Чл. 344. (1) Маркировката и/или светлинната индикация имат за цел да се намали опасността, на която може да се подложи ВС, чрез посочване за
наличието на препятствия, без това да намалява твърдостта на експлоатационните ограничения, които могат да се породят от наличието на препятствие.
(2) Основните данни, свързани с разполагането на
светлините върху препятствията, са дадени в приложение № 12.
Чл. 345. (1) Всяко неподвижно препятствие, "пробождащо" повърхността за набиране на височина при излитане в границите на 3000 m от вътрешната граница на повърхността за набиране на височина, се
маркира, а ако ПИК се използва и през нощта, се осветява, с
изключение на случаите, когато:
1. такова препятствие се засенчва от друго неподвижно препятствие;
2. не се маркира, когато препятствието се осветява денем от преградни светлини от тип "А" със средна интензивност и височината му над равнището на
околната местност не превишава150 m;
3. не се маркира, когато препятствието е осветено с преградни светлини с висока интензивност през деня;
4. светлинна
индикация може да не се прави, ако препятствието е светлинен фар (маяк) и авиационно изследване показва, че в този случай е достатъчно наличието на светлината на светлинния фар (маяк).
(2) Неподвижен обект,
който не е препятствие, но се намира в непосредствено съседство с повърхността за набиране на височина при излитане, се маркира и ако ПИК се използва през нощта, се снабдява с
преградни светлини в случаите, когато се смята, че маркировката и светлинната индикация са необходими, за да се избегнат съприкосновения с него.
(3)
Маркировка не се прави, ако:
1. обектът се осветява денем с преградни светлини със средна интензивност от тип "А" и височината му над равнището на околната местност не превишава 150 m; или
2. когато обектът е осветен с преградни светлини с висока интензивност през деня.
Сподели с приятели: