Книгата на пророк Исая

… Денят Господен наближи…

… Господ ще ви даде знамение…

… Той ще бъде освещение…

Говорим, че в книгата си Исая пренасочва вниманието си от Израил и спасението на света, започвайки с 13 гл., към съдбата на окръжаващите народи и древните цивилизации. Исая започва да говори за вавилонското царство, споменавайки не само буквалния Вавилон, който не е основен играч на световната политическа арена в 7-ми и 8-ми в. пр. Хр., но засяга по-дълбоки теми. Вавилон, който е източник на езическата философия ежедневно. Днес идеите на вавилонското езичество съществуват в такива религии като хиндуизъм, будизъм и конфуцианство. В 14 гл. Исая продължава да говори за Вавилон. Но вече засяга личности. В частност говори за съдбата на вавилонския цар. Така е написано в Исая 14:4 „… ти ще подемеш победна песен против вавилонския цар и ще кажеш: Как изчезна мъчителят – пресече се тиранията! 5. Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите, 6. Който яростно поразяваше народите с неотвратни удари, гневно владееше над племената с неудържимо гонение“.

Тази глава е много поетична и продължава в много сложен поетичен ритъм. Винаги, когато авторът на Библията преминава към такъв сложен поетичен ритъм, явно е, че трябва да ни съобщи нещо много важно. И действително – ето нашият репортаж от ада.

„Адът преизподен се раздвижи заради тебе, за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе разбуди рефаимите, всички вождове на земята; дигна всички царе езически от престолите им“ Исая 14:9.

Какво интересно описание на ада! Привикнали сме на противоположното. Започвайки с древните християнски видения за ада, винаги сме имали представата, че адът е място, където гори огън, пържещ всички грешници. Но тук имаме съвършено друга картина. В ада настъпва движение и пробужда рефаимите. Кои са тези рефаими? Тези личности са ни известни от книгата Бит. 13 гл. В тази глава ни се разказва за това, че до времето, когато Бог унищожил Содом и Гомор със сяра и огън, рефаимите били този народ, който живеел на тази територия. Там били рефаими, емими, зузими и други от тези народности, които живеели в долината, превърнала се по-късно в Мъртво море, станала най-горещата точка на земята и най-ниската точка на земята. Въпреки това тук виждаме описание, в което се оказва, че тези рефаими спят в ада. Удивително. Как могат да спят, ако в ада гори огън? Този адски огън бил средството за страх, което използвали много църкви, в продължение на десетки столетия.

Един известен християнски автор - Роджър Морно, описва духовния си път и разказва за това, как се родил в ревностно католическо семейство, по някое време напълно изоставил религията. Работата е в това, че още като юноша, той изгубил майка си и неговият баща – заможен мелничар, дълго време жертвал големи суми пари по манастири и църкви, за да провеждат особени Меси за покойната му майка. Баща му му говорел, че колкото повече пари даде за упокойна Меса, толкова по-малко неговата майка ще се мъчи в огъня на чистилището и по-бързо ще попадне в рая.

Но веднъж в живота му била ситуация, когато негова съседка завършила живота си със самоубийство. И това се случило, защото семейството било на границата на пълен икономически крах. За юношата било голям шок, когато разбрал, че никой от свещениците не искал да погребе тази жена, а и се оказвало, че тя ще се мъчи в огън, и няма да излезе от него, докато семейството й не поръча упокойна Меса. А семейството нямало пари и това значело, че тази нещастна жена така и щяла си остане да пребивава в този горещ огън в преизподнята на чистилището.

Но тук, в Библията, виждаме съвършено друга картина. Библията ни описва ад, в който езическите царе и рефаимите спят и се намират не къде да е в гробниците си. Вижте как за това е казано в ст. 18.

„Всички царе на народите, всички почиват с чест, всякой в своята гробница“ Исая 14:18.

Какво засяга обстановката на окръжаващата среда в ада, ако в 11 ст. еднозначно ни е казано: „… под тебе са червеи за постелка и червеи са твоя покров“ Исая 14“11. Тук виждаме достатъчно конкретно, че под думата „ад“, еврейската дума „шеол“, се разбира не мястото, където душите на грешниците горят в огъня, а обикновен гроб, където погребват всеки умрял. В какво се състои работата? Твърде много съвременни богослови вече са открили, че има разлика между древно-еврейската дума „ad“ и по-съвременната еврейска дума gechinom. Ако думата „ад“ или „шеол“ се употребява нееднократно в Стария завет, тя означава просто „гроб“, а думата “gechinom“, означава място, където в последното време грешниците действително ще са подложени на наказание.

Но ако разгледаме евангелието на Матей, ще открием, че думата “gechinom” или „геена“ – както тя звучи на гръцки, не се разбира достатъчно точно в християнския свят. Винаги се подразбира, че в огъня се мъчат душите на грешниците. Но в евангелието от Матей 10:28 ни е казано: „…бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената“.

С други думи, „геена“ също е мястото, където душите страдат, заедно с тялото. В 25 гл. евангелист Матей конкретизира как става наказанието на грешника. Тук ни се разказва какво се случва:

„А когато дойде Син Човеческий в славата Си и всички свети ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си…“ Мат.25:31.

Тогава Човешкият Син ще постави от дясната страна тези, които нарича „овце“, а от лявата страна други, наречени „кози“.

И ще бъде казано „…на тия, които а от дясната Му страна: дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира…“ Мат.25:34.

А за другите е казано конкретно: „…идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели“ Мат. 25:41.

Кога ще стане това? Не веднага след смъртта на човека. В противен случай Второто пришествие просто няма никакъв смисъл. Какво се получава? Ако грешникът умре и веднага попада в ада, то когато дойде Човешкият Син, съгласно Мат. 25 гл., какво? Исус ще го измъкне от горящия смръдлив ад и ще му каже: „Ах, ти, негодник, върни се обратно!“. Това няма никакъв смисъл.

В книгата Откровение, последните глави, еднозначно ни е показано кога дяволът ще бъде хвърлен в огненото езеро. Писано е, че хиляда години дяволът ще бъде в бездната. Чак след това. Откр. 20 гл. говори: „а дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът… И който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро“ Откр. 20:10, 15.

Това е последователната библейска позиция, проследена както в евангелието, така и в книгата Откровение.

Това, за което ни говори пророк Исая, не е описание на някакъв огън, който очаква да погълне всеки, веднага след смъртта му. След смъртта всеки човек попада в гроба, където ще спи, в очакване на по-нататъшната си съдба. Тук попада и вавилонският цар. Наистина, в това има определен исторически смисъл. Когато войската на цар Кир минала под вратите на Вавилон, по руслото на река Ефрат, за водите на която направили отводен канал, заварили цар Валтасар, заедно със свитата си, напразно губейки времето си в пиянство. Повече за това е написано в книгата на пророк Даниил - малко преди нахлуването на войниците Валтасар се канел да пие вино от съдовете, които някога дядо му Навуходоносор взел от Божия дом. И когато направил това, на стената било написано от невидима ръка „М‘не, м‘не, текел упарсин“, което в превод означава „Теглото ти е колкото една мина“. А една мина тежала колкото някогашната олимпийска съветска рубла. Казано е: „Ти тежиш толкова, целия около шекел (сикл, текел). „Упарсин“ - „всичко ще стане персийско“.

Нахлувайки в пируващата зала, войниците на Кир унищожили всички, намиращи се там, след което просто изхвърлили труповете в ямата. Без значение къде е тялото на цар Валтасар и къде телата на всичките слуги. Именно така писал и Исая:

„… ти си захвърлен вън от гробницата си като захвърлен клон, като дреха на убити, на погубени с меч, които спускат в каменни гробове – ти си като тъпкан труп, няма да се съединиш с тях в гроба; защото ти разори земята си, уби народа си: племето на злодейците до века няма да се спомене“ Исая 14:19, 20.

По такъв начин виждаме още едно буквално изпълнение на пророчеството на Исая, станало около двеста години след като Исая пророкувал съдбата на вавилонския цар. Но точно както и в 13 гл., когато Исая говори за съдбата на Вавилон, той приковава вниманието ни на по-широко понятие, на духовния Вавилон, който е основата на всичко езическо в този свят. Основа на изкривеното разбиране на Божия характер. Точно така е и тук. Отначало ни се разказва на настоящия цар на Вавилон, а после ни се разказва за нещо друго.

„Как си паднал от небето, ти Денице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите!“ Исая 14:12.

Деница, или просто Венера, утринна звезда, на иврит - Chehlel ben Shachar, на латински - Луцифер. Син на зората, утринна звезда. Той е цар на духовния Вавилон. Това е утринната звезда, това е Луцифер, както са го наричали тогава. Какво казва той?

„… ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове, към най-крайните страни на север…“ Исая 14:13.

Тук руският синодален превод не превежда съвсем точно термина char muadim. Терминът Char muadim се употребява като „планината Сонма“, където се събират небесните ангели. Тук става дума за небесния Сион, на който е разположен небесният храм.

„Ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния“ Исая 14:14.

Ето за какво мечтае царят на духовния Вавилон. Ето защо той постоянно изопачава характера на Бога в очите на цялото човечество. Царят на духовния Вавилон иска да се уподоби на Всевишния. Иска да заеме мястото на Твореца, което не му се полага, защото е сътворен. Някога той имал прекрасно име – Chehlel ben Shachar, Венера, утринна звезда. Така са го наричали при сътворението му. Но когато той се полакомил за това, което принадлежи на Бога, името му било променено. От „ben shachar“ на „cha satan“. Cha Satan на иврит означава Сатана - на арамейски; дяволос - на гръцки. Всички тези нарицателни имена на руски се превеждат като „въстанал“.

Ето какъв интересен аспект ни разкрива Исая в пророчеството си. Ето защо книгите на пророците са важни. Силата им не в големите им размери, силата им е в това, че ни разкриват фундаментални проблеми от битието.

Пророк Исая изобразява вавилонския цар и контрастира между духовния и историческия Вавилон. Чрез контраст ни показва царя на историческия Вавилон и неговата съдба, и царя на духовния Вавилон, и неговите намерения.

С това намерение започнала във Вселената великата борба между Бога и дявола, защото в разума на това небесно същество, което имало такова прекрасно и ярко име, се зародило желание да се възкачи на престола на Царя на цялата Вселена, Твореца на небето и земята. И да завоюва Неговата власт.

Пророк Исая разкрива този сатанински заговор, показвайки ни как този заговор, зародил се там, на небето, във Вселената, се отразява тук, на земята. Защото духовният Вавилон е резиденция на Сатана на тази планета. Но този Вавилон ще бъде унищожен точно така, както бил унищожен и историческия Вавилон.

„… Падна, падна великият Вавилон…“ Откр. 14:8, пише Йоан в книгата си, призовавайки всички да излязат от този град, докато не е късно. Разкъсайте връзките си с духовния Вавилон и неговия цар и поправете връзките си с небесния духовен Йерусалим!