Географското разположение на област Бургас в югоизточната част на Р. България я превръща в гранична за държавата зона, която както я отделя, така и я свързва с Република Турция, а посредством Черно Море и с останалите черноморски държави и целия свят. Граничното й разположение я превръща в кръстопът на транспортни артерии от най-висок клас, провеждащи национален и международен трафик. Тя има предимството да бъде обслужвана от един от десетте международни транспортни коридори - МТК № 8 (Бургас - София - Скопие - Тирана - Вльора - Бари), в участъка му на българска територия (Бургас – Айтос – Карнобат – Сливен – Нова Загора - Стара Загора – Чирпан – Пловдив – Пазарджик – София - Кюстендил.). Коридорът се маркира от ГКПП Бургас, първокласен път Е-773 по Европейската категоризация, Автомагистрала “Тракия”, VІІІ главна ж. п. линия и ГКПП Гюешево и Станке Лисичково . МТК № 8 провежда транспортните потоци в посока изток - запад, като се събира с МТК № 4 (10), (в участъка София - Пловдив) и пресича с МТК № 9 (Хелзинки - Москва - Букурещ - Александруполис), посредством който се свързва с МТК № 7 (Черно Море- р. Дунав),
Един от важните възли на МТК № 8 е двойката центрове Бургас - Карнобат, които по отношение на националната инфраструктура се разглеждат свързани, предвид разпределението на различни инфраструктурни функции между тях - Карнобат като стратегически ж. п. център, а Бургас - като сухопътен, въздушен, морски и телекомуникационен център.
В посока изток - запад територията се обслужва от национални транспортни коридори по направлението Бургас - София. Основният транспортен коридор по направление Бургас - Средец - Ямбол е оформен от пътища II и III клас, докато направлението Бургас - Айтос - Карнобат - Стралджа е формирано от първокласен път и ж.п. линия, пренасящи както националния, така и международен транспортен трафик.
В посока север - юг територията се обслужва от национални транспортни коридори по направлението ГКПП М. Търново - ГКПП Дуран Кулак и ГКПП М. Търново - ГКПП Русе. Основният транспортен коридор ГКПП М. Търново - Бургас - Варна - ГКПП Дуран Кулак на територията на Бургаска област е оформен от пътища І клас и частично от ж.п. линия /на Север от Бургас/, пренасящи както националния, така и международен транспортен трафик, докато направлението ГКПП М. Търново - Средец - Карнобат - Шумен - ГКПП Русе е оформен от пътища ІІ и ІІІ клас, като използва и същия железен път на територията на Бургаска област.
На територията на област Бургас е изградена 1124,6 км. републиканска пътна мрежа (РПМ) I, II и III клас, което представлява 3,8% от общата пътна мрежа на страната (при 15% от територията на България). В областта са представени по-силно от средното за страната пътищата от ІI и ІІІ клас и по-слабо ІV клас. Все още не са изградени автомагистрали.
Гъстотата на РПМ общо е по-висока от средната за страната. Гъстотата на четвъртокласната пътна мрежа е по-ниска от средната за страната и като се има предвид високопланинската част на областта (където пътната мрежа основно е IV клас), това е показател за недостатъчно развита пътна мрежа от най-нисък клас.
В същото време гъстотата на третокласната пътна мрежа е значително по-висока от средната за страната. Би могло да се направи извод, че третокласната пътна мрежа е развита по-добре, за сметка на четвъртокласната, но предвид теренните особености, по-скоро е изостанало развитието на второкласната пътна мрежа, което личи и по гъстотата за областта, сравнена с тази за страната.
табл. 1. Дължина, гъстота и състояние на пътната мрежа в област Бургас
|
Пътна мрежа по класове
|
Дължина
|
Отн. дял на областта
|
Гъстота, км/1000км2
|
Състояние на пътищата - обл. Бургас, % от общата дължина
|
област Бургас
|
България
|
област Бургас
|
България
|
км
|
%
|
км
|
%
|
добро
|
средно
|
лошо
|
Автомагистрали
|
0
|
0
|
318,8
|
0,9
|
0
|
0
|
2,9
|
-
|
-
|
-
|
I клас
|
249,6
|
10,75
|
2886,6
|
7,9
|
8,65
|
32,2
|
26,0
|
50,2
|
18,5
|
31,3
|
II клас
|
243,6
|
10,50
|
3718,1
|
10,1
|
6,55
|
31,4
|
33,5
|
22
|
39,4
|
38,6
|
III клас
|
622,4
|
26,83
|
6337,6
|
17,3
|
9,82
|
80,3
|
57,1
|
13,4
|
37,5
|
49,1
|
IV клас
|
1195,2
|
51,54
|
23277
|
63,4
|
5,13
|
154,1
|
209,7
|
|
|
|
пътни връзки
|
9,0
|
0,38
|
191,6
|
0,5
|
4,7
|
|
|
|
|
|
общо
|
2319,8
|
100,0
|
36729,7
|
100,0
|
3,
|
299,20
|
333,0
|
23,3
|
33,2
|
43,5
|
Източник: ОПУ Бургас
Наблюдават се съществени различия в състоянието на различните по клас пътища - предимно добро за пътищата от І клас, средно за пътищата от ІІ клас, с близък дял на средно и лошо състояние и предимно лошо за пътищата от ІІІ клас.
Основен транспортен носител за областта е първокласният път I-6 (E-773) по направлението Бургас - Айтос - Карнобат - Сливен, който се явява южна транспортна ос между Източна и Западна България, като пренася и част от международните потоци по направлението изток - запад.
Друг първокласен път, който пренася международни потоци е пътят I-9 с Европейска категоризация Е-87 по направлението ГКПП М. Търново - Бургас - Варна - ГКПП Дуран Кулак. Като минава през източната част на областта, пътят пренася както транзитни потоци, така и хора и е най-пряката връзка между областите Бургас и Варна. Този път е особено важен за черноморските общини, тъй като обслужва туристопотока през лятото.
Около половината първокласна пътна мрежа на областта 125,4 км. /52%/ е в добро състояние, 18% е в средно, а 30% в лошо състояние.
Пътищата втори клас осигуряват регионалното ниво на транспортно обслужване, като преразпределяйки автомобилното движение между първокласните и останалите пътища, най-често осигуряват връзки между две или три съседни области. 21% от второкласната пътна мрежа на областта е в добро състояние, 40% в средно, а 39% в лошо. В най-тежко състояние са частта от пътя ІІ-73 на територията на община Сунгурларе и ІІ-79 на територията на община Средец, които се нуждаят от рехабилитация.
Третокласната пътна мрежа обслужва “вътрешнообластните” потоци, като осигурява достъп на градове, промишлени центрове, туристически или исторически обекти до пътища от по-висок клас. Около 12% от третокласната пътна мрежа на областта е в добро състояние, 41% от нея е в средно състояние, а 47% в лошо. В най- лошо състояние са път ІІІ-1014 и ІІІ-1015 на територията на Община Бургас, пътища ІІІ-1014 и ІІІ-1020 на територията на Община Камено, както и път ІІІ-1156 на територията на Община Сунгурларе, които се нуждаят от рехабилитация.
Представа за обезпечеността на общините с пътища и за тяхната структура дава Табл. 2. Ясно се откроява ядрото около областния център Бургас и Черноморието.
табл. 2. Обезпеченост с републиканска пътна мрежа на общините в област Бургас
|
Общини
|
Дължина /км/
|
Гъстота, км /1000 км2
|
Ікл
|
ІІкл
|
ІІІкл
|
общо
|
Ікл
|
ІІкл
|
ІІІкл
|
общо
|
Айтос
|
24,1
|
|
20,8
|
44,9
|
59,7
|
|
51,5
|
111,1
|
Бургас
|
45,2
|
13,0
|
79,4
|
137,6
|
87,9
|
25,3
|
154,8
|
268,2
|
Камено
|
|
7,5
|
73,6
|
81,1
|
|
21,1
|
207,3
|
228,5
|
Карнобат
|
28,0
|
11,0
|
45,4
|
84,4
|
34,7
|
13,7
|
56,3
|
104,7
|
М. Търново
|
40,2
|
30,1
|
39,5
|
109,8
|
50,3
|
37,7
|
49,4
|
137,4
|
Несебър
|
42,4
|
|
39,5
|
81,9
|
100,5
|
|
93,6
|
194
|
Поморие
|
16,6
|
|
37,6
|
54,2
|
40,2
|
|
91
|
131,2
|
Приморско
|
|
10,2
|
23,4
|
33,7
|
|
29,1
|
66,9
|
96,3
|
Руен
|
|
|
72,6
|
72,6
|
|
|
105,2
|
105,2
|
Созопол
|
24,6
|
32,4
|
32,6
|
89,6
|
47,5
|
62,5
|
62,9
|
173
|
Средец
|
|
68,4
|
70,1
|
138,5
|
|
59,7
|
61,2
|
120,9
|
Сунгурларе
|
28,5
|
36,0
|
57,9
|
122,4
|
34,6
|
43,7
|
70,3
|
148,5
|
Царево
|
|
35,0
|
30,0
|
65
|
|
68,2
|
58,5
|
126,7
|
Област Бургас
|
249,6
|
243,6
|
622,4
|
1115,6
|
32,2
|
31,4
|
80,3
|
143,9
|
България
|
|
|
|
|
26,0
|
33,5
|
57,1
|
116,6
|
Източник: ОПУ Бургас
Гъстотата на РПМ се определя от специфичните природогеографски, демографски и социално-икономически фактори в областта. Бургаска област е административна единица, 2/3 от чиято територия са заети от планински релеф. Той се оказва определящ за по-малката гъстота на мрежата в тези участъци, който обаче остава по-висок от средния за страната. Друг природен фактор, който влияе върху нея е черноморското крайбрежие, което се характеризира с гъсто разположение на населените места по оста север - юг, което определя линейната структура на пътната мрежа и по-малката й гъстота. Важен политически фактор, който определя облика на пътната мрежа в областта е нейния граничен характер. Той се явява съществена причина за по-малката гъстота на пътната мрежа в граничните райони, както и по-ниското им качество.
Най-висока гъстотата на пътната мрежа се оказва в Община Бургас, като причината за това е комплексна. Определяща за гъстотата й е наличието на Областният център в нейната територия, както и множеството предприятия, които са разположени извън града, но в неговия ареал. Най ниска гъстотата на пътната мрежа е в Община Приморско, което се дължи на малката й територия, планинския характер на по-голямата част от нея и черноморското крайбрежие. По-ниска от средната за страната е гъстотата на пътната мрежа и в общините Карнобат и Руен, като в последната тя е изцяло третокласна.
Транспортното обслужване се осъществява както от държавни, така и от частни дружества, които осигуряват междуселищните линии в областта, а също и междуобластни линии - от републиканската транспортна схема.
Четвъртокласната пътна мрежа, съгласно закона за пътищата е публична общинска собственост и като такава се стопанисва и управлява от общините. Тя обслужва движението вътре в общините и в някои случаи между тях.
Преобладаващата част е в лошо състояние, което затруднява движението, особено през зимния период.
табл. 3 Разпределение на общинската пътна мрежа
|
№
|
Община
|
Дължина общинска пътна мрежа
|
бивши IV клас
|
бивши “МП”
|
км
|
км.
|
1
|
Айтос
|
98,2
|
0
|
2
|
Бургас
|
58,4
|
2
|
3
|
Камено
|
28,2
|
0
|
4
|
Карнобат
|
146,4
|
7,5
|
5
|
Малко Търново
|
57,0
|
95
|
6
|
Несебър
|
36,7
|
11
|
7
|
Поморие
|
67,5
|
0
|
8
|
Приморско
|
28,0
|
5,2
|
9
|
Руен
|
127,2
|
4
|
10
|
Созопол
|
62,3
|
15
|
11
|
Средец
|
169,7
|
14
|
12
|
Сунгурларе
|
102,8
|
12
|
13
|
Царево
|
42,1
|
5
|
|
Общо
|
1 024,5
|
170,7
|
Всяка година по Националната годишна програма (НГП) се осигуряват средства за ремонт, реконструция и поддръжка на общинските пътища. Тези средства за 2003 и 2004г. са по около 1500 хил. лв.
Като се има предвид неравномерното покритие на територията на страната с главни ж. п. линии, липса на паралелни направления по Дунавското крайбрежие и успоредно на южната граница, както и отсъствие на меридионални направления по Черноморското крайбрежие и по оста Плевен - Пловдив, област Бургас има изключителното предимство да се обслужва от две пресичащи се главни ж. п. линии.
През нея минават две от трите паралелни направления за страната - 8-ма магистрална железопътна линия - Пловдив - Филипово - Бургас от км. 215+000 в междугарието гара Стралджа- гара Церковски -до км 293+500 гара Бургас, както и 3-та магистрална железопътна линия Илиянци - Карлово - Карнобат - Синдел - Варна ферибот - от км 0+000 гара Карнобат до 75+807 спирка Струя в междугарието Търнак - Аспарухово
Двете линии обслужват не само националните, но и международните потоци. Освен в Европейските магистрални линии, двете линии са категоризирани и в Европейското съглашение за комбинирани превози, което създава възможности за областта да ползва съвременна икономична и най-екологична (след водните превози) транспортна технология.1
Освен от тези две главни ж. п. линии, областта се обслужва и от цялата 86-та второстепенна железопътна линия от гара Вл. Павлов до гара Поморие, както и от шест основни ж. п. клона. Това са индустриални железопътни клонове на отделни предприятия, по голямата част от които са съсредоточени в района на гр. Бургас -
Пристанище “Бургас”;
Индустриални зони “Изток” и “Запад” на Бургас;
Долно Езерово - Дебелт на “Промет”;
Коловозното развитие на "Лукойл" Нефтохим в гара Дружба;
В гара Българово - на захарен завод “Камено”, Каменни кариери на “Андезит”;
“Държавен резерв”;
Сред клоновете са и други по-незначителни дължини в гарите Айтос, Карнобат и Лозарево.
Ж. п. клоновете представляват отклонения от главните ж. п. направления, които събират и обслужват местен трафик, най-често с местно и регионално значение. Причина за изграждането на голяма част от тях е свързана с добива на полезни изкопаеми или обслужване на големи промишлени предприятия.
В района на областта са разположени три големи гари.
Железопътен възел Бургас, включващ гарите Бургас, Бургас запад, Вл. Павлов, и Бургас разпределителна;
Гара Дружба и гара Карнобат, които са влакообразуващи и дават значителен процент от товарите, пътуващи по железопътната мрежа на страната.
Общо дължината на железния път, неговият вид и вида тяга са както е посочено в таблица 1.
табл. 1
|
Железопътно подразделение
|
Всичко железен път (км)
|
Текущ път в това число електрифицирани
|
Двоен и 2 + 7 / м
|
Всичко км
|
Гарови коловози
|
Общо (7 + 8)
|
индустриални
|
Общо клонове км.
|
|
|
Еднопътни (км)
|
Двупътни (км)
|
Всичко (км)
|
|
|
Всичко км
|
В това число електрифицирани
|
|
|
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
|
11
|
12
|
ПЕПЖИ
Варна
|
52,808
|
35,908
|
16,810
|
52,808
|
16,810
|
69,618
|
7,893
|
7,893
|
77,511
|
-
|
77,511
|
ПЕПЖИ
Бургас
|
133,510
|
15,114
|
93,332
|
108,446
|
93,332
|
226,842
|
110,407
|
57,159
|
337,249
|
184,733
|
521,98
|
Общо за областта
|
186,318
|
51,022
|
110,142
|
161,254
|
110,142
|
296,46
|
118,300
|
65,052
|
414,760
|
183,733
|
599,49
|
Общата дължина на железния път в областта е 599,493 км, което представлява около 13,5 % от цялата железопътна мрежа на страната, от които 184,333 км в индустриални клонове; 296,460 км текущ път и 68,052 км в гарови коловози. Удвоените линии са 110,142 км, което представлява 12% от удвоените линии на страната, а електрифицираните са 226,306 км, което е 8,5% от електрифицираните в страната ж. п. линии. Болшинството от тях лежат на коридор № 8 /изток - запад/ на Балканите, който свързва зоните на Адриатическо и Черно море.
Железопътната мрежа е сравнително равномерно разположена по територията на Областта, а като изключение е югоизточният край - община Средец, Созопол, Царево и Малко Търново.
При средна гъстота на железопътната мрежа за страната 3,870 км жел. път за 100 км 2 територия, за Област Бургас тя е 7,732 км жел. път за 100 км 2.
От справката е видно, че индустриалните ж.п. клонове са около 30 % от общата дължина на ж. п. мрежата, което говори, че Железопътен възел Бургас е един изключително мощен източник на товари за цялата мрежа, преди всичко пристанище "Бургас" и "Лукойл" Нефтохим Дружба.
Отсечката Карнобат - Зимница е най-натоварената отсечка от републиканската ж.п. мрежа.
Вследствие на просрочени ремонти скоростите за движение на влаковете са намалени с около 20% в сравнение с проектните.
До момента е завършена рехабилитацията на отсечките Зимница - Стралджа и Стралджа - Церковски.
Табл. 2. Ж. П. мрежа в област Бургас - видове ж.п. линии
|
|
област Бургас
|
Р България
|
ж.п. линии
|
дължина, км
|
%
|
дължина, км
|
%
|
текущ път
|
599,5
|
100
|
4290
|
100
|
удвоени ж.п. линии
|
110,1
|
18,4
|
964
|
22,5
|
електрифицирани
|
226,3
|
37,7
|
2645
|
62
|
Гъстота на ж.п. мрежа
|
7,7км/100км2
|
3,9 км/100км2
|
Източник: ПЕПЖИ Бургас
Пространствената конфигурация на ж. п. мрежата, както бе изтъкнато по-горе обхваща 8 общини от областта. Железен път не преминава през 5 общини, като 4 от тях са в южната част на областта - Малко Търново, Царево, Приморско и Созопол. Причините за това са комплексни Влияние оказват, както природогеографски фактори като силнонасечения планински релеф, така и социалноикономически и политически - малката гъстота на населението, обезлюдяването на региона и граничния му характер, който след 2007г. ще стане външна граница на Европейския съюз.
Правят впечатление общините Бургас и Карнобат, които се обслужват от най-голям брой гари и спирки. Само за едно денонощие на гара Карнобат пристигат 15 и заминават още толкова международни, експресни и бързи влакове, обслужващи главно транзитните превози. Това е естествено, като се има предвид значимостта на гара Карнобат - един от най-големите ж. п. възли в страната със значителен пътнико и товарооборот. Със своите обслужващи функции тя е от национално значение - товарна и пътническа гара, локомотивно и вагонно депо, ел. и ж. п. секции, които й определят възлово място в железопътната мрежа на страната. Управлението, както и разпределителната гара са оборудвани със съвременна и модерна техника, автоматизираща в значителна степен превозната дейност.
Важна е ролята на гара Бургас с оглед ролята, която й е отредена - да бъде начало на 8-ми трансевропейски коридор, което я характеризира основно, като важна товароразпределителна точка с национално и международно значение.
табл. 3. Обслужване на общините от област Бургас с ж.п. транспорт
-
|
Главни ж. п. линии
|
ж. п. .клонове
|
|
брой гари
|
брой спирки
|
брой гари
|
брой спирки
|
Бургас
|
6
|
4
|
|
3
|
Камено
|
1
|
1
|
1
|
1
|
Айтос
|
2
|
2
|
1
|
1
|
Карнобат
|
3
|
1
|
|
|
Сунгурларе
|
2
|
4
|
|
|
Руен
|
2
|
6
|
|
|
Поморие
|
|
|
1
|
|
Средец
|
|
|
|
1
|
Източник: ПЕПЖИ Бургас
На територията на Бургаска област е построено едно летище - “Летище Бургас” ЕАД. То е най-голямото в страната и второ по интензитет, с най-много слънчеви дни.
Центърът за управление на въздушните полети ръководи движението на самолетите над около ¼ от територията на страната.
В седемдесетгодишното си съществуване като транспортно - комуникационен център с режим на работа 24 часа то се използва за чартърни, товарни и пътнически полети, за внос и износ на селскостопанска продукция от и за България, Европа, Азия (в т.ч. Близкия изток) и Африка. В момента летището обслужва инцидентно и военни полети.
Летище Бургас е разположено в живописен залив на южното българско Черноморие, на 10 км. североизточно от гр. Бургас. Специфичното географско положение - на границата между Европа и Азия, определя и стратегическото му значение за новите отношения в съвременния свят. Обслужващите възможности на бургаското летище силно повлияват разгръщането на транспортните връзки, туризма и търговските отношения между партньорите от Изтока и Запада.
Летището е изградено върху площ от 2 604 300 кв.м., като на територията му функционира един от най-големите центрове за обработка на товари на Балканите. Пистата за излитане и кацане, с дължина 3 200 м. обслужва най-тежките самолети от типа Боинг 747 Джъмбо и Ан 124 Руслан.
Бургаското летище е редовен член на АСІ с широко представителство в нейните комисии. В края на 90-те години то е лицензирано за следните авиационни дейности:
-
Наземно администриране и надзор
-
Обслужване на пътници
-
Обслужване на багажи
-
Обслужване на товари и поща
-
Обслужване на ВС на перона
-
Обслужване на ВС
-
Обслужване с горива и масла
-
Полетни операции и администриране на екипажите
-
Наземен транспорт
-
Доставка на провизии
Пътническото обслужване на Летище Бургас се осъществява по действащите международни стандарти.
Пътниците за заминаващи полети се обслужват от терминал с капацитет 900 пътника на час.
Пътниците от пристигащи полети се обслужват от терминал с капацитет 1200 пътника на час.
Летище Бургас обслужва редовните и чартърни полети на широк кръг туроператори като : ITS , TUI , Некерман, BG Tours - Германия, Паркам и Александрия - Чехия, Балкан Холидейз - Англия, Балкан Турс - Ирландия, Балкан Експрес - Холандия, Fritidsresor и Royal Tours - Скандинавия и др.
Като оторизиран агент на IATA Летище Бургас, чрез своята Агенция за самолетни билети предлага на клиентите си и допълнителни услуги. С помощта на резервационната система “ Амадеус “ на пътниците се осигурява голямо разнообразие от направления и тарифи, както и авиационни билети на компаниите : Balkan, Hemus Air, Aeroflot, Lufthansa, Air France, British Airways, Swissair, CSA, MALEV, Air Ukraine, Don avia и др.
Клиентите имат възможност да резервират ж.п. транспорт, ферибот, хотел или наемат автомобил в която и да е част от света.
табл. 1
|
Информация относно броя на обслужените самолети и пътници за периода 1998 – 2002г. и прогноза до 2005г.
|
години
|
1998
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
|
Обслужени самолети – бр.
|
6 431
|
6 148
|
5 443
|
5 964
|
6 708
|
8 000
|
9 100
|
10 000
|
Обслужени пътници – бр.
|
433 024
|
339 297
|
398 015
|
595 811
|
767 473
|
950 000
|
1 100 000
|
1 300 000
|
Карго зоната на Летище Бургас обхваща 50 000 кв.м. от общата му площ.
Разположена в югоизточната част на аеропорта , в близост до интензивна мрежа от сухопътен и морски транспорт, зоната е пряко свързана с европейския транспортен коридор № 8.
Карго центърът е с капацитет за обработка на 30 000 тона товари годишно. Терминалът включва затворен склад от 2 000 кв.м. и открита складова площ от 1 000 кв.м. Непосредствено пред товарния терминал са разположени шест стоянки, свързани с подземната система на летището за зареждане на гориво.
На територията на областта има действаща селскостопанска авиация, техническото и летателно оборудване на която е способно да задоволи нуждите на селското стопанство на цяла Югоизточна България, същата в настоящия момент не се използва ефективно главно поради сравнително високата себестойност на предлаганите услуги.
Добрата транспортна обезпеченост на област Бургас се допълва и от наличието на морски транспорт. Шест от общините в Областта имат излаз на Черно море. На територията на Бургаска област морският транспорт се обслужва от 8 пристанища за обществен транспорт и 3 със специално предназначение. Към настоящия момент, въпреки законоустановената възможност за изграждане на частни пристанища - яхтени, за обществен транспорт или със специално предназначение, такива все още не съществуват. Изключение е “Рибно“ пристанище гр. Бургас.
Пристанища за обществен транспорт:
1.Пристанище Бургас
2.Пристанище Ахтопол
3.Пристанище Царево
4.Пристанище Созопол
5.Пристанище Поморие
6.Пристанище Несебър
7.Нефтопристанище “Росенец”
8.Рибно пристанище
Пристанища със специално предназначение:
1.Пристанище “Кораборемонтен завод”
2.Пристанище “Трансстрой”
3.Пристанище “Бургаски корабостроителници”
Пристанищата са изградени в общинските центрове на Черноморските общини, като единствено Община Приморско няма изградено пристанище на своя територия. Най-голяма концентрация на пристанища се наблюдава в акваторията на Община Бургас, което е естествено с оглед на характеристиката й като индустриален и транспортен център на Областта. Тези пристанища са и най-големите на територията на Бургаска област.
Именно поради това, интензитетът на работа на пристанищата в останалите общини е незначителен, в сравнение с този на Бургаските пристанища.
Данните за товарооборота през последните 3 години в четирите най-големи пристанища в Бургаска област са следните:
-
Пристанище
|
година
|
Товарооборот /тона/
|
Пристанище Бургас Запад
|
2001
|
2205413
|
|
2002
|
1797830
|
|
2003
|
2064725
|
Пристанище Бургас Изток
|
2001
|
2935806
|
|
2002
|
3287011
|
|
2003
|
3557448
|
Рибно Пристанище
|
2001
|
73850
|
|
2002
|
154414
|
|
2003
|
185102
|
Нефтено Пристанище
|
2001
|
7278442
|
|
2002
|
6659798
|
|
2003
|
6634073
|
Характера на пристанищната дейност и голямата капиталоемкост на новото строителство дават основание да се предполага, че до края на 2006г. няма да има промяна в броя им. Евентуално може да се очакват промени в товарооборота, които зависят от общото състояние на българската икономика, както и от осъществяването на проектите за нефтопроводи “Бургас - Александруполис” и “Бургас - Вльора”, както и от завършване на реконструкцията и модернизацията на Пристанище Бургас, която ще му позволи да обслужва кораби с капацитет 150 000т.
Друг важен показател за интензитета на развитие на морския транспорт е броят на регистрираните плавателни съдове на територията на Бургаска област, както и във всяко от съответните пристанища.
По този показател данните са следните:
Брой вписани плавателни съдове в отговорния район на Дирекция Морска Администрация (ДМА) Бургас, разпределени по пристанище на регистрация към 10.12.2003г.
Бургас
|
Несебър
|
Поморие
|
Созопол
|
Приморско
|
Царево
|
Ахтопол
|
1452
|
622
|
279
|
617
|
319
|
331
|
175
|
Брой новорегистрирани плавателни съдове по пристанища на вписване
Година
|
Бургас
|
Несебър
|
Поморие
|
Созопол
|
Приморско
|
Царево
|
Ахтопол
|
2000г.
|
36
|
7
|
5
|
13
|
12
|
3
|
4
|
2001г.
|
32
|
6
|
2
|
7
|
10
|
8
|
6
|
2002г.
|
30
|
15
|
2
|
10
|
10
|
6
|
3
|
2003г.
|
21
|
14
|
7
|
15
|
7
|
13
|
6
|
Сподели с приятели: |