Разчупване на проклятието на бедност и недоимък

Съдържание:

Една от последните крепости останала все още незавладяна и непокорена от християните е в сферата на финансовите благословения. За да станем победители и да получим наследството, което ни се полага по право трябва най-напред да застанем срещу силните крепости в църквата, в които са заключени вярващите и да ги съборим. Самите крепости се състоят от: съмнение, неверие, грешки, фалшиви учения, хуманизъм, липса на знания за последиците от спазването или нарушаването на духовните закони и от нашата упорита бунтовна гордост примесена със задоволство. Трябва да разрушим, разкъсаме и елиминираме врага и неговите законни права, които крадат, убиват и разрушават (Йоан 10:10) тези благословения.

Едно от най-добрите оръжия, които Сатана използва днес в църквата са фалшивите пророчества, фалшивите учители и бунтовните пастори, които проповядват половинчати истини от Евангелието. Тези измамни и завоалирани поучения в познатия съблазняващ дух представляват смесица от безотговорност, мудна любов (агапе), благодат, която не гледа на делата и приспивна песничка на дявола, които са много добре приети във всяка църква склонна да тръгне в широкия път на самодоволството и да избегне собственото си освобождение.

Може би най-разпространения и грешно цитиран стих от тези хора е този в Притчи 13:22, където се казва: "Богатството на нечестивия се запазва за праведния". Поучават ни, че щом нечестивите са неспасени, небрежни, алчни и егоистични езичници, то всичко, което трябва да сторим е да изискваме богатството им, за да го грабнем без да правим нищо повече, освен да чакаме идването на съдния ден, когато то ще се изплъзне по магически начин от техните мръсни ръце и ще падне в нашите! Какво по-просто от това!!

Някои вземат основата на тази заблуда и слизат още по-ниско като обещават, че "ако сега дадете повече пари на тях и тяхното служение, то Бог ще преумножи пропорционално дарението и вие ще станете по-богати от останалите!"

Истината е, че нищо не може да бъде по-далеч от истината. Цитирания стих в Притчи 13:22 в действителност гласи: Богатството на грешниците се запазва за праведните. Трябва да помним, че за Бог грехът си остава грях независимо дали сме спасени или не.

Вярно е, че в основата на Божиите принципи лежи законът за сеитбата и жътвата, но е голяма грешка да вярваме, че едно духовно проклятие допуснато да порази дадена личност заради неизповядан грях и скрито престъпление ще бъде автоматично изтрито, чрез физическият акт на дарение от пари. Грехът и проклятията могат да бъдат елиминирани единствено, чрез богоугодни и духовно определени техники на освобождение: 1)отричане, 2)покаяние и 3)изгонване на духовете и проклятията в името на Исус (Марк 16:17-19).

Павел правилно казва в Римляни 7:14, Защото знаем, че законът е духовен.

9) А според както е писано: - "Каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които го любят". 10) А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко даже и Божиите дълбочини. 11) Защото кой знае що има у човека, освен духа на човека, който е в него? Така и никой не знае що има у Бога освен Божия Дух. 12) А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; 13) което и възвестяваме не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. 14) Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере защото то се изпитва духовно. (1 Коринтяни 2:9-14)

Трябва да разберем, че духовните проблеми могат да се решат единствено с духовни методи. За да получим истинско и трайно освобождение, което ще позволи на благословенията да дойдат при нас трябва да разберем, че е необходимо да приемем отговорността за нашите лични грехове и греховете на семействата ни в името на Исус.

Истинското освобождение винаги става на два етапа: 1) Сблъсък с всичко, което поражда грях и поставянето му под кръвта на Исус (Лука 3:8-9) (1 Йоан 1:9) (Левит 26:39-45) и 2)Заповядване на проклятията и духовете, които стоят зад тях да напуснат в името на Исус! (Марк 16:17-19) (Лука 4:18-19) (Деяния 8:5-8) (Матей 4:23-24) (Матей 8:16-17) (Марк 1:23-27) (Марк 2:5) (Марк 5:1-20) (Марк 9:25-27).

По-голямата част от съществуващата бедност и недоимък сред християните днес не се дължат на проклятията (въпреки че те съществуват) или на демоните които са отговорни за тях, а на нашият собствен отказ, мързел или липса на знание как да вземем власт над тези проклятия и демони в името на Исус, за да ги изгоним.

Поради тези причини на врага му е позволено да издигне крепости, които изглеждат толкова укрепени и огромни, че в много случаи хората приемат, че няма никакъв начин да се измъкнат от тях и да избегнат гибелта си.

Тези стихове се отнасят за Дановото племе, което вече беше прекосило границата и най-сетне беше повело борбата срещу великаните, но още се бавеше да влезе в притежаване на наследството.

Болшинството от хората в църквите днес никога не са прекосявали своята река Йордан, камо ли да предприемат нещо срещу своите великани в духовния свят. На тази колебливост се дължи и бедността и недоимъка във физическия свят.

51) Говори на израилтяните като им кажеш: Когато минете през Йордан в Ханаанската земя, 52) изгонете пред себе си всичките жители на земята, изтребете всичките им изображения, унищожете всичките им леяни идоли и съборете всичките им оброчища. 53) И завладейте земята и заселете се в нея; защото на вас съм дал тая земя за наследство. 55) Но ако не изгоните отпред себе си жителите на земята тогава ония от тях, които оставите ще бъдат тръни в очите ви и бодили в ребрата ви и ще ви измъчват в земята в която живеете. (Числа 33:51-53;55).

Тук Бог говори за хора контролирани от зли духове. Сега ние имаме предвид духовна парабола, която представлява изгонването на духовете и проклятията вън от живота ни и нашия храм (тялото и душата), за да приемем победата и благословенията.

Поуката от цялата история е, че Бог иска Неговите царе да отидат на война с враговете Му, които трябва да бъдат и наши врагове. Когато не се подчиним, се отваряме за изкушения от страна на изкусителя (Матей 6:13), да бъдем атакувани и/или мъчени (Матей 18:34). Защо тогава не очакваме и дори нещо повече - не изискваме - от пасторите, на които плащаме заплата, да се борят с нас и за нас духовно и авторитетно в битката срещу проклятията и крепостите на врага? Не са ли те поставени донякъде в същата позиция на царе над църквите (като наше покривало) под Исус, който е Цар над църквите?

И не сме ли всички ние призвани от Бога да бъдем свещеници над домовете си (нашите семейства) - позиция, подобна на тази на кралете над техните замъци? Защо тогава смятаме, че е нормално да търпим мудността и самодоволството в семейството и църквата, след като Бог ги осъжда?

17) Сине човешки, поставих те страж: над Израилевия дом; слушай, прочее словото от устата ми и предупреди ги от моя страна. 18) Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш, а ти не го предупредиш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му. 21) Но ако предупредиш праведника да не съгреши и праведника не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил; и ти си избавил душата си. (Езекиил 3:17-18, 21).

2) Сине човешки, пророкувай против израилевите пастири, пророкувай и речи им - така казва Господ Йеова на пастирите: Горко на израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадата? 4) Не подкрепихте немощната, нито изцерихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената; но с насилие и строгост властвахте над тях. 5) Те се разпръснаха понеже нямаше пастир и, като се разпръснаха, станаха храна на всичките полски зверове. (Езекиил 32:2, 4-5).

Полските зверове разбира се, са сянка и преобраз на демоничните сили. Еремия 48:10 казва: Проклет оня, който въздържа ножа си от кръв(срещу Божиите врагове). Този пасаж се отнася за духовни, а не за физически врагове. Виж меча на Духа в Ефесяни 6:11-19.

Самият Исус посочи, че благовестието се състои от четири стъпки. Можем да ги видим в Лука 4:18-19, където Исус цитира Исая 61:1-3, за да поясни служението си. Нашите служения трябва да бъдат построени по същия образец.

Стъпка # 1 е да бъдем помазани (Святия Дух) и да бъдем спасени ние и другите.

Стъпка # 2 проповядване на освобождение и развързване на пленниците.(В това влизат наследствените проклятия и греховете извършени от вас и вашите предци заедно с техните последици, които са позволили на проклятията и духовните атаки да дойдат върху вас.)

Стъпка # 3 освобождение и изцеление на болните и сърцесъкрушените. (В това влизат емоционалните наранявания причинени поради манипулациите на врага, контрола упражнен от него и ролята ви на жертва.Обърнете внимание на това, че теготата (депресията) е спомената като дух в Исая 61:3.

Стъпка # 4 физическо изцеление за вярващите.

И ето, донесоха при него един паралитик, сложен на постелка. И Исус, като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко, прощават ти се греховете. (Матей 9:2).

Спомнете си, че след отиването на кръста и възкресението Исус каза, че всичко това все още трябва да се практикува от вярващите и църквата в Марк 16:17-19. В това се състои и Великото Поръчение към църквата.