изразила и довела до първопричината им несъзнаваните задържащи процеси, които са много по-ранни от гениталния й живот и от срещата с мъжа и които съпругът или партньорът само са актуализирали.
Взаимното валорйзиране на партньорите в любовната игра преди половия акт и в речевия обмен на нежности след оргазма е винаги важно в гениталната диалектика, но изглежда играе по-малка роля за мъжа, отколкото за жената, за която нарцистичното валорйзиране е основополагащо необходимо, особено ако е неопитна в любовта. От непознаването на тази потребност от страна на мъжете произлизат много случаи на станала обичайна фригидност у жени иначе способни да изпитват оргазъм, изпитвали такъв и запазили тази способност, т.е.
такива, които поне са били
навлезли в едиповата ситуация, които като момиченца са искали да се идентифицират с майка си, както и у жени,
чийто първи опит не е бил нито много ранен, нито травмиращ.
Невежеството на някои жени в областта на еротиката не винаги произхожда от изтласкването на гениталните нагони, а от тяхното още неразкрйто присъствие и от латентното им инвестиране в още девствени области. Ако обичаният мъж в качеството си на личност и на фалически представител се покаже ощетен в обектния си избор на жената или ако поради недостатъчно сублимирана хомосексуалност или фиксация към майката не съумее — без опасност от кастрационен страх в замяна — да валоризира речево половия орган на своята партньорка, който за нея все още не е нищо друго освен единствено позната и чувствителна кръгла дупка, възможно е жената да не инвестира нарцистично в лигавичните вътрешни стени на вагината,
нито в
нюансираните емоции, свързани по природа с вътрешните й усещания. Докато жената не получи признание за стойността на половия си орган, който дарява, той остава непознат за съзнанието й,
въпреки че присъства в своята сублимирана, изобретателна и културна ефективност.
Половият орган на жената също е ангажиран в любовта,
независимо от сексуалния успех за нея, защото на всички нива на либидото любовта е сублимиране в идеализирането на човека,
който я желае, каквито и да са действащите нагони, и на когото поради това тя липсва като ориентир за нарцисизма му. Когато жената изпитва любов към някой мъж и го желае, но половият акт не й е донесъл оргазъм,
усетен от нея като пълен, тя не знае, че тъкмо с половия си орган е
фиксирана към мъжа и не е, що се отнася до нарцисизма си,
освободена от постоянните грижи за личността му, за разлика от жена,
„открита“ от партньор, който отвръща на любовта й и умее да я доведе до оргазъм. Различните форми на въздействие на оргазма при влюбена жена са символични и променливи. Те я водят до гениталността и нейните разновидности на сублимиране.
Както приятните слухови усещания, разменени при говоренето,
трябва да бъдат свързани в цялост, която срещите между хората конституират в език, така и в срещата на двата пола трябва да има обмен на емоциите с
посредничеството на думите, за да станат еротичните игри между партньорите човешки любовен език, а не само стереотипни или акробатични фигури на копулиране с търсен хигиенен и евентуално оплодителен резултат.