Кодекса на Хамурапи


ТЕМА № 20 ЗАЩИТА ПРАВА НА ЕТНИЧЕСКИ, РЕЛИГИОЗНИ И ЕЗИКОВИ МАЛЦИНСТВА



страница4/4
Дата15.08.2018
Размер433.52 Kb.
#79652
1   2   3   4
ТЕМА № 20

ЗАЩИТА ПРАВА НА ЕТНИЧЕСКИ, РЕЛИГИОЗНИ И ЕЗИКОВИ МАЛЦИНСТВА.
Закрилата на малцинствата е един от процесите, чрез който правата на индивида стават предмет на международното право, без проблемът да губи вътрешно-правното си значение. Правата на малцинствата въпреки дългата си еволюция и до днес остават нерешен до край въпрос, както в международен, така и във вътрешен план. Във вътрешен план специално за България уредбата за правата на малцинствата е бегла, конституцията имплицитно (скрито, мълчаливо) признава съществуването на езикови, религиозни и етнически малцинства, уреждайки конкретни права в това отношение – право да се изучава и ползва майчиния език. Конституцията на Република България допуска и други вероизповедания. Така или иначе не се признава съществуването на национално малцинство и произтичащите от него права. В международен план има три вида защита на малцинствата: универсална система; регионална защита на малцинствата; защита на малцинствата на двустранна основа.

Универсална система за защита правата на малцинствата

В исторически план тя започва с Версайската система за покровителство на малцинствата, разработена след Първата световна война в системата на Обществото на народите. Със системата от договори, сключени между съюзническите и новосъздадените държави се предоставят допълнителни специфични права на малцинствата в съответните държави. Като право да ползват майчиния си език, религия, обичаи, образователни институции и други права, които най-общо определяме като позитивна дискриминация, предоставяне на нещо повече. Това е имало своите исторически обосновки тогава, защото традиционно малцинствата са били неблагоприятствани и тази система е целяла въвеждане на компенсаторни механизми. Изпълнението на тези задължения от страна на държавите е било поставено под гаранцията на Обществото на народите.

След Втората световна война обаче настъпва промяна в подхода към малцинствата – ООН възприема принципа на недискриминацията, т. е. нито повече, нито по-малко права. Това е залегнало още в Устава на организацията, в МПГПП (чл.47) и в малкото други инструменти, които е приела по въпроса.

Регионален – европейски контекст за защита правата на малцинствата

Проблемът с малцинствата е третиран различно в европейските инструменти преобладава тенденцията за предоставяне на допълнителни специфични права на малцинствата. Съветът на Европа проявява голяма чувствителност към въпроса. ЕКПЧ не третира въпроса, тя също стои на принципа на недискриминация. Но Европейската харта за регионалните и малцинствените езици, както и Рамковата конвенция за националните малцинства изискват от държавите да предоставят допълнителни специфични права на езикови, религиозни и етнически малцинства, включително и в публичната сфера. Това ще рече новини на съответните езици, административни процедури, публични надписи. Тези изисквания са много силни и голяма част от държавите (включително България) не ратифицират инструментите, или ги ратифицират с интерпретиращи декларации, които смаляват тяхното приложение и значение.

Защита правата на малцинствата на двустранна основа

Това е исторически най-експлоатирания способ, който се е прилагал посредством т. нар. изселнически спогодби, сключени след войни, разместване на граници, размяна на население. Този способ в момента е надживян, използват се регионалната и универсалната система.
ТЕМА № 21

ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ПРИНЦИПА

НА НЕДИСКРИМИНАЦИЯТА.
На международно ниво

Забраната на дискриминацията, защитата срещу дискриминация и развитието на равноправието винаги са заемали важно място в универсалните и регионалните регулаторни механизми в областта на правата на човека. Те са закрепени още в Устава на ООН, във Всеобщата декларация за правата на човека, МПГПП, а също и в специалните конвенции на ООН в областта на закрилата срещу дискриминация, и в Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените.

Специализираните органи на ООН като МОД, ЮНЕСКО и други също са приели специфични многостранни конвенции за борба с дискриминацията на регионално ниво. Чл.14 от МКПЧ предвижда, че упражняването на правата и свободите, предвидени в конвенцията следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален и социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество или друг някакъв признак (класически основания на дискриминация, които всички конвенции забраняват).

По-нататък с развитието възникват нови дискриминаторни основания, които тези класически инструменти не покриватсексуалната ориентация, инвалидността. Така се е стигнало до Протокол 12 към ЕКПЧ, който предвижда една всеобща забрана на дискриминацията, целяща включването на всички възможни основания на дискриминация (България не го е ратифицирала).

Някои други актове като Хартата за основните права в ЕСтя експлицитно (изрично) забранява дискриминацията на конкретно основание като към класическите добавя именно сексуалната ориентация, възрастта уврежданията.



В национален план

Чл.6 от Конституцията утвърждава принципа на равенството и забранява дискриминацията. Друг акт в тази насока е Закона за защита срещу дискриминацията (ДВ бр.86 30 септември 2003г., в сила от 1 януари 2004г., изменение от ДВ бр.70 2004г.).

  1. Той забранява дискриминацията на човешки геном. Законът брани от всички форми на дискриминация, както ФЛ, така и ЮЛ;

  2. Той забранява както пряката, така и непряката дискриминация. Пряка дискриминация по силата на закона е всяко по-неблагоприятно третиране на лице, на основа на някои от посочените в закона дискриминаторни признаци, от колкото се третира друго лице при сравнимо сходни обстоятелства. Непряката дискриминация представлява поставяне на лице на основата на някои от дискриминаторни признаци в по-неблагоприятно положение, в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерии или практика, освен ако тази разпоредба е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими;

  3. Законът разглежда също и тормозът на основа на дискриминаторните признаци, посочени в чл.4, ал.1: сексуалния тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места като дискриминация.

Дискриминаторните признаци по Закона за защита срещу дискримина-цията са:

  • пол;

  • раса;

  • народност;

  • етническа принадлежност;

  • човешки геном;

  • гражданство;

  • произход;

  • религия или вяра;

  • образование;

  • убеждения;

  • политическа принадлежност;

  • увреждания;

  • възраст;

  • семейно положение;

  • имуществено състояние;

И всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл.7 от Закона за защита срещу дискриминацията не представляват дискриминация следните обстоятелства и действия:

  • различното третиране на лица на основа на тяхното гражданство, или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или международен договор, по който България е договор;

  • определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при приемане на работа, при условие, че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото;

  • определянето на максимална възраст при наемането на работа;

  • различното третиране на лица с увреждания при обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности, с цел изравняване на възможностите

  • не представлява дискриминация специалната закрила на деца без родители, непълнолетни самотни родители и лица с увреждания.

Специално внимание законът отделя на защитата при упражняване правото на труд, защита при упражняване правото на образование и обучение (например чл.15). Законът създава специален орган за предотвратяване на дискриминацията, за защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите. Негови функции са:

  • налага санкции, дава задължителни предписания с оглед спазването на този закон;

  • прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминаторната практика;

  • предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация и други.

За целта законът предвижда специално производство пред Комисията за защита от дискриминацията. Това производство стартира по жалба на засегнатите лица, по инициатива на самата комисия, така също и по сигнали на ФЛ и ЮЛ, на държавни или общински органи. Решенията на комисията се обжалват пред ВАС и все пак законът предвижда съдебно производство: всяко лице, което счита, че правата му по този закон или по други закони, уреждащи равенството на третиране, са нарушени може да предяви иск пред районния съд, с което да поиска установяване на нарушението, осъждането на ответника и обезщетения за вреди.

Законът урежда принудителни административни мерки и административно-наказателни мерки за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането.

Тези мерки се налагат от Комисията по защита от дискриминацията, която може да дава задължителни предписания до работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения и предотвратяване на дискриминацията. Тя също така може да спира изпълнението на незаконни решения и разпореждания, които водят или могат да доведат до дискриминация.

ТЕМА № 22



ОМБУДСМАНЪТ И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА.




- -


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница