Женската сексуалност


Еротична или любовна генитална



Pdf просмотр
страница33/48
Дата13.07.2023
Размер1.37 Mb.
#118272
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   48
Франсоаз Долто - Женската Сексуалност
Еротична или любовна генитална
незадоволеност и изтласкване
Сексуалните и любовните отношения между двама партньори,
достигнали гениталното ниво на своите нагони, ги довеждат,
посредством една диалектика на телесното им единение, която може да се вербализира само за тях, до взаимно опознаване. Но липсата на телесно съзвучие не означава непременно, поне за жената, липса на плодотворно разбирателство. За нея има много променливи модалности на свързване, които задоволяват и използват либидните й възможности без изтласкване, без невроза, а само с временни реактивни симптоми, и които и носят наслаждение (в несъзнавания смисъл на отпускане от своите нагони според принципа на удоволствие, който е несъзнаван и може да се съпровожда от съзнавано неудоволствие), подсилващо нейния нарцисизъм. Под реактивни симптоми разбирам някои психосоматични смущения като реакция на липсата на оргазмено наслаждение, липса, която не винаги е белег на невроза, нито е придружена от невроза. Пластичността на жените е много голяма. Обяснявам този факт с по-малкото изтласкване при тях в сравнение с мъжете и с не толкова ранното структуриране на едиповия комплекс у момичетата, което позволява на ангажираните в него нагони да останат лабилни по-дълго време, отколкото у момчетата.
Ако една жена е навлязла в едиповия комплекс в детството си и се е развивала добре до пубертета (включително и през пубертета), това е достатъчно условие, дори и да е още неопитна, в случай, че срещне у някой партньор относителна импотентност или дори перверзия, да организира своето инвестиране според изискванията на мъжа, когото е избрала и когото обича може би само за това, че я е избрал и следователно задоволил нейния нарцисизъм. Жените са много по- толерантни от мъжете по отношение на оргазмената фрустрация, но много по-малко толерантни от тях по отношение на фрустрацията от любов. Можем дори да се запитаме дали определена генитална организация на либидото не е съвместима единствено с излияния на чувства към обекта на любов и в целомъдрени прегръдки, при което най-важно за жената е доверието, вложено в любимия човек.


Трябва най-сетне да отбележим, че много нарцистични жени с фобии, с натрапливи идеи, проявено хомосексуални, хистерични или дори психотични, не са фригидни и могат да изпитат не само клиторен,
но и вулво-вагинален оргазъм. Но е съмнително дали достигат до маточно-околоматочен оргазъм. Във всеки случай фактът, че се изпитват сладостни усещания при хетеросексуалните отношения или се участва в еротичните игри, не е, разбира се, сам по себе си признак на психично равновесие.
По-добре е да не бързаме да говорим за невроза, когато фригидна жена търси помощ от психоаналитик, ако не проявява други симптоми и изпитва привързаност към съпруга си и общите им дела, които изпълват със смисъл живота й. Много мъже съобщават, че жена, която претендира, че е без сексуални потребности или желания, но приема без неудоволствие половия акт, може все пак да изпитва след него общо приятно чувство, като в същото време отрича всякаква съзнавана чувственост, без да изтъква като причина изпитано неудоволствие.
Партньорът им забелязва у такива жени проявления на дълбоките им генитални пътища и неусетно за тях влизане в действие на матката,
както при най-пълния оргзъм, докато клиторният и вулво-вагиналният оргазъм са останали безмълвни.
Както се вижда, проблемът за наслаждението при жената още не е теоретично решен. Липсата на чувствителност на предните генитални пътища, която единствено е осъзнавана, вероятно е свързана с организиращата етика на либидните нагони, независимо дали жената страда или не от невроза. Тук отново се проявява културната й пластичност. Липсата на съзнавано сексуално желание и фактът, че дори без да получава съзнаван оргазъм, тя изпитва приятност от половите актове с обичания партньор, от когото е обичана и желана, а от друга страна фактът, че не страда от невроза, че емоционалното съзвучие със съпруга й е отлично, че нейната ефективност в съвместния живот, отзивчивостта й към дейността на мъжа,
уважението към бащата на децата й, любовта, която вдъхва у тях и атмосферата, която създава в дома, емоционалното й влияние във възпитанието и премахването на едиповия комплекс у дедата й, са доказателство, че гениталните й нагони са в ред. Всичко това навежда на размисъл върху наслаждението и съзнаваната фригидност у жените и поставя все още нерешен теоретичен въпрос.


След като е потвърдила съществуването на откритите поради действието им несъзнавани чувства за вина, може ли психоанализата да счита, че е изправена пред ново проявление на несъзнавания живот и на неговата динамика, чийто израз са несъзнавани чувства на блаженство? Без да стигам до там, че да твърдя, пародирайки Кнок,
героя на Жул Ромен, че жената, която намира наслаждение в половите отношения, е инфантилна, без да знае, или че студената в половите отношения жена е образец на висша нежност, ще кажа все пак, че у жената етическите и естетическите ценности на личността може да са канализирали, а после сублимирали голямо количество нарцистично либидо върху практически дейности, върху културни дейности и ако партньорът й не я увлича към частичното удоволствие на гениталните ерогенни зони, събуждайки нейното еротизиране в това отношение, тя самата е недостатъчно мотивирана да търси задоволяване в частичното място на половия си орган. Тяле проецира своето желание с истински гениталното в него върху пениса, нито върху неговата еректилност
(толкова необходима за нарцисизма на всеки мъж), нито дори върху усещането на удоволствие в своя полов орган. Нейното желание е цялата личност на мъжа, който е инвестирал в нея, който я е очаквал.
Когато жената намери или мисли, че е намерила любовта на мъжа към себе си, тя може — от любов към него и чрез доказателствата, които му дава за това — да изразява и символизира всички генитални нагони без, собствено казано, частичната сексуална зона на тялото й и частичната сексуална зона на тялото на мъжа, когото обича, да трябва да се срещат, за да поддържат любовта й.
Когато е била момиче, половият й орган е претърпял, по време на едиповата кастрация, неуспеха на най-важното й генитално желание,
бивайки лишен завинаги от удоволствието да завоюва благосклонността на пениса на бащата с цел кръвосмесително оплодяване.
Изчезването на едиповия комплекс, ако е било пълно, е оставило в половия й орган дълбини, познати й само от неясни усещания,
дължащи се на пасивни нагони на матката, без частичен обект, където да бъдат локализирани. Тя знае, че е обречена да чака бъдещото си
„оформяне“ и женската си съдба извън семейството. Ако пасивните орални и генитални нагони, съчетани с пасивните генитални нагони по времето на едиповия комплекс, също са били белязани от едиповата

кастрация, то всички нейни нагони са били инвестирани в място,
различно от половия й орган, в постигането на творчески и културни ценности. Половият й орган е останал безмълвно инвестиран от пасивни генитални нагони („Спящата красавица“).
Пубертетът, постоянното напрежение, което менструацията събужда, цикличната жизненост на гениталните й пътища,
фалическият вид на гърдите й предизвикват, едновременно със съзнанието й, че става жена, съперничество с другите жени и също така, ведно с тях, споделено съучастничество срещу мъжете. В това време либидото й предизвиква отново нарастващо несъзнавано инвестиране на пасивни генитални нагони в женската й утроба. Но тя се разпознава като личностно същество благодарение на тази част от нагоните й, които са инвестирали в тялото й нарцисизъм. Разпознава се по вълнението на цялото си същество, чувствително към появата и вниманието на мъжа. Известно й е, че нейната гениталност е посредник на достъпа до тялото на мъжа и поради това се чувства готова да обича; знае също, че благодарение на гениталността й я очаква майчинството.
Жената желае майчинството от рано — още от пубертета — и това желание се дължи по-често, мисля, на инстинкта към смъртта,
отколкото на пасивните й генитални нагони на субект от женски пол.
Под инстинкт към смъртта разбирам женския й статут на обект, на представител на човешкия род, който статут у момичето може да доминира, когато разрешаването на едиповия комплекс не е белязало половия й орган с кастрацията на оралните и аналните нагони и те не са били освободени с цел сублимиране в служба на субекта. Желанието да роди изглежда представлява остатък от оралните и аналните нагони на момичето. Когато встъпи във физиологичната зрелост, то е движено от желанието да роди и от свързаните с него фантазми, но се страхува от осъществяването му, докато не се увери, че е намерило за обект на любовта си този, в когото има пълно доверие. Така че жената остава резервирана по отношение на отдаването на тялото си, към което я подтикват гениталните нагони и любовта. И може би родилните фантазми, възникнали преди още да се е фиксирала върху някой мъж,
са достатъчни, за да пробудят инстинкта й към смъртта, който я тласка към осъществяването на желанието й за дете, когато се отдава в половия акт. Това желание не е доказателство, че жената е достигнала

нивото на зрелите генитални нагони. То съществува и у момиченцата на предгенитална възраст. Но е възможно момиче, което не очаква с нетърпение да стане майка, да разполага с малко средства за инвестиране в своите генитални пътища и да не знае нищо за еротизирането им, докато някой мъж не й го разкрие.
От друга страна, жена, която често е бивала сексуално задоволявана, особено в ранния предгенитален стадий, а после в гениталния, е много по-нарцистична от другите. Тя интроецира желанието, което събужда, и живеейки от това, че се чувства обект за другиго, се чувства по-малко субект, по-малко е склонна да инвестира желанието си в културни ценности, да го изразява и да намира удовлетворение в сублимации и в творчески и езикови социални контакти. Подложена на по-силни генитални нагони в зрялата възраст,
тя вероятно е по-малко склонна да усилва диференцираното обектно либидо, характерно за жените като субекти, осъзнаващи сексуалното си желание, т.е. жените, които са най-развити от гледна точка на своята гениталност и са ангажирани в културни сублимации.
Накратко, като че ли има противоречие между богатството на културните вложения при жената и нарцистичното инвестиране в пола й и дори в търсенето на сексуално задоволяване в мъжа. Мисля също,
че не съществува жена, която никога не изпитва сексуално задоволяване при срещите си с мъж и при половия акт.
Колкото до половия орган на жената като място, пространство на тялото й, чувствителна и чувствено настройвана от любовната игра nyracat която може да събуди жената за еротиката и да й позволи да открие езика на взаимоотношенията между двата пола при срещите с партньорите й, това място може да остане за нея непознато, без поради това да бъде безчувствено. Пълната липса на мастурбиране у някои момичета след изчезването на едиповия комплекс е истински факт,
колкото и изненадващо да изглежда това на жените, които си спомнят,
че самите те са се отдали на това твърде късно и са изпитвали удоволствие, чувство за вина и разочарование. Липсата, на мастурбиране сама по себе си не е нито знак на здраве, нито на невроза. Тя може да се дължи на отсъствието на частичен образ,
съответстващ на интуицията на жената за желанието й, което, след като е престанало да се стреми към частичен орален или анален обект,
както по времето на предгениталния стадий, след като е престанало да

се стреми към пениса на бащата или към дете, родено от кръвосмесителна връзка — въображаем обект на дар от бащата в действителността — обрича половия й орган на мълчание, но само поради липса на събеседник в реалността на настоящето й.
Във всеки случай, каквото и да е положението с мастурбирането при момичетата или неговата липса преди дефлорацията, частта, която се пада на характеристиките на пениса, преобладава изключително в любовта на жената към мъжа. Това винаги предизвиква учудването на мъжа, който е тъй горд със сексуалните си подвизи, но тъй критичен към себе си що се отнася до половия му член. Познавам мъже, които са толкова твърдо убедени, че са онеправдани от природата по отношение на члена си в сравнение с другите мъже, че не разбират задоволеността и верността на обичаната от тях жена, Нарцисизмът на мъжете и на жените е много различен, както в изграждането си, така и в поддържането си през зрелостта.
Повечето жени могат да достигнат с партньора си ако го обичат с истинска любов и ако говорят с него за тялото и сърцето си — до модалности на едновременно задоволяващи и оргазмени сексуални отношения.
От тази благоприятна прогноза се отклоняват само жените, които са били дефлорирани по садистичен начин, след брак, чиито телесни условия и еротичен смисъл са им били непознати, т.е. след още нежелан от тях полов акт с мъж, когото не са избрали. Както и жените,
които са били изнасилени в детството си от уважаван, едипово инвестиран зрял човек, особено ако това извънзаконно прелъстяване е заразило момиченцето със срама на неговия похитител, че не е могъл да овладее преверзния си акт, и му е втълпило принудата никога да не говори за случилото се, блокирайки по този начин символния му живот по отношение на сексуалността. Травмата е още по-тежка, когато изнасилването е представлявало анален полов акт или само пасивно подчинение на мастурбационни действия на инцестен възрастен.
Изнасилването в детството посредством животни е много тежко деструктуриращо, защото е следствие от промискуитета с перверзен или дори психопатичен възрастен. Травмиращи са и изнасилванията пред свидетел, дори ако са само фантазмени, какъвто е случаят с боя по задните части в садо-мазохистична сцена, при която детето се е почувствало като предмет в ръцете на родителите, отдадени на

желанието си да го „възпитат“. Сексуална травма за момичето ей да бъде подложено от майка си на многобройни клизми. Това е знак за компулсивна тревожност на майката, несъзнаваща своята перверзност,
като момичето понася тази тревожност от благосклонност или от страх от наказание, което си представя като по-страшно.
Виждала съм инхибиращото въздействие на травмирания нарцисизъм върху сексуалността в един случай на пълно разсъбличане пред много хора, наложено на момиченце при болничен преглед.
Болестта, малформацията са злина, нещо ненормално. Защо тогава привличат погледите и ръцете на млади мъже и жени, които опипват,
интересуват се, разговарят помежду си за това, което докосват от тялото на момиченцето или девойката, без да се обръщат към нея? В
такива социални ситуации момиченцето е лишено от качеството си на субект. Събитието изостря нарцисизма му и може да създаде трудности за гениталното отношение на бъдещата зряла жена. Действително, за да инвестира личността си като генитално желана, жената трябва да бъде сигурна, че тялото й се възприема като привлекателно с красотата си, с женствеността си, която приканва мъжа да разговаря с нея, да научи повече за нейната субективност, като евентуално й остави възможност да бяга, да се изплъзва от погледа на онзи, който не й се нрави. При публичните прегледи, при които момиченцето се съблича съвсем голо, тази ценност се инверти-ра. Любопитството към болестта или малформацията й я е превърнало в обект на погледи, докосвания,
разговори и интерес благодарение на анормалността. Това са мъчителни изживявания, които родителите не разбират и затова мъмрят децата си, когато отказват да се съблекат напълно. Подобни изживявания оставят двусмислени еротични следи у момиченцата и девойките, на които често се е налагало да ги понасят в детството си.
Така се усложнява достъпът им до гениталното сексуално еротизиране.
Случаите на „ексхибиционизъм“, наложен от лекарите, ги правят перверзни, без самите лекари да си дават сметка за това. Същото изискване в името на научния интерес не би имало никакво невротизиращо значение при зряла или вече сексуално активна млада жена.
У всяка жена има противоречие между нарцисизма, свързан с тялото й — изразяващ се в полаганите за него грижи и във вида, който й харесва да му придава чрез облеклото и държанието си, а те са език

за другите, — и нарцисизма, свързан с невидимия й полов орган, като всеки отделен случай на интегриране на това противоречие изразява спецификата на нейната личност. След едиповата кастрация момичето може да инвестира в цялото тяло — чрез изместване и евентуално чрез деинвестиране на кухия полов орган, некрасноречив извън случаите на полов акт — в качеството му на представител на фалоса, защото от разстояние подтиква мъжете да го желаят.




Сподели с приятели:
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   48




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница