Г. Защо ни е памет? Имаме си паметници



Дата02.06.2018
Размер84.12 Kb.
#70481


21.07.2008 г.

Защо ни е памет? Имаме си паметници...

Чавдар Маринов*
Разбира се, думата "паметник" има поне две различни значения. Има паметници, прославящи определени личности и събития от историята или с горест напомнящи други. Има обаче и архитектурни, художествени, технически, писмени паметници - неща, които най-общо определяме като културно или историческо наследство. Двата вида са принципно различни: първите са построени целенасочено и на постамента им пише защо.
Обхватът на втората категория обаче е неясен. Неясно е какво точно определяме като културен (например архитектурен) паметник и какво си струва да опазим - критериите за това се променят поразително в хода на времето. Поне в Западна Европа паметниците от първия вид, посветени на нацията (статуи, триумфални арки), датират най-вече от XIX и от първата половина на XX век. Обсегът на определяното като културен или исторически паметник се разширява: днес дори изоставени фабрики са класифицирани като "индустриално наследство" и не се рушат.
Къде сме ние?

Противно на характерното ни самочувствие нашите градове са относително и понякога отчайващо бедни на архитектурни паметници, съответно безлични. Ще кажете - исторически причини: кой ли не е минал оттук и не е рушил... Да, но това е половината история. Днес София няма стар квартал отпреди 1878 г. тъкмо понеже управниците на Третата българска държава разрушават онова, което по-късно в по-малки градове се оказва "българско културно наследство".


Едва през 20-30-те години и най-вече през комунистическия период архитекти, етнографи и писатели се разтапят от възхищение пред "възрожденските къщи" в Трявна, Елена, Копривщица, Пловдив: преди това на тях се гледа като на жалка останка от примитивно минало и направо се наричат турска архитектура. За София е късно: например любимата днес на всякакъв род ентусиасти "възрожденска" часовникова кула е вече срината като грозно османско петно върху центъра на града.
Очевидно общовалидните разбирания за красиво и грозно са твърде променливи. Именно поради това те не могат да служат като надеждна основа за формулиране на политика за опазване на културно наследство. Лошото е обаче, че нещата често зависят от индивидуални изпълнители с институционална мощ и от техните собствени "естетически" и политически схващания или бизнес интереси.
Ясно е за какво става дума: кметът на София настоява за разрушаването на хотел "Рила" като "паметник на глупостта" и на "грозното социалистическо строителство". Е, наистина, трябва по-широк хоризонт, за да видиш, че сгради, подобни на тази на арх. Георги Стоилов, са се строили в същия момент далеч не само в социалистическия лагер. Също така, че аналогични постройки от този период се пазят в други бивши соцстрани.

Изключение прави може би олигархичната Русия: там сринаха едноименния хотел в Москва - града на новия "стил Лужков". Затова пък в Румъния умуват върху провъзгласяването за архитектурно наследство на "грозните" хотели в Мамая.


Мъдрува се какво да запълни отворилата се клоака. И идват оригинални идеи: грандиозен паметник на хан Аспарух или направо цял мемориал на средновековните владетели. Подобни реализации текат в Пловдив и Варна. За да не се хаби в напразни дебати време, което може да се използва за решаване на по-належащи проблеми, бих предложил рационализация. Да се възпроизведе във всяко желаещо населено място 50-метровият мемориал "Създатели на българската държава", издигнат над Шумен в началото на 80-те: възхитителен образец на златната епоха на Живковия националкомунизъм. Разлика с оня контекст няма особена: същата глупост сред държавници, същото циклене върху вечните национални теми.
Да не бъда разбран неправилно: не съм против националното историческо наследство и свързаната с него памет. Но нека тогава някой от същите хора, препиращи се за паметници на владетели и за национални символи, да защити това наследство в нашите градове. Какво виждаме вместо това? С малко приказки и ударни темпове в центъра на столицата се разруши едно вече значително количество жилищни постройки с типичната за Централна Европа еклектична неокласицистична архитектура от началото на XX век.
Значително за София, не за град като Будапеща или дори за близък като Букурещ, не говоря за по-отдалечени места. Други пустеят и скоро ще рухнат: като абсурдно осветената руина на къщата на Димитър Яблански. Тези, които оцеляват, пък се надграждат с паразитираща стъклена конструкция (къщата на Никола Мушанов на "Московска", сградата на хотел "Кристал палас" на "Шипка"), а някои са ужким "възстановени" по най-безобразен начин (бившата Столична библиотека - грандхотел София). Зад неоспорими архитектурни паметници като Руската църква в столицата се готвят нови бизнес центрове.
Нека видим и по-масовия случай. Под гигантски рекламни пана след мнимо реставриране все повече кооперации от 30-те години осъмват безхаберно покрити с любимите на българина термоизолации. Под същите изчезват оригинални обеми и орнаменти.
Архитектите от междувоенния период често са търсели връзка с "националните традиции" и в баналните за наивния поглед фасади има не случайна декорация. Оставям настрана напълно обезобразените от термоизолациите, след остъклявания и други "разкрасявания" панелни комплекси: става дума за хаос, направо безпрецедентен за държава на европейския континент. Естетическото чувство на българските кметове обаче не се стресва от факта, че градовете им все повече приличат на дрипи, осеяни с многоцветни кръпки.
Да не се залъгваме: центърът на София далеч не е уникален и няма да влезе в световното наследство на ЮНЕСКО, а същото вероятно важи и за останалите некласирани досега места. Но в сегашната разруха трябват действия: трябва да се спре произволът на индивидуални предприемачи и властимащи, трябва препрочитане на понятията "културно наследство" и "паметник на културата". Необходимо е осъвременяване на досегашните класификации на НИПК, а може би и негово реорганизиране и преразглеждане на съответното законодателство.
Във Франция от началото на 60-те има законови разпоредби, защитаващи градските центрове от запустяване и от брутални строителни намеси. Кичозните паметници на ханове и царе няма да спасят положението: вярва ли нормален човек в смисъла на този посткомунистически патриотарски мутробарок? Някой вярва в консервативни ценности? Защитете ги! Поне ако не искате нашите населени места, накичени със закъснели мемориали на измислено национално величие, да бъдат фатално лишени от памет, включително национална. Или пък просто това е "наследството", което ще оставим: нашето безхаберие. Няма да ни е за пръв път.
* Авторът е д-р по история (EHESS Paris), асистент по социология в Софийския университет


21.07.2008 г.

Детска градина или свърталище
Столичният квартал "Младост" все повече заприличва на бетонна джунгла, а малчуганите са лишени от детска градина
Изоставена сграда, счупени прозорци, мръсотия - място, превърнало се в свърталище на наркомани, алкохолици и проститутки. Така изглежда днес бившата 52-ра детска градина в столичния квартал "Младост 1". В по-добрите си дни тя е била сред най-модерните на Балканите с 350 места за малчугани. След трикратното й препродаване, започнало още, когато кмет на София беше Стефан Софиянски, детската градина днес е неузнаваема. ДУМА беше от първите, които започнаха да следят проблема, но ясно становище на общината все още няма.
План А
Първото продаване на общинската сграда е с добри намерения. Купувачът възнамерявал да направи център за диабетици, където на болните да бъдат раздавани медикаменти и при нужда да им се оказва специална грижа. Чудесно! Остава си обаче само намерение, докато бездомници си "организират" радушни вечеринки в бившата детска градина, намираща се едва на няколко метра от 45 блок в квартала.
Отново за продан
След като първият собственик не изпълнил заявения пред общината проект, сградата отново се продава. И отново. Дотук три пъти. Докато в момента реалният собственик е неизвестен. Въпреки това се знае, че последните планове са на нейно място да има МОЛ или бизнес сграда, която евентуално можела да съжителства с детската градина. Проектите не спират дотук. Предвижда се заличаване на зелените площи и орехови дървета в близост до 45 блок, за да се направи паркинг за работещите в бъдещия МОЛ. Не че сега нещо спира хората да паркират колите си, но някак по-друго ще е ако бетонната гледка е съвсем завършена, коментират хората от "Младост".
Глас в пустиня
Всичко това се случва на фона на безкрайните протести на жителите на "Младост" от две години насам. Председателят на неправителствената организация "Жени за мир и екооцеляване" Цвета Алексиева събира над 1435 подписа от живеещите в квартала и изпраща поредица от жалби до отговорните институции. Госпожа Алексиева разказа за ДУМА, че съседите й искат детската градина да бъде детска градина, а не МОЛ или друго причудливо хрумване, намиращо се на няколко метра от прозорците им. Отправените жалби до Столичната община остават без отзвук от 2004 г. досега.

Въпреки обещанията за подборен устройствен план на жк "Младост" и забраната за издаване на нови разрешителни за строеж за шест месеца, към днешна дата не е ясно кой и какво смята да прави със сградата на въпросната детска градина. Ясно е, само че едва ли малчуганите в квартала ще си имат детска градина... И това при положение, че за близо 3000 деца няма места в градините, които са едва 196 на брой за цяла София, а в периода 1995-2008 г. са закрити над 20.

Проблемът с презастрояването не е само в "Младост", а из цяла София. Протестна подписка заради същия повод организират днес жителите на кв. "Борово".,



20.07.2008 г.

Бойко: И 100 млрд. да свият, народът няма да протестира
ДИМЧО РАЙКОВ

„Направете си експери­мент и напишете утре във вестниците, че ЕС ни спира 7 милиарда, а не 700 милио­на, или че някой е открад­нал 100 милиарда. Ефект няма да има - народът пак няма да излезе по улиците."

Това каза пред журнали­сти в Бургас Бойко Бори­сов вчера.

Той участва в организи­рана от ГЕРБ кръгла маса по проблемите на водния сектор у нас. „За съжале­ние след 20-годишното облъчване и тормоз наро­дът вече е загубил съпроти­вителни сили", обясни па­сивността на българина Борисов.

Той отново призова опо­зицията да насочи енергия­та си за свалянето на трой­ната коалиция, а не срещу президента. Ако може да му бъде взета оставката, ние сме съгласни, отбеляза още кметът на София.



21.07.2008 г.

Ремонт
Цариградско пак под ножа
Преасфалтирането на столичния булевард Цари­градско шосе ще започне в началото на август, обяви кметът на града Бойко Борисов. Ремонтът ще се осъществи с пари на общината, тъй като държавата и досега не е отпускала такива въпре­ки огромния бюджетен излишък, каза кметът.

21.07.2008 г.



Мият центъра на София
Улиците в централната градска част на София ще бъдат измити от 21 до 25 юли, съобщиха от Столична община вчера. Почистването на центъра на столицата ще се извършва от 7,30 до 15,00 часа от екипите на концесионера по чистота. Днес ще бъде измито карето между улиците бул. "Витоша", бул. "П. Евтимий", ул. "Солунска" и ул. "Ангел Кънчев".


21.07.2008 г.

От личния джоб - в касата
Трикратно увеличение на субсидията за партиите и край на даренията от фирми предлага БСП. Идеята засе­га не среща възторга на дънокоплатците. Според НЦИОМ 11,3% подкрепят варианта за издръжка от бюджета. А пълнят ли политиците пар­тийните каси от личния си джоб? При отговора „Труд" се натъкна на куриози. Напри­мер фактът, че редица лиде­ри не са дали и лев според отчетите за 2007 г. Сред тях са Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Иван Костов, Пламен Юруков, Сте­фан Софиянски, Евгений Бакърджиев, Волен Сидеров. Сред гербистите липсва Бой­ко Борисов. Затова пък вода­чът на БЗНС-Врабча 1 и бивш шеф на фонд „Земеделие" Димитър Тадаръков е един­ственият дарител - 2000 лв. Дали заради липсата на още съпричастни, партията му се сля със ЗНС на Стефан Личев.

Да си в Европарламента е престижно, в местната власт - доходоносно. На тази мисъл навежда БСП-отчетьт. В го­дината на изборите кадрите са дарявали по списък. При кандидатите за евродепутати таванът е 5000 лв., а 18-те в са внесли общо 70 000 лв. Но мераклиите за местна власт по-широко са развързали ке­сиите. Рекорда държи Борис­лав Гуцанов, шеф на варнен­ския парламент - {виж та­блицата вляво). И кандидат-общинарите на морската сто­лица не са се посрамили с лепта от 7000 лв. В не така заможни общини сумите па­дат - кметицата на Смолян Дора Янкова е с принос от 6000 лв., а съветниците - по 4000 лв.

ДПС не оставят нищо на случайността. Тарифата е твърда - за министри - 3000

лв., за депутати и зам.-министри - 2000 лв. В НДСВ кадри­те даряват по желание. Повечето - не даряват. „Аз съм против популистки акции. Ако си дам заплатата, с какво ще храня семейството", ко­ментира говорителят Стани­мир Илчев. Подобаващо се е отчел депутатът Олимпи Кътев - 5000 лв. Същата сума е дал и бившият зам. военен министър Радослав Бозаджиев, разпитван преди дни за военните заменки. Хао­тично спонсорират СДС и ДСБ. Седем от 16 депутати на ДСБ са дали по 5000 лв., останалите са били пас.



Всички депутати отделят за касата на групата. Но това е задължение по правилник. Има само един, който дарява цялата си заплата - Борислав Великов от БНД. При него е ясно - заделеното не е откуп за възходяща политкариера.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница