Приложение Б
219
труктивна. Затова нея използвам. Нитов кабинета, нито вкъщи. Избягвам похвали, които натоварват децата със задължението да оправдаят невъзможни очаквания
винаги си
толкова чудесен,
винаги си толкова внимателна. Ти си ангелче. Похвалата мие във видна благодарност тя
описва труда и постиженията на детето и моите чувства по този повод. Не дава оценка, не сравняване се отнася със снизхождение.
Д-р Чеймбърс: Можели да поясним малко по-под
робно?
Д-р Грийн: Благодаря за тази молба, тя ми дава възможност да поясня възгледите си. Благодаря за интереса. Ето това, д-р Чеймбърс, представлява похвалата във видна благодарност.
Д-р Чеймбърс: А как бихте ме похвалили преди да получите знания и опит в областта на детскат терапия?
Д-р Грийн: Страхотен сте. Винаги ми се притичвате на помощ. Вършите отлична работа в тази група. Забелязахте ли, че при похвалата във видна благодарност говорех за себе си, от свое име, а при оценъчната похвала, говорех за вас.
Д-р Чеймбърс: Мога да мина и безподобна похвала.
Д-р Грийн: Децата също. Освен това аз не отричам възприятието на детето, него лишавам от правото да чувстване оспорвам преживяванията му.
Аз признавам възприятията.,
чувствата и преживяванията.Д-р Айви: Значи и ние имаме нужда от помощ, когато влизаме в ролята на родители.
Трябва да признаем, че всекидневните ни реакции към децата ни водят до определени последици. За доброили зло, те влияят върху поведението и характера им. Ние вече притежаваме това знание. Но трябва да пренасяме компетентности умения. Тази метаморфоза няма да стане автоматично.
Но като психоте- рапевти ние вече сме едни гърди по-напред от другите.