Наказ №1/2013 г. Уважаеми госпожи и господа върховни съдии
Изтегляне 59.64 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ДО ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД С Т А Н О В И Щ Е НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ
- І. Относно обективните признаци на престъпния съставна чл. 172б НК 1.
- ІІ. Относно признаците, очертаващи субекта на престъпния състав на чл. 172б НК 1.
- ІІІ. Относно настъпването на вреди/вредни последици и процесуалното качество пострадал/ощетено юридическо лице от престъплението по чл. 172б НК. 1.
|
Р  ЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ ул. „Цар Калоян” № 1-а, 1000 София, тел. 986-28-61, 987-55-13, факс 987-65-14, e-mail:VASarch@bitex.com Изх. ……………… Дата ………………2013 г. (Моля, цитирайте при отговор) ДО ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД С Т А Н О В И Щ Е НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ по тълкуватетелно дело № 1/2013 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ВЪРХОВНИ СЪДИИ, По поставените въпроси относно прилагането на чл. 172б НК във връзка със защитата на изключителното право върху търговска марка Висшият адвокатски съвет изразява следното становище. І. Относно обективните признаци на престъпния съставна чл. 172б НК 1. Налице ли е обективният признак на състава на чл. 172б НК „използване в търговска дейност”, когато стоки преминават транзитно през територията на Република България? От внесеното искане и приложените към него съдебни актове е видно, че противоречивата практика е свързана с различното отношение на съдилищата към приложимостта на разпоредбите на Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и задължителността на неговите разпоредби за наказателния съд при прилагане нормата на чл. 172б НК. Понятието „използване в търговска дейност“ на марки е дефинирано в чл. 13 ЗМГО, като в чл. 13, ал. 2, т. 2 се определя като търговска дейност и вносът и износът на стоки. Според § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО: „Внос или износ на стоки” е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим.” Легалните дефиниции, съдържащи се в ЗМГО, не обвързват наказателния съд. Те обслужват приложението на специалния закон. ЗМГО не съдържа легална дефиниция на понятието „транзит“. Безспорно е, че то визира движението на чуждестранни стоки, (глава дванадесета, чл. 62 ЗМ), които влизат на територията на страната и я напускат, без да се включват в гражданския оборот. След като при транзита стоките не се включват в гражданския оборот на територията на Република България, то не може да се приеме, че с пренасянето им през територията на страната се осъществява изпълнителното деяние по чл. 172б НК – „използване в търговска дейност”. Текстът на чл. 172б НК не е насочен срещу преместването в пространството на такива стоки, а срещу включването им в гражданския оборот. Поради това считаме, че когато стоките преминават през територията на страната при режим „транзит“, това не може до доведе до извода, че се касае до „използване в търговска дейност“ само на това основание. 2. Представлява ли престъпление по чл. 172б НК използването на знаци, сходни с чужди търговски марки? Според чл. 172 б НК наказателната отговорност възниква, когато без съгласието на притежателя на изключителното право се използва в търговската дейност марка, обект на това изключително право. Марката, съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, е „знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично”. Правото на марка се придобива чрез регистрация, като от момента на подаването на заявлението за регистрация притежателят й може да я ползва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица да ползват в търговската си дейност знак, идентичен или сходен с марката поради съществуваща опасност от объркване на потребителя (чл. 10 ЗМГО). Според специалния закон – чл. 13 ЗМГО, обхватът на закрила на правото върху търговска марка се разпростира както върху знаци, идентични на регистрираната марка, така и върху знаци, сходни на марката, като в случая е въведен допълнителният критерий „когато съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката“. Видно е, че защитата на специалния закон обхваща защита и на „знаци”, а не само на марки, и то на „знаци”, сходни или идентични. За такъв тип нарушения обаче се носи административна отговорност по чл. 81 ЗМГО. Наказателната отговорност обаче се свежда до защита само на регистрираната марка – поради забраната за разширително тълкуване на наказателния закон.
Твърдението, че наказателноотговорни лица по чл. 172б НК могат да бъдат само регистрирани търговци, упражняващи по занятие търговска дейност, свързана с използване на търговски марки, е неприемливо. За наказателната отговорност е от значение фактическото осъществяване на деянието, а не правната форма, под която тя се осъществява. ІІ. Относно признаците, очертаващи субекта на престъпния състав на чл. 172б НК 1. Кой е субектът на престъплението по чл. 172б НК, когато ползвател на неправомерно идентифицираните стоки е юридическо лице? Подкрепяме становището, че не може да бъде ангажирана наказателна отговорност на управителите на търговските дружества и упълномощените от тях представители. Дейността им по управление и представителство на дружеството е различна от търговската дейност на самото дружество и не бива да се смесва с нея. В НК има текстове, които предвиждат изрично наказателна отговорност за управителите (например чл. 227г НК) за дейността им в това им качество, но е недопустимо въвеждането на обективна отговорност на управителите за дейност, която не се осъществява от тях. 2. Задължително ли е субектът на престъплението по чл. 172б НК да е търговец по смисъла на Търговския закон? Считаме, че не може да се подкрепи разбирането, че субект на престъплението по чл. 172б НК може да бъде само търговец по смисъла на Търговския закон. Чл. 172б НК не съдържа изискване за особено качество на извършителя на престъплението, в т. ч. той да бъде търговец по смисъла на Търговския закон. Специално следва да се отбележи, че когато законодателят е искал да ангажира наказателната отговорност единствено и само на търговци по смисъла на ТЗ, той изрично го е посочил в съответните състави – чл. 225в, чл. 227б, чл. 227в, чл. 227д, чл. 227е, чл. 248а, ал. 3 НК и т. н. Следователно, на база разпоредбата на чл. 172б НК може да се направи извод, че не е задължително субектът на престъплението по чл. 172б НК да е търговец по смисъла на Търговския закон. Търговската дейност в съставите на престъплението по чл. 172б НК следва да се тълкува като фактическа дейност, а не като правно регламентирана или осъществявана от търговец по смисъла на Търговския закон. ІІІ. Относно настъпването на вреди/вредни последици и процесуалното качество пострадал/ощетено юридическо лице от престъплението по чл. 172б НК. 1. Настъпват ли вреди, подлежащи на обезщетение, отпрестъплението по чл. 172б НК? Престъплението по чл. 172б НК е формално, следователно то не включва настъпването на съставомерна вреда. Нормата на чл. 172б защитава интелектуалната собственост върху марката, без накърняването й да се свързва с причиняване на вреда. Обстоятелството дали са настъпили несъставомерни вреди от престъплението са настъпили вреди или не, е без значение за настоящето изложение. След като съставът на престъплението не предвижда настъпването на съставомерни вреди, то очевидно не предполага и съществуването на фигурата на пострадалия, респ. на ощетеното юридическо лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ: ДАНИЕЛА ДОКОВСКА Изтегляне 59.64 Kb. Сподели с приятели:
|