На работа с англичани (Първа част)

Ако работата ви е интересна, околните някак ще преглътнат ентусиазма ви. В такива случаи дори се толерират и явни забежки към работохолизъм. Ако обаче подобно отношение се демонстрира към недотам интересна или казано направо - монотонна работа, имате стопроцентовия шанс да осъмнете на другия ден с лепнат на гърба етикет от сорта на „жалък, тъжен, самотен човек”. Англичаните нямат нищо против личните ви качества, дотолкова доколкото те не са повод за танци около пилона. В най-добрия случай коментарът им ще бъде „Ооо, я стига!”.

Същото правило се пренася и на кръглата маса, когато седнете да говорите за бизнес и се разпалите относно даден продукт или услуга. Вълнението за тях не трябва да пробие върху лицето ви, колкото и отчаяно да искате тази сделка. Безстрастният подход работи идеално върху всеки клиент или купувач от английски произход. Няма по-омразен бизнесобраз из тези ширини от този на страстния продавач.
Иронията и самоомаловажаването
Тук нещата отиват в още по-необяснима насока. Не само че не желаем да изразим какъвто и да е било ентусиазъм относно нашата услуга или продукт, но по традиция продължаваме да режем клона си с типично английски фрази от сорта на: „Е, това не е чак толкова зле, предвид ...” или „Можеше и да е доста по-зле, ако ...”, докато се опитваме да убедим някого, че примерно ремонтът, който предлагаме на таванското му помещение е най-доброто, което ще намери на пазара. От другата страна не ни остават длъжни и ни отговарят с енигми като: „Ами ... очаквам, че ще намерим някакво решение” (в превод : „Приемам напълно офертата”), „Да, това ще е от полза” („За бога, та това трябваше да бъде свършено още вчера!”) или пък „Изглежда имаме известен проблем” („Това е абсолютен провал”).
Чужденците и до днес гадаят какво крие в себе си фраза като например:
„Наистина ли? Колко интересно!”, отнесена към момента – дали означава „Не вярвам и на дума от това, което казваш” или „Отегчаваш ме до смърт” или пък онзи другият може да е наистина изненадан и заинтригуван. За тяхно успокоение, трябва да кажа, че дори и самите англичани не могат да бъдат напълно сигурни при разшифровката на тези думи.

Един индийски емигрант, който прави бизнес на Острова от дълги години веднъж сподели с мен следното: „Английската ирония е пълна противоположност на индийската. Ние индийците я прилагаме с тежък, крещящ маниер, с много намигвания, подскачащи вежди, пресилена интонация, за да я подчертаем. Повечето други националности във Великобритания също я поднасят по подобен начин – с големи неонови надписи ”Ирония”, докато англичаните го правят с абсолютно равен глас и безизразно лице, сякаш единствената им цел е да те ударят с мокър парцал и да отминат”.

Всъщност, не мога да кажа, че това качество е присъщо само на англичаните, наблюдавала съм ги и при други култури, но тук то е проникнало самата тъкан на всеки разговор до степен, при която вреди на елементарните правила за правене на бизнес.