лагера преди два дни. Пред очите ѝ бе списък със заподозрени. Изведнъж тя си припомни чутия през вентилационния отвор разговор: Ксавие се бе ангажирал пред ченгето да направи свое собствено разследване на служителите си. А този списък с нахвърлени имена доказваше, че го е започнал. Щом Ксавие правеше тайно разследване, той не беше съучастникът, търсен от полицията. Но тогава какво означаваше поръчката му за лекарствата?
Объркана, Диан върна списъка в папката, а папката ― в чекмеджето и го заключи. Никога не бе чувала да се говори за двама от хората в списъка, но
имаше поне едно име, за което можеше да предприеме разследвания.
Поставяйки в средата на списъка думата „лагер“, Ксавие подразбираше, че всички тези хора бяха свързани с това място. Пред очите ѝ се появи виещият ридаещ мъж. Какво се беше случило там? И каква връзка имаше случката с престъпленията около Сен Мартен? Отговорът вероятно беше в думата, написана в долната част на списъка.
Отмъщение... Диан разбираше, че ѝ липсваха много части на пъзела, за да се приближи до истината. Ксавие очевидно е набрал преднина, но и той си задаваше още въпроси.
Изведнъж изтръпна. Ръката ѝ още беше върху ключа на чекмеджето. В коридора се чуха стъпки. Тя несъзнателно потъна в креслото, а ръката ѝ се протегна към лампата на бюрото и я изгаси. Намери се отново в синьо-сивия мрак на лунната светлина и сърцето ѝ започна да бие тревожно. Стъпките бяха спрели пред кабинета... Може би някой от охранителите правеше обиколка? Дали бе видял светлината под вратата? Секундите минаваха бавно. После охранителят възобнови обиколката си и стъпките се отдалечиха.
Кръвта на Диан туптеше в ушите ѝ. Постепенно дишането ѝ се нормализира. Имаше само едно желание: да се качи в стаята си и да се сгуши в завивките. Умираше от желание да разпита Ксавие за разследването му, но тогава трябваше да му разкаже, че е ровила в кабинета му, и да загуби всяка надежда за кариера. Налагаше се да намери друг начин, за да го накара да се разкрие и да ѝ се довери...
– МОТОЦИКЛЕТЪТ Ѝ Е ТУК. Все още е вътре.
Серваз затвори мобилния си телефон и запали осветлението на площадката.
Погледна часовника си. 1 часът и 27 минути. Насочи поглед към вратата на втория апартамент. Никакъв шум.
Всички спяха. Дълго изтрива обувките си върху постелката пред вратата. Извади шперцовете и започна да ги пъха един по един в ключалката. След трийсет секунди беше в апартамента. Циглер не беше сложила допълнителни ключалки.
Влезе в коридор с две врати вдясно. Първата водеше към друг коридор, а втората ― към дневната. Уличното осветление осветяваше тъмното помещение. Зад прозорците снегът валеше все по-силно. Серваз пристъпи в мрачната и тиха дневна. Потърси ключа за осветлението. Светлината бликна внезапно и разкри доста спартанска атмосфера. Спря се с разтуптяно сърце.
Сподели с приятели: