Монголските нашествия в Руските земи

В началото на XIII в. в Централна Азия на теритирията от Байкал до горното течение на Енисей и Иртиш на север до южните райони на пустинята Гоби и Великата китайска стена се образува Монголската държава. По името на едно от племената , номадстващо близо до езерото Биурнур в Монголия , тези народи са наричани също така татари . Впоследствие всички номадски народи, с които Русия води борба , започват да се наричат монголо – татати.

Главния поминък на монголите е екстензивното номадско скотовъдство , а на север и в районите на тайгата – ловът . През XIII в. при монголите започва разлагане на първобитнообщинните отношения . Сред редовните общинници – скотовъдци , наричани карачу ( черни хора ) , се обособяват нойони ( князе ) – аристокрация , притежаваща дружини от нукери ( воини ) , които присвояват пасища за добитъка и част от младия добитък . Нийоните също така имат и роби . Правата на нойоните се определят от “ Яса” – сборник от поучения и наставления.

През 1206 г. край р. Онон се провежда събрание на монглската аристокрация – курултай ( хурал ) , на което за вожд на монголските племена е избран един от нойоните , Темучин , получил името Чингис хан – “ велик хан” , “изпратен от бога” ( 1206 – 1227 ) . След като побеждава противниците си , той започва да управлява страната с помоща на своите роднини и местната аристокрация .

Своите походи монголите започват със завиюването на земите на съседите – бурятите , евенките , якутите , уйгурите , енисейските киргизи . След това нахлуват в Китай и през 1215 г превземат Пекин . След три години е завоювана Корея . След като разгромяват Китай ( окончателно завоюван през 1279 г . ) , монголите увелиават военния си потенциал . Въоръжението им включва огнехвъргачки , каменохвъргачки , стенобойни оръдия , средства за придвижване .

През лятото на 1219 г. почти 200 – хилядна монголска войска , оглавена от Чингис хан , започва завоюването на Средна Азия . Богатите , процъфтяващи земеделски райони са превърнати в пасища след завладяването на Седморечието . Разрушени са изгражданите векове наред иригационни системи . След като Средна Азия е завоювана от монголите , територията й започва да се заселва с номадски племена . Уседналото земеделие е заменено от екстензивно номадско скотодъство , което забавя по – нататъшното развитие на Средна Азия.

Основните сили на монголите се завръщат от Средна Азия в Монголия със заграбената плячка . Тридесет хилядна армия под командването на най – добрите монголски военачалници Джебе и Субедей се отправят в далечен разузнавателен поход през Иран и Задкавказието на Запад . След като срещат сериозна съпротива от страна на населението в Грузия , Армения и Азербайджан монголските войски нахлуват в степите на Северен Кавказ . Тук те нанасят поражение на куманите и аланите . Куманите предвождани от хан Котян , тъст на галицкия княз Мирослав Храбри , се обръщат за помощ към руските князе .

На 31 май 1223 г. монголите разбиват съюзените сили на куманите и руските князе в приазовските степи на р. Калка . Това е последното голямо съвмесно военно начинание на руските князе в наявечерието на нашествието на хан Бату . В този поход обаче не участва могъщия руски княз Юрий II Всеволодович Владимиро – Судански , син на Всеволод Голямото Гнездо.

Княжеските разпри оказват въздействие и по време на сражението при Калка . Киевският княз Мстислав Романович , укрепил се със своята войска на един хълм , не взема участие в битката . Полковете на руските войни и куманите , след като премонават р. Калка , нанасят удар по предните отреди на монголо – татарите , които отстъпват . Руските и куманските полкове се увличат в преследването . Дошлите основни монголски сили ограждат преследващите пуски и кумански войни и ги унищожават .

Монголите обдаждат хълма , където се е укрепил киевският княз . На третия ден от обсадата Мстислав Романович се доберява на обещанието на противника да пусне русите с чест , ако доброволно капитулират и се предадат . Той и неговите войни са зверски избити от монголите . След тази битка татаро – монголите стигат до Днепър , но не се решават да навлязат в пределите на Рус .

Връщайки се в степите , монголите предприемат неуспеше опит да превземат Волжка България . Битките по южната руска граница и срещу Волжка България показват , че завоюването на руските княжества и техните съседи може да стане само чрез организирането на общомонголски поход . Този поход е оглавен от внука на Чингис хан – Бату ( 1227 – 1255 ) , получил в наследство от своя дядо всички територии на запад , “където стъпи кракът на монголския кон “ . Негов главен военен наставника става Субедей , който добре познава театъра на бъдещите военни действия .

През 1235 г. на хурал в столицата на Монголия Каракорум е взето решение за общомонголски поход на Запад . През 1236 г. монголите завладяват Волжка България , а през 1237 г. подчиняват номадските народи в степта . През есента на 1237 г. оснавните сили на монголите , след като преминават р. Волга , се съсредоточават край р. Воронеж , насочвайки се срещу руските земи . В руските княжества знаят за опасността от монголите , но разприте между княете пречат на обединението на силите за отпор . Липсва и единно командване . Укрепленията на градовете са изградени , за да се отбраняват от съседните руски княжества , а не от степните народи . По въоръжение и бойни качества княжеските дружини не отстъпват на монголските нойони и нукери . Но основната маса от руската войска се състой от опълчение – градски и селски ратници , отстъпващи на монголите по въоръжение и бойни навици .

През 1237 г. Рязанската земя първа е подложена на удара на завоевателите . Владимирският и черниговският княз отказват да помогнат на Рязан . Монголите обсаждат града . На шестия ден от обсадата той е превзет , княжеското семейство и останалите живи жители са избити .

През януари 1238 г. по р. Ока монголите тръгват към Владимиро – Суздалската земя . Сражението с владимиро – суздалската войска става край гр. Коломна , на границата между Рязанска и Владимиро – Суздалска земя . В тази битка владимирската войска е унищожена , което на практика предопределя съдбата на Североизточна Русия .

Сериозна съпротива срещу врага в продължение на 5 дниоказва населението на Москва , ръководено от войводата Филип Нянка . След превземането на Москва от монголите тя е изгорена , а жителите й са избити .

На 4 февруари 1238 г. Бату обсажда Владимир . На четвъртия ден от обсадата през проломи в крепостната стена в близост до Златните врати завоевателите нахлуват в града . Княжеското семейство и остатъците от войските се затварят в Успенския събор . Монголите обграждат събора с дървета и го подпалват .

След превземането на Владимир монголите се разпръсват на отделни отреди и опустошават градовете в Североизточна Русия . Още преди похода на завоевателите срещу Владимир княз Юрий Всеволодович се отправя в северните асти на своето княжество , за да събере боенни сили . Спешно събраните полкове през 1238 г. са разбити при р. Сит , в битката загива и самия княз Юрий Всеволодович .

Монголските орди се насочват към руския северозапад . Навсякъде те срещат упоритата съпротива на русите .

През пролетта на 1239 г. Бату разгромява Южна Русия , през есента – Черниговското княжество . През есента на следващата 1240 г. монголската войска , форсирайки р. Днепър , обсажда Киев . След продължителна отбрана , ръководена от воеводата Димитър , татарите разгромяват Киев . През следващата 1241 г. е нападнато Галицко – Волинското княжество .

След смърта на Тимочин неговата империя е разделена между наследниците му . Така от огромната монголска държава се образуват няколко по – малки империй . Една от тях наречена Златната орда , основана от внука на Чингис хан Бату , изиграва важна роля в историческото развирие на Руските княжества . Обхващаща територията от р . Дунав до Иртиш ( Крим , Северен Кавказ , част от земите на Русия , разположени в степите , бившите земи на Волжка България , Западен Сибир и част от Средна Азия ) .

Разорените от монголите руски земи са принудени да признаят васалната си зависимост от Златната орда . Непрекъсващата борба , която руския народ води със завоевателите , принуждава монголи – татарите да се откажат от създаването в руските земи на свой административни органи на властта . Рус запазва своята държавност . За това спомага и наличието на собствена администрация и църковна организация в руските земи . Освен това руските земи са неподходящи за номадско скотовъдство .

През 1243 г. Ярослав Всеволодович ( 1238 – 1246 ) , братът на убития при р . Сит велик владимирски княз Юрий , е призован в стана на хана. Ярослав признава васалната си зависимост от Златната орда , като получава ярлък ( грамота ) за утвърждаването му като велик княз на Владимир и пайдзу ( златна дъсчица ) , своебразен пропуск през територията на Ордата . Другите руски князе следват примера на Ярослав за да запазят своята власт .

За установяване на контрол върху руските земи е създаден институтът на наместниците – баскачи – ръководители на военни отряди на монголи – татарите , които следят дейността на руските князе . Доносът от баскаките в Ордата неизбежно завършва с привикването на съответния княз в Сарай ( често той е лишен от чрлъка , а понякога и от живота ) или снаказателен поход в непокорната земя .

Някой руски князе , стремейки се по – бързо да се освободят от васалната си зависимост от Ордата , започват открита въоръжена съпротива . Но силите им не са достатъчни да бъде премахната власта на завоевателите . Така например през 1252 г . са разбити полковете на владимирските и галицко – волинските князе . Това разбира добре Александър Невски , който от 1252 до 1263 г. е велик владимирски княз . Той избира пътя на възстановяване и подем на икономиката на руските земи . Политиката на Александър Невски е подкрепена и от православната църква , която вижда по – голяма опасност в католическата експанзия , отколкото във веротърпимите управници от Златната орда .

• 
  А.С.Орлов и др. ,,История на Русия от най древни времена до наши дни‘‘ С., 2002,2007;
  
• 
  От интернет