ТЕМА № 20 ЗАЩИТА ПРАВА НА ЕТНИЧЕСКИ, РЕЛИГИОЗНИ И ЕЗИКОВИ МАЛЦИНСТВА

Специализираните органи на ООН като МОД, ЮНЕСКО и други също са приели специфични многостранни конвенции за борба с дискриминацията на регионално ниво. Чл.14 от МКПЧ предвижда, че упражняването на правата и свободите, предвидени в конвенцията следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален и социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество или друг някакъв признак (класически основания на дискриминация, които всички конвенции забраняват).

По-нататък с развитието възникват нови дискриминаторни основания, които тези класически инструменти не покриват – сексуалната ориентация, инвалидността. Така се е стигнало до Протокол 12 към ЕКПЧ, който предвижда една всеобща забрана на дискриминацията, целяща включването на всички възможни основания на дискриминация (България не го е ратифицирала).

Някои други актове като Хартата за основните права в ЕС – тя експлицитно (изрично) забранява дискриминацията на конкретно основание като към класическите добавя именно сексуалната ориентация, възрастта уврежданията.

1. 
   Той забранява дискриминацията на човешки геном. Законът брани от всички форми на дискриминация, както ФЛ, така и ЮЛ;
   
2. 
   Той забранява както пряката, така и непряката дискриминация. Пряка дискриминация по силата на закона е всяко по-неблагоприятно третиране на лице, на основа на някои от посочените в закона дискриминаторни признаци, от колкото се третира друго лице при сравнимо сходни обстоятелства. Непряката дискриминация представлява поставяне на лице на основата на някои от дискриминаторни признаци в по-неблагоприятно положение, в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерии или практика, освен ако тази разпоредба е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими;
   
3. 
   Законът разглежда също и тормозът на основа на дискриминаторните признаци, посочени в чл.4, ал.1: сексуалния тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места като дискриминация.
   

• 
  пол;
  
• 
  раса;
  
• 
  народност;
  
• 
  етническа принадлежност;
  
• 
  човешки геном;
  
• 
  гражданство;
  
• 
  произход;
  
• 
  религия или вяра;
  
• 
  образование;
  
• 
  убеждения;
  
• 
  политическа принадлежност;
  
• 
  увреждания;
  
• 
  възраст;
  
• 
  семейно положение;
  
• 
  имуществено състояние;
  

• 
  различното третиране на лица на основа на тяхното гражданство, или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или международен договор, по който България е договор;
  
• 
  определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при приемане на работа, при условие, че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото;
  
• 
  определянето на максимална възраст при наемането на работа;
  
• 
  различното третиране на лица с увреждания при обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности, с цел изравняване на възможностите
  
• 
  не представлява дискриминация специалната закрила на деца без родители, непълнолетни самотни родители и лица с увреждания.
  

• 
  налага санкции, дава задължителни предписания с оглед спазването на този закон;
  
• 
  прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминаторната практика;
  
• 
  предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация и други.
  

ТЕМА № 22