Разсад – есенното засаждане се предпочита пред пролетното, тъй като при него растенията са по-добре осигурени с влага.
o
Коренови издънки /вегетативно/ – прилага се при селекционна работа и за размножаване на ценни сортове. То не е изгодно за масово производство, тъй като по-голяма част от коренищата се отделя за посадъчен материал.
Корените на дилянката нарастват от юли до средата на септември и затова трябва да се вадят през втората половина на септември.
Извадените корени се изтръскват от пръстта и се отрязват всички надземни части. Премахват се пъпките по издънките и старото коренище. Сухите и изгнили коренища се почистват. После се измиват бързо в течаща вода.
Корените се разцепват на две до четири части без да се разкъсват.
Разстилат се на тънък пласт /до 15 см/ и се оставят 1-2 дни да съхнат на открито или в проветриви помещения. Разбъркват се няколко пъти.
Окончателното им изсушаване се извършва в сушилни при температура
35-40 градуса по Целзий. Корените са изсушени, когато при огъване се чупят.
Изсушените корени се слагат в ютени или конопени чували и се съхраняват в проветриви и сухи помещения.
Влагата в изсушените корени трябва да бъде под 16 %.
50
Добивите от декар варират /в зависимост от почвените и климатичните условия и от прилаганата агротехника/от 1000 до 2000 кг сурова маса или от 200 до 400 кг суха.
Рандеманът за превръщане от свежо в сухо състояние е 5:1.
51 АГРО-ИКОНОМИЧЕСКА ОБОСНОВКА ЗА КУЛТИВИРАНЕ НА ВАЛЕРИАНА (Valeriana officinalis L.) Сподели с приятели: |
