Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha
април ДОБРОДЕТЕЛТА НА СМИРЕНИЕТО
Изтегляне 0.59 Mb.
|
Свързани:
30 април
| 22 април
ДОБРОДЕТЕЛТА НА СМИРЕНИЕТО „Съразпнах се с Христос, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вяра, която е в Божия Син, Който ме възлюби и даде Себе Си за мене“ (Гал. 2:20). Чрез вяра апостол Павел придоби Христовата благодат и тази благодат осигуряваше нуждите на душата му. Чрез вяра той прие небесния дар и го предаваше на души, които копнееха за светлината. Това е опитността, от която и ние се нуждаем. Молете се за тази вяра. Гладувайте за нея. Вярвайте, че Бог ще ви я даде. Предстои да се извърши велика работа в нашия свят. Той не е някакъв приказен свят. Пред нас е жестоката реалност. Навсякъде виждаме проявите на сатанинската смъртоносна сила. Нека работим заедно с Този, Който действа, за да възстанови и издигне. Нека не забравяме, че онзи, който работи за Христос, трябва да възстановява силата си при мощния Извор на съзидателна сила. Християните се нуждаят от сила на мисълта, твърдост на волята и познание, което идва от изучаване на Божието Слово. Те не могат да си позволят да изпълват умовете си с дреболии. Всеки ден трябва да бъдат подновявани с духовна сила. Научете се от Онзи, Който е казал: „Аз съм кротък и смирен по сърце“. Като се учите от Него, ще намерите почивка. Ден след ден ще събирате опит в Божиите неща, ден след ден ще осъзнавате величието на Неговото спасение и славата от един съюз с Него. Постоянно ще научавате как по-добре да живеете христоподобно и постоянно ще израствате, докато достигнете ръста на Спасителя. Ако погребем нашето самолюбие, ако разширим идеята си за това какво може Христос да бъде за нас и какво ние можем да сме за Него, ако се обединим един с друг чрез връзките на християнска дружба, Бог ще работи чрез нас с могъща сила. Тогава ще бъдем осветени чрез истината, избрани от Бога и под контрола на Неговия Дух. Всеки ден живот ще бъде ценен за нас, защото ще виждаме в него възможност да използваме поверените ни дарове за благословение на останалите (Ривю енд Хералд, 30 май 1907). Трябва да забравим себе си в любящо служене за другите. Може и да не си спомняме за някое добро дело, което сме извършили, но вечността ще изяви явно в цялата му светлина всяко дело, извършено за спасение на души, всяка дума, изговорена за утешение на Божиите чада; и тези дела, сторени заради Христос, ще бъдат част от радостта ни през цялата вечност (В небесните места, стр. 230). Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|