250
Дарен
със словото на силата, в текущите води се хвърлих,
направих дарове от благовония и към дървото Схендет като дете запътих се.
И ето ме в Елефантин
[1]
пристигнал,
пред храма на богиня Сатит.
Обърнах лодката натоварена с враговете ми и
в мир по езерото аз пътувах,
загледан в телата славни на Кам-Ур.
В града свещен Джеду отидох,
но за това ще пазя тайна…
На божеството върнах аз движението на краката,
Достигнах храма на Анубис и съзерцавам господаря му,
проникнах в храма на Озирис и дрехите на този бог облякох.
Преминах аз Ре-Стау и наблюдавах там мистериите.
Заровен
бях и скрит,
но път към изхода намерих.
Преминах местности опустошени, където нищо не расте,
и голотата си прикрих с дрехи,
там намерени,
масла благоуханни получих от жените и ме научиха на силата на словото на посветените.
Ето че Сет говори ми по начин свой…
Аз отговарям му: „Ето, везната ти е в сърцето ни,
тя трябва да се търси“!
Великият Анубис ми казва:
„Ти името на тази порта знаеш ли,
така че да го известиш на мене?“
Аз отговарям:
„Бог Шу — рушителят, е името на портата!“
Великият Анубис казва:
„Ти името на пантите на
портата дали ги знаеш,
на горната и долната?“
Аз отговарям:
„Владетелят на истината и на правдата изправен на краката си“ е името на горната.
„Владетелят със сила удвоена, на едрия добитък усмирителят“ — е името на долната.