Решение да се насладите на живота 5 3 Съжаление и страх 8

1 - Животът е пътешествие

„Крадецът идва, за да открадне, да убие и да унищожи. Аз идвам, за да имат живот и да му се наслаждават и той да бъде изобилен (твърде много, преливащ)“.

Животът е пътешествие. Всичко в него е процес. Има си начало, среда и край. Всички аспекти от живота постоянно се променят. Животът е движение. Без движение, напредък и прогрес, няма живот. Ако дадено нещо спре да се развива, то умира.

С други думи, докато вие и аз сме живи, винаги ще се движим на някъде. Създадени сме от Бога да бъдем целеустремени и с видение. Без видение ще атрофираме, ще ни бъде скучно и ще се отчаем. Трябва да имаме нещо, към което да се стремим, но докато постигаме това, което е в бъдещето, не бива да губим връзка с настоящето.

Този принцип е залегнал във всяка област на живота. Сега ще разгледаме само една от областите.

Да речем, че един невярващ човек, който няма никакви взаимоотношения с Бога, осъзнае, че нещо липсва в живота му. Тогава започва да търси. Светият Дух го довежда до състояние, в което трябва да вземе решение да повярва в Христос. Той се примирява с Бога и тогава се придвижва от мястото на търсене на неизвестното към място, на което открива кой или какво е това неизвестно. В този момент човекът навлиза във временно състояние на удовлетворение и задоволство.

Забележете, че казах временно, защото скоро след това Светият Дух ще започне да го предизвиква да навлезе във все по-дълбоки взаимоотношения с Бога. Процесът на осъзнаване на греха ще започне да става ежедневен. Светият Дух е този, който открива истината (Йоан 14:16-17) и Той постоянно работи във вярващия, за да го доведе до нови нива на осъзнаване. Да навлезеш в ново ниво винаги означава да оставиш старото зад себе си.

С други думи, в духовно отношение винаги се придвижваме напред и трябва да се наслаждаваме на пътешествието. Да търсим Божията воля за живота си, да Му позволим да се справи с проблемите и отношенията в нас, да копнеем да разпознаем призива Му в живота си и да желаем да го следваме - всичко това са важни части от пътешествието в християнството.

„Да копнеем“ и „да желаем“ са думи, които често ще използваме в това изследване, а те и двете подсказват, че не можем да останем там, където сме. Трябва да продължим! Точно това обаче е мястото, където мнозина от нас губят насладата от живота.

Трябва да се научим да търсим следващата фаза в пътуването без да презираме или омаловажаваме тази, в която сме в момента.

В моето духовно пътуване се научих да казвам: „Не съм там, където трябва да бъда, но слава Богу, не съм и там, където бях преди. Добре съм и съм в движение!“

Духовната битка, през която минават повечето от нас, би била много по-лека, ако разберем принципите, които ще обсъждаме на тези страници.

В един от разширените обяснителни преводи (Ben Campbell Johnson), Матей 11:29 ни дава разбиране какво трябва да бъде отношението ни към личния духовен растеж. „Вземете бремето на отговорността, което Аз ви давам, и чрез него открийте живота си и съдбата си. Аз съм благ и смирен; готов съм да се свържа с вас и да ви позволя да учите със своето собствено темпо; и така, поради взаимоотношението ви с Мен ще откриете смисъла на живота си“.

Отбележете Исусовите думи в този параграф: „Вземете бремето на отговорността, която Аз ви давам...“ Много от нас носят отговорност, която обаче Бог никога не им е давал. Ние всъщност се опитваме да се правим на "Свети Дух Младши". Вместо да позволим на Светия Дух да приложи Словото у нас и да ни променя от степен в степен и от слава в слава (1 Коринтяни 3:18), ние сами се мъчим да го направим. Толкова много се борим, докато се опитваме да стигнем до следващото ниво, на което смятаме, че трябва да бъдем, че пропускаме да се насладим на настоящето.

Аз вярвам, че се променям ежедневно. Имам цели във всяка област на живота си. Искам да бъда по-добра във всяко нещо. Догодина по това време ще съм различна от сега. Различни неща в живота ми, в семейството и в служението ще са се подобрили. Но добрата вест е, че съм открила задоволяващата тайна да се наслаждавам там, където съм, докато отивам към мястото, което трябва да достигна.

Можем да кажем, че винаги има нещо ново на хоризонта. Господ ми показа тази истина във видение преди почти двадесет години, докато се чудех дали да се запиша в библейско училище към църквата ни, което се провеждаше три вечери в седмицата. Това беше голяма стъпка на посвещение за съпруга ми Дейв, както и за мен самата. По това време имахме три малки деца; освен това усещахме, че Бог ни призовава в ново ниво на служение. Бях развълнувана, но и изпълнена с опасения.

Веднъж щом взехме решението, започнах да чувствам, че това посвещение ще бъде „нещото“, което ще направи голямата „промяна“. Ние, хората, май винаги търсим това „нещо“!

Докато обмислях това решение, Бог ми разкри нови хоризонти. Съпругът ми и аз се бяхме запътили към хоризонта, но когато най-сетне стигнехме до там, изникваше друг хоризонт зад него. Това беше символ за всяка следваща цел, която искаме да постигнем, след като сме стигнали до настоящото.

Докато размишлявах върху видението, Господ ми разкри, че винаги ще има нови цели пред нас. Усетих как Той ми казваше да не мисля на дребно, да не съм като кон с капаци, да не правя малки планове, но винаги да се стремя към следващото място, което ще ме заведе отвъд настоящото ми положение. Съжалявам, че ще го призная, но макар че се стремях напред и не бях самодоволна, ми отне още няколко години, докато се науча да се наслаждавам на всяка стъпка от пътешествието.

Винаги отивах някъде, но никога не се наслаждавах. Бях измамена от мисълта, че ще се радвам когато пристигна, а сега е време само за жертви и за много работа.

Много съм благодарна на Светия Дух за търпеливата Му и постоянна работа в мен, докато ме учеше да се наслаждавам на всеки аспект от живота си - началото на проектите, средата и края, на хората в живота ми, на дома си, на самата себе си и на служението, в което Бог ме беше поставил.

Сега вече съм благодарна и за дъждовните дни, колкото и за слънчевите. Дори съм благодарна за времето, което прекарвам в чакане на летищата, защото много пътувам... Списъкът може да се окаже безкраен.

Ако научим принципа, можем да го прилагаме навсякъде.

Исус е казал, че е дошъл, за да имаме живот и да му се наслаждаваме. Ако не сте се наслаждавали на живота си досега, време е да започнете. Ако сте го правили, благодарете на Бога за това и търсете още начини да му се наслаждавате още повече.