Ключови понятия: • Основни свойства на мускулните съкращения

Ключови понятия:
• Основни свойства на мускулните съкращения
• Функционален капацитет
• Работоспособност
• Умора
• Възстановяване
• Фази на протичане на работоспособност и умора
Цели:
След запознаване с материала Вие трябва да можете:
• Да познавате и да давате определения за основните свойства на мускулните съкращения;
• Да разграничавате основните свойства възбудимост, проводимост, лабилност и съкратимост;
• Да давате определение за функционален капацитет;
• Да определяте характеристиките на работоспособност, умора и възстановяване;
• Да разграничавате отделните фази на протичане на работоспособност и умора

І. ХАРАКТЕРИСТИКА НА МУСКУЛНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ
1. Основни свойства на нервно-мускулния апарат на човека са възбудимост, проводимост, лабилност и съкратимост.
1. 1. Възбудимост
Дразнители, които предизвикват възбуждение в мускулната клетка
- физически - механични и температурни;
- химически - соли, киселини, хормони.
Дразнителят с най-малката сила, която може да предизвика най- слабата реакция на възбуждение, се нарича прагов.
Дразнители със сила, по-малка от праговата, под влияние на които в мускулната тъкан не се наблюдават никакви видими изменения, се
Основни свойства на нервно- мускулния апарат възбудимост проводимост лабилност съкратимост
Преминаване от състояние на физиологичен покой в състояние на физиологична дейност като предизвиква мускулно съкращение.

наричат подпрагови. Дразнители, чиято сила е по-висока от праговата, се означават като надпрагови.
Дразнител с по- висока сила от праговата
По-силна реакция на възбуждение
Надпрагов дразнител
Дразнител с най- малка сила
Най-слаба реакция на възбуждение
Прагов дразнител
Дразнител с по- малка сила от праговата
Не се наблюдават никакви видими изменения на мускулната тъкан
Подпрагов дразнител
ВАЖНО!
Колкото по-голяма е силата на дразнителя, толкова по-голяма е силата на мускулния отговор.
Ако силата на дразнене надхвърли определени граници, тогава мускулът вместо да се съкращава, се отпуска.
1.2. Проводимост
Непосредствено след преминаване на вълната на възбуждение, настъпва така наречения рефрактерен период (период на невъзбудимост).
След това настъпва период на повишена възбудимост - екзалтационен период. По време на протичането му и най- малките подпрагови дразнения предизвикват възбуждение.
След като се възбуди дадена тъкан, възбудният процес се придвижва и разпространява като вълна от възбудения към невъзбудения край на мускула.

1 вълна на възбуждение
2 рефрактерен период
3 екзалтационен период
1.3. Лабилност - функционална подвижност.
ВАЖНО!
Когато физическите упражнения са правилно дозирани и се изпълняват системно, тези свойства се подобряват.
1.4. Съкратимост латентен период
Изразява се чрез възбудимостта и проводимостта на мускулите. Колкото по- голяма е лабилността на мускула, толкова повече периоди на възбуждение може да възпроизведе за единица време.
Извършва се под въздействието на нервни импулси, идващи от двигателния нерв. При съкращението си мускулът променя своята дължина, форма и напрежение. Така се осъществяват различни движения.
Времето от момента на приложение на дразнителя до появата на съкратителния ефект се нарича

Типични за мускула са два вида съкращения
- Изотонично
-
Изометрично
ВАЖНО!
При съкращенията си мускулът развива сила и извършва работа.
А) Абсолютна сила на мускула се измерва с най-голяма тежест, която човек е способен да повдигне.
Б) Относителна сила - отношението на максималната сила на дадено лице към собственото му тегло.
2 . Функционален капацитет - работоспособността на органите и системите на човешкия организъм, която се променя в резултат на физическо натоварване.
Когато при съкращението дължината на мускула се намалява, а напречното му сечение се увеличава, без да се променя напрежението на мускулните влакна.
ПРИМЕРИ
Движения на тялото – ходене, бягане, подскоци.
Упражнения от основна гимнастика с динамично натоварване.
При съкращението на мускула се уравновесяват вътрешните и външните сили.
ПРИМЕРИ
Упражнения от основна гимнастика със статично натоварване.
За ръце и раменен пояс – повдигнати ръце встрани със задържане при броене до 4 или до 8.
За долни крайници – равновесен стоеж на пръсти при продължително броене.

ІІ. РАБОТОСПОСОБНОСТ И УМОРА. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ.
1.
РАБОТОСПОСОБНОСТ
Повишаването на функционалните възможности на организма е една от основните задачи на физическата култура.
Израз на функционалните възможности на човека е неговата работоспособност.
РАБОТОСПОСОБНОСТ
ДВИГАТЕЛНА
РАБОТА
ФИЗИЧЕСКА
РАБОТОСПОСОБНОСТ
МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ
УМСТВЕНА
РАБОТОСПОСОБНОСТ
Когато извършваната работа е двигателна, тогава говорим за физическа работоспособност, а когато действието е пренесено в мислен план - за умствена работоспособност.
Възможност за извършване на конкретна работа, съобразно състоянието на организма.

1.
УМОРА
УМОРА
1
Предпазва организма от вредни за здравето въздействия.
2
Има временен характер.
3
Необходим момент за предизвикване на положителни изменения в организма, свързани с повишаване на работоспособността.
При продължителна работа на мускулите настъпва временно понижаване на работоспособността им, т.е. умора.

При различните видове натоварвания в зависимост от обема и интензивността им се наблюдават две фази при настъпването на умората - фаза на преодолима умора и фаза на непреодолима умора.
А .
Фазата на преодолима умора се характеризира с известна дискоординация на функциите на организма като цяло, с възможност по пътя на волевото усилие работата да продължи с едно сравнително високо темпо.
Б.
Фаза на непреодолима умора
- задръжните процеси в нервните центрове са толкова силни, че организмът не може при каквито и да е волеви усилия да продължи изпълнението на двигателната задача.
2. ПРЕУМОРА
2.1. Определение и причини
ПРЕУМОРА
Определение
Тя се изразява в нарушаване на функционалното състояние на нервната система и сърдечно-съдовата система, ниска работоспособност, спадане на темпото, безсъние, нарушена координация и други.
Причини
КОГАТО
времето за възстановяване между повтарящи се системно физически натоварвания е недостатъчно, следващите физически натоварвания могат да доведат организма до състояние на преумора.
ФАЗИ
НА УМОРАТА
Фаза на преодолима умора
Фаза на непреодолима умора

2.2. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА УМОРАТА
- правилното редуване на натоварване и почивка;
- установяване на ритмичност в дишането по време на работа;
- поддържане на добро здравословно състояние;
- предизвикване на положителни емоции;
- използване на активната почивка.
Стимулиращо влияние оказва активната почивка, която води до значително повишаване на работоспособността. Това става като след настъпила умора в определени мускулни групи, активно се ангажират други мускулни групи в двигателната дейност.
3. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ.
След прекратяване на натоварването организмът започва постепенно да нормализира изменените си функции, като ги възвръща към тяхното изходно ниво.
Характерно за възстановяването е, че то протича в две фази.
ФАЗИ НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО
ПЪРВА ФАЗА фаза на бързо възстановяване
Изменените сърдечно-съдови и дихателни функции започват много бързо да се възвръщат към изходното си ниво и се възстановяват до 60-
70%.
ВТОРА ФАЗА фаза на забавено възстановяване
Настъпва веднага след първа фаза като рязко се забавят възстановителните реакции.
Периодът, необходим да се нормализира напълно състоянието на организма до изходното положение преди натоварването, се нарича възстановителен.

ВАЖНО!
В детска и начална училищна възраст възстановителните процеси след високо интензивни натоварвания (бързина) протичат по-бързо, отколкото при възрастни. При упражнения, изискващи голямо напрежение и преодоляване на нарастващи натоварвания (сила), възстановяването е по-бавно.
4. ФАЗИ НА ПРОТИЧАНЕ НА РАБОТОСПОСОБНОСТ И
УМОРА
Постепенно енергетичните вещества след време не само че достигат до изходното си ниво, но става и тяхното свръхвъзстановяване. Изчезват и явленията на умора.
Постига се период на повишена работоспособност. Това свръхвъзстановяване е известно като екзалтационна фаза.
Първа фаза
При извършване на работа, се изразходва енергия.
Работоспособността спада и настъпва умора.
Втора фаза
Възстановяване на изразходваните енергетични вещества до изходното ниво в резултат на почивката
Работоспособността постепенно се увеличава.
Трета фаза
Екзалтационна фаза - настъпва свръхвъзстановяване на енергетичните източници.
Работоспособността е повишена.
Четвърта фаза
Връщане на състоянието на организма до изходното ниво преди натоварването.

Контролни въпроси:
1.
Кои са основните свойства на мускулните съкращения?
2.
Как се нарича дразнителят, който предизвиква най-слаба реакция на възбудимост?
3.
Какво става с мускула, когато силата на дразнене надхвърли определени граници?
4.
Как се нарича свойството, при което възбудният процес се придвижва и разпространява като вълна от възбудения към невъзбудения край на мускула?
5.
Какво е функционален капацитет?
6.
Как се нарича функционалната подвижност?
7.
Как се нарича времето от момента на приложение на дразнителя до появата на съкратителния ефект?
8.
Какво представлява изотоничното мускулно съкращение?
9.
Какво представлява изометричното мускулно съкращение?
10.
Какво е характерно за работоспособността?
11.
Кога настъпва умората?
12.
Какво е характерно за умората?
13.
Кои са фазите на умората?
14.
Посочете определението за преумората и причините за настъпването й.
15.
Как се нарича периодът, необходим да се нормализира напълно състоянието на организма до изходното положение преди натоварването?
16.
Кои са фазите на възстановяването?
17.
Кои са фазите за протичане на работоспособност и умора?