Кодекса на Хамурапи
ТЕМА № 2 ПРАВАТА НА ЧОВЕКА КАТО СИСТЕМА
Изтегляне 433.52 Kb.
|
ТЕМА № 2ПРАВАТА НА ЧОВЕКА КАТО СИСТЕМА.Съотношение и взаимозависимост между отделните права.В качеството им на екзистенциално присъщи на човека (Жан-Пол Сартър) правата на отделния индивид съществуват във взаимна връзка и обусловеност и функционират в система. Те могат да се изолират и избягват, тъй като упражняването им често е обусловено от едновременното упражняване и на други права. Правата на човека не се ранжират (степенуват), всички те са еднакво значими за човека. Основните права на човека се обособяват в три групи:
Всички тези права формират т. нар. “лист на човешките права”, които са предмет на различни по вид инструменти по правата на човека: Първа група: избирателно право; свобода на сдружаване; право на участие в управлението на държавата; свобода на манифестации; свобода на словото, печата и други средства от масовия печат; право на търсене, разпространение и получаване на информация; право на жалби, отношения и петиции до държавните органи. Втора група: право на собственост, право на труд, право на здравословни и безопасни условия на труд; право на адекватно възнаграждение; право на стачка, право на социално осигуряване; право на здравно осигуряване; право на образование; право на здравословна и безопасна околна среда; право на закрила на интелектуалната собственост; право на човека да се ползва от общонационалните, общокултурните ценности. Трета група: право на живот; право на неприкосновеност на личността; право на неприкосновеност на жилището; свобода на придвижване; свобода на мисълта, съвестта и религията; право на защита, свобода на сексуалната ориентация. Листа на човешките права не е затворена система, към него непрекъснато се добавят нови и нови права. ТЕМА № 3ПРАВАТА НА ЧОВЕКА – предмет на вътрешното и на международното право. Процесът на признаване юридическото уреждане и защита правата на човека върви по две основни направления – процес на конституционализация и процес на интернализация. Процесът на конституционализация представлява развитие и закрепване на правата на човека във вътрешното право. Процесът на интернализация включва закрепването на правата на човека в актовете на международното право, които касаят множество страни. Двата процеса исторически и понастоящем вървят паралелно. Известен превес в миналото е имал процесът на конституционализация. Историческата еволюция сочи, че най-напред в отделните държави постепенно са се изолирали отделни човешки права, закрепвали са се в различни национални актове, и впоследствие в конституциите на националните държави, така са се придобили основни права на човека и гражданина. В наше време (след Втората световна война) водещ е процесът на интернализацията. В актове от международен характер като конвенции, харти, пактове все повече и повече се закрепват нови права, които обвързват множество държави. Същевременно процесът на конституционали-зация не спира, за това по настоящем правата на човека са както институт на вътрешното, така и институт на международното право (чл.5 ал.4). ТЕМА № 4ИНДИВИДУАЛНИ И КОЛЕКТИВНИ ПРАВА. Човешките права и свободи произтичат от и принадлежат на индивида, т.е. те са универсални, но индивидуални. Т.е. отнасят се до всички, но в качеството им на отделни индивиди със собствена ценност и достойнство. В известна колизия с този постулат влиза тезата за т. нар. колективни права. Т.е. права на различни групи и колективи от хора, които са сравнително хомогенни и изградени най-вече на етнически, религиозен или езиков принцип. Тези групи и колективи образуват обособена общност, в която индивидът се затваря и до известна степен обезличава. Тъй като сам по себе си той не е титуляр на определени права и свободи, титуляр е колективът. Правнозначимият е колективът, а не индивидът. Все пак за прецизност, колективни права съществуват в два аспекта: с оглед на титуляра и с оглед на начина на упражняването. С оглед начина на упражняването едно право е колективно, до колкото има в предвид съществуването на човека не сам по себе си, но и съществуването на други хора, колективи, общности, в които, и с които човекът упражнява своето право. Или иначе казано това са правата, които хората упражняват заедно. Вторият аспект – колективните права в тесен смисъл. На първо място трудно е определянето на границите на групата, семейството, етноса, нацията, сексуалната ориентация. Все пак се приема, че за група, колектив се говори, когато имаме обособена общност, на базата на четири основни признака – етнически, расов, религиозен и езиков. Другия дискусионен въпрос е за обема на права, които тези групи притежават (става дума за специфични, допълнителни права) извън общия лист права, които всички колективи притежават. Общоприетата теза е, че на тези общности могат и следват да се предоставят допълнителни права, предимно в битовата сфера. Например правото да изповядват своята религия, право да изучават майчиния си език. Дали следва на тези групи общности да се предоставят допълнителни права? Този въпрос има както противници, така и привърженици. Дали да се предостави право на самоуправление, включително на териториална автономия. По аналогичен начин стои въпроса за упражняването на майчиния език в публичната сфера, правораздаването.
Трябва да се посочи, че с различни интерпретирани декларации отделните държави ограничават нейното прилагане. Съществува дори и крайната теза, че въобще не трябва да се говори за колективни права, защото те саботират идеята за универсалния характер на правата на човека. ТЕМА № 5 ПРАВА НА ЧОВЕКА И ПРАВА НА ГРАЖДАНИНА. Разграничения между човек, индивид, гражданин и личност. Правата на човека и правата на гражданина не са тъждествени, това е следствие от разграничението човек – гражданин, от разграничението между естествено и позитивно право, и между естествено и гражданско състояние. Правата на човека са естествените права, които индивида има по природа, и които се неотделими от него като човешко същество. Правата на гражданина са онези правни възможности, които идват от обществения договор, от закона, от позитивното право на конкретна държава. Тези възможности индивида има в качеството си на гражданин и те са пряко свързани с организацията и функционирането на държавата. Понятието права на човека изразява универсалната ценност на човека без оглед на неговото гражданство. Правата на гражданина са юридическо признатите от дадена държава права на нейните поданици, те характеризират индивида като принадлежащ към определена държава. Докато правата на човека са универсални, всеобщи, относими за всички, то гражданските права са строго национално обособени, т.е. гражданите на различните държави имат различен обем (пакет) права и то е функция на държавата (икономически, социални, природни дадености). Правата на човека са общия стандарт, който отделните държави се стремят да осъществят, но това те могат да постигнат в различна степен, за това е различен пакета на правата на гражданите в отделните държави. Докато правата на човека се закрепват преимуществено в международните актове (източници), правата на гражданите се закрепват в националното законодателство. ТЕМА № 6 “ТРИ ПОКОЛЕНИЯ” ПРАВА НА ЧОВЕКА. Еволюцията в областта на правата и свободите на човека се представя с помощта на концепцията за “трите поколения” права на човека. Първо поколение права и свободи – свързваме го със ХVІІ-ХVІІІ век и в него обикновено се включват гражданските и политическите права и свободи, провъзгласени от буржоазната революция. Тези права и свободи наричаме класически, те позволяват на индивида да се брани срещу произвола на централната власт, те поставят граници на властта. Второ поколение права и свободи – свързваме го с ХІХ и ХХ век, то обхваща икономическите, социалните и културни права и свободи. Тези права и свободи се извеждат на преден план с раждането на идеята за социалната държава, т.е. държава, която има определени ангажименти към своите граждани. Трето поколение права и свободи – свързваме го с ХХ-ХХІ век, включва две групи права:
Чрез концепцията за “трите поколения” права на човека се изразява обогатяването, разширяването на листа на човешките права в историческото развитие. При проява на всяко ново поколение предходното не изчезва, напротив листа на човешките права непрекъснато се допълва. Днес единодушно се приема, че всички права и техния обем са еднакво важни за пълноценния живот на човека. ТЕМА № 7 СИСТЕМАТА НА ООН ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА. ООН е най-глобалната МПО, в този смисъл тя се явява универсална (191 държави от всички континенти). Правата на човека заемат важно място в дневния ред на тази организация, още от нейното създаване (24 октомври 1945г.) до наши дни. ООН е първата международна организация, която се занимава с тази тема. Преди нея са били създадени множество организации, лиги, общества и комитети, в рамките на които се разработват и приемат редица инструменти по правата на човека. Една от първите международни мерки, приети от тези организации са свързани с премахването на робството, с хуманитарното право, със защитата правата на малцинствата. Истинския разцвет обаче идва със създаването на ООН след Втората световна война, именно като универсална глобална организация. Една от основните цели, на която е защитата правата на човека в световен мащаб. Още в Устава на организацията няколкократно се подчертава значението на правата на човека и целите, които организацията си поставя в това направление. Това обстоятелство превръща Устава на ООН от документ с организационно-устройствен характер в документ с фундаментално значение за правата на човека. Основният орган на ООН в областта на човешките права е Комисията по правата на човека, към която има няколко подкомисиии в различни тематични направления – няколко комитета и други функционални звена. Общите органи на ООН и на първо място общото събрание имат известни функции в областта на правата на човека. Именно Общото събрание приема основните документи по правата на човека като Международната харта по правата на човека (МХПЧ), отделните конвенции, третиращи специфични особености на правата на човека и други юридически задължителни актове за държавите членки. Общи органи Общо събрание Съвет за сигурност Икономически и социален съвет (ECOSOC) – фундаментални функции, институционална защита правата на човека Генерален секретар Специализирани органи по правата на човека Върховен комисариат на ООН по правата на човека – формира политиката по правата на човека Върховен комисариат на ООН за бежанците Международен съд в Хага – за нарушения от държавите-членки на организацията на правата на човека Международен (постоянен) съд Системата (фамилията) на ООН ЮНИЦЕФ (UNICEF) – Детски фонд на ООН ЮНЕСКО (UNESCO) – За образование, наука и култура ФАО (FAO) – Продоволствена и селскостопанска организация на ООН UNDP – Програма на ООН за развитие СЗО (WHO) – Световна здравна организация МОТ (ILO) – Международна организация на труда ТЕМА № 8 УНИВЕРСАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Поради аброгационния (суспендиращия, отменителния) ефект на Втората световна война и новата реалност след нея голяма част от международните инструменти, приети в рамките на организационните предшественици на ООН губят своята юридическа сила. Поради това веднага след създаването си ООН предприема действия за приемане на нови инструменти по правата на човека, адекватни на новата ситуация. Комисията по правата на човека (15 февруари 1946г.) веднага започва подготовка на Харта на правата на човека. Първо е приета Всеобщата декларация по правата на човека (10 декември 1948г.) с резолюция. И тя няма за цел да обвърже държавите с юридически задължения, а по-скоро да определи целите, за чието постигане държавите трябва да работят заедно. Особеното значение на декларацията е, че тя е провъзгласена като общ стандарт, който следва да се постигне от всички народи и нации. Т.е. макар и декларацията да няма юридическа сила, има огромно историческо, нравствено, психологическо значение. В своите 30 текста тя обхваща цялата палитра от основни права и свободи на човека, които са били актуални към този момент. Листа на човешките права непрекъснато се допълва. Освен, че регламентира всички основни и фундаментални човешки права, в него се съдържат няколко задължителни клаузи, които са били типични за актовете, приемани по това време – например забрана на дискриминацията, забрана на робството и крепостничеството и търговията с роби, право на признаване на правосубектността на отделния човек. А така също и клаузи, предаващи ограничения на правата и свободите, необходими за зачитане правата на другите и за опазване на морала, обществения ред и общото благоденствие. Декларацията също така включва и разпоредба, в която човек има и задължения към обществото, в което единствено е възможно изцяло развитието на човека. Липсата на юридическа сила на декларацията и произтичащите от това дефицити са били осъзнати своевременно и веднага след това започва подготовка на юридическо задължителни документи. След дълги преговори между държавите, продължили близо 20г. (1966г.) Общото събрание на ООН одобрява двата обвързващи държавите документа, това са Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСК) и Междуна-родния пакт за граждански и политически права (МПГПП) – влизат в сила 1976г. Приети са по-късно два допълнителни протокола към МПГПП:
България е ратифицирала всичките пет елемента на МХПЧ. МПИСКП Същевременно регламентацията му бележи ръст в сравнение с общите разпоредби за ВДПЧ. Тази група права са регламентирани много по-подробно в съответствие с развитието на теорията и практиката в тази област. Истинският принос на този пакт е в детайлната уредба на: право на труд; право на възнаграждение на труда; право на безопасни условия на труд; право на социална сигурност; право на задоволително жизнено равнище; право на най-добри състояние на физическо и душевно здраве и други. Освен, че признава и юридически закрепва тази група права, пактът предвижда възможност за контрол, за изпълнение на поетите от държавата задължения по пакта. Предвидената от пакта форма на контрол е най-леката възможна, т. нар. процедура на докладване. Т.е. тя включва предоставяни от държавата периодични доклади, с които се информира организацията за постигнатия напредък при осъществяване на признатите в пакта права. Специфичното за този пакт е, че закрепените в него права подлежат на постепенно осъществяване, т.е. съобразно икономическите възможности на конкретната страна. МПГПП Той закрепва правата, които подлежат на незабавно осъществяване от държавата. Това ще рече, че за осъществяването на тази група права не се изискват кой знае какви активни действия от държавата. От нея се очаква не намеса, не създаване на пречки – свобода на словото, на сдружаване. Ако държавата не спази ангажиментите по тези пактове, тя може да бъде порицана, осъдена и т.н. Освен тази група има и някои лични права. Контролът по спазването на тази група права се осъществява от специален Комитет по правата на човека. Конвенция за правата на детето. Конвенция за статута на бежанците. Международна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация Конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказания. ТЕМА № 9 МЕЖДУНАРОДНА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В СИСТЕМАТА НА ООН В системата на ООН са възприети няколко системи за контрол върху спазването на правата на човека, които имат пряк или косвен ефект върху общия статут на правата на човека, тяхната юридическа регламентация и ефективно осъществяване. Първата процедура на доклада е възприета в редица универсални инструменти – например МПГПП, МПИСКП и други. Тази контролна система включва представянето на доклади от държавите, страни по пакта в конвенцията, каквито доклади се изискват, или при крупни трансформации в политическата система, държавното устройство и други. В тези доклади държавите представят информация за предприетите от тях мерки за юридическо закрепване и гарантиране осъществяването на съответните граждански права. Тези доклади се изготвят от правителствени чиновници, които по правило се стремят да представят ситуацията по най-благоприятния начин, с оглед на това обстоятелство стойността на тези доклади е била поставена под съмнение от самото начало. За да преодолеят съмненията в тяхната обективност независимите експерти на ООН, ангажирани с проучванията на тези доклади изискват и получават от неправителствени организации на тези държави т. нар. паралелни доклади. Тези доклади обикновено съдържат критична информация за правителствените действия и постижения. И така на базата на тези два противоречиви доклади независимите експерти изготвят заключенията си. Тези заключения съдържат препоръки към тези държави за подобряване отношението по правата на човека и други. Съобразяването с тези препо-ръки не е задължително, което съществено намалява ефективността. Неправителствени организации организации с консултативен характер: Хелзински комитет; Амнести интернейшънъл и др. Процедура между държавите-страни по пакта за гражданските и политически права – тя е в чл.41 “Всяка държава-страна по този пакт може по всяко време да сезира Комитета по правата на човека, че друга държава-страна по пакта не изпълнява задълженията си по този пакт. Разбира се такива съобщения (междудържавни жалби) могат да се получават и разглеждат само ако касаят държави, направили декларация, че признават компетентността на Комитета по правата на човека да разглежда такива съобщения (жалби)”. Индивидуални жалби от частни лица отправени към Комитета по правата на човека. Необходимо е съответната държава не само да е ратифицирала МПГПП, но и да е ратифицирала и Първия факултативен протокол към него, с което признава компетентността на Комитета по правата на човека да приема и разглежда жалби на лица, намиращи се под нейна юрисдикция. Които твърдят, че са жертва на нарушения от страна на тази държава, на което и да е от правата провъзгласени в МПГПП. Необходимо е да бъдат изпълнени следните критерии:
Жалбата на лицето се прави достояние на страната-ответник и тя представя писмени обяснения по случая. Комитетът разглежда материалите при закрити врати и изготвя становище по случая, което съобщава на заинтересованите страни. Ако установи нарушение на правото от трето лице, данните за това се публикуват и се оказва политически натиск върху страната за подобряване на ситуацията в конкретен аспект. По отделни резолюции на ООН 1235, 1506 съществуват и отделни процедури ad hoc, които имат фрагментарно положение. ТЕМА № 10-11 РЕГИОНАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА. СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПА И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА. Успоредно с процеса на универсализация на идеята за правата на човека, разработването й в рамките на универсалната организация на ООН и приемането на универсални международни инструменти по правата на човека, върви и процес на регионализация на идеята за правата на човека. Т. е. разработването й в рамките на регионални организации и приемането на регионални инструменти по правата на човека. Това е обусловено от необходимостта да се отдаде по-голямо внимание на специфичните проблеми на правата на човека в отделните региони на света, и да се предприемат адекватни мерки за тяхното решаване.
Основната регионална организация по правата на човека за Европа е Съвета на Европа със седалище в Страсбург. Тя е създадена през 1949г. непосредствено след Втората световна война, тогава е подписан статута на Съвета на Европа и тя е създадена като организация за колективна гаранция на човешките права. Съвета на Европа е международна междуправител-ствена организация, в нея участват правителствата на европейските държави, към настоящия момент броя на страните-членки е 46. България членува в Съвета на Европа от 1992г., когато ратифицира и основния документ на човешките права, а именно Европейската конвенция за правата на човека. Основните органи на Съвета на Европа са:
Други органи на Съвета на Европа са Комитет за предотвратяване на изтезанията, Комитет за равенство между половете и още десетки структурни единици. В рамките на Съвета на Европа са приети над 190 регионални инструмента, с пряк или косвен ефект върху правата на човека: Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, накратко Европейска конвенция по защита правата на човека; Конвенция за правата на човека и биомедицината; Конвенция за гражданството; Конвенция за предотвратяване на изтезанията; Конвенция за защита на жертвите от насилствената престъпност.
Два основни документа са приети в Америка: Американската декларация за правата и задълженията на човека и Американска конвенция за правата на човека. Те са приети в рамките на Организацията на американските държави, която е основната регионална организация по правата на човека на американския континент. Американската декларация за правата и задълженията на човека е приета през май 1948г., дори преди Всеобщата декларация за правата на човека (10 декември 1948г.). Тя е била обикновена резолюция, за която изрично се казва, че няма статут на позитивно право. В резултат на еволюцията на доктрината и практиката настъпват известни трансформации в нейния статут. През 1959г. се създава Междуамериканската комисия за правата на човека, с чийто статут се утвърждава, че именно декларацията е източникът, върху който се основава дейността на комисията. С влизането в сила през 1978г. на Американската конвенция за правата на човека комисията става орган по конвенцията. Като за държавите-страни по конвенцията тя прилага нея, а за останалите прилага Декларацията за правата и задълженията на човека. Създава се и Междуамерикански съд по правата на човека, който е основния юрисдикционен орган по Американската конвенция по правата на човека. Декларацията и конвенцията до голяма степен се повтарят, Американската конвенция е заимствана от европейската конвенция, но пак бележи ръст в регламентацията на някои права. Например: право на участие в управлението на държавните дела; право на убежище; право на компенсация при съдебни грешки; право на опровержение при оскърбление и други.
Основен документ е Африканската харта за правата на човека и народите. Специфичното за този инструмент е, че акцентът е върху връзката между правата на човека и правото на развитие. Т. е. прогласяват се права на народите като колективни права по отношение правата на индивида. Особено място се отделя в този смисъл на правото на самоопределение и правото на развитие като колективни права. Африканската харта за правата на човека урежда и задължения на отделния индивид към обществото и към Африка. С Африканската харта за правата на човека се учредява и Африканска комисия по правата на човека, но нейните правомощия са доста ограничени и тя се занимава преди всичко с промоциране на идеята за правата на човека, обучение по правата на човека, но не и непосредствено защита правата на човека.
Основната регионална организация е Лигата на арабските държави, създадена е и постоянна Арабска комисия за правата на човека. Нейни членове обаче са правителствени служители, а не независими лица. Нейната основна задача е насърчаването на правата на човека и не толкова юридическата им защита. Именно в Лигата на арабските държави е приета Арабска харта за човешките права и тя е най-новия регионален инструмент. Тази харта е създадена през 1994г. В нея открито се казва, че арабския национализъм е източник на гордост. Изтегляне 433.52 Kb. Сподели с приятели:
|