Козбунарската музикална школа откъс от книгата на Йордан Донев – „Корени и крила”

(Откъс от книгата на Йордан Донев – „Корени и крила”)

На онази уникална народна сцена - хорището в с. Козбунар, в сянката на един величествен мълчалив слушател - стария селски кавак, в продължение на векове се създавали и утвърждавали безценни бисери на музикалното народно творчество - песни, хора и ръченици. Хорището е огромна равна поляна, с площ над петдесет декара, разположена в центъра на селото, край реката. Името „хорище”, произлиза от думата „хоро”, т. е. това е мястото, където се играело хоро. Хорището продължава да си бъде на същото място. Само в средата му вече го няма старият селски кавак. Това беше едно огромно дърво, високо около тридесет метра, с величествена корона и невероятно дебел дънер, който можеше да се обгърне от протегнатите ръце на десетина мъже.

На тази „сцена” някога са творили онези неизвестни Гайдювци и Гьоладжии от Козбунар, а през последните два века - забележителните местни музиканти - самородни таланти: Никола и Спас Райчеви, Гьорги Кърнаджията (Г. Узунов), Габиша, Митко Бадърлицкия, Делчо Димчев, Бисер Каев, Начо и Иван Милеви, и много други. Тук постоянно гостували със своите оркестри и най-големите майстори на Тракийската народна музика: Лоло от Станимака и Рамадан Лолов от Сливен, Сеню (Асен Димитров) от Тополово, Петко Радев и Атанас Стоев от Чирпан, Стойчо Кузмов и Филипата (Стефан Филипов) от Първомай, Иван Милев от Дълбок извор с оркестър „Младост” от Хасково, Никола Янев от Леново, Никола Илиев от Конуш, Борис Христев от Първенец, Иво Папазов от Богомилово и др.

Показателно е, че в изследването на известния фолклорист проф. Иван Т. Иванов: „Музиката, в която е съхранен духът на древните българи”, от всичките осем музикални илюстрации в раздела „Тракия”, от с. Козбунар са включени три стари мелодии - Ударно хоро, Право хоро и Овчарска идилия.

Славата на Козбунарските музиканти излиза от границите на старата Козбунарска околия още преди два века и се разпростира в цяла Западна Тракия. Това станало със започналите по онова време редовни участия на Козбунарските оркестри на Узунджовския панаир, а по-късно и на съборите на Араповския манастир. Дори в годините на робството на народните празници в Козбунар се стичали хора от селищата от Станимака до Харманли или както се пее в песента - „от Сливен сербез даскали” и „от Ямбол бели бакали”.

Първият козбунарски музикант със специално музикално образование бил Делчо Димчев Делчев (1920 – 1956 г.) Той завършил Военното музикално училище в София през 1941 г. и в продължение на пет години свирил в различни военни духови оркестри. По образование Делчо Димчев бил тромпетист, но любимият му музикален инструмент била цигулката. През 1946 г. се уволнил от армията и започнал да свири с народните оркестри от Дълбок извор и околните села. През 1951 г. цигуларят от село Дълбок извор Делчо Димчев основал най-популярния оркестър за Тракийска народна музика – Първомайската група.

Най-високите постижения на Козбунарската музикална школа са изпълненията на сформираната през 1961 г. Дълбокизворска група с ръководител Бисер Каев (Байрям) (1936 – 2010 г.) – кларинет. Основният състав на групата са местните музиканти: Паско Райчев – цигулка, Атанас Милев – акордеон, Георги Митринджаков (Бантаджията) – флигорна, Никола Кюсепашев (Къзгъна) – саксофон, Данчо Ковачев – ударни инструменти и певицата Венета Милева. Незабравими и увековечени със записи са изпълненията на групата с гостуващи музиканти и народните певци Недялка Керанова, Илка Александрова, Янка Иванова, Тодор Кожухаров и др.

Изборът на съвременните специалистите-фолклористи, първите прегледи на сватбарски оркестри и народните певци от Тракия да се провеждат в с. Дълбок извор, не е случаен. Това е още едно свидетелство за националното признание на Козбунарската музикална школа. Като казвам това имам предвид богатството на местния фолклор и постиженията на певиците Тошка Райчева и Венета Милева, на музикантите Паско Райчев, Георги Узунов, Делчо Димчев, Атанас Милев, Бисер Каев и много други, и международното признание на великия акордеонист от село Дълбок извор - Иван Милев.

Съборите в Дълбок извор на сватбарските оркестри от Тракия имаха и своя химн, от който съм запомнил два куплета:

„- Скъпи гости и приятели, музиканти и почитатели,

добре дошли, добри хора, в Дълбок извор на събора!

Добре дошли за отмора, любители на фолклора,

тука пеят свойте песни, музиканти най-известни!”

Когато говорим за бисерите на Козбунарската музикална школа, не можем да не илюстрираме това поне с две-три песни. По мой избор прилагам една ръченица “Мама Пенка ситно плела” и две хора: “Невено, моме, Невено” и “Заспала е малка мома”. Те притежават както оригинална тракийска музика, така и удивителни поетични текстове с изключително красиви метафори.

Но с думи не могат да се опишат магията и очарованието на инструменталните мелодии с импровизации и различни имитации, които някога се изпълнявали от местните музиканти. Най-големите майстори-изпълнители на тези мелодии били кларнетистите Гьорги Кърнаджията и Габиша, а също и цигуларя Спас Райчев. Виртуозните Козбунарските мелодии с импровизации били наречени от специалистите-фолклористи с едно общо име - “Овчарски идилии”. Всяка „идилия” се състои от три части - на трапеза, ръченица и хоро. Достойни съвременни продължители на тази музикална традиция са кларнетиста Бисер Каев и акордеониста Иван Милев.

Козбунарски уникат е т.н. Ударно хоро. То се свирело само на най-големите празници на селото и представлява хоро с импровизации, изпълнявано от сборния състав на оркестрите от трите махали на селото – Башмахала, Долната махала и Мусюлюм махала.

Героите на старите Козбунарски песни били обикновени трудови хора и скромни местни хубавици, които носели най-обикновени български имена и се отличавали единствено със своята хубост и доброта, трудолюбие и талант. Удивително е, как в тези непретенциозни песни, с най-обикновен, дори неримуван текст, изключително семпло, вярно и точно се разкрити и бита, и деликатните характери на някогашните хора.

Разбира се и в Козбунарската музикална традиция основен лирически герой е жената: жената - майка, любима или съпруга. В най-драматични моменти от живота си героят от народната песен се обръща за помощ към своята майка. Най-съкровеното му желание било тя да го дари с братя и сестри, да не го оставя сам в живота.

Според местните песни, момата от Козбунар била най-красива, хрисима и работлива, добра и весела, тя умеела “хатър да прави”. Най-голяма заслуга за това имали нейните родители, които от малка я научавали да умее всичко да работи и строго я възпитавали. Затова тя била най-желана за снаха и съпруга, както в своето село, така и в съседните, а също и в по-далечни краища на Тракия.