На работа с англичани (Втора част) Кейт Фокс Превод за бг бен: Евгений Кайдъмов Учтивото шикалкавене

И така да предположим, че вече сте седнали на масата, за да водите бизнес разговор с англичанина срещу вас. След уводния ритуал, част от който е неясното измънкване на името и неловкото ръкостискане, може би се надявате, че скованата фаза вече е минала и разговорът ще текне по-гладко. Лъжете се. Предстои ви една още по-неловка увертюра. Тя продължава от 5 до 10 минути, но понякога се разтяга дори и повече. Отсрещната страна по правило счита, че е донакъде „грубо” да се започне директен бизнес-разговор, поради което бивате неусетно въвлечен в размяна на безцелни реплики. И двамата участници в тази размяна се преструват, че става въпрос за непринуден приятелски лаф. Суетенето преминава задължително през цялата позната серия от безопасни теми – времето, скорошните пътувания, воплите за ужасния уличен трафик, окайването на собствените навигационни умения, любезниченето относно кафето или чая с пълния набор от „моля”-та и „благодаря”-та, шеговити самобичувания и т.н.

Винаги ми е било ужасно трудно да запазя сериозно изражение в подобен момент, защото той поразително ми напомня на образите от научнопопулярните филми за поведението на птици, които трескаво демонстрират „заетост”, обръщайки се настрана, оправяйки перушината си или чоплейки с клюна невидими обекти по земята, когато са изправени пред директна конфронтация при спор за територии или права за чифтосване. Крайно враждебната среда задейства по правило инстинкта у животните да демонстрират нехайство, опитвайки се да овладеят стреса на ситуацията. Досущ като англичанина, който се опитва максимално да протака тази фаза с поредица от малки безсмислени ритуали. И тежко ви ако се опитате да прекъснете тази групова терапия. Ето какво сподели по въпроса един канадски бизнесмен: „Ще ми се някой да ме бе предупредил за това. Отидох на уговорена бизнес-среща, а те започнаха да ми говорят за времето и да се шегуват относно британските служби за сигурност. Мина близо половин час и реших директно да им заговоря за договора, който щяхме да обсъждаме. Всички ме изгледаха така сякаш бях пръднал.”
Темата-табу : Парите
„Но защо е така?!”, питаше със съвсем искрена изненада друг мой събеседник – бизнесмен от Иран, „Права си, точно така се държат, минава цяла вечност и това ме подлудява. Къде им е проблемът? Защо всички проявяват такава неохота да говорят реално за бизнес?”

Добър въпрос – труден отговор. За англичаните актът „правене на бизнес” е доста смущаващ сам по себе си, поради дълбоко вкорененото им отвращение към разговорите за пари. А всеки бизнес разговор в даден етап стига до този момент, който „национално” стяга езика ни на троен възел и гарантира неудобни минути и за двете страни. Една от интервюираните от мен американки ми каза, че най-накрая е открила способа как да води нормални преговори с англичаните: „Те не могат да разговарят с теб на тема пари лице в лице, така че се налага това да става чрез писане на имейли. В писането са доста по-добри, защото не трябва да те гледат в очите и говорят на глас по тези теми”. Веднага се познах в това описание. Водена от типичната си английска гнусливост по тези въпроси, винаги бях намирала начини до момента да заобикалям договарянето на такси и хонорари за консултантски услуги или пък сметки и суми за плащане, насочвайки го през клавиатурата на компютъра ми.

Да си призная, донякъде съм озадачена от самоналоженото ни табу по темата за парите. Нежеланието ни да говорим за тях в ежедневието ни е логичен навик, осмислен и вкоренен – никога не дискутираме колко пари печелим, не питаме за цената, която някой е платил за сдобиването с нещо, не съобщаваме колко струват неща, които притежаваме. Т.е., в социален контекст, това наше отношение има вътрешна логика. Но простирането на табуто и върху света на бизнеса, където всичко е пари и е най-естествено да се говори за тях, вече придобива типично английски перверзен оттенък.

Тук разбира се въпросът не стои еднозначно. Има вариации в английското поведение. Хората от южните части на страната, като цяло са по-гнусливо настроени към темата в сравнение със северняците. Средната и по-горната класа също реагират по-отрицателно в сравнение с работническата класа. В бизнес средите, табуто се засилва с течение на годините на възрастта. Колкото повече замогва даден индивид, толкова по-скован става речникът му на тази тема и започва да прибягва до познатите рефлекси да пуска извинителни шеги и да се суети по описания начин.