Национална иновационна политика на Швеция – основни акценти гл. ас. Теодора Георгиева,
Стопанска академия "Д. А. Ценов" – Свищов
Според изследване на иновационния потенциал на
европейските страни за 2002 г. (European Innovation Scoreboard) Швеция заема водещо място при показателите патенти в областта на високите технологии; възможности за рисково финансиране на
високотехнологични проекти; бизнес разходи за изследователска и развойна дейност (процент от БВП).
Страната регистрира равнище над средното за Европа и по брой на населението с висше образование; брой на заетите в различни
форми на следдипломно обучение; брой на заетите в сектора на средно- и високотехнологичните дейности; обществени разходи за изследователска и развойна дейност (процент от БВП); домашни Интернет абонати.
Усилията за развитие на иновациите обаче не водят до пряк положителен резултат по отношение на икономическия растеж – ако през 70-те години
Швеция заема
трето място в рамките на ОИСР, сега тя се нарежда едва на 17-то.
Независимо от направените инвестиции регистрираният икономически растеж е по-нисък в сравнение с други държави (фиг. 1).
0 4
3 2
1 0
2 4
6 8
Изт
.: OE
CD ST
I Scor eboar d 2001
Ирландия
Корея
Австралия
Норвегия
Дания
Италия
САЩ
Финландия
Франция
Германия Япония
Швеция
Го дишен раст еж на
БВП
, %
Разходи за НИРД, % от БВП
Фиг. 1. Връзка между разходи за НИРД и растеж на БВП (1990 – 1999 г.)
Като причини за това състояние се изтъква следното:
Финансират се
иновационни проекти, които нямат достатъчно ясна ориентация по отношение на областите за бъдеща практическа реализация на получените резултати.
Голяма част от средствата, отделяни за
изследователска дейност, се насочват към университетите, които координират иновационните си програми с няколко водещи шведски компании. На практика малките и средните предприятия нямат достъп до осъществяваните на такава основа съвместни проекти.
Факт е също, че голяма част от изследванията се финансират от солидни международни компании, като част от получения резултат се използва в поделения извън страната.
Бариера пред иновационната активност е и липсата на достатъчно добре развита култура на предприемачеството – не са използвани до край възможностите на
малките и средните предприятия, предпочитат се силно формализирани организационни структури, които трудно се адаптират към промените на средата.