществува ревност към по-малкото дете, ревност към бащата и майката (едиповата ревност). Друга форма на ревност може да се породи у деца на разведени родители. Всеки родител със сигурност познава това чувство. А у детето тя може да е още по-силна, защото то не може да я овладее нито с разбиране, нито със съзнанието си. Мъдрите родители намират начин да избегнат детската ревност. Изложение: Преди всичко, за да се справим с ревността при децата, ние като родители трябва да приемем, че ревността съществува у нашите деца дори и да е невидима за нетренираното око. Ревността има много лица и много маски. Тя може да се проявява в постоянно съперничество, но и в отбягване на всякакво съперничество, в показна общителност или в скромна плахост, в безразсъдна щедрост или в безогледна алчност. Появата на второто дете причинява първостепенна криза в живота на всяко малко дете, чиито космически орбити внезапно са се променили и което сега се нуждае от помощ, за да се ориентира и да се справи с навигацията на живота си. За да бъдем истински полезни на детето и да му помогнем, вместо да бъдем просто сантиментални, трябва да знаем точно какви са неговите чувства. Съревнованието между децата може да бъде открито или прикрито в зависимост от отношението на родителите. Някои родители силно се гневят на проявеното съперничество между децата, дори ги наказват за всяко тяхно проявление на ревност. Други родители правят какво ли не, за да не дават повод за проява на ревност и съперничество между децата – опитват се да им обяснят, че са еднакво обичани, стремят се да показват справедливост в отношението си към всички при правене на подаръци, при раздаване на ласки и внимание, при разпределяне на храната и облеклото и т.н. И все пак тъй като с нищо не може да се потуши желанието на детето за цялата обич, ревността никога не може да бъде изцяло предотвратена. Ревността може да бъде до известна степен туширана, за да не се позволи да изригне застрашително като някой вулкан и да доведе до катастрофални последици. Възрастовите и половите различия между децата в семейството естествено могат сами по себе си да породят ревност и при напълно нормални условия. На по-голямото дете останалите завиждат, защото то има повече самостоятелност и привилегии. На бебето пък завиждат, защото е обгрижвано повече. Момичето завижда на брат си, защото й се струва, че той се ползва с по-голяма свобода, а момчето завижда на сестра си, защото му изглежда, че тя се ползва с по-специално внимание. Отношението към по-големите и към по-малките деца не може и не трябва да бъде еднакво. Съвсем справедливо и в реда на нещата е по-голямото дете да получава повече джобни пари, да си ляга по-късно и да има по-голяма свобода при излизанията си от дома. Но тези предимства се дават открито и благосклонно, така че по-малките деца в семейството с нетърпение да чакат и те да пораснат, за да имат същите права и задължения. Отношенията, от които родителят всъщност трябва да се пази, са: да наказва едното дете, заради другото; да изисква от едното дете да се жертва заради другото; когато прекарва няколко мига или няколко часа с едно от децата си, да не му обръща нужното внимание или да говори за другите. В съвременният свят едиповият конфликт е типичен за практически всички деца по време на тяхното развитие. Ако на определена възраст едиповият комплекс остане неразрешен, говорят за него за психологическо неблагополучие, чието отражение поражда трудности във взаимоотношенията с други хора и други проблеми. Случва се около 2–3-годишна възраст, когато детето постепенно се отделя от мама и започва да се възприема като член на троен съюз, в който му предстои да заеме своето място. По правило, в едиповия стадий детето изпитва собственически и много нежни чувства към родителя си от противоположния пол и стремеж да съперничи с родителя от собствения пол. Чувствата на малкото са много силни и противоречиви, а ситуацията е стъпка напред към нова, вълнуваща област. Друга форма на ревност може да се породи у деца на разведени родители. Тази ревност може да усети дете, което е силно привързано към родителя, с който живее след развода. Всичко върви добре до момента, в който тази тясна връзка е заплашена от натрапник, в този случай възрастен, който отнема вниманието на родителя. Не е необичайно за децата да се чувстват несигурни, след като единият родител напусне дома. Те разсъждават „Ако единият може да ме напусне, защо да не ме напусне и другият?“ и в резултат на това стават много бдителни към родителя, с когото живеят. Наблюдават всяко негово движение, за да са спокойни, че няма да се обвърже с друг възрастен. Пречат му да излиза на срещи, хвърлят мълнии, щом го видят да говори по телефона, и са колкото може по-непоносими, когато натрапникът дойде на гости. Те са готови да се откажат дори от спането в събота и неделя, само и само да следят какво прави техният подопечен. Последното, което биха желали, е да делят своя единствен родител с друг възрастен. Изтегляне 20.85 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2