Ако нещо в другитехора не ви харесва, то това задължително се намира в подсъзнанието ви (същото е положението и ако нещо ви харесва). Откажете се от желанието да промените заобикалящия ви свят, хората, близките си. Приемете ги такива, каквито са. Променете се самите вие - тогава и светът ще се промени. Ако избягвате нещо, зад това се крие някакъв страх или някаква болка, тоест нещо, което трябва да изживеете и от което да извлечете максимален позитивен урок. Когато човек поема отговорността за своя свят, за своя живот, той получава свобода на избора. Той е свободен сам да избира какви мисли ще използва. Анализирайте подсъзнателните си програми на поведение, мислите и емоциите си. Преразгледайте отново целия си живот от гледна точка на новите ви възгледи за света.
ЗАКОН ЗА ЦЕЛОСТНОСТТА.Тъй като всеки човек е само част от Вселената, като част от цялото той се стреми към това цяло. Нютон открива закона за всеобщото привличане за материалните тела. Но този закон действа и върху живите тела, които представляват информационно-енергийни структури. Всяко живо същество поначало не е цялостно, и човекът включително, тъй като то е откъснато от Реалността, от Господ. Затова човек подсъзнателно през целия си живот се стреми да получи тази цялостност, тоест стреми се към Господ. Това обединява всички хора. И не само хората, но всичко живо на този свят. И не само в този „човешки" свят, но и в другите светове и изобщо в цялата Вселена. Оказва се, че всички ние имаме една крайна цел, но избираме различни пътища. ЧАСТТА СЕ СТРЕМИ КЪМ ЦЯЛОТО. ДУШАТА СЕ СТРЕМИ КЪМ БОГ.Всеки човек през целия си живот се притеснява от своята отдалеченост от първоизточника. Той интуитивно чувства това и се стреми към него. В нашия живот това изглежда като търсене на душевно спокойствие, щастие, наслада. Човек се стреми към някакви земни неща в надеждата да намери вечното блаженство. Той се опитва да забрави за това чрез парите, храната, вещите, развлеченията, секса, взаимоотношенията. Но с течение на времето той чувства болка от загубата на всичко това. И на старини получава тягостното чувство, че е пропуснал най-важното, заради което е бил дарен с живот. Но вече няма сили.
Бог дарява човека с живот и съзнание, за да може той да обогати това съзнание чрез самия процес на своя живот и да даде своя уникален принос в еволюцията на Вселената. В това се състои и отговорът на вечния въпрос: „В какво се крие смисълът и предназначението на живота?" Всеки човек подсъзнателно изпълнява главната функция и главната цел на живота си - да живее в този свят и да се стреми неговият модел на реалността да съответства на самата Реалност. С други думи, да направи връзката между съзнателното и подсъзнателното. Само по този начин той може да придобие цялостност и да стане Господ в своята същност.
