необходим за удовлетворяване на изпитвана потребност; биологини ограничения; социални условия.
Положение на личността в организацията – като причини,
предизвикващи вътрешноличностен конфликт могат да бъдат:
противоречия между голяма отговорност и недостатъчни
права за нейната реализация; противоречия между изисквания по сроковете и качеството на дадена дейност и лоши условия на труда; противречия между две взаимоизключващи се задачи; противоречия между ясно поставена задача и неясно описани механизми и средства за изпълнението й; противоречия между производствените изисквания,
нормите и традициите в организацията и
личните ценности и потребности; противоречия между стремежа към самоотвърждаване и възможностите му за удовлетворяване в рамките на организацията;
противоречие предизвикано от несъвместимостта на социалните роли на личността; противоречия между стремежа към печалба и нравствените норми.
Положението на личността в обществото – то също поражда външни причини за вътрешноличностен конфликт свързани с противоречия възникващи на ниво социална макросистема и основаващи се на социалната структура на обществото, на неговото политическо устройство и икономическата ситуация. Различни автори разглеждат определени противоречия, причини за вътрешноличностен конфликт.
Карен Хорни (1885-1952). Като изучава
влиянието на социалната среда, върху формирането на личността тя доказва, че пазарните отношения в голяма степен влияят за възникването и развитието на вътрешноличностен конфликт. Според нея пазара и конкуренцията повдигат проблема за съперничеството. В тези условия личността се намира в конфликт сама със себе си. Основни противоречия в пазарната куртура намиращи се в основата на типичните вътрешноличностни конфликти:
противоречие между съперничеството и успеха и човечността; противоречие между стимулирането на нашите потребности и фактическите препятствия за тяхното удовлетворяване; противоречие между заявлениято за свобода на човека и всички фактически ограничения за това.
Ерих Фром (1900-1980). Той счита съвременното западно пазарно общество за болно, като основна болест сочи всеобщата конкуренция и отчуждение. Отчуждението поразява вътрешната
структура на личността, като в този процес човека се самоотчуждава от своята същност. Възниква конфликт между същността и съществуването на личността. Според него личността в системата на пазарните
57
отношения и отчуждение се раздвоява. Тя се усеща на пазара едновременно като продавач и стока. Човек е загрижен преди всичко от това да не загуби способноста да се продава и едва след това мисли за собствения си живот и собственото щастие. Всичко това по идеите на Фром води до загуба на собствената независимост и загуба на самоидентичността на личността. Тази вътрешна конфликтност на личността от пазарното общество непрекъснато се поддържа и стимулира от социалната среда, приетите ценности и стандарти, в които основното е не да бъдеш, а
да имаш;
Сподели с приятели: