Лексикология

-Материален план= страна на изразяване
-Идеален план= страна на съдържание
-План= страна
-Съдържание= идеален
-Материален= изразяване
-обект= предмет, явление
-Обективна реалност= предметна действителност
-Денотат= десигнат, предмет от действителността
-Гносеологически= познавателен (гноси-(по)знание;логос-слово, смисъл; гръцки)
-Процес= действите, дело
-Логичен мотив= смислово въздействие
-Ономастика= наименуване (онома-име; ономазо- наименувам; ономасиа- наименувание; гръцки)
-Номинация= наименуване (nomen- име; латински)
-Номиниране= наименуване
-Психо-логически процес= смислово-душевно явление, действие, дело
-Полисемия= многозначност (поли-много; симасия-значение; гръцки)
-Семантика= значение
-Осъществява= реализира
-Експресивност= изразителност
-Конкретно= точно
-Абстрактно= неточно
-Първична (дума)= непроизводна, атомарна
-Вторична (дума)= призводна
-Материализира= осъществява, опредметява, придобива външен израз (вид,
външност)
-Рудиментарен= закърнял
-Комплекс= поредица, последователност, сбор
-Словообразувателно гнездо= сродни думи
-Клас= дял, собра, група
-Система= устройство, уредба
-Тип= вид
-Фукции= задачи, приложения
-Специфика= особеност
-Сингуларен= единичен
-Информация= сведение, знание
-Характер= белег, определение
-Социален= обществен, общностен
-Абсолютно= напълно
-Топос= място (гръцки)
-Хидро- вода (гръцки)
-Идентификация= определение
-Метонимия= преименуване (мета- пре, след; гръцки)
-Метафора= пренос (ферно- нося; гръцки)
-Тъждество= равенство
-Форма= вид, външен вид, образ
-Омофон= еднаквозвучен (омо- еднакво; фони- глас; гръцки)
-Омогаф= еднаквопишен (графо- пиша; гръцки)

-Активен= действащ
-Пасивен= недействащ
-Критичен= определящ
-Период= време
-Контакт= досег, допир, връзка
I. Признаци на думата като езикова единица; функции
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДУМА
-Думата е най-общата (универсалната) езикова единица, затова не може да се определи
-Всички дадени определения от знаменити езиковеди се приемат за верни, но недостатъчни
*Езикознанието дава определение само за морфема
-Думата според Антоан Мейе има предметна (материална) страна, значение, работна
(функционална) употреба в речта
*Това се отнася за всичко без фонемата
-Леонард Блумфийлд: "Думата е минимална свободна форма" (най-малката свободна еизкова единица в текста)
*Проф. Зидарова смята това определение за най-точно, макар и непризнато от всички
*Определението е създадено за американския структурализъм, индианските диалекти
*Към това определение според проф. Зидарова може да се добави, че думата носи дадено значение
-Поради неналичието на определение се дава описание, както е при фонемата,
изречението; дават се признаци на единицата
ПРИЗНАЦИ НА ДУМАТА
-Има четири признака
-ДУМАТА Е ЗНАК (знакова единица)
-Означава някакъв факт от действитетелността
-Знаците са сетивно възприемаеми предмети, служещи за представяне други такива
*Без фонемата всички други езикови единици са знакови
*Предметът придобива знакова стойност в езика чрез ословесяване със звуци,
изгражда се дума
-Чарлз Пиърс определя трите основни вида знаци:
1.Икони
*Пресъздава се предмет от действителността
2.Индекси
*Най-древните знаци, предизвикващи разсъждения върху причинно-следствената връзка; създава образи
*Медицината изучава съвкупност от знаци индекси (симптоми)
3.Символи
*Човекът създава знака; всички знаци са създадени от човек въз основа не природна, а умствена (смислова, логическа) връзка. Връзката между предмет (обект)-дума е субективна
-ДУМАТА Е ИЗКУСТВЕН ЗНАК
-Изкуствените знаци са дело на преднамерена човешка дейност; на действителен предмет се придава знаковост

-ДУМАТА Е ЗНАК-СИМВОЛ
-Отличителна за знаците символи е условната, създадената от хората (социално детерминирана) връзка между означаващото (формата), означаемото (съдържанието)
*Думите като знаци се нуждаят от разбирач (интерпретатор, тълкувател), владеещ знаковия код (единството между означаемо и означаващо, установено във времето)
-ДУМАТА Е ДВУСТРАННО (БИЛАТЕРАЛНО) ИЗГРАДЕНА
-Има материална страна, осъществяваща се чрез фонеми, графеми; при нея може да настъпят фонетични, графични, граматични промени, словообразувателн промени,
които обаче не винаги засягат другата страна
-Идеалната страна е познавателна абстракция, носи сведения за действителността.
Чрез информацията, която носи се включва в делото на общуване. Информацията е лексикална (задължително присъща), граматична (имат само думите от изменяемите граматични категории). Идеалният план (съдържателната страна) също може да остане постоянна или да се промени
-ДУМАТА Е АСИМЕТРИЧНА ЗНАКОВА СТРУКТУРА
-О.С.Карцевски: "Една и съща информация може да се реализира чрез различни материални носители" (Едно и също сведение може да се предаде чрез различен план на изразяване)
*Напр.: думата красив е натоварена със съдържанието доставящ удоволствие с външността си, но същия този план носят и думите прекрасен, хубав, симпатичен,
които са нейни синоними, но те имат различен план на изразяване, макар и да споделят един общ съдържателен
*Съответно, напр., за да се определи нещо, че доставя удоволствие с външността си може да се употребят думите красив, хубав, т.н. без да се променя съдържанието на посланието (идеалната форма), а единствено неговата материална форма (страна на изразяване)
ФУНКЦИИ НА ДУМАТА
-Комуникативна (общителна)
*Най-важната от всички
-Номинативна (наименователна)
*Имат само пълнозначните думи (съществително, прилагателно, глагол)
-Експресивна (изразителна)
*Напр.: стар-дърт имат еднаква номинативна стойност (обозначават едно и също), но дърт има по-силна изразителност
II. План на изразяване, съдържание; отношение между страните
-ДУМАТА ИМА БИЛАТЕРАЛНА СТРУКТУРА
-Има материален, идеален план (страна на изразяване, съдържание), както всеки знак
-Връзката между страните е условна (създадена от хората)
-Материалната страна представлява предмета от действителността
-Идеалната страна представлява познавателните сведения
-Двете страни се установяват в едно време (синхронно), но могат по различно такова
(диахронно) да се изменят
*Напр.: гора не променя формата си, а само значението си, което днес не е на планина, както преди

*Напр.: дъб е означавал всякакъв вид дърво, а днес означава точно определен вид;
думата се изменя по съдържание, но не и по изразяване (идеалната страна се променя, но не и материалната)
-ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ СТРАНИТЕ
-Ф. Сосюр: "Връзката между означаемо и означаващо е произволна и немотивирана"
-ДУМАТА Е ДВОЯКО ИЗГРАДЕН ЗНАК
-Единствената езикова единица, представляваща единство от двете системи език, реч
-Езикът е съвкупност от думи, събрани в тълковния речник
-В езика думата може да има един смисъл, а в речта друг
III. Oномасиология; номинация; първична, вторична лексикална номинация
ОНОМАСИОЛОГИЯ
-Изучава дйествитето на възникване думи, значения
-Обособява се като самостоятелна наука ХХ в.
-Платон, Аристотел разглеждат съществителното, прилагателното, глагола като имена,
защото именуват нещо, след като е било извършено действието номинация
(наименуване)
НОМИНАЦИЯ
-Номинацията е действие на ословесяването явление (предмет) от действителността
-В наименуването участват думи, смислови въздействия (логични мотиви)
-Номинацията е смислово-душевно (психо-логическо) действие, вследствие на което дадено нещо получава име
-Създаването на дадена форма не означава поява на нова дума в езика. Новата дума трябва да се възприеме от обществото, да се включи в системата от други знаци
(речника). Тогава завършва наименуването
ПЪРВИЧНА, ВТОРИЧНА НОМИНАЦИЯ
-Наименува се познат предмет от действителността, вследствие срещата на субекта човек с него
-ПЪРВИЧНА
-Номинация водеща до нови думи в езика
*Напр.: прахосмукачка
-Всяка дума е вследствие от първична номинация
-Първичната номинация количествено обогатява речника
-При образуването нови думи се използват наличните фонеми, морфеми
-ВТОРИЧНА
-Възниква, защото езикът не може да приеме безкрайно много думи; изчерпва се запаса от фонеми, морфеми
-Не се образуват нови думи, а лексикални значения; на същестуващи вече думи се придавадопълнително значение
-Речникът се развива качествено, не количествено; създават се нови значения,
използват се стари думи
-Полисемията е подхода към вторичното наименуване
-Преносното значение е независимо от контекста (речта) за разлика от употребата
-Обикновено първо възниква прякото значение

-Лексикалното значение на думата може да поеме определен брой понятия преди да се разпадне смисъла
-В речта (контекста) се осъществява само едно значение
IV. Първична лексикална номинация
-Именуването, при което се създава нова дума; целият език е възникнал така
-В дейстивето (процеса) участват три неща:
1) Предметна действителност (света около нас)
-Системата (околния свят) съществува преди, заедно с човечеството
*Една система трябва да има поне две части
-Няма зависимост между предметите, тяхното съществуване, имената им
-Всяка отделна част от действителността се нарича денотат
-Денотатите се назовават с прилагателни, глаголи, съществителни
-Идеалният облик на денотата се образува въз основа на познавателния образ, който човек придобива от обектната действителност и чрез който наименува обекта, за който е изградил дадения образ в съзнанието си
2) Гносеологически (познавателен) образ
1.Първична сигнална система
-Първите форми на познавателния образ се изграждат чрез усещането, възприятието,
части от първичната сигнална система
-Усещането, възприятието обобщават сетивно познатите качества
2.Вторична сигнална система
-След натрупването на достатъчно усещания, възприятия се минава към представата,
понятието, част от вторичната сигнална система
-Представата като понятие черпи от досега на човека с денотата в миналото (не може да бъде представено нещо като понятие без да е имало среща в миналото)
-Представата като средство за възприемане на образа има няколко признака:
*Изисква се задължителна предварителна среща с денотата
*Съставя се един познавателен образ за всеки отделен денотат
*Няма избирателна черта, каквото е видял субектът човек, това и възприема
(представата е огледало, в което има отражение на денотата; представата търси основни разлики, не общото)
-Понятието се изгражда чрез мисловната дейност
-В представата има малко участие на мисловната дейност
-Понятието протича, сравнавяйки в съзнанието минали представи
-Обособяват се дялове общи значими признаци на денотатите
-Понятието обединява общите черти от различните денотати
-Понятието се съотнася с определен дял предмети
-Представата е един образ, а понятието е сбор от образи
-Понятието отделя само определени признаци, а не всички като представата
-Понятието отделя само значимите признаци, общите за един цял дял денотати
-Има и понятия с нулев денотат (задраскано О)
-Понятията с нулев денотат са съставени от познавателни признаци, описващи невиждан/ несъществуващ денотат
*Напр.: марсианец-същество от Марс; русалка-жена с рибена опашка, обитаваща водни басейни
3.Знак (дума)-ословесяване (превръщане) познавателния образ в дума

V. Вътрешна форма на думата (семанична мотивираност)
-Вътрешната форма (смисловата мотивираност) е произволна (немотивирана) при първичните думи, а при производните съществува определена мотивация за наименуванието
*Напр.: кон е първична дума с немотивирино (неясно с какъв смисъл) наименувание,
докато конюшна е производна дума с ясна мотивация (смисълът е чист, дума произлиза от кон)
*Напр.: ръка (първична дума)- ръкавица (производна)
-Вътрешната форма се изгражда в процеса на първичното наименуване на предметите
*В единия край на действието е обект от действителността (денотат), чиито признаци се възприемат, обработват от човешкото съзнание
*В противополжния край стои знакът (думата), получен вследствие това, че съзнанието избира даден признак на предмета и го наименува. Въпросният признак, който предизвиква човека да науменува нещо по определен начин се нар. вътрешна форма
*Вътрешната форма е признака, мотивирал съзнанието да наименува (номинира)
даден денотат
*Вътрешната форма представлява обективно присъщ на обекта признак, който субектът влага в названието
*Предложени са общо три определения на вътрешната форма, последното е на проф.
Зидарова
-Напр.:
*Часовник– предмет, предназначен да измерва часовете, времето
*Очила– приспособление за корекция на зрението, предпазване на очите
*Книжарница– място, на което се продават книги, канцеларски материали
*Дървен– такъв, който е направен от дърво
*Читалня– помещение за четене
*Смекчавам– правя нещо да стане меко, по-меко
*Ключар– лице, което прави, поправя ключове
-В различните еизици често е избран различен признак на един и същ денотат, от който да бъде представен, наименуван
*Напр.: за "отвор, през който влиза светлина и въздух" в българския съществува думата прозорец, в полския има okno, а в английския window. Избраният признак е бил зрение, око или wind (vent, латински; вятър)
-Вътрешната форма се материализира в точно определена морфема, която е корена на думата
*Напр.: облекчение (лек), народност (род), домакиня (дом), воденица (вод-, вода),
обновявам (нов)
-За разлика от лексикалното значение, свързано с цялата основа на думата– корен,
афикси (ставки), вътрешната форма е свързана само с корена
-Някои приемат корена като “рудиментарна дума”, от която се е развил съвременният звуков комплекс
-СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНО ГНЕЗДО
-Думи с еднаква вътрешна форма, различно лексикално значение
-Напр.:
*Вода, воденица, наводнение
*Място, заместник, вместилище, уместно

*Уча, учебник, училище, наука
*Пиша, писател, писмо, списание, опис
*Лягам, легло, леговище
*Пея, петел, спявка, песен, певец
-СИНОНИМИ
-Думи с различна вътрешна форма, еднакво или сходно лексикално значение
-Напр.: ходило (ходя)– стъпало (стъпвам)
-Вътрешната форма не съвпада с лексикалното значение. Значението е система от общите, съществените признаци на класа обекти, докато вътрешната форма е само един признаците
-Понякога вътрешната форма отвежда към старобългарска лексема с нейното по-старо значение
-Напр.: охрана (хранити– пазя, защитавам), склад (класти– слагам), счетоводител
(чета- броя), преломен (ломити– чупя)
VI. Същност, структура на лексикалното значение; конотация
-Лексикалното значение е основната тематична категория, свързана с нематериалната структура на езиковите знаци. Благодарение на лексикалното значение думите изпълняват комуникативната си функция, тяхната основна такава
-Знанието се кодира в звуков комплекс от говора, а слушането го декодира и съответно информацията трябва да се кодира правилно, за да се разбере вярно посланието
-Лексикалното значение е част от лексикалната система, цялостно от езиковата система, затова се определя като езикова категория. Приема се за основен градивен елемент (частица) на лексикалната система, изградена от лексикални значения, а не от думи (няма равенство между дума, значение)
-Всяко отделно значение е различна структурна единица
*Напр.: звуковият комплекс слаб изгражда две различни значения- на нискокилограмов и немощен
-С цел открояване отделните значения се използват антоними
-Лексикалното значение има обществено-колективен характер. Закрепва единна за всички информация, лексикалното значение е единно за всички носители на езика
(дадена дума означава за всички едно и също)
-Лексикалното значение обуславя две от основните функции на думата- комуникативна, номинативна ( с думата се назовава, общува)
-Лексикалното значение е задължителна част от плана на съдържание, няма думи без лексикално значение. Ако звуков комплекс не означава нищо, не е дума. Дори предлози (в, с, на) имат особен вид значение, въпреки че нямат денотат, но изразяват отношение между денотати
-Лексикалното значение възниква вследствие първичната/ вторичната номинация,
съответо се нарича пряко/ преносно, но всички значения са равнопоставени, разлика е в реда на поява. При пълнозначните думи лексикалното значение е познавателна абстракция, която е представа/ понятия от логическа гледна точка
*Представа са съществителни собствени имена
*Понятия са съществителните нарицателни имена
-Познавателната абстракция възниква вследствие аналитично-синтетичната човешка дейност. Отделни представи се наслгват и въз основа общи признаци се образуват понятия. В лексикалното значение е обобщен социалния, психологичния опит на човек

и заедно с развитието на опита се развива и лексикалното значение. В хода на развитие настъпват промени в различни насоки, като обикновено понятието се стеснява/ разширява, рядко понятието се променя изцяло (едно лексикално значение се заменя с напълно друго)
*Напр.: конец
Първоначалното значение се основава на това, че нижката има два края
Понятието стрелям също е претърпяло промяна, разширило се е, не се използват само стрели
Првичното значение на глагола проповядвам е свързано с определено действие в християнството, но вече освен християнство може да се проповядват и други вярвания,
разбирания; образува се нова абстракция
-В структурно отношение лексикалното значение е удобно да се представи като ядро и периферия. Ядрото е задължителната част, представлява понятието, което думата назовава. Ако думата е многозначна, то тя е полиядрена, а еднозначните са моноядрени. Периферия може и да няма, нарича се още конотация. Периферията има отсенъчен, конотативен характер
*Напр.: думата стар има само ядро, но не и конотат, а дърт има същото ядро като стар,
но разполага и с периферия
-Освен умалителни форми изрази, допускащи отношение към денотата са и жаргонните форми
-Задължителен конотат имат фразеологизмите
-Архаизмите употребени в съвременната реч изразяват конотация, стоейки особено,
противопоставяйки на съвремените думи. Същото е с русизмите, турцизмите. Част от турцизмите стават пасивна лексика (напр. еничар, конак), защото не съществуват днес, но някои остават в съвремието като заемки (тенджера, кибрит), обаче някои чужди думи остават като синоними (сефте, бачкам), заради конотацията, поради която се различават от домашната дума
VII. Лексикално-семантични особености на собствените имена
-Всички думи в речника имат лексикално значение, но то е разновидно
-Има зависимост между вида лексикално значение на думата и функциите в речта
-Собствените имена са клас лексеми на съществителните имена, имащи особена семантика
-Има мнение, че собствените имена не са единици от речника, а съществуват успоредно с него
-Ономастиката е науката, занимаваща се със собствените имена
-В семиотиката се определят като “сингуларни (единични) знаци”, означаващи само един точно определен денотат
-В логиката има две противоположни становища относно значението собствените имена:
1.Нямат лексикално значение, не означават понятие. Джон Стюарт Мил в “Логическата система” определя имената, понятията като логически категории. В класификацията му на типовете понятия собствените имена не се вместват. Не обобщават нищо, нямат значение. Повечето в логическото направление на семантиката отричат съществуването на лексикално значение при собствените имена. Според тях категориите “лексикално значение” и “понятие” са сходни

2.Имат максимално значение. Датският учен Ото Йесперсен смята, че собствените имена при употребата си показват огромно количество признаци на означаемото.
Когато наричаме нещо по собствено име, ние знаем за него значително повече,
отколкото когато го обозначаваме с нарицателно име. Напр. сведенията, които носи името Наполеон, са по-богати от тези, носени от името “император”. Нарицателното име „град“ означава „голямо населено място“, т.е. десигнатът включва само три признака– място, голямо, населено. Докато собственото име „Пловдив“ се отнася към голям брой признаци, носи повече сведения– град в Тракийската низина, разположен на река Марица, със седем хълма, с население еди-колко си души, в който има еди-кои си учебни заведения и т.н. Нарицателното име „поет“ означава „лице, което твори поезия“. Собственото име Пейо Яворов е много по-осведомително. То включва признаците- лице, творящо поезия, но и още много сведения– роден в Чирпан, автор на еди-кои си стихове, съпруг на Лора Каравелова, починал при самоубийство и т.н.
-РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ СОБСТВЕНИТЕ, НАРИЦАТЕЛНИТЕ ИМЕНА
-Между нарицателни, собствени имена има лексикално-семантични, функционални различия
1) Ономасиологична разлика
-Причината, процеса на образуване двете имена
-Нарицателните възникват вследствие отражение, познание свойствата на денотатите.
Имат отражателен белег, свързани косвено с признаците на назованите денотати
-Собствените не са отражателно-познавателни; свързвани с денотата си по културни,
общностни причини; Затова се определят като „социални знаци“
-Има различни видове собствени имена в наименувателно отношение
*Абсолютно социален характер имат личните имена (Петър, Габриела, Силвия). Човек получава името си според обществените влияния (родителски желания, имена на роднини, любими герои, др.)
*Прякорите са свързани с денотативни признаци, човек получава прякор въз основа свои белези (Христо Камата)
*При собствените имена на топоними, хидроними, подобни наименуването става подобно на нарицателните- въз основа на впечатление от денотата
2) Вътрешна форма
-Понеже личните имена не са денотативно мотивирани, няма задължителна вътрешна форма
-Фамилните имена имат за вътрешна форма някакъв родов белег
*Напр.: Овчаров, Златарев, Македонски, Петров
-Вътрешната форма при прякорите е задължителна. Тя произтича от белег на денотата, който го притежава
-При топоними, хидроними вътрешната форма е обичайно явление, макар и незадължително. Имена може да са мотивирани от външни денотативни белези,
историята, др.
3) Семасиологична разлика
-Разликата е денотативна, десигнитивна. Има разлика в определяемото,
определението
-Денотативната е там, че собствените имена не означават клас денотати, а точно определен денотат
-Десигнатът не е понятие, а представа. Зад представата стоят много признаци (напр.
град- голямо населено място; Пловдив- голям град на р. Марица, т.н.)

-Възприемателя, за да възприеме собственото име на денотата, трябва да го познава предварително
*Нарпр. Паисий, Ропотамо нямат смислова стойност за хората, които не знаят какво представляват
-Ако възприемателят не е запознат със собственото име, кеото се употребява при общуването, той ще разбере нещо различно от това, което се има предвид или няма да схване въобще смисловата стойност на името. Съответно знакът няма да има и комуникативна стойност
4) Многозначност (полисемия)
-Няколко денотата могат да носят едно и също име, но това е многозначност
-При нарицателните имена многозначността възниква вследствие на сходство между денотатите, но при собствените съвпадението на имената е случайно
-В лексиката съвпадението на собствените имена не е полисемия, а омонимия
5) Преносна употреба
-Собствените имена могат да имат такава
-При преносна употреба собственото име променя функцията си на индивидулазияция,
то вече типизира
-Денотатът е представен не като самостоятелен субект, а като обект. Собственото име действа като нарицателно
6) Функция
-Нарицателните имена обобщават, определят денотативния клас
-Собствените имена индивидуализират, улеснявайки определянето на даден денотат.
Основната задача е определяща (идентифицираща)
VIII.
Вторична лексикална номинация; пряко, преносно значение
-Вторичната номинация се свързва с явлението, свойството полисемия
(многозначност)
-Всяка многозначна дума е асиметричен знак (нарушено е равновесието форма-съдържание)
-Всяка дума, имаща над едно значение е многозначна
-Всяко значение, идващо след първичното, представлява вторична номинация
*Напр.: копче- бутон, закопчалка; първичното значение на копчето е закопчалка (първо се появяват закопчалките, не бутоните)
-Първите значения са обикновено точни (конкретни), а вторичните неточни
(абстрактни)
*Напр.: врата- подвижен отвор за влизане в дадено пространство; подвижният отвор може да води към жилище, кола, др., но значението е едно, няма многозначност
*Напр.: вход- портал за влизане към дадено пространство; билет, входна такса. Думата е многозначна
-Многозначността често се наблюдава при съществителни, прилагателни, а след тях са неприфигираните глаголи (поостана, позаспя, погоря)
-Многозначието съществува само в лексикалната система. Само в езика думата е многозначна, в речта се осъщствява само един смисъл на думата, там тя е винаги еднозначна (в речта няма полисемия)
-Според някои речници език като телесен орган и език като средство за общуване са две различни думи, но при тях има връзка, защото без органа няма общуване

-Лексемата гребен има около три десигната (денотата), но речевият контекст изключва всички възможни значения освен това, което се има предвид
ПИРИЧНИ, ПРЕДПОСТАВКИ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО ПОЛИСЕМИЯТА
-Думите не могат да имат само първична номинация. Когато се изчерпят възможностите за комбинация се стига до вторична номинация
-Има две предпоставки за възникването полисемия
1) Обективната действителност
-Денотатите са свързани по обектна линия
*Напр.: орехът ражда орехи
2) Наблюдава се предметната реалност
-Човекът създава връзки, осъзнава подобието, сходството между различните денотати,
за които се използва една и съща дума (копчето прилича на бутон)
СТРУКТУРА НА МНОГОЗНАЧНИТЕ ДУМИ
-Думите в градивно отношение означават два, повече десигната
-Първото значение е основното, водещото, а останалите са преносни, но напълно равностойни/ поставени от първото до последното
-След първото значение всяко следващо е производно
-Всяко значение може да се заяви като източник на ново
-Пренася се названието от един към друг денотат въз основа някаква връзка чрез метафора, метонимия
-Значението само възниква, не се пренася, за разлика от названието
ПРЯКО, ПРЕНОСНО ЗНАЧЕНИЕ
-МЕТАФОРА
-Пренос въз основа външно, смислово, друго сходство
-МЕТОНИМИЯ
-Не изисква сходство между денотатите, а има градивна, причинно-следствена връзка,
която трябва да бъде открита, а не измислена, както може при метафората
-Напр.: при ореха има метонимия въз основа на структурна връзка
-Повечето институции имат имена, съвпадащи със сградата, в която се помещават
(банка, църква, училище)
-Причинно-следствена връза има при вход (портал)-вход (такса)
IX. Пряка, преносна употреба; видове преносна употреба
-Езикът представлява система. Речта е там, където се осъществява езикова система,
съществува езика
-При езика значението е денотат. В речта употребата е референт, това, към което се отнася
-В лексиката денотатът е равен на референта
-В речта прякото значение е равно на пряко употреба
-Лексикалното значение от езиковата система се осъществява в речевата употреба.
Различните лексикални значения намират употреба в речта
-Основната разлика в пряка-преносна употреба е отношението денотат-референт

*Напр.: брада в лексиката има две значения- долната част на човешкото лице;
окосмената долна част на лицето. В речта обаче при пряка употреба се осъществява само едното от двете значения: Сърби ме брадата. Порасна ми брадата
-При пряка употреба лексикалното значение трябва да съвпада с употребата в речта
-Референт: това, към което се отнася думата при речева употреба
-Пряка употреба: каквото означава думата в езика, това е значението в речта
-Непряка употреба: значението в езика се различава от това в речта
*Напр.: златен пръстен- денотатът е направен от злато, а референтът е съществително; златно сърце- денотатът е направен от злато, а референтът е прилагателното добър, преносна метафорична употреба
-При преносната употреба денотат, референт не съвпадат
-ВИДОВЕ ПРЕНОСНА УПОТРЕБА
-Метонимия, метафора, хипербола, др.
-При метафората има най-много преносни значения. Установените са изрази са метафори (чупи рекорди)
*Напр.: минавам граници (двусмилица), голяма лисица, корава глава, цепя тишината
-Синекдохата е метонимия в литературата
-Метонимия има същевременно между две неща (вход /портал/- вход /такса/)
*Напр.: изпих чашка, чета Вазов, слушам Лист, кракът ти да не стъпва тук, да не ти видя очите, Брюксел реши, Ботуша отпадна
-Иронията означава едно в езика, но се разбира друго в речта
*Напр.: много си умен, една красавица
Х. Особености лексикалната система
-Лексикалната система се осъзнава началото ХХ в.
-Първо са открити тематичните полета, малки дялове от думи, свързани по синонимия,
омонимия, антонимия, паронимия, др. семантични признаци
-Първото изградено тематично поле е за химичните елементи (метали), биологичните понятия, роднинските връзки, цветята, т.н. Опитът е въз основна очевидни връзки да се изгради система
-Подредбата в най-богатия речник (тълковния) е азбучна, няма лексикална подредба
-Основни особености на лексикалната система:
1) Основната градивна единица на лексикалната система е лексикалното значение;
всяко значение е отделна единица
2) Отворена система с неопределен брой елементи
3) Динамична система, в която почти всекидневно стават промени. Промените са количествени, качествени. Заемат се чужди думи, създават се нови (първичната номинация не е изчерпана). Многозначностна е количествено нарастване.
Прехвърлянето на думи от един в друг клас е качествена промяна (напр. от архаизми се минава в диалектизми; от активна в пасивна лексика; др.)
4) Лексиката не се използва в целия си обем; личният речников запас е малка част от езиковата система
5) Лексикалната система е езиково отражение на предметната действителност. В езика има думи колкото предмета има нужда да бъдат назовани (денотат-знак). Граматиката,
фонетиката не се влиаят от появата нови думи

-Логическите отношения са тъждествени, подобни, противоположни. Така се образуват класове думи. При отсъствието на такова отношение между думите няма връзка, а просто различие
ХI. Синоними
-Основна задача на синонимите е да придадат определено ударение (акцент),
назовайки различи точки на едно понятие. В зависимост от това какво искаме да изречем използваме различни синоними
*Напр.: гледам, наблюдавам, съзерцавам; спор, кавга, полемика, диспут, дискусия,
разправия, свада
-Има частични (подобни), пълни (еднакви) синоними
-Друг вид синоними са тъждествените, т.нар. пълни (абсолютни) синоними, значенията на думите се припокриват
*Напр.: лингвистика-езикознание; вокал-гласен; полифония-многозвучие; легло-креват,
креват е битова дума, неизползвана в обществен разговор
-При някои синоними (легло-креват) няма разлика в денотата, а в контекста
ХII. Антоними
-Антонимите са семантични (без формално покриване), афиксални (с видово покриване)
*Напр: жив-мъртъв (семантични), опасен-безопасен (афискални)
*Семантичните се различават само по смисъла, а афиксалните се различават по смисъла и представката
-Обикновено противопоставянето се изразява чрез представките не-, без-, в-, из-, под-,
над-
ХIII. Пароними
-Подобни по фрома, но не и по значение
-ВИДОВЕ
1) Със сходен звуков състав
-Подобието може да е случайно
*Напр.: батерия-бактерия; рекор-лектор; семинарна-семистриална; индиец-индианец;
австриец-австралиец
-Отсъства сходство по значение
2) Суфиксални, префиксални
-Разделят се по ставката
*Напр.: афиксални (представка): пренасям-принасям, превеждам-привеждам;
префиксални (наствката):
плодов-плоден; лимонов-лимонен; съседен-съседски (относителни прилагателни)
-Възможно е да имат сходен смисъл, особено при префиксалните
XIV. Омоними
-Случайно съвпадащи думи, нямащи нищо в значението си (коса, син, вълна)
-Получаване:

1) Вследствие звукови (фонетични) промени
-Изпадане на ерове, изравняване на гласни; думи различни в старобългарския днес са еднакви (син)
2) Съвпадане българска, чужда дума (гол)
3) Съвпадане две чужди думи, които след побългаряване стават омоними (лира)
4) Вследствие словообразуване (бурен; глезен)
5) Съвпадане книжовна с диалектна дума е сравнително рядък случай
-Видове:
1) Пълни
-Съвпадат във всички граматични форми (множествено число, време, член, т.н.)
-Напр.: лира
2) Частични
-Не съвпадат във всички форми; обикновено, когато не са от една част на речта
-Напр.: син, гол
3) Абсолютни
-Съвпадат в писмена, устна форма
4)Относителни
-Не съвпадат по устен/писмен вид
-Биват омографи, омофони
-Напр. омофон-рок /рог/; омофони- вълна, скала (различни по ударение)
XV. Активна, пасивна лексика; архаизми, историзми
-НЕ/ДЕЙСТВАЩА ЛЕКСИКА
-Деленето активна-пасивна лексика се основава на честотата, с която дадена дума се употребява
-Определящата (критичната) честота на употреба се нар. още фриквентност
(frequency)
-Колко често ще се употребява дадена дума зависи от честота на срещане с нейния денотат
-Важни, често срещани денотати са неща като местоимения, роднински връзки,
чувства
-Активни са актуалните, пасивните не са актуални поради различни причини
-Пасивните думи са архаизми, неологизми
-Архаизмите са изелзнали от употреба стари думи
-Неологизмите са твърде нови думи, ненавлезли в речта
-Възможно е преминаването от неологизъм към архаизъм, обратно;от активна към пасивна лексика, обратно
-Остарелите думи са архаизми, историзми
-Дали една дума е остаряла във времето не е определящо, водещ е признака за състоянието на денотата
-Историзмите са думи с денотат, който е отмрял, вече не се среща (кан, богомил,
хайдут, чорбаджия, войвода)
-Историмизте назовават приключени явления. До скоро думи от Особождението до
Втората Световна война бяха историзми, но впоследствие станаха неологизми, случи се реанимация
*Думите употребявани от 1878 г. до 1945 г. влезнаха отново в употреба след 1989 г., а тези, използвани 1945-1989 г. станаха историзми

*Думи като кмет, общински съвет се възраждат заедно с денотата си, а такива като комсомолец, чавдарче, пионерче стават историзми, след като денотатът им изчезва
-Неологизмите възникват обичайно заедно с денотата си
*Напр., когато възниква професията за връзки с обществеността се появяват Пиарите;
хората, пишещи рекламни текстове се нар. копирайтъри
-Архаизмите са думи, чиито денотат продължава да съществува, но названието му е обновено; лексемата е заменена
*Напр.: пряпорец-знаме, тат (славянски)-крадец, трен (френски)-влак, бран-война,
чадо-дете
-Архаизмите са фонетични, граматични. След звукови промени чадо става чедо, по черковно влияние е имало луч (лъч), старобългарската черковнославянска дума земля се пригажда към съвременния български, ставайки земя, както сабля-сабя.
Граматичните архаизми са падежни форми (съществителни, прилагателни)
-При архаизмите има замяна на имената, а при историзмите просто изчезва денотата
XVI. Неологизми
-Нови думи наскоро появили се в говорния обичай
-Обикновено първо се появяват в речта и ако се утвърдят се въвеждат в речника
-Много неологизми не са включени в речника
-Като нова дума се приема наскоровлязлата в речта преди една-две години
-Обикновено не е позната на всички
-Минават в действащата лексика или замират
*Напр. думата джусър (човек, събиращ тротинетки) не се налага
-Обикновено се употребяват от хора, знаещи същинското им значение
-Животът на неологизма е около една година, в което време се разбира дали или няма да бъде усвоен
-Архаизмите може дори завинаги да си останат в пасивната лексика, докато неологизмите, ако не преминат в активната изчезват
*Напр. чорапогащник е минал към действащата лекска; историческият развой на думата е към активната лексика
-От това дали ще се наложи или отпадне заивиси от:
1) Денотата до колко е актуален
2) Това дали съществува предишно название, често трудно се заменя чуждицата с неологизъм
*Напр. френската дума трен е била заменена от влак
3) Формата (езиковия вид- морфемен, фонемен)
*Когато видът е близък до обичайния, думата се установява лесно
*Напр. писалка, летец се налага в българския. Думата летец обаче в руския е отхвърлена, макар и звучаща обикновено, затова се налага летчик
*Основната причина за неналагането на неологизмите е странния вид:
драсни-пални-пламни-клечка (кибрит), погледни-вземи (магазин), миниброд (паспорт)
-ВДИВОЕ:
1) Семантични
-Възниква ново лексикално значение, отива в областта на полисемията
2) Лексикални
-Образува се ново значение
1.Новсъздадени

*Преминаване през действието на първично наименуване
*Напр.: сричка, летище
2.Новозаети
*Повечето са заети, основно от английски, по-малко от международната лексика
(латински, гръцки)
*Напр. парламент (латински)
XVII. Диалектизми
-Социалната лексика е общоупотребма, социално-ограничена. Първият вид в повечето случаи съвпада с действащата лексика, докато вторият е към пасивната. Съществуват социолекти, диалектизми
-Наддиалектният, книжовният език се образува, основавайки се на диалектите, като избира определени думи, форми
-След образуването книжовния език, думите невключени в него стават диалекти
-С утвърждаването книжовния език диалектите отслабват, запазват се в отделни райони
-Разделят се на две:
1) Без книжовен синоним
-По-малко на брой; обикновено свързани с бита (ястия, облекло, оръдия). Непознати в общоезиковото равнище. Някои денотати не съществуват, имат ниска честота на използване (фриквентност)
-Често има преплитания с архаизми, турцизми, историзми
-В родопския диалект, напр., има много архаизми, думи, отвеждащи до старобългарския
*Напр.: бурилка- уред за избиване маслото от млякото; караван- особен разлат съд
(омоним); аглок- кърпа; първоначалното значение е за сватбена кърпа, забрадка;
бенлик- съд за вино над три литра; жлеб- голямо корито за мачкане на грозде;
вастагорка- каруца за превоз строителен отпадък; въртило- долната част на воденичното колело; мендило- престилка завръзване на кръста около носията
(омоним- парцал, пачавра); пнаджур (капак за прозорци); же/ълва- костенурка; авджия- ловец; ортак- съдружник; адаш- съименник
2) С книжовен синоним
-Денотатът им е запазен
*Напр.: найда- намеря; сакам- искам; мачка- котка; поганец- мишка (омонин;
еретик-книжовен старобългарски); соган- лук; казън- смъртно наказание; койрук- опашка; лелек- щъркел; керана- работилница; капична- преобърна, падна; тушкам,
тушталка- пързалям, пързалка; наг- гол (старобългарско, запазено в полския);
фарфалак- малко дете; корделка- панделка; калевра- кожена обувка
XVIIII. Терминологична лексика
-Предназначени да назовават понятия в определена научна област
-Моносемантични, рядко се срещат многозначни
*Напр.: редукция (омоним), белтък (омоним- не/понятие), транзистор (омоним- малко радио; разговорно), атом, йон
-Често са сложни думи, словосъчетания
*Напр.: Халеева комета, Закон на Нютон, гайгер-мюлеров брояч, Питагорова теорема

-Прибягва се до първично наименуване, възможно най-точно описание
-ОБРАЗУВАНЕ
-Има три основни източника:
1.Международната лексика (гръцки, латински)
2.Разграничаване на думи с терминологично значение в определена наука
*Напр.: лице (геометрия, граматика); ъгъл, горене, триене, напрежение, маса,
налягане, клетка (славянски)
3.Получаване чрез първично наименуване
*Напр.: ятов преглас
ХIХ. Социолекти; сленг
-Думи, употребявани от сравнително малко хора
-Синоним на сленг е жаргон
-Трябва да има поне двама души, за да съществува социолект
-Всяка общност може да си направи сленг
*Напр.: жаргонни думи са прозорец, дупка, опашка, геврек, щъркел, копърка, панелка
-Жаргонът се развива редом с езика
-Има младежки, шофьорски, затворнически, др. жаргони
-Има ядро от определени жаргонни думи, които не се изменят; възможно е отхвърляне,
внасяне думи
-Прието е, че за да се употрябва жаргон, трябва да бъде усвоен книжовния език (смята се, че с тръгването на училище започва говореното на книжовен език)
-Повечето жаргонна лексика възниква след метафоричното преосмисляне книжовни думи
-Целта на жаргона е обикновено изразителност
-Обичайно жаргонните думи не възникват от необходимостта да се даде название на нещо
-Често, за да се получи жаргонна лексика се използват английски, малко използвани книжовни думи
XIII. Латински думи в българския език
-Език, с който българският не е имал никога пряк досег
-Влиянието му започва от Освобождението, продължавайки до Днес
-Латинският език е източник на понятия нужни на общественото устройство
*Напр.": парламент, ултиматум
-Заемането става косвено. Почти всички заети латински думи са минали през други езици (френски, руски, по-малко англисйки, италиански)
-Битова лексика от латински произход почти няма. Основното ѝ приложение е в обществено-политическата, културната област
-Почти всички науки използват латински понятия (езикознание, медицина, химия, др.)
-В латинския са се смесили много гръцки думи. Смесват се гръцки, латински корен,
наставка, представка
*Напр.: демокрация- демос (народ), кратао (държа), -ция (латинска наставка)
-Латински думи са: помдиум, солариум, аквариум, терариум, литература, белетристика
-Латински думи в обществено-политическата област са: прокурор, адвокат
-Латински думи в обществено-културната област са: провинция, репетиция

-Латински думи са тези с наставки -ус, -ура, -ум, -ция: модус, казус, структура,
меморандум, ракция
-Напр.: медия е от латиснката дума медиум
XIV. Гръцки думи в българския език
-Влизат непряко
-Първото официално влияние идва след Покръстването, при преводите на книжнината
-Религиозната литература има много гръцки понятия (намфора, просфора)
-Преди Покръстването гръцкият навлиза чрез книгите, прекия допир със славянския
-Около Покръстването се образува голям тематичен дял от гръцки имена
*Напр.: Атанас, Васил, Георги, Димитър, Григор, Михаил, Анастас, др.
-Второто влияние се преима за времето на Византийска власт, когато се губи управленческо-стопанствена самостоятелност. Гръцкият става единствен официален език
-Третият период е след Осободеждението, когато се заемат думи от различни области,
както при латинския заемането продължава още. Думите се заемат пряко, косвено
-Прякото заемане става при досег с гръцко население; прякото заемане е възможно само от съседски език
-Има голям дял от гръцки битови думи (храна, дрехи, предмети)
-Косвенето заемане става чрез международнната лексика, основно през европейските езици
-Гръцкият влияе повсеместно на всички езикови равнища
-Битови думи са: креват, библиотека, трапезария, молив
*Напр. соба е стая в македонския диалект, сръбския
-Гръцкият се оказва посредник на турски думи
-Понятията, завършващи на логия: биология, физиология, др.
-Понятия започващи, завършващи на моно/ поли: полисемия, монология, полиграфия
-Изцяло гръцки на понятия като: геометрия, математика, педагогика, лексикология,
география, др.
-Гръцки названия на морски създания: кефал, ципура, лаврак, октопод, скарида
XV. Турски думи в българския език
-Заемането става при Османското иго (XIV-XVIII в.)
-Заемките са основно преки, малко са дошли от гръцкия
-Всички идват от турски форми
-Турския е посредник на арабски думи (гердан, пазар)
-Основната турска лексика е битова (тиган, тава, тенджера, леген, кофа, дюшек,
чекмедже)
-Топонимите са също дял: Филибе, Джумая, Кючук Париж, Румели, Орта Меза, Капия
-Много частици, наречие: тамън, аслъ, аджеба, чунким, санким, белким, сакън, евала
-Прилагателни имена: узун (дълъг), кара (черен), кьорав, ерген
-Няма обществено-политическа, културна лексика
-Три дяла:
1) Битова
-Възприета, все още част от езика
2) Успоредно съществуващи (синонимия на българска с турска дума)

-Напр.: сукак, кьоше (ъгъл), хекимин (лекар)
3) Стара обществено-политическа лексика
-Напр. онбашия, еничар, конак, паша, султан
-Някои са останали като историзми
XVI. Френски, немски и английски думи в българския език
-Френският е първия език, започнал да влияе след Освобождението
-През 20-те, 40-те години XX в. е немския
-Руски думи почти няма
*Напр. самовар
-След 1945 до до към края ХХ в. има известно прекъсване чуждото влияние
-Английски думи влизат до днес; по-малко са чуждиците отколкото заемките
XVII. Видове устойчиви словосъчетания
-Според някои фразеологията трябва да бъде отделена като самостоятелна наука
*Предметът на лексиката е думата, на фразеологията са словосъчетанията
-Устойчиви словосъчетания са езикови единици, образуващи т.нар. фразеологичен фон
*Лексемите (отделните думи) образуват лексикалния (речников) езиков фон
-Устойчивото словосъчетание е съчетание от две, повече думи, възприето наогото в речта (готова единица)
-Както думата, така и съчението не се съставя по време на речта, а са готови вече
-Както при думите не разместват морфеми, така и при словосъчетанието не се разместват единицте, а се следва точната последователност
*Напр.: всичко върви по мед и масло- не е допустимо да се размени подредбата
-Видовете устойчиви словосъчетания са от езиковата периферия; при някои има по-слаба, силно заличена изразителност, а едно словосъчетание трябва да бъде изразително; някои са прекалено дълги, кратки
-ВИДОВЕ
1) Описващи названия, думи
-Има спор дали са от фразеологичния запас или думи, пишещи се отделно
-При тях надделява номинативността, почти няма конотация
-Метафората при тях се е изтъркала
-Напр.: взимам решение (глагола участвам, решавам); вдигам телефона
-По-метафорични са мечешка услуга, черна дъска, сива икономика, пране на пари,
меден месец
-Със слаб пол, черна дъска, крокодилски сълзи се назовава определен денотат;
метафората обикновено се съдържа в едната дума, няма изразителност
-По своята семантика са лексеми, заради номинативността си, по структура са фразеологизми, заради количеството си
2) Фразео-схеми
-Фразеологична схема, даваща образец (модел), свобода при избора на лексика
1. Х като Х
*Напр.: филм като филм, къща като къща
*Буквално няма смисъл, но формулата дава изразителност
2. Х не Х

*Напр.: дошъл-недошъл, иска-неиска
3. Х, ама Х
*Напр.: голям, ама голям; силен не, ами силен
4. Х, по-Х
*Напр.: добр, по-добър; мощен, по-мощен
3) Поздрави, пожелания, клетви, фрази от речниковия етикет
-Напр.: Добър вечер; Честита баня, рожба, дреха; За много години; На добър час
4) Пословици, поговорки
-Смятат се за периферия, част от фолколора
*Напр.: питай старило, питай патило; една лястовица пролет не прави; кучетата си лаят, керванът си върви, всяко чудо за три дни; др.
-Често дълги поговорки не се довършват
*Напр.: видяла жабата, че подковават вола (и вдигнала крака)
5) Цитати, заглавия, клиширани фрази
-Обикновено се зане как са възникнали, за разлика от предишните
*Напр.: Орел, рак и щука (преводна басня на Петко Славейков); Целта оправдава средствата (Н. Макиавели)
6) Устойчиви сравнения
-Има речници само за тях, макар и малки
-Структурата е Х като У
-Х назовава сравнявания предмет; връзката Като се нар. компаратор; У е предмета, с който ще се сранвява
*Напр.: студен като лед, червен като домат, др.
-Сравнението е разширена метафора
*Напр.: дреме като кон на празна ясла, гледа като коте в календар