ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ГАБРОВО КУРСОВА РАБОТА ПО „ПРАВНИ АСПЕКТИ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО“ ТЕМА „РОЛЯТА НА МЕДИЦИНСКИ ОМБУДСМАН В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ И ПАЦИЕНТА“
УВОД В съвременна Европа, както и в редица държави, институцията омбудсман е широко разпространена. У нас е навлязъл през 2005г. Според шведските речници, думата „ombudsman” означава „ агент или представител, който действа от името на друг, като разследва неговия проблем с правителството и публичната власт като цяло“. Омбудсманът е длъжностно лице, на което са възложени функции да контролира спазването на законовите права и интереси на гражданите.
ПРОЦЕДУРА ПО ИЗБИРАНЕ НА ОМБУДСМАН Омбудсманът се създава от Парламента, по предложение на кандидат от народните представители или от органи на Парламента. Изборът е с тайно гласуване и при мнозинство. За омбудсман може да се кандидатира лице, което отговаря на изисквания като гражданство, възраст, имуществен и образователен ценз и професионален опит. В контекста на разбирането за европейско гражданство в българския проектозакон не следва да се предвижда изискване единствено за българско гражданство. Работата на омбудсмана е юридическа по своето естество и юридическото образование и стаж са предпоставка за ефективната му работа.
Правомощията на омбудсмана се прекратяват предсрочно в следните случаи:
- Подаване на оставка
- Установяване на несъвместимост
- Фактическа невъзможност да се упражняват служебните задължения за срок по-дълъг от 6 месеца
- Влизане в сила на присъда за умишлено престъпление
- Смърт
- Несправяне със задълженията или неспазване на Конституцията, законите или ратифицираните от Република България международни договори.
СЪЩНОСТ Въпросът за или против необходимостта от създаване на специализирани омбудсмани с правомощия в определени сфери от обществения живот.
Омбудсманът е институция до която се отправят жалби, а той от своя страна гарантира за правата и свободите на гражданите в отношенията им с дадена институция.
За да бъде назначен омбудсман трябва да се уредят някои въпроси, като например: Какви ще бъдат отношенията м/у него и Министерството на здравеопазването, правата на пациента, както и да се определят критерии и изисквания за подходящо образование, опит и познания в областта. Трябва да има яснота, как омбудсмана ще осъществява своите правомощия.
Важно е да се отбележи, че не всеки спор или конфликт се нуждае от специална намеса или процедура. Логично е всеки служител и мениджър да притежава комуникационни способности и не бива, непрекъснато да се разчита на намеса на трети лица. Болничният омбудсман трябва да бъде безпристрастен модератор, който не участва и не взема страна в спора, а помага на страните сами да го решат в конфиденциална и приятелска обстановка. Той е безпристрастен и ръководството на ЛЗ не следва да има власт над него.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Според мен медиацията е алтернативен метод за справяне с конфликти. Тя е :
Евтина
Бърза
Неформална
Няма губеща страна
Запазва доверието между страните
Няма риск, винаги една от страните може да се обърне към съд, ако не се стигне до споразумение
Всеки медиатор трябва да е запознат и да спазва наредба №1 на МЗ от 19.08.2020г. за дейността на здравните медиатори.