Капиталово бюджетиране и анализ на риска при инвестиции в реални активи на примера на Слънчо ад
Изтегляне 60.4 Kb.
|
Свързани:
анализ на чувстителността в ексел 1
|
Капиталово бюджетиране и анализ на риска при инвестиции в реални активи на примера на Слънчо АД. Съдържание: Увод Методи за оценка на финансовата ефективност на инвестиции в реални активи Методи за оценка на риска в реални активи Предимства и недостатъци на методите Практически пример за прилагане на методите за оценка на финансовата ефективност и риска Заключение Увод Текущия проект се разработва, за да могат да се представят и обобщят на теория и практика методите за оценка на финансовата ефективност на инвестиционни проекти в реални активи и методите за оценка на риска. Когато се предприема инвестиционно решение, то трябва да бъде базирано на подробен анализ на наличната информация, за да може да се максимизира ефекта от инвестицията. За целта ще разгледаме какви са методите за оценка на финансовата ефективност. По този начин може да се направят изводи относно инвестиционното решение, дали то би постигнало желаната цел, и да доведе до желания резултат за инвеститора. За да бъде успешно едно инвестиционно решение е необходимо да се направи оценка на риска, като съпътстващ елемент на инвестицията. В текущата тема ще разгледаме теоретичната база за оценка на финансовата ефективност при инвестиции в реални активи и оценката на риска. За да се подкрепи теорията с практическа насоченост, ще приложим разгледаните модели на практика, чрез примера на фирма Слънчо АД, която изготвя проект за стартиране на нова производствена линия и разширяване на асортимента. Методи за оценка на финансовата ефективност на инвестиции в реални активи Оценката на финансовата ефективност на инвестиционните проекти е необходимо, за да може да се анализира ефекта от направеното вложение. Тя е важен фактор за определяне на инвестиционната политика и ключов елемент при вземането на мениджърски решения. От правилната оценка на финансовата ефективност зависи какви ще бъдат ползите от направената инвестиция. Методите за оценка на финансовата ефективност на инвестиции в реални активи се делят на два вида: статични и динамични. Статичните методи не отчитат фактора време и как той влия на парични потоци, т.е. при статичните методи се стойността на парите не се променя във времето. При динамичните методи се отчита стойността на парите във времето, т.е. колко би струвал един лев днес и каква ще бъде неговата стойност след определен период от време. Времето е фактор, който влия на всички процеси и аспекти от живота, включително и на финансовите. При анализирането на инвестиционни решения, при които вложението се прави в определен момент в настоящето или близкото бъдеще, а ефекта от инвестицията се очаква на по – късен етап, не може да се пренебрегне фактора време и неговото влияние върху паричните потоци. Поради тази причина статичните методи не могат да предоставят на анализатора изчерпателна информация, която да е основа за последващи анализи и вземане на решение. Динамичните методи са с по – широко приложение в практиката, именно поради факта, че отичат времето като фактор, влияещ на крайните резултати. Динамичните методи са следните: Нетна настояща стойност – това е показателя с най – голямо приложение в практиката, тъй като показва в най – голяма степен ефективността на инвестицонния проект и как ще се повиши благосъстоянието на инвеститора. При него се установява до каква степен сумата на дисконтираните парични потоци за целия срок на инвестицията превишава сумата на дисконтираните инвестиционни разходи. Формулата по която се изчислява нетната настояша стойност е следната: Където: NPV – нетна настояща стойност С – паричен поток Стойностите за оценка на получените резултати могат да се класифицират по следния начин: NPV > 0 – проекта може да се приеме, колко по – висока положителна величина е изчисления коефициент на NPV, толкова по – добър показател за изследвания проект е. NPV < 0 – проекта не може да се приеме, колкото по – малък от нула е коефициента на NPV, толкова по – лоши са резултатите от изследвания проект, и анализа на инвеститора трябва да е в посока на отхвърляне на проекта. NPV = 0 – проекта е на границата между изгоден и неизгоден. Инвеститора може да вземе решение за инвестиция, на база други положителни показатели от изследванията. Основно предимство на метода, е че той показва абсолютния прираст на финансовото състояние. Колкото по – високи са стойностите, толкова по – добър ще бъде ефекта от реализацията на инвестиционния проект. Друго предимство на метода, е че той обхваща паричните потоци през времето на инвестицията и отразява различната цена на инвестицията и ефекта от нея във времето. Като недостатък може да се посочи, че не могат да се сравняват проекти с различни мащаби. Вътрешна норма на възвръщаемост – този показател изразява нормата на дисконтиране, която изравнява сумата на дисконтираните положителни парични потоци със сумата на отрицателните парични потоци. Вътрешната норма на възвръщаемост е процент, при който нетната настояща стойност става равна на нула. Или тя показва какво е критичното ниво на проекта, при което ефекта от инвестицията ще бъде нулев. Формулата по която се изчислява вътрешната норма на възвръщаемост е следната: Където: IRR – вътрешна норма на възвръщаемост С – парични потоци Анализирането на получените резултати се прави в следните насоки: IRR > 0 – проекта е приемлив за инвеститора IRR < 0 – проекта не е приемлив за инвеститора IRR = 0 – проекта е на границата и не може да се каже дали е приемлив за инвеститора или не Анализ „приход – разход“ – този анализ се прави с цел да се изчисли показателя приход – разход или т.нар. Индекс на рентабилност. Той показва каква доходност се получава от направените вложения, като се съблюдава времевата стойност на парите. Формулата по която се изчислява е следната: Където: PI – индекс на рентабилност или коефициент „приход – разход“ С – парични потоци от проекта във времето Анализа на получените резултати има следния вид: PI > 1 – проекта е приемлив, колкото по – голям е изчисленият коефициент от единица, толкова по – ефективен и рентабилен е проекта и може да се премине към следващите фази от анализа. PI < 1 – проекта не е приемлив, колкото по – малък от единица е получения от анализа коефициент, толкова по – неефективен ще бъде проекта и не е икономически рентабилно да се преминава към следващи етапи на инвестиция. PI = 1 – проекта е на границата между изгоден и неизгоден, изцяло по преценка на анализатора може да се премине към инвестионно решение, на база други добри показатели от анализа. Срок на откупуване – чрез този показател се определя продължителността от време необходима за възстановяване на първоначално вложените средства. Ако очакваните приходи са еднакви за различните периоди от срока на инвестицията формулата, по която се изчислява коефициента е следната: Където: PBP – срок на откупуване IC – първоначална инвестиция NI – средногодишен нетен паричен доход Ако паричните потоци за различните периоди от инвестицията са различни, показателят се изчислява на база акумулираната сума на дохода по периоди. По този начин се определя в кой период на инвестиционното решение, получените приходи от реализацията на инвестицията се изравняват с първоначално вложените средства. Ако използваме дисконтираните парични потоци, които се очакват от реализацията на инвестицията, показателят става с по – добро практическо и аналитично значение. Методи за оценка на риска в реални активи Рискът като категория на икономическия и финансов живот неминуемо присъства при вземането на всички решения. Като цяло той може да се определи, като вероятността от негативен развой на събитията и неосъществяване на първоначалните инвеститорски очаквания. Факторите, които пораждат риск при инвестицията в реални активи са разнообразни и по тази причина могат да се обособят следните рискови фактори: Технологичен риск Отраслов риск Регионален риск Политически риск Законов риск Оценката на риска при инвестицията в реални активи, цели да измери до каква степен е възможно реалните резултатите да се разминават с очакваните. При прецизно изследване на фактора риск, могат да се предприемат мерки и мениджърски решения за свеждането му до минимум и оптимизация на инвестиционното решение. Най – голяма чувствителност към базовите променливи на инвестиционните проекти в реални активи имат генерираните от тях входящи и изходящи парични потоци. Методите за анализ на риска могат да бъдат различни по своята същност и целенасоченост, в зависимост от конкретиката на проекта и инвестиционното решение, сферата на приложение и очакваните резултати. Като в най – общ план ще се спрем на следните методи на теоретична база: Анализ на чувствителността – този вид анализ се използва при анализиране на инвестиционни проекти. Приложението му е главно, тогава когато има функционална зависимост между отделни показатели. Методът на анализа на чувствителността измерва относителното изменение на резултативния показател, при точно определено изменение на всеки от факторите в негативна посока. Целта на този метод е определянето на реакцията на резултативния показател, спрямо промяната на всеки фактор по отделно. Анализа на чувствителността се извършва по отношение на оперативната печалба, да се установи каква е нейната чувствителност спрямо отделните фактори. Формулата по която се изчислява е следната: Където:
p – цени q – натурален обем продажби b – единични променливи разходи FC – постоянни разходи Анализ на сценариите – при този метод се прави сравнение между няколко свързани помежду си променливи и се анализира какво е тяхното влияние върху крайния резултат от инвестицията. Разглеждат се различни сценарии, които представят промени в приходните и разходните парични потоци, като не се акцентира върху песимистични или оптимистични прогнози. Дърво на решенията – този метод се характеризира с изграждане на стратегия за модифициране и развитие на първоначалния инвестиционен проект. При него мениджърския екип, построява стратегията за развитието на проекта, като се анализа всеки аспек от самия проект, като силни страни, слаби страни, възможности за развитие, заплахи пред реализацията. Тези компоненти очертават възможностите за развитие е разширяване на проекта в бъдещите етапи на развитие. Когато се създава един проект за инвестиция в определена сфера, в зависимост от конкретиката му, е добре мениджмънта да очертае възможностите за развитие. Графично дървото на решенията може да се представи примерно по следния начин: Стартираме проекта NPV = 2000000 Успех Правим тест 200000 Отхвърляме проекта NPV = 0 Не правим тест NPV = 0 Когато се използва дървото на решенията за оценка на риска на проект в реални активи компонентите, които са важни при анализа са, колкото повече опции за развитие има един проект, толкова по – малък е риска при тях, тъй като има гъвкавост при вземането на решенията. Опцията проектът да бъде прекратен, ако се установи, че развитието му във времето не носи очакваната възвръщаемост. Това предотвратява реализирането на по – големи загуби за инвеститора. Опцията на бъде използвана гъвкава производствена технология, това спомага за преструктуриране на производството спрямо пазарните нужди и по този начин, се минимизира риска от реализиране на загуби за инвеститора и провал на проекта. Времевата опция, ако е налице, дава възможност да се изчака във времето, ако проекта попадне, като показатели, на границата между ефективен и неефективен. При навлизане в тази граница за инвеститора е трудно да определи и да вземе решение за продължаване или прекратяване. Ако проекта има времева опция, инвеститора може да изчака известно време и да види насоката на развитие, преди да вземе окончателно решение за продължаване или прекратяване на проекта. Анализ на критичната точка (Break – Even Analysis). Този анализ показва под какво равнище не бива да падат показателите на проекта, като най – често анализирана величина са приходите от дейността, за да продължи функционирането на проекта. Самия анализ на критичната точка е най – ефективно да се извърши на база счетоводната печалба или на база нетната настояща стойност на проекта. Ако използваме за анализа счетоводната печалба, ще получим данни за точката, в която счетоводната печалба се изравнява с разходите от проекта. Под тази точка проекта започва да реализира загуби. Правило на метода за оценка на риска при инвестиция в реални активи, Break – Even Analysis, е че ако проекта достигне критичната си точка на база счетоводна печалба, ще реализира загуби, тъй като не се взема предвид времевия фактор и нетната настояща стойност ще бъде отрицателна величина. Оперативен ливъридж – той следи постоянните и променливите разходи на фирмата и техния относителен дял съотнесен към положителните парични потоци. Измерва каква е степента на зависимост на фирмата от извършването на постоянни разходи и как се променят променливите разходи, когато оборота нараства. Колкото по – високи постоянни разходи има една фирма, толкова по – висок е и нейният оперативен ливъридж, а колкото по – високо е нивото на оперативния ливъридж, толкова по – висока ще бъде и печалбата на фирмата, което се дължи на колебанията в продажбите. Степента на оперативен ливъридж може да се изчисли по следните формули: DOL = Процентна промяна в печалбата / Процентна промяна в продажбите DOL = 1 + (постоянни разходи/печалба) Рискът като финансова и икономическа категория е пряко свързан с оперативния ливъридж, а именно колкото по – висока е степента на оперативен ливъридж, толкова е по – голяма чувствителността на фирмата от изменението на реализираните продажби. Предимства и недостатъци на методите Реализацията на даден проект е сложен и продължителен процес, който изисква прецизна оценка на всички фактори и аспекти, които влияят или биха повлияли на резултатите и самата реализация на проекта. Самата оценка на ефективността и риска от даден инвестиционен проект се влияе от редица измерими и неизмерими фактори. Главна роля при вземане на първоначалното инвеститорско решение и управлението на инвестицията на по – късните етапи, зависи предимно от преценката на анализатора и инвеститора, техния опит, пазарна нагласа, степента до която са готови да рискуват. Като предимства на методите за оценка на финансовата ефективност, в тяхната обобщеност, могат да се посочат следните: Използване на методи и данни, които дават прогноза относно очакваните резултати от инвестицията Изчисляване на очакваните приходи и ефекти от инвестицията Откриване на слабите места на проекта, на етап преди реализация на проекта Възможност за промяна в инвестиционната политика и стратегия, спрямо резултатите от анализите Положителните страни на анализите свързани с определяне на финансовата ефективност на един проект са множество, но те също така имат своите слаби страни и недостатъци. Като основни недостатъци можем да отбележим следните: Анализа се извършва на база определена информация за конкретни фактори, остават други фактори които влияят на проекта пряко или косвено, които остават не изследвани. Добри показатели от анализа на финансовата ефективно не са гаранция за успеха на проекта и реализиране на желаната цел Широка интерпретация на получените резултати при някои от методите. В зависимост от конкретната насоченост на един проект, положителните и отрицателните страни могат да варират. Методите за анализ на риска също имат своите положителни и отрицателни аспекти, като тук отново от голямо значение е конкретната сфера на проекта. Като основните положителни страни на методите за анализ на риска са следните: Определяне на слабите места на проекта и възможност за избягването им. На база получените резултати от анализа на риска, инвеститора взема решение относно реализацията на проекта или прекратяването му. Аналите дава добра анализаторска база, на която да се построят решенията и бъдещата стратегия за реализация. Както положителните страни, методите за анализ на риска при инвестиция в реални активи, имат и своите недостатъци. Някои по – основни от тях са следните: Методите за анализ на риска, изследват определена група фактори, които биха повлияли на проекта, но винаги остават неизследвани аспекти, които не могат да се предвидят и въпреки добрите показатели при анализа, практическата реализация да се размине с планувата. Риска е относителна величина и съществуват аспекти, които не могат да се измерят с цифри. В такъв случай, анализатора има основна роля в определянето му. Измеримостта на риска също е относителна и субективна, спрямо мениджърския подход за вземане на решения. Анализите, които съпътстват реализацията на един проект са необходими, за да сведат до минимум възможностите за грешка и провал на проекта. Тъй като в икономическата материя всички видове анализи и хипотези се приемат при равни други условия, винаги съществува определен риск от несбъдване на първоначално заложените параметри на проекта. Икономическото и финансово развитие на анализите, които се използват в практиката, свеждат до минимум този неблагоприятен за инвеститора вариант. Практически пример за прилагането на методите за оценка на финансовата ефективност и риска. Примера, който ще разгледаме е проект на фирма Слънчо АД, производител на детски каши на зърнена основа, пшенични пръчици и зърнени храни. Компанията изгражда проект за разширяване на дейността си чрез стартиране на производство и реализация на детски храни и по конкретно детски пюрета – плодови, зеленчукови, месно – зеленчукови, десерти и каши. За целта се изготвя проект за етапите, през които трябва да премине фирмата, за да постигне крайната си цел, а именно налагане на пазара на новите продукти. Проекта включва техническо осигуряване на производството, изграждане и закупуване на необходимото производствено оборудване, подбор и обучение на персонала, свързан с производството. Друг елемент на проекта е маркетинговата и търговска политика на фирмата, за да наложи на пазара новите си продукти, изграждане на маркетингова и рекламна кампания, за да може да се запознае потребителя с новия продукт на пазара. След като фирмата очертае основните аспекти от реализацията на проекта се преминава към анализа на финансовата информация. Трябва да се определи бюджет за инвестицията, като се упоменат източниците на финансиране. В конкретния пример финансирането на проекта се извърша със собствени средства, а необходимата сума за реализацията на новите артикули е 2 000 000 лв. На база разполагаемата информация, относно аспектите и спецификите на конкретния проект трябва да се направи подробен анализ на ефектите от инвестицията. Като на първо място трябва да бъдат изчислени нетните парични потоци от реализацията. Това ще даде информация на анализатора относно размера на инвестираните средства в настоящия момент, каква ще бъде тяхната стойност в бъдеще, чрез изчисляване на дисконтираните парични потоци. Друг показател за анализ на финансовата ефективност е Вътрешната норма на възвръщаемост на инвестиционния проект. Този показател дава информация относно критичното ниво, при което проекта ще бъде икономически неефективен. Срока от откупуване, като метод на анализа дава информация, относно времето, за което инвестицията ще се възвърне при инвеститора под формата на приход. Таблица 1: Изчисляване на нетните парични потоци, вътрешната норма на възвръщаемост и срока на откупуване:
Изтегляне 60.4 Kb. Сподели с приятели:
|