Митове и легенди за съзездията
Изтегляне 7.19 Mb.
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me, Този път е различно - Райнхарт и Рогоф - 4eti.me-1
- Навигация на страницата:
- Спътниците на Юпитер
Планетата ЮпитерОт спокойния и силен златист видим блясък на тази планета лъха нещо величествено и грандиозно, когато се наблюдава. Затова е наречена с името ЮПИТЕР. Така римляните наричали древногръцкия бог Зевс — владетеля на Небето и Земята, господаря на богове и смъртни. Със своите мълнии той унищожавал всеки, който нарушавал установения от него ред и законност в света. Затова древните народи го наричали Гръмовержеца Зевс. Спътниците на ЮпитерТелескопичната епоха в астрономията започнала от онази ясна и мразовита нощ на 7 януари 1610 г., когато Г. Галилей насочил своята малка далекогледна тръба към небесните тела. Около планетата Юпитер той видял четири слаби „звездички“, за които не след дълго време се убедил, че са нейни спътници. В продължение на 282 години били известни само Галилеевите четири спътника на Юпитер. Петият му спътник бил открит от Бернард през 1892 г., Перайн (в 1904 и 1905 г.) открил шестия и седмия, а Мелот през 1908 г. открил осмия спътник на Юпитер. Следващите четири спътника били открити от Николсон през 1914, 1938 и 1951 г. (като два били открити от него през 1938 г.). През септември 1974 г. Ч. Коуел откри тринадесетия спътник, а не след дълго и четиринадесетия спътник на Юпитер. Около Юпитер обикалят 14 спътника. Те са номерирани с римски цифри по реда на откриването им. Само първите пет от тях имат имена. За останалите девет спътника откривателите им не са се възползували от правото си да им дадат имена. Тези спътници на Юпитер (VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII, XIII и XIV) от всички известни сега 34 спътника в нашата Слънчева система нямат имена. Съгласно традицията в астрономията имената на планетите се избират от римската митология (с малки изключения), а на спътниците — от гръцката митология (също с някои изключения), В съответствие с това имената на първите пет спътника на Юпитер (Йо, Европа, Ганимед, Калисто и Амалтея) са свързани със Зевс31 (или Юпитер в римската митология). Първият спътник на Юпитер е именуван с името Йо — дъщерята на речния бог Инах, първия цар на Арголида. Трагедията на нейния живот е разказана в древногръцката митология. Прелестна била Йо в своята младост. Красотата й могла да се сравнява само с красотата на най-хубавата богиня. Един ден от висините на Олимп Зевс видял Йо в градината на бащиния й дворец. Възхитен от божествената й свежест и красота, той веднага се превърнал в тъмен облак и се спуснал към нея. Но ревнивата му съпруга Хера научила, че Зевс е при Йо. Заслепена от ревността си, тя намислила да погуби Йо. За да спаси любимата си, Зевс я превърнал в една бяла като сняг крава с големи мили очи. Хера, като скрила злобата си, помолила Зевс да й подари тази крава, която много й харесвала. Зевс й подарил кравата. Но щом Хера станала господарка на кравата (Йо), веднага я подложила на страшно мъчение. Тя я предала на стоокия Аргус (олицетворение на звездното небе) да я пази на върха на една висока планина. Ден и нощ Йо стояла на едно място и страдала, но пред никого не можела да излее мъката си, защото не можела да говори. Тя само жално мучала. Зевс виждал страданията на Йо. Един ден той извикал сина си Хермес — вестителят на боговете, и му възложил да отвлече Йо. Незабавно Хермес полетял на крилатите си сандали и пристигнал на планинския връх, гдето стоокият Аргус пазел Йо. Седнал до Аргус и започнал да му разказва увлекателни приказки, с които го приспал. Щом Аргус затворил и последното си око, Хермес с един замах на огромния си меч му отсякъл главата. Освободена, Йо тръгнала по планинския склон. Като освободил Йо от вечно будния Аргус, с това Зевс не я спасил от злобата на ревнивата си съпруга. Напротив, омразата на Хера към Йо станала още по-голяма. Тя изпратила един огромен стършел с дълго остро жило да гони кравата Йо и да не й дава нито миг покой. Гонена от стършела, Йо тичала от страна в страна, обляна в пот, пяна и кръв, докарана до лудост от непоносимите мъки. Бясно тичала кравата Йо през равнини, долини, високи планини и гъсти гори, а стършелът летял след нея и час по час забивал острото си жило в тялото й. Не останала страна на Земята, през която да не е преминала в бесен бяг нещастната крава Йо. Най-после тя стигнала крайния Север, до скалата, на която бил прикован благодетелят на хората — титанът Прометей. Той й предсказал, че краят на страданията й ще дойде, когато отиде в Египет. Показал й пътя, по който трябва да върви, за да стигне в тази далечна страна. Изслушала Йо думите на Прометей, хукнала на юг, но стършелът полетял след нея. Още много страни и морета преминала кравата Йо и най-сетне стигнала в Египет. На брега на благодатния Нил Зевс възобновил човешкия образ на Йо. Тя отново засияла в своята младост и божествена прелест. От Зевс Йо родила син Епаф — първия цар на Египет, родоначалника на славно поколение герои, между които и на най-прославения от всички герои Херкулес, който освободил Прометей. Вторият спътник на Юпитер е наречен с името на Европа — дъщерята на цар Агенор, която с красотата си съперничела на безсмъртните богини. Очарован от красотата на Европа, Зевс се превърнал в бик и я отвлякъл на остров Крит. Третият спътник на Юпитер е наречен с името Ганимед — син на троянския цар Лаомедонт. Прекрасен и строен като бог Аполон бил Ганимед. Той пасъл стадата на баща си по вечнозелените склонове на планината Ида. Но Зевс чрез своя Орел го откраднал и го оставил на Олимп сред боговете, като го надарил с безсмъртие. Там го направил виночерпец. По време на пиршествата, които боговете често устройвали на Олимп, Ганимед заедно с вечно младата Хеба — дъщерята на богиня Хера, им поднасял амброзия и нектар. Потънал в скръб и мъка цар Лаомедонт, когато разбрал, че синът му Ганимед по нареждане на Зевс е отнесен на Олимп. Ден и нощ сълзите текли като река от очите му. Смилил се Зевс над неговите страдания и му изпратил прекрасни коне. Впрегнал ги в колесницата си Лаомедонт и като вихър летял из владенията си. Той толкова силно обикнал дивните коне, че за нищо на света не искал да се раздели с тях. Заради тази прекомерна привързаност към чудните коне цар Лаомедонт си навлякъл омразата на великия син на Зевс Херкулес. По нареждане на Зевс бог Посейдон и бог Аполон трябвало да служат на цар Лаомедонт. Той им възложил да изградят стените на Троя. Двамата богове изпълнили поръчението му и поискали да им плати. Лаомедонт ги изгонил и дори ги заплашил, че ще им отреже ушите, ако настояват да им плати. Отишли си двамата богове. Не минало много време и бог Аполон изпратил мор във владенията на цар Лаомедонт, който превърнал в безжизнени пустини обширни области. Бог Посейдон пък изпратил от дълбочините на Морето едно ужасно чудовище, което всеки ден опожарявало морския бряг в околностите на Троя. Бедствието ставало все по-голямо. По думите на оракула страната можела да бъде избавена от него само ако цар Лаомедонт даде на чудовището единствената си дъщеря Хезиона. Оковали нещастната Хезиона в железни вериги и я оставили на морския бряг. Тъкмо когато чудовището излизало от морето и се насочило към обляната в сълзи Хезиона, пристигнал в Троя Херкулес с войската си. Той предложил на Лаомедонт да спаси Хезиона, ако му даде чудните коне. Лаомедонт веднага се съгласил. Херкулес убил чудовището и отвел Хезиона в двореца при баща й. Но когато поискал конете, Лаомедонт го изгонил от двореца си и го заплашил, че ще го накаже най-жестоко, ако някога се върне в Троя. Отишъл си Херкулес, но в сърцето си затаил силна омраза към гордия цар Лаомедонт. Четвъртият спътник на Юпитер е наречен с името Калисто — дъщерята на Ликаон, царя на Аркадия, която с божествената си красота очаровала егидоносеца Зевс. Петият спътник на Юпитер е наречен с името на козата Амалтея, с божественото мляко на която е отхранен Зевс на остров Крит. Зевс често играел с козата Амалтея по зелените ливади. Веднъж той така здраво хванал единия и рог, че го счупил. Разблеяла се козата от болки. Зевс с божествената си сила, като премахнал болките, обещал на Амалтея, че когато порасне и стане господар на света, ще надари счупения рог с вълшебни способности — от него като река да текат жито, вино, мед, мляко, богатство, слава и всички други блага в света. Който притежавал този рог на изобилието, щял да бъде най-щастливият човек в света. Оттогава хората мечтаят да намерят този счупен рог. Когато някой човек има всички блага, които желае, и лъчите на щастието щедро го обливат, за него казват, че е намерил рога на Амалтея. Изтегляне 7.19 Mb. Сподели с приятели:
|