Обединена Европа. Те твърдят, че ще живеем по-добре, без да сме



Pdf просмотр
Дата18.09.2022
Размер43.88 Kb.
#115097
В-условията-на-противоречивото-време


В условията на противоречивото време, в което живеем, и предвид предизвикателствата, които това време поставя, все по-често чуваме гласове, които ни казват, че нямаме нужда от
Обединена Европа. Те твърдят, че ще живеем по-добре, без да сме свързани в тази обща система, като върнем границите между нас и вдигнем отново високи стени или като премахнем всякаква регулация на икономическите отношения, всякакви правила на социална защита.
Тези гласове са песента на сирените. Предвид всички достижения и възможности, които европейската интеграция позволи, през изминалите 70 години, но и предвид трудностите,
които ЕС среща днес, не трябва да допускаме да станем лесна жертва на лъжепророци и измамни лечители. Трябва да си дадем ясна сметка защо европейското обединение ни е необходимо, но и да потърсим отговор на въпроса каква може да бъде Обединена
Европа утре.
ЕС е необходим и към настоящия етап единствена възможна форма, в която европейските народи могат да запазят това привилегировано място в развитието на света, което имаха досега.
Европейската интеграция е най-адекватният отговор на въпроса как да бъде запазен този фин баланс между свобода и сигурност, между частната икономическа инициатива и умереното публично регулиране и мерки за социална защита, които ни позволяват да живеем в свободно общество, основано на човешкото достойнство.
Общество, което не се превръща в джунгла на лични и материални интереси, реализирани на всяка цена. Общество, в което нашите права могат да бъдат действително упражнени, без да останат мъртви букви поради липсата на необходимите материални условия за действителното им упражняване или поради това, че няма формално установени механизми за тяхната защита, или те не работят ефективно.
Съзнателното и отговорно отношение към нашето собствено бъдеще предполага да помислим разумно как да бъдат преодолени слабостите, които ЕС има днес, и как да запазим и развием

достиженията, които европейската интеграция позволява. За мен логичният отговор на тези въпроси е задълбочаване на европейското обединение и утвърждаване на ЕС като нов вид федерално формирование. Това се предполага и от факта, че една голяма част от проблемите, които имаме днес, произтичат именно от липсата на достатъчно ефективна обща регулация в определени области, като икономическата политика или социалната сфера,
управлението на сигурността, външната политика или отбраната.
Действително днес в Европа сме обединили пазарите и икономическите си интереси, създали сме общи основни условия за развитие на нашите икономики, но същевременно не сме създали необходимия инструментариум за ефикасно преодоляване на икономически кризи или социални проблеми. Нито за решаването на общи проблеми в други области, които не могат да бъдат управлявани на национално ниво, защото икономиките ни са слети или защото проблемите в съответните области обективно вече не познават национални граници.
Ние живеем в свят, надхвърлил отдавна националните граници. С глобални икономически тенденции и зависимости, с глобални комуникации и глобални услуги във виртуалното пространство. Но се оказва, че не можем да консолидираме своята воля, за да си осигурим необходимите инструменти за пълноценно и навременно решаване на общите трудности, които имат нашите общества: все така големия дял на хора в бедност, неравенство и положение на маргинализация; все по-тежките проблеми на околната среда, прерастващи в екологична катастрофа, която заплашва бъдещето на планетата; рисковете за законността и сигурността, произтичащи от разгръщането на глобални престъпни мрежи; новите вълни на преселение на милиони хора поради военни конфликти, крайна бедност, а утре вероятно и поради климатична криза; проблемите на нашите съседи, които живеят в безкраен низ от трудности, несправедливост, в ежедневна опасност за своя живот. Ние сме все там, около онази известна формула от


80-те години на миналия век, описваща Обединена Европа като
„икономически гигант и политическо джудже“.
Забавянето на европейската интеграция в области, в които нуждата от общо действие стои отдавна, ни поставя в положение на обективно противоречие, което започва да вреди все повече. От това положение трябва да бъде намерен изход. В идеен план този изход е свързан със засилването на ЕС чрез същински съвместни политики в областта на външните работи и отбраната, в областта на вътрешните работи и правосъдието, в активното регулиране на развитието на икономиката в еврозоната, в преодоляването на основните социални проблеми чрез общи решения.
Обективният анализ на ситуацията в различните държави от ЕС днес обаче изисква да се признае, че подобен изчистен и концентриран подход на намирането на общ отговор за бъдещето на ЕС едва ли е изцяло възможен. Особено между 20 и повече държави членки, в определена част от които очевидно идеята за същинска европейска федерация не среща достатъчно подкрепа.
В опита да се намери реалистична формула, която позволява да запазим възможно най-много от постигнатото досега и да продължим пътя напред, трябва да стъпим на фактите и да търсим напредък в реалността.
Европейската интеграция винаги е вървяла по-гладко в икономиката,
отколкото в политиката, където страните членки понякога трудно достигат общо мнение.
Бързото разширяване в последното десетилетие изправи ЕС пред необходимостта от сериозни реформи, които да подобрят ефективността на институциите му.
Трансформацията на Европа през втората половина на ХХ век представлява поразителна история на успеха. До голяма степен този успех се дължи на регионалната интеграция.
Ето защо ми се струва, че е най-вероятно Европейският съюз ще излезе от поредицата съвременни кризи, съчетавайки стратегията

на консолидация и гъвкава интеграция, което в средносрочна перспектива ще доведе до трансформацията му в система от "ядро и периферия". В тази ситуация Германия ще може да реализира лидерството си в еврозоната, а пък самата еврозона ще определя стратегията на развитие на "големия ЕС".


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница