Компютърни мрежи и комуникации Въведение в компютърните мрежи и комуникации


Мрежови концепции, модели и стандарти и спецификации



страница2/5
Дата09.09.2016
Размер0.61 Mb.
#8492
1   2   3   4   5

Мрежови концепции, модели и стандарти и спецификации
Мрежовата комуникации се изгражда на основата на следните три концепции:

  1. Двоичен език – машинен език

  • десетична броична система

  • шестнадесетична бройна система – използва се в компютрите защото е по-лесно преобразуването между нея и двоичната бройна система.

  • двоична бройна система – най-простата само с 0 и 1 и се използва в компютрите. Фиг. 11 двоичния запис е лесен и удобен за представяне на това дискретно състояние.

  1. Модели за изграждане на мрежи, създадени за графично представяне на процеса на комуникация.

  2. Стандарти и спецификации – създават се за улесняване процеса на комуникация между мрежови продукти на различни производители.

Пакет – предаване на данни от едно мрежово устройство на друго. Данните, преди да бъдат изпратени по мрежата като електрически импулси, се разделят на парчета, за по-лесното им предаване. Това са по-малки секции. Към всяка една секция се прикачват две компоненти. Едната е заглавна част (хедър/и), а втората - данни. (Фиг. 12) На края на всяко едно парче има завършваща информация, наречена трейлър. Това цялото, представлява един пакет и се предава по мрежата. Предимството от разделянето на данните е следното.

  1. Мрежовите устройства и компютрите в мрежата могат да използват много и най-различни пътища за предаване на пакетите и един компютър не може да монополизира, при предаване на файл, преносната среда само за себе си.

  2. На второ място, ако мрежовата комуникация бъде прекъсната по една или друга причина, не е необходимо да се предава повтарно целия файл, а само пакета, който не е предаден.

  3. На трето място, в зависимост от топологията на мрежата и типа на свързването, различните пакети могат да преминават по различен път за да стигнат до местоназначението. Това означава, че ако един маршрут се препълни и процеса на предаване стане по-бавен, останалите пакети могат да пътуват по по-ефикасен маршрут.

Протоколите за работа в мрежата осигуряват последователно предаване на данните така, че пакетите да бъдат сглобявани правилно на мястото на тяхното приемане. В приемащото мрежово устройство, пакетите трябва да се сглобят в обратен ред. За целта всеки един пакет, освен предаваните данни, съдържа хедър, в който се записва друга допълнителна информация. На първо място това е адресна информация, с помощта на която пакетите достигат своето местоназначение, а също така и информация за последователността, така че данните да бъдат подредени правилно, когато пакетите пристигнат на мястото си. Завършващата информация, поставена в края на пакета и се нарича трайлър, най-често включва данни за проверка за грешки. Именно компонента за проверка за грешки в трейлъра се нарича циклична проверка с излишък CRC code Cyclical Rednndomay Check. Тази компонента извършва изчисления в двоична бройна система върху пакета, преди той да напусне мрежовото устройство на източника и тази стойност се записва тук. СRС компонентата извършва същото изчисление над същия пакет втори път, когато той пристигне в местоназначението си. Ако резултатите са различни, това означава, че данните са променени при пренасянето. И именно при открито такова различие, този пакет трябва да бъде предаден повторно. Точния брой на полетата в пакета и хедъра, както и размера на всяко едно поле зависи от мрежовата архитектура и от използваните условия за предаване.

Модели – процеса на мрежова комуникация се извършва последователно на няколко стъпки и етапи. Разработчиците са постигнали съгласие, че най-добрия начин за описание на процеса на мрежова комуникация е под формата на многослоен процес. Мрежовите модели се разработват да помогнат да се опишат, изучат и разберат процесите на мрежова комуникация. Това е тяхното основно значение. Мрежовите модели са основа на стандартизацията. т.е. ако един и същи модел се използва от различни производители, то тези продукти могат да бъдат оценявани и съвместявани да работят заедно един с друг. Един от най-разпространените модели е OSI Open System Interconection модел. Този модел е разработен от ISO и процеса на мрежова комуникация е многослоен и затова се нарича слоест модел. Състои се от 7 слоя:



Аpplication

Приложен слой

layer 7

Presentation

Представителен слой

layer 6

Session

Сесиен слой

layer 5

Transport

Транспортен слой

layer 4

Network

Мрежови слой

layer 3

DataLink

Канален слой

layer 2

Physical

Физически слой

layer 1

Всеки един от тези 7 слоя изпълнява конкретна задача в процеса на мрежовата комуникация и при свършване на работа предава данните нагоре или надолу, в зависимост от това дали говорим да изпращащ или приемащ РС. При това преминаване на данните през тези слоеве, всеки слой добавя своя собствена информация под формата на хедъри, поставяни пред предаваните данни. И така процеса работи по следния начин. Изпращащата страна на дадено приложение създава данни, документ, приложение, за предаване през мрежата. След това, това приложение предава данните на най-горния приложен слой. И данните се обработват от приложния слой и на приложния и на всеки от останалите слоеве те се капсулират в рамките на по-голяма единица, тъй като всеки един слой добавя своя информация в хедъра. Приложния слой обработва пакета данни и добавя своя информация в хедъра – апликейшън хедър, след което данните се предават на останалите слоеве. Всеки слой обработва данните в съответствие със своите функции и добавя своя информация в хедъра.



Каналния слой прави цикличната проверка и добавя datalink трейлъра. Физически слой не добавя нито хедър, нито трейлър, а преобразува пакета от данни в електрически или светлинен сигнал, в зависимост от използваната преносна среда и извършва предаване на данните по преносната среда. Когато данните пристигнат в приемащия компютър, описания процес протича обратно и докато става обработката капсулиращата информация се маха последователно слой по слой, в ред обратен на поставянето. Това ще рече, че каналния слой чете получения пакет и снема хедъра поставен от предаващия комп. След това мрежовия слой на приемащия обработва хедъра и пакета и снема хедъра, добавен от мрежовия слой на предаващия и така всеки един слой извършва обработка и декапсулация на хедъра. След приложния слой, данните се възстановяват в тяхната оригинална форма, така както са били в предаващия компютър и се предават на съответното приложение. По този начин се описва процеса на мрежова комуникация, при която се получава, че всеки слой от едната страна директно комуникира с другия слой от другата страна. Така се стига до комуникация между равноправни слоеве в този модел. Тези 7 слоя са номерирани 1,2,3,4... но независимо от факта къде са, те са номерирани по един и същи начин и в двата компютъра (предаващ и приемащ).

Функции на слоевете:

    1. Приложен слой - това не е потребителското приложение, създаващо документа. Този слой осигурява взаимодействие между приложната програма и мрежата.

- първия протокол, с който работи е Протокол за трансфер на файлове ( File Transfer Protocol - FTP) представлява протокол от тип клиент-сървър, предоставящ възможност за обмяна на файлове между машини, свързани в локална мрежа или в Интернет. Този протокол се използва за трансфер на файлове между предаващ и приемащ компютър, като в случая не е задължително те да работят под една и съща операционна система. Софтуера на FTP сървъра хоства файлове, а FTP клиентстката част се използва за свързване към, качване и сваляне на файлове. Протоколът за трансфер на файлове използва TCP за комуникация между клиент и сървър. Клиентът е специално разработена програма, чрез която се предоставя лесен начин за използване на възможностите за комуникация. Съществуват множество FTP-клиенти, които могат да се ползват безплатно и такива, които са платени. Повечето от тях са графични, като малката част текстови (конзолни) клиенти са предназначени за специалисти с по-задълбочени познания за FTP или са предназначени за строго специфични системни задачи. Разработките на протокола включват варианти за криптирана комуникация и пренос на данните, наречени SFTP и FTPS, на основата на SSH. Този протокол се използва за услуга трансфер на файлове между предаващ и приемащ компютър, като в случая не е задължително да работят под една и съща операционна система. Софтуера на FTP сървъра хоства файлове, а FTP клиентстката част се използва за свързване към, качване и сваляне на файлове. Повечето реализации на протокола ТСР/ІР включва FTP протокола.

  • Следващия протокол, работещ на този слой е Telnet. Този протокол изпълнява услугата терминална емулация. Едно обикновено РС със стартирана програма за терминална емулация го превръща в терминал. Този протокол се използва за осъществяване на достъп до приложения и файлове на друг компютър. Четене на файлове на друг компюнър и т.н. Телнет не се използва за копиране на файлове. И тук има две компоненти – сървърен софтуер на отдалечения компютър и телнет-клиент на изпълняващото достъп мрежово устройство.

  • Трети протокол е SMTP - Simple Mail Transfer Protocol. Използва се за изпращане на електронна поща, а за сваляне се използва Post Office Protocol.

  • Още един протокол работещ на този слой – SNMB Simple Network Managment Protocol. Събира информация за мрежата, с цел организация на нейното управление. Има две части и единия компонент е агент и се инсталира и изпълнява отделните хостове в мрежата и хостове, изпълняващ се на компютъра, провеждащ наблюдението;

- Протокол за трансфер на хипертекст (hypertext transfer protocol - HTTP) е мрежов протокол за пренос на информация в Интранет мрежи и World Wide Web, първоначално създаден като средство за публикуване на HTML страници. Разработването на протокола е било координирано от W3C косорциума(World Wide Web Consortium) и IETF (Internet Engineering Task Force), завършвайки с публикуването на на серия от заявления за обсъжданеRFC, от които RFC 2616 (от юни 1999), което определя HTTP/1.1, HTTP версията в най-широка употреба понастоящем;

  • NNTP - Network News Transport protocol също.

Не бива да се смесват протоколите с различните имена с приложни програми базирани на тези протоколи.


2. Представителен слой - изпълнява действия свързани с представянето на данните и от там идва неговото име. Действията са следните:

2.1 Компресиране на данните – това е редуциране размера на данните с цел по-бързото им предаване по мрежата. Различните типове данни се компресират и редуцират в различна степен.

2.2 Криптиране на данните – процес свързан с преобразуване на данните по определен начин с цел запазване на тяхната конфиденциалност при предаване по мрежата

2.3 Транслация на протоколи – същността на дейността се свежда до конвертиране на данните от един протокол в друг с цел осъществяване на техния трансфер между разнородни хардуерни платформи и или операционни системи

Представителния слой на приемащия компютър извършва дейности като декомпресиране, декриптиране на данните, както и всички други транслации на данни в разбираем за приложевието формат и съответно представянето им на приложния слой на приемащия комп. Декомпресиране, декриптиране са обратни дейности на криптиране и компресиране. Представителния слой на OSI модела работят няколко шлюза gateway . Това е устройство или софтуер, каето служи като точка за свързване между различни компоненти.



  • единия шлюз е e-mail gateway – транслира съобщения от разнородни несъвместими мейл- системи в общоприет даден формат SMTP. Именно този шлюз позволява на потребителя да изпраща ел поща от Apple с Макинтош и да се приеме и обработи от Уиндоус.

  • SNA System Network Architecture – това е собствена архитектура, разработена от IBM която се изробзва в мейнфрейм компютърни системи, например AS 400 , и именно софтуера на този шлюз позволява на РС от LAN мрежата да осъществи достъп до приложения и файлове в мейнфрейм машината.

  • Gateway Service for Netware GSNW – дава възможност на потребители и работещи в среда на Windows да осъществят достъп до Novel сървър.

  1. Сесиен слой – протоколите които работят в този слой, отговарят за изграждане на връзка между изпращащия и приемащия компютър. На следващо място, той установява и прекратява диалозите между приложение и приложение. Едното е на изпращащия, а другото на приемащия компютър. След това, той осигурява поставянето на така наречени контролни точки check pointing за синхронизиране на потока от данни за приложенията. Това включва поставянето на специални маркери в потока от данни. При отпадане на комуникацията приложение - приложение, трябва да бъдат предадени данните отново само с най-близка контролна точка. Контролирането и предаването на данни се извършва пълен дуплекс или полудуплекс. Пълен дуплекс – двупосочна комуникация, при която двете страни изпращат и приемат едновременно. Полудуплекс – двупосочна, но в даден период време, сигналите минават в една посока. Не може в двете посоки едновременно. Сесийния слой отговаря за установяване на правила за обмен на данни между приложенията по време на сесията.

Типичен протокол, функциониращ в този режим е Net BIOS. Той позволява да установяват връзка мрежовите устройства, като освобождава приложението от необходимостта да е наясно с детайлите на мрежата, управлява входно-изходните заявки и изпълнява функции по сигурността.

  1. Транспортен слой – изпълнява следните функционалности:

  • извършва проверка за контрол на грешките и на потока от пакетите на комуникацията

  • следи за:

-- валидността на пакетите с данни

-- реда за следване на пакетите и тяхното управление

-- обработка на дублирани пакети


  • протоколите в този слой се разделят на две групи:

-- Връзково-ориентирани протоколи – за установяване на връзка и комуникиране с други устройства. При тези протоколи транспортния слой на приемащия комп може да изпрати обратно съобщение до транспортни слой на изпращащия че пакета е успешно пристигнал.

--- ТСР Тransmission Control Protocol – протокол за контролиране на предаването – връзково ориентиран – ще рече, че изгражда връзки между двете комуникиращи устройства преди изпращане на данните, използва потвърждение за удостоверение, че данните са пристигнали успешно. Част от протоколния стек ТСР/ІР осигуряващ надеждно пълнодуплексно предаване на данни.

-- безвръзково-ориентирани протоколи – протоколи без осъществяване на връзка.

--- UDP User Datagram Protocol – този протокол е част от протоколния стек ТСР/ІР. Безвръзковите се използват за предаване на съобщения, които не са критично важни или които са къси и прости и лесно могат да бъдат изпратени повторно, ако бъдат загубени. Така например броудкастните съобщения използват този протокол. Този протокол е по-малко надежден, но е по-бърз, прост и малко натоварване на мрежата и от там по-висока производителност.



  • Преобразуване на имена – на хостовете, компютрите и логически мрежови адреси. Протоколите IPX/SPX ТСР/ІР задават логически имена на хостовете и използват логически адреси за идентифициране на комп в мрежата. Именно в транспортния слой действа услугата Domain name system DNS.

  • Порт – съвременните компютърни системи са многозадачни. Порта е механизма да раздели входящата поща и заявката от браузера. Протоколите от транспортния слой използват портове и задават порт за всяко едно приложение. Номерата на портовете разделят логическия адрес на мрежовото устройство на части.

  1. Мрежови слой - отговорен за доставяне на пакетите до техните местоназначения. Този слой управлява маршрутизирането на пакетите. Представлява навигатор, който чертае курс от едно местоположение на друго, като избира най-ефикасния маршрут. Този слой управлява приоритетите на типовете данни, което се явява QoS Quality of Services основа на качеството на услугата. Тази услуга има за цел да осигури определено ниво на гаранция за достатъчно мрежови ресурси за конкретни приложение, изискващи по-голяма пропусквателна способност. Мрежовия слой е свързан с IP протокола. На следващо място устройствата които работят в мрежовия слой маршрутизатори или layer 3 суичове.

  1. Канален слой

- каналният слой се разделя на два подслоя - първия подслой е контрол за достъп до контролната среда Media Access Control - MAC подслой; вторият подслой е контрол на логическите връзки – Logical Link Control – LLC подслой. МАС подслоя е свързан или извършва т.нар. МАС адресиране – физическо адресиране и свързаното с него понятие е физически адрес или МАС адрес. Когато говорим за етернет мрежа – Еthernet адрес. Физическият адрес в една етернет мрежа е едно шестнадесетично число, постоянно записано в чипа на мрежовата карта. Говорейки за етернет, адресът се записва като една последователност от 12 шестнадесетични цифри, подредени по двойки, като всяка двойка е отделена с двоеточие: 17:А4:F1:5B:C3:E3. Тези двнадесет цифри в шестнадесетична бройна система представляват 48 битови двоични числа или 6 байтови двоични числа. Първите 3 байта съдържат кода на производителя, който се задава в една специална организация – IEEE. Вторите 3 байта се задават от производителя и идентифицират конкретната карта. И така освен понятието МАС адрес, физически адрес, етернет адрес, хардуерен адрес, логически адрес. Разликата в най-общ план е това, че е постоянно зададен, в общия случай не може да бъде променян. Логическия може да бъде модифициран. На теория не трябва да има две карти с един и същи МАС адрес. В практиката се вижда нещо друго – карти с дублирани физически адреси. Дублирани МАС адреси предизвикват проблеми ако две едни и същи карти се намират в една и съща мрежа. Производителите правят нов софтуер, чрез който може да се промени МАС адреса на картата чрез препрограмиране на чипа. В този слой се разпределя достъпа на мрежовите устройства до мрежата. Другия слой логическия, дефинира логическата топология на мрежата. Още една функционалност на LLC подслой – той отговаря за осигуряване на връзка между МАС подслоя и мрежовия слой, който се намира над него. НА това ниво слой 2, работят мостове и switch-ове от слой 2, наричани още комутиращи Hub-ове.

  1. Физически слой – това е слоят ,за който казахме, че данните, хедърите, трейлъра, създадени от другите слоеве, биват транслирани в електрически сигнали или светлинни импулси за предаване по преносната среда. Физическият слой се занимава с проблемите по предаване на данните, който може да бъде аналогово или цифрово, асинхронно или синхронно, да използва тясно лентова или широко лентова технология за предаване, а също така и мултиплициране. На следващо място е физическата топология на мрежата(мрежова топология) – това се отнася до физическото разположение на мрежовите устройства. Устройствата от физическия слой са основно тези, които предават данни. Мрежова интерфейсна карта NIC. Тя отговаря за подготовка на данните, които трябва да бъдат предадени по мрежата. При избор на мрежова карта трябва да се съблюдават няколко фактора:

- архитектурата на мрежата;
- типа на преносната среда ( кабели);
- архитектура на шината
- скоростта на мрежовата карта и останалите мрежови компоненти
+ 10
+100
+1000 Mbps
ОSI е еталонен модел. Не е единствен и не е първият модел. Историята в тази проблемна област започва с т.нар. Модел на военното министерство на щатите (Пентагона) DoD- department of defense. Именно DoD e свързано с разработването на TCP/IP.

Характерно за TCP/IP е че е многослоен модел – 4 слоя. Тези слоеве са свързани с OSI модела. Най-долният слой е мрежови интерфейс и е асоцииран и изпълнява функциите, които изпълняват каналния и физическия слой. (фиг. 14) Network interface layer. Следващият слой Интер мрежа – internetnetworking layer, следващият – Host to host. И последния 4 слой е приложение/ процес – application/ process layer. Първи модел е TCP/IP, но се оказва че не е достатъчно удобен и след това разработват OSI. Това са специфични за отделни производители мрежови модели. Един от тези специфични за производителя мрежови модели за Майкрософт е Windows 3.11.



Стандарти и спецификации

Днешната мрежова индустрия изисква съвместимост, затова се разработват стандарти и спецификации. По принцип организациите по стандартизации са неправителствени институции и поради тази причини те не могат да налагат задължително съответствие с даден стандарт. Всеки може да се отклони от стандартите толкова, колкото пожелае. Но това нещо не е в негов интерес, защото нестандартните продукти, които работят само с други продукти от същия производител не се налагат на пазара.

* ISO – през 1947 и там участва по един представител на всяка страна, членка нба организацията (около 100).

* IEC - голяма част от стандартите в тази област са свързани с IEC. Голяма част от стандартите имат обозначение ISO/IEC.....

* ITU internatinal telecomunnication unit.

* IEEE – institut engeneering,electronic and electrotechnic. Разработва стандарти и спецификации, за канален и физически слой. IEEE 802.... 80 – годината, в която е създаден стандарта, 2- месец февруари. Най-важните стандарти в нашата проблемна област.


Методи за комуникация по мрежи
Съществуват няколко начина, по които двоичния сигнал може да бъде преобразуван и предаден физически по преносната среда. Радиопредаване, оптично, коаксиален кабел, усукана двойка и друга. Когато двоичните сигнали се превръщат в електрически импулси, биват модулирани или кодирани. Тези сигнали в зависимост от различни характеристики, могат да бъдат категоризирани като аналогови и цифрови, теснолентови и широколинтови, синхронни и асинхронни, дуплекс, полудуплекс и симплекс, мултиплексирани сигнали.

  1. Аналогови и цифрови сигнали – представляват две различни форми на кодиране на сигнала. Всяка една от тези две форми има предимство и недостатъци. Аналоговото оборудване е стария стил, а цифровото новия стил в електронната индустрия.

Аналоговия сигнал (фиг.15) се променя плавно и непрекъснато. Има амплитуда, силата на сигнала представен чрез височината на вълната, честота - времето необходимо на вълната да направи пълен цикъл, фаза – относителното изместване на една вълна спрямо друга. Предимства на аналоговите сигнали:

  • по неподатлив на затихване – загуба на сигнала при увеличаване на разстоянието на предаване, поради тази причина тази форма на предаване осъществява комуникации на по-големи разстояния.

  • лесно могат да се мултиплексират, да бъдат обработени по подходящ начин с цел повишаване на пропусквателната способност.

Цифровите сигнали (фиг 16)се променят от едно състояние в друго дискретно и мигновенно без междинно състояние и се наричат още дискретни и от там дискретно предаване. Предимства:

  • по-малко уязвим към грешки предизвикани от смущения, не се изкривява, които при аналоговата оказват голямо влияние

  • по-проста, по-надеждна, по-добра сигурност и по-висока производителност

  1. Теснолентова и широколентова технология за предаване – свързана с начина на използване на честотната лента на мрежовата преносна среда. Честотната лента се отнася до капацитета на мрежовата връзка или до скоростта на предаване. Например капацитета на етернет кабела се използва за предаване на данни по един канал и това дава основание етернет да се отнася към групата тяснолентова технология. Канал – представлява запазена част от достъпната честотна лента на преносната среда, която може да бъде използвана за предаване на данни. Същевременно честотната лента може да се раздели на множество канали и по тях да се предават различни потоци от данни. Най-съществени характеристики на тясната ланта:

- простота – във всеки един момент на времето се предава един сигнал, който се ползва с предимството да притежава честотната лента само за себе си

- факта че предаването е двупосочно – сигнала протича и в двете посоки по един и същ кабел. Голяма част от комп комуникации са теснолентови – към монитора, принтера и други устройства.



Широколентови характеристики – позволява разделянето на капацитета на дадена връзка на два или повече канала, всеки от които може да пренася различен сигнал. По всички канали може да се предава едновременно, но широколентовото предаване на данни е еднопосочно, протичат сигналите само в една посока. Когато лентата е разделена на два канала – един за предаване друг за приемане е разпределена по равно широколентова конфигурация. Представител на широколентовата технология съвременен са: ISDN Integrated Services Digital Network мрежата цифрова мрежа с интегрирани услуги. Това е широколентова технология базирана на специален комуникационен протокол позволяващ по мрежата да се предават данни, глас и друг вид трафик. Друг представитал е DSL Digital Subscriber Line – данни и глас могата да се пренасят едновременно по една и съща линия, като се използва за разделяне на честотната лента мултиплексиране. Мултиплексиране - метод за обработка на сигнали с цел едновременно изпращане на различни потоци от данни по дадена връзка под формата на един сложен сигнал. На приемния край приемащия комп възстановява този сложен сигнал в тяхното начално състояние. Двете форми на предаване – аналогава и цифрова могат да се мултиплексират.

  • мултиплексиране чрез разделяне по честота – за аналогови сигнали по една линия за предаване се комбинират множество сигнали и за всеки канал се задава различна честота. Тази реализация изисква наличието на две устройства – мултиплексор и се поставя на предаващата страна и демултиплексор и се поставя на приемащата страна за възстановяване на сигнала. Всички честоти се комбинират за предаване по една линия.

  • мултиплексиране чрез време деление – с приложение за мултиплексиране на цифрови сигнали. Този метод комбинира сигналите за предаване по една линия и разделя всеки сигнал на сегменти с кратна продължителност. След това тези сегменти се пренасят по линията в редуващи се времеви интервали един след друг. Приемния край сегментите се отделят в оригиналната си форма от устройството демултиплексор.

  • мултиплексиране чрез разделяне по дължината на вълната с висока плътност. С приложение в мрежи ползващи оптична преносна среда. В тази реализация всеки сигнал се пренася с отделна дължина на светлинната вълна различните формати данни могат да пътуват едновременно по един и същи кабел.

  1. Синхронно и асинхронно предаване. Двоичните данни които се кодират като аналогови или цифрови сигнали зависят от промените в състоянието (модулациите) за представяне на тези двоични данни. За да може да интерпретира правилно сигналите приемащото мрежово устройство трябва точно да знае кога да бъде измерен сигнала. Т.е. стои проблема за синхронизиране в мрежите. Говорим за побитова синхронизация в комп мрежи. Мрежовите устройства могат да синхронизират битовете с помощта на синхронен или асинхронен метод. При асинхронни метод се използва така наречения старт бит в началото на всяко съобщение. Когато приемащото мрежово устройство приема и прочете старт бит-а то може да синхронизира своя вътрешен тактов генератор с този на предаващото устройство.

При синхронния метод има вграден механизъм за тактуване който координира тактовете на както на приемащото така и на предаващото устройство. Например тази тактова информация може да бъде вградена в сигнала с данните – това е синхронизация с гарантирана промяна на състоянието. Друг метод е този при който съществува отделен канал между предавателя и приемника за предаване на тактова информация.

  1. Дуплекс, полудуплекс, симплекс – това са три начина по които могат да работят каналите за предаване на данни. Разликата е в посоката на преминаване на сигнала. При симплекс сигнала пътува в една посока. Дуплекс трафика пътува и в двете посоки в едно и също време. Полудуплекс трафика може да върви и в двете посоки, но не едновременно. В даден момент може да пътува само в едната посока сигнала.


Каталог: referats
referats -> Специализирани микропроцесорни системи (курс лекции) Учебна година 2008/2009
referats -> Програмата Internet Explorer
referats -> Високоскоростни компютърни мрежи. Високоскоростни км-класификация
referats -> Бройни системи основни бройни системи
referats -> Морфология и расология съдържание
referats -> 1 Строеж на атомите – модели Ръдърфор, Бор, квантово механични представи основни принципи, атомни орбитали, квантови числа
referats -> Международно наказателно право понятие за международното наказателно право
referats -> Тема 11. Връзка на асемблер с езиците от високо ниво
referats -> Въведение в операционите системи
referats -> Тема първа


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница