Към присъда №4 на С. районен съд от 05. 02. 2010 г по нохд №32/2009 г по описа на същия съд

към присъда № 4 на С. районен съд от 05.02.2010 г.

по НОХД № 32/2009 г. по описа на същия съд
Съдът е сезиран с обвинителен акт на С. районна прокуратура, с който срещу К. М. С. от гр. С. е повдигнато обвинение за това, че на 21.09.2008 г. около 16.40 часа, на бул. „България” в гр. С., при управление на МПС – мотопед марка „Сузуки” без регистрационни табели, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал.1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл.20, ал. 2, изр. 2, чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Е. Д. С. от гр. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от 6 до 12 месеца, и счупване на дясната лъчева кост на типично място, причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от 2,5 до 3 месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Пострадалата Е. С. е предявила срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените й с деянието неимуществени вреди – болки и страдания. Същата е конституирана в процеса като частен обвинител с определение на съда от 29.05.2009 г. и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от нея граждански иск.

Пред съда подсъдимият, в присъствието на защитника му адв. И., заявява, че признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласието си за тези факти да не се събират доказателства.

С определение в съдебно заседание на 04.12.2009 г., съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените от подсъдимия самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на С. районна прокуратура заявява, че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните на досъдебното производство доказателства, които се подкрепят и от направеното от подсъдимия пред съда самопризнание на всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт и изразеното от негова страна съгласие за тези факти да не се събират доказателства пред съда. Искането на прокурора е подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55 , ал. 1, б. „б”от НК, а именно „пробация” при пробационни мерки „задължителна рагистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година, задължителни периодични срещи с пробационен служител” за същия срок и „безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от 1 година.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия излага доводи за невиновност на подсъдимия поради обстоятелството, че осъщественото от него представлява случайно деяние, при което същият обективно не е могъл да предвиди настъпването на вредоносните последици. В случай, че съдът не намери основания за оневиняване на подсъдимия, защитникът настоява за налагане на подсъдимия на наказание „пробация”, като при индивидуализацията на наказанието да се отчете последващото негово поведение, изразило се в оказване от негова страна на помощ на пострадалата. Оспорва размера на предявения граждански иск като прекомерен с доводи за обективна невъзможност на подсъдимия да заплати исканото обезщетение.

При упражняване на правото си на последна дума, подсъдимият моли за справедлива присъда.

По реда на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият признава следната фактическа обстановка:

На 21.09.2008 г. около 16.40 часа подсъдимият се движел по бул. „Б.” в гр. С. с мотопед „Сузуки” без регистрационни табели. През това време на булеварда излязла пострадалата Е. С., за да изхвърли боклука си в контейнера, намиращ се там. Пострадалата пресякла булеварда, и след като изхвърлила боклука, тръгнала да се връща обратно и видяла че по пътя се движи мотопед, управляван от подсъдимия, като на него се возел още един човек – В. З. Малко преди да стигне до тротоара, пострадалата била ударена от мотопеда, упраляван от подсъдимия, в областта на десния й крак. От удара паднала на земята на дясната й страна. Подсъдимият спрял мотопеда, подпрял го на близка ограда и заедно със В. З. вдигнали пострадалата от земята. По това време с автомобила си минавал св. М., който като чул виковете на пострадалата, спрял и заедно с подсъдимия я качили на задната седалка. След това подсъдимият тръгнал, бутайки мотопеда си към моста на р. Б. и се явил в РУ на МВР –С.. На мястото на инцидента пристигнала Спешна помощ и пострадалата С. била транспортирана до спешното отделение в болницата в гр. С. От удара пострадалата получила следните увреждания: счупване на дясната тазобедрена става в областта на шийката на дясната бедрена кост и счупване на дясната лъчева кост на типично място. Уврежданията са й причинили трайно затруднение на движението на десния долен крайник за период от 6 до 12 месаца, а счупването на дясната лъчева кост – трайно затруднение на движението на десния горен крайник за период от 2,5 до 3 месеца.

По време на удара, подсъдимият се е движел със скорост 30 км./ч., а опасната зона за спиране в конкретната пътна обстановка, е около 18 метра. При това положение в момента на навлизане на пострадалата в пътното платно, ударът е бил предотвратим чрез аварийно спиране.

В съдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза, съгласно която, причинените с деянието увреждания на пострадалата не са породили опасност за живота й. Пострадалата страда от други хронични заболявания, които не са в причинна връзка травматичните увреждания, причинени с деянието.

Подсъдимият К. М. С. е роден на 05.10.1961 г. в гр. С., с постоянен адрес в гр. С., ул. „О.” № 40, българин, български гражданин, с основно образование, вдовец, пенсионер, неосъждан, ЕГН 6110057245.

Подсъдимият е инвалид със 100% намалена работоспособност.

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена въз основа на направеното от подс. С. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство № ЗМ 327/2008 г. на РПУ – С. гласни доказателствени средства: показания на св. С., З., М., Д., Б., Д.; експертни заключения - на в. л. Т. Б. по назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни , на автотехническата експертиза на в.л. П. Д., писмените доказателства, имащи значение за изясняване на предмета на делото: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществено доказателство и фотоалбум към него, медицинско свидетелство и епикриза на пострадалата С., справка за нарушител за подсъдимия от 10.11.2008 г. на КАТ – ОДП С. област, справка за съдимост на подсъдимия, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и заключението на назначената в съдебното производство съдебно-медицинска експертиза на в.л. д-р Н. Х.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Подсъдимият К. М. С. е осъществил съставомерните от обективна и субективна страна признаци на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК като на посочената в обвинителния акт дата и място при управление на МПС – мотопед марка „Сузуки” /без регистрационни табели/ виновно е нарушил визираните в обвинителния акт правила за движение по пътищата, и по непредпазливост е причинил на Е. С. описаните телесни увреждания, които съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2, предл. 3 от НК. Налице е пряка причинно-следствена връзка между нарушаването на визираните правила за движение по пътищата и настъпилите увреждания на здравето на пострадалото лице.

Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия за невиновност на подсъдимия поради наличието на случайно деяние. Това възражение по същество представлява оттегляне на изявлението на подсъдимия по чл. 372, т. 2 от НПК, с което същият е признал всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, в които се включва и обстоятелството, че ударът е би предотвратим в конкретния случай, изключващо квалифицирането на осъщественото от него като случайно деяние. Оттегляне на самопризнанието по чл. 372, т. 2 от НПК е недопустимо след обявяване на съдебния акт по чл. 372, ал. 4 от НПК / в този смисъл т.8.3 от ТР № 1/06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС/.

Предвид изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определи наказание на подсъдимия за извършеното престъпление при условията на чл. 58а от НК, като наложи на подсъдимия по-лекото по вид наказание от алтернативно предвидените в чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2 от НК наказания, а именно „пробация”.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид наличието на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на лоши характеристични данни, последващото положително поведение на подсъдимия, изразило се в оказване на помощ на пострадалата след деянието, съдействието, оказано от него на разследващите органи /подсъдимият сам се е явил в РПУ/, съжалението му за стореното, което е извън самопризнанието му пред съда, послужило за прилагане на диферанцираната процедура. При тези обстоятелства съдът намери, че целите на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати с налагане на двете задължителни пробационни мерки с минималната законова продължителност от 6 месеца – задължителна регистрация по настоящ адрес, при която подсъдимият да се се явява и подписва пред пробационния служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Съдът не намери основание да наложи на подсъдимия мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 3, 4, 5 и 6 от НК, и по специално тези по т. 5 и 6, поради данните за здравословното състояние на подсъдимия, обусловило пълната му нетрудоспособност. На основание чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 месеца, като срокът на наложеното наказание съобрази с посочените по-горе смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и липсата на предходни нарушения на ЗДвП, идентични с вменените му с обвинителния акт.

По предявения граждански иск.