Кой каквото прави на себе си го прави! (Българска народна приказка)
Изтегляне 24.42 Kb.
|
|
Кой каквото прави – на себе си го прави! (Българска народна приказка) Народните приказки в България се предават от поколение на поколение вече много векове. Обикновено ги разказват бабите на внуците. С течение на времето те са претърпели промени, но продължават да носят в себе си основната цел – да предават ценности без да се натрапват. Приказките са неизменна част от нашият фолклор и минало, но и от нашето настояще и освен за забавление се разказват и с образователна цел. Художественото повествование на приказката обхваща образна система, изградена от съчетани образи на животни и хора, на хора и предмети, на предмети и цветя. Връзката между тях се осъществявя, чрез поетиката на приказното изображение, така че във въображаем план герои и обстановка „оживяват“. Този способ за антропоморфично представяне на един оригинален свят на растения, животни и предмети, който е лишен от възможността да мисли и действа, като разумните същества, подхранва детския интерес. На детето е представета възможност да „види“ невидимото, да си го представи. Затова приказката е подходящо методическо средство, чрез което се активизират мисловните връзки, развива се въображението и спомага формирането на личността на подрастващия. Българският народ е доказал във времето таланта си в литературната сфера и това е елемент, с който можем да се гордеем. Има редица българи, които са оставили отпечатък в историята на културата, както у нас, така и по целия свят. България е преминаала през различни тъмни и светли етапи, през които в търсенето на истината и обяснението на нещата са били написани редица приказки, разкази, песни, басни, пословици и поговорки. Именно приказките са средството, чрез което българинът преплита мъдростта на въображението си, изповядва своите мъки, радости и копнежи. Те поставят много въпроси и дават отговор на много такива, винаги са били находчиви, осведомяващи и поучаващи. Нравственото послание от тях е резултат от опита и грижата за съхраняване на ценностната система. В приказките винаги „доброто“ побеждава, „злото“ е наказано или осмяно, предназначението им е да се разграничи „доброто“ от „злото“, да го представят увлекателно, за да изпитат слушателите удоволствие и да повярват в него. Литературният критик Ефрен Каранфилов оценява необикновената поетичност, дълбочина и сложност на приказката, като уточнява: „Тя не нито обикновен разказ, нито отвлечена фантастична история, нито символична педагогическа проповед, нито най – после стихотворение в проза или басня. А бих казал, че хубавата приказка представлява всичко това, събрано заедно, защото в нея има и интересен разказ, и смела фантастика, и дълбока идейност, и вълнуваща поезия. И най – после – тя е разказ със своеобразен, жив и прочувствен език. Тези съществени елементи на приказката не са някаква произволна смесица, безобразно разхвърляни в тъканта й, те са така споени, че образуват единно, стройно художествено цяло.“ В моралната ценностна система на българите централно място заемат чувството за отговорност и копнеж за справедливост. Народът мечтае за щастлив и светъл живот, вярва в доброто и знае, че рано или късно злото ще бъде наказано. Идеята за възмездието е в основата на много приказки, баснни, пословици и поговорки. Една от тях е избраната от мен българска народна приказка: „Кой каквото прави – на себе си го прави!“. В нея се разкрива убеждението, че човек, каквото и да върши, винаги трябва да мисли за последствията от действията си, защото всяка грешка се заплаща скъпо, и че на доброто винаги трябва да се отвръща с добро, а на лошото никога с лошо. Приказката пресъздава отношението, което трябва да имаме към възрастните хора и как трябва да се държим с тях, за да очакваме и ние същото, когато остареем. Всеки трябва да преосмисля внимателно, както действията, така и думите си, тъй като никога не се забравя обидата, макар и несъзнателно изречена. Изтегляне 24.42 Kb. Сподели с приятели:
|