Както е отбелязано по-горе, енергията, постъпваща в организма през енергийните канали, се преобразува в единна форма - биоенергия, която има широк спектър. Биоенергията постъпва в главния и гръбначния мозък (командния и разпределителен пункт за управление), разпределя се по чакрите, натрупва се в тях и циркулирайки по 14-те меридиана, достига до органите и ги захранва. Всеки орган е обвит с фонова енергийна обвивка, която има свои параметри - честота на вибрация и посока на въртене. Всеки орган избира от постъпващия енергиен поток тези съставни части, които са му необходими за работа. Всеки орган има нещо като свой акумулатор. Това са т.нар. малки енергийни центрове. Те, заедно с допълнителните енергийни центрове, са 49. Големите енергийни центрове са 7. Това са основните чакри. По-нататък, отработената и неизползвана от организма енергия излиза на повърхността на тялото локално през отделните органи (очи и др.) или дифузно от повърхността на кожата. Излъчва се в околното пространство като образува енергийно поле около човека. Това енергийно поле в древ- ноизточната медицина се е наричало етерно или енергийно тяло, което не съвпада със смисъла на този термин в съвременното му разбиране. Всеки индивидуален организъм има свое ниво на енергия, дадено му от природата, т.е. свой потенциал на жизнена енергия. Това ниво на енергия с годините може да се променя, с възрастта да спада, да се колебае през денонощието. Върху него влияят:
всички фактори, въздействащи върху потенциала на енергията в чакрите (външни фактори, латентна („дремеща, спяща“) инфекция, предизвикваща отнемането на енергията от 20 до 60%, натрапени програми, запушвания в каналите и т.н.;
всички фактори, предизвикващи увреждания във фините тела (инграми, неподходящи енергийни структури в аурата - (аурни същности или в религиозната терминология бесове), разрушаване на кармичната обвивка, потискане и разрушаване структурата на духовното Аз и т.н.), което влече след себе си увреждане на съответната чакра и следователно - общ дис- баланс на енергията.
За осигуряване на психобиоенергийната хомеостаза във всяко биоенергийно звено трябва да бъде заложена саморегули- руема и самовъзстановяваща се функция. Ще разгледаме как се осъществява саморегулацията на енергия в системата при нейното спадане. В биоенергийните звена на етерното тяло (първото звено - главният мозък) саморегулацията се осъществява рефлекторно. Тя може да се осъществява за сметка на съзнателно волево усилие, т.е. може да бъде поставена под контрол. Да предположим, че нивото на енергията е понижено. Рефлекторно ние започваме да се прозяваме (задръжка при вдишването). В този момент идва приток на енергия през носа. Стараем се да полегнем, да поспим. Сънят има две фази: бавна и бърза. Всички сънища идват по време на бързата фаза. Нивото на енергията в това време превишава нивото й при бодър- стване, т.е. по време на бързата фаза на съня става енергетиза- ция на организма. Ако лишим човека от бързата фаза на съня, той може психически да се разболее. По време на съня се осъществява не само външна енергетиза- ция на организма, но в подсъзнанието (съзнанието е изключено по време на съня) се работи по коригирането и самовьзстановя- ването на организма. В подсъзнанието се намира нашият интуитивен център, инстинктивният разум, който непрекъснато поправя, замества, променя, обновява клетките, преработва шлаките. Може съзнателно да се подава задача на подсъзнанието за поправяне на някой от участъците (например, премахване на „тапата“ в някой канал). Този метод условно може да наречем „включване на съзнанието“. Не е жечатечно да се изживяват отрицателни емоции преди съня, защото в този случай се прекъсва работата на системата за саморегулация. Главният мозък може да се нарече първото биоенергийно звено, в което се осъществява саморегулацията на системата. Второто биоенергийно звено са чакрите. Приемането на енергия в чакрата от други чакри, (трансформацията на енергията в необходимата форма) - е саморегулация. Ако енергията в някоя чакра, например (Манипура която е свързана с храносмилането) намалява, то за оперативното смилане на храната срочно трябва да й се даде „назаем“ енергия от друга чакра. Като правило - от съседната (Свад- хистхана или Муладхара). В случай на излизане от строя на Механизмаза саморегулация необходимата енергия от другите чакри не постъпва и чакрата се затваря, предизвиквайки Многофункционалниразстройства. Чакрата Муладхара - страда по-често от другите чакри. „Съседната“ енергия, получена от чакрата „назаем“ за оперативното изпълнение на срочно зададената на организма задача не осигурява пълноценното функциониране на чакрата. При продължителна работа с чужда енергия чакрата, в края на краищата, излиза от строя (замърсява се и се затваря). Трето биоеиергийно звено - каналите. Ако нивото на енергията в който и да е канал силно пада или се повишава, включва се саморегулацията в третото звено - каналите, благодарение на което става автоматично преразпределение на енергията в постоянните меридиани, за сметка на отвареието на непостоянните „чудесни“ меридиани. Таблица 3 Точки-ключове и свързващи точки на „чудесните меридиани“