www.spiralata.net 1 Чудото на гладуването Г.П. Малахов ПРЕДГОВОР Книгите на Малахов, посветени на гладуването като „наука за човека" и неговите възможности за самолечение и промяна на личността - от болест към здраве, от неудовлетвореност към хармония със себе си, хората около теб и природата, са добре познати на милиони читатели в Русия. „Гладуването" Малахов основателно нарича „авторски учебник”, тъй като неговото присъствие се чувства в цялото изложение - не само като коментар на човек, запознат с теорията и практиката на гладуването през вековете, но и като критично осмислен собствен опит. Настоящата книга - част от една поредица, представлява интерес за широк кръг от хора, включително медици, много от които ще бъдат провокирани от тълкуването на един или друг физиологичен или патофизиологичен процес в човешкия организъм, от абсолютизирането на глада като „панацея“ за всички болести, от отхвърлянето на методите и средствата на съвременната медицина. Независимо от това в книгата има много рационалност и здрав смисъл, подкрепени от описания на конкретни случаи на излекуване и подобряване на физическото и психическото здраве. Всеки читател има възможността да направи изводи сам за себе си - доколко е роб на „хипертрофиралото чувство на наслаждение от храната”, не потиска ли сам „жизнената си сила", не твори ли сам своите болести и да реши дали да гладува съзнателно, колко дълго, по кой метод с цел не само да стане по-здрав, но и да се самоусъвършенства. Авторът предлага на вниманието ни алтернативи - разбирания и практики и на други, уважавани от него специалисти по гладуването, понякога противоречащи на неговите. Така той дава възможност на читателите за информиран избор. Това, което никой, запознат с историята на човечеството и проблема „здраве-болест“ в живата природа, не би могъл да отрече е, че съзнателният глад лекува и тялото, и духа. В книгата са добре обяснени, на достъпен за широката читателска маса език, процесите, протичащи 8 организма по време на гладуване, които водят както до физическо пречистване, така и до мобилизация на волята и разума и в крайна сметка - до преосмисляне на собственото „Аз“ и създаване на нова личност. Заслужава внимание лечението на зависимостите от алкохола, тютюна и наркотиците чрез глад. Не би могло да се отхвърли повлияването и дори излекуването на повечето дискутирани заболявания: стомашно-чревни, сърдечно-съдови, кожни, ставни, неврологични и др. Твърде оспорвано е обаче, дали човек със злокачествено новообразувание трябва предварително да реши да се самолекува с глад и да се откаже от хирургическа интервенция. Това се отнася в още по-голяма степен за заразните болести, включително венерическите (сифилис, гонорея), които и без лечение отзвучават, но имат непоправими последици след време. „Класическото гладуване“ на вода за срок от 24ч до 7 дни би могъл да приложи без медицинско наблюдение всеки, с изключение на нуждаещите се от животоподдържаща терапия като напр. болните от инсулинозависим диабет, а също и болните от диабет в начална фаза. По-дългото
www.spiralata.net 2 „класическо“ гладуване трябва да става под лекарски контрол. Що се отнася до „сухото“ гладуване, едва ли има човек с медицинско образование, който да го препоръча за повече от три дни. Поначало с ацидозата, поставяща организма В екстремални условия, трябва да се внимава. В това отношение авторът е пределно честен, описвайки физическите и морални страдания по време на ацидозните кризи и рисковете, включително от фатален изход. По отношение на уринното гладуване, бих казала че е въпрос на избор. В книгата се описват и други средства за подкисляване на вътрешната среда на организма (вода с лимонена киселина). Но ако някой е убеден в ползата от пиене и клизма със собствена урина, както и от компреси и почистване на ушите и носа с тампончета, натопени в урина, това е едно, но накапване на урина в.очите - съвсем друго. Известно е, че през лигавицата на очите микроорганизмите проникват така лесно, както и при инжектиране на замърсени разтвори. Какво от това, че урината е собствена? При болести на пикочо-половата система това би било автоинфектиране. В заключение, като един средно-статистически медик, без да съм патофизиолог, ендокринолог или гастроентеролог, считам, че гладуването е безценно лечебно средство, дарено ни от природата, което при разумно приложение може самостоятелно да лекува или да създаде благоприятни условия за успешно лечение с по-малко лекарствени средства и 6 по-малки дози, и във всички случаи е път към по-здравословен живот, дълголетие, и душевна уравновесеност.