На тема „изследване на конструктивната памет“
Изтегляне 64.49 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Фак. № Дисциплина
- ЦЕЛ И ХИПОТЕЗИ
|
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ ДИЗАЙН НА ЕКСПЕРИМЕНТ НА ТЕМА „ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОНСТРУКТИВНАТА ПАМЕТ“ ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ: Дисциплина: ”Когнитивни процеси” Експериментът бе проведен от: Фак. № Дисциплина: „Когнитивни процеси“ РЕЗЮМЕ В експерименталния дизайн съм представила план за частична репликация на експеримента на Loftus and Palmer’s (1974) ”Rесоnstruction оf Аutomоbilе Dеstruction“, пряко свързан с темата за конструктивна памет. Включила съм и още един експериментален въпрос. Дали по-възрастните участници, в зависимост от ключовата дума, ще дадат по-високи средни стойности в km/h, поради по-различно изградените схеми? Изследването ми ще се проведе междугрупово от общо 100 души, по 50 в група, в два последователни дни, по едно и също време и на едно и също място. 25 от участниците ще са на не повече от 21 години, докато другите 25 от групата ще са на около 55 години. Ще процедирам по един и същи начин и с двете групи. След като дойдат и се настанят, на случаен принцип, ще им бъде предоставена бланка за информирано съгласно (Приложение 1). След като я попълнят ще им бъде прожектиран видео материалът, когато го изгледат ще им бъдат раздадени въпросниците (Приложение 2 за първа група и Приложение 3 за втора група). След като всички приключат ще се проведе дебрифинг с участниците, ще им бъде отговорено на всички въпроси, а и експериментаторът ще се допита на база какво дадоха на своите отговори. Накрая , благодарим за участието. След, което аз започвам, като обобщя и анализирам отговорите на участниците. За да ми е по-лесно да ги обобщя ще въведа всички отговори в Exel таблица, а за да ги анализирам ще използвам t-тест. Очаквам разликата да бъде значима и за двете експериментални условия, репликацията да бъде успешна и да се потвърди втората ми хипотеза. ВЪВЕДЕНИЕ /ТЕОРЕТИЧНА ПОСТАНОВКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО/ Loftus and Palmer’s (1974) провеждат два експеримента. В първия разделят 45 участници в 5 групи с по 9 човека и на всяка група пускат едни и същи видеа. Разликата е, че накрая във въпросника, който им дават единственият значим въпрос е променен, той е свързан със скоростта, с която са се движели колите, когато са се: “Smashed”, “Collided”, “Bumped”, “Hit” и “Contacted”. Те откриват значима разлика в отговорите на участниците, в зависимост от думата, която им е била зададена. За тези резултати те дават две обяснения. Първото е, че участниците са отговорили социално желателно, че при по-емоционално натоварена дума от тях се е очаквал и отговор с по-висока скорост и за да удовлетворят експериментаторите те са го дали. Второто обяснение е свързано с промяна в паметта, а именно, че въпросът е реконструирал спомена и в зависимост от думата те си припомнят различен инцидент. За да си отговорят на въпроса кое е правилното обяснение те провеждат и втори експеримент. В него участват 150 студенти (различни от първите 45). Те биват разделени на 3 групи с по 50 участници. Пак им пускат един и същи филм и накрая отново получават различен въпросник. За едната група думата е “Smashed”, за другата “Hit”, а във въпросника на третата група изобщо не фигурира този айтем. Разликата между двата експеримента е, че една седмица след провеждането на втория те отново се срещат с участниците. Задават им на всички един и същи въпрос „Имаше ли счупени стъкла след катастрофата?“. Разликата в отговорите е статистически значима, двойно повече студенти от групата с по-емоционално натоварената дума казват, че е имало счупени стъкла, а от контролната група почти никой не помни да е имало. Тези резултати подкрепят тяхното второ обяснение, а именно, че споменът им, в зависимост от въпроса се е променил в определена посока. Това, че студентите са казали „Да“ за счупените стъкла показва, че техните очаквания играят роля тук и че те участват и променят схемата им за катастрофа. Daniel (1972) e открил, че паметта се повлиява от словесни етикети. Bartlett разработва теория, според, която спомените могат да бъдат реконструирани въз основа на вече съществуващи схеми. Това е от значение за експеримента, защото участниците биха могли да възстановят това, което са запомнили въз основа на критичната дума и вече съществуващата схема за катастрофа. Имайки предвид тези твърдения реших да направя частична репликация на експеримента на Loftus and Palmer’s (1974), а и да формулирам още една хипотеза, която следва да бъде проверена: Да изследвам конструктивната памет, при която в реални ситуации миналият опит влияе върху начина, по който си спомняме събития и хора и какво всъщност извличаме от паметта си. Изследователският ми нюх се позовава и на твърдението, че хората сме склонни да изкривяваме спомените си, а именно, че човек не помни точно какво се е случило, а по-скоро си спомня собствената конструкция или реконструкция на станалото. По – възрастните мои близки, ме накарах да се замисля за втората хипотеза, свързана с повлияването на схемите от възрастта. Това, което ми направи впечатление и ме насочи в тази посока е, че техните представи (схеми) за това какво би могло да се случи ако случайно се прибирам вечер, сама, по тъмно се разминават значително от моите. Замислих се, че „По-скоро в реалните ситуации паметта е и конструктивна, защото миналият опит влияе върху начина, по който си спомняме нещата и какво всъщност извличаме от паметта.“1 А именно, че с времето представата на хората за „Фатален инцидент“ става все по-крайна, докато при повечето по-млади не представлява толкова голяма крайност. ЦЕЛ И ХИПОТЕЗИ Изтегляне 64.49 Kb. Сподели с приятели:
|