Шизоидно личностно разстройство

Шизоидно личностно разстройство
Шизоидното личностно разстройство се идентифицира като „странно и ексцентрично“
разстройство на личността.
Според DSM-5 се определя като модел на откъсване от социалните взаимоотношения и се характеризира с ограничен обхват на изразяване на емоции в отношенията с околните,
може да се прояви в ранна зряла възраст. Възможно е да бъде като следствие от шизофрения или друго психическо разстройство. Не може да се припише на други физиологични ефекти на различни медицински състояния.
Характеристика на Шизоидното личностно разстройство е следната:
- липса на интерес към социални дейности;
- липса на интерес към интеракция с околните;
- изолираност, потайност;
- емоционално безразличие и липса на удоволствие от всякакви социални дейности.
ШЛР е изключително рядко. По-често се развива при мъжете, отколкото при жените.
Откриват се допирни точки между ШЛР и аутизма. Изследване между хората с ШЛР,
нормалните и тези с аутизъм дава следният резултат, че децата с ШЛР са коренно различни от нормалните и тези с аутизъм.
Етиологията на ШЛР разглежда основно психологически, социални и биологично свързани фактори.
● Психологическите фактори имат силно влияние върху развитието на ШЛР,
самотата се разглежда като ядрен психологически фактор за етиология.
Хората с това разстройство страдат от вътрешни конфликти, които затрудняват разбирането им за себе си.
● Социалните фактори се изразяват в неправилното приспособяване на индивида към обществото и разединението в различните аспекти.
● Биологичните фактори са свързани с личностните разстройства от клъстър А, при които се открива особена генетична предразположеност, като това твърдение се основава на различни проучвания с близнаци. Директната наследственост също е с високи процентни стойности.
Влиянието на ШЛР оказва сериозни последствия върху хората, които го имат.
Индивидуалните влияния могат да се представят като: изключване, изолация и трудности при лечението. А социалното въздействие е друг страничен ефект на разстройството,
който повлиява на социалния живот на хората.

Поради негативното влияние на разстройството, изследователи се ангажират да разработят ефективни интервенции за подобряване качеството на живот на пациентите.
Няма лечение за ШЛР, по-скоро някои медикаменти облекчават симптомите.
Личностното разстройство има изключителни допирни точки с шизофренията, като предназначените медикаменти за това разстройство могат да се използват за облекчение на симптоматиката при ШЛР.
Социализацията на пациентите може да бъде разгледана като фактор за подобрение на симптомите.
Психодинамичната психотерапия също допринася за подобрение, но няма достатъчно изследвания, които да потвърдят ползите, по-скоро резултатите клонят към негативните аспекти от нея
От голямо значение е и отношението на самите пациенти към промяната. Именно тяхното нежелание за действие, разколебава и затруднява прилагането на различни интервенции.
За да се разбере по-добре етиологията на ШЛР трябва да се правят по-обстойни изследвания и експерименти, които биха установили динамиката. Следователно това би помогнало за намаление на развитието и разработването на по-ефективни лечения.
Също така познанието за въздействията, които ШЛР може да причини на индивидите е значително за идентифицирането на етиологията.
Към днешна дата ефективността от лечението е в процес на изследване. Поради ниската заболеваемост се заформят много предразсъдъци от страна на обществото. Психолозите трябва да работят в посока популяризиране на това разстройство, като това ще помогне за сваляне на бариерите спрямо тези пациенти.