Web формите са технология, която съществува от дълго време. Тя се поддържа от почти всички браузери, поради което може да се смята за универсална. За създаването на Web форма е необходимо да се дефинира всеки компонент на формата. Тези компоненти се наричат елементи на формата и осигуряват възможност на посетителя на дадена Web страница да въведе данни, да избере вариант или да зареди файл. По този начин даден Web сайт взаимодейства с потребителя по начин, който не е възможен, ако се използва обикновен HTML код и хипертекстови връзки. Затова Web формите се използват навсякъде, където Web сайтът или потребителят биха се възползвали от обмен на информация.
Принципът на работа на Web формите се определя от начина на функциониране на Web технологията и средата в която работят Web браузерът и Web сървърът. Web формите се добавят към Web страниците чрез HTML код. Потребителят взаимодейства с елементите на формата посредством браузъра, като въвежда данни и прави избор. Информацията от формата се обработва от програмно приложение или скриптов код на сървъра. В резултат на тази обработка, сървърът подготвя Web страница, която връща на потребителя.
Web формите подават информация на сървъра във формат име – стойност. Стойностите могат да бъдат въведени от потребителя текст, избран вариант, скрити променливи, местоположение на файл или друга информация. Така обработващата страница или приложение могат да се обърнат към изпратената стойност посредством определеното от формата име. Двойката име-стойност се изпраща към сървъра или със заявения URL адрес, или със заглавната част на страницата, в зависимост от назначения атрибут method към етикета FORM.
Елементите на Web формите биват четири основни типа: елементи за управление, елементи за въвеждане на текст, селектори и специални елементи. Всеки елемент има по няколко характеристики, които могат да се задават. Някои от атрибутите са задължителни, а диги могат да се ползват или не.
Всяка форма започва и завършва с етикет (таг) FORM. Този етикет дава име на формата и определя сървър-базирана страница или програма, която ще обработва информацията от формата. Основната структура на формата има вида:
title=”Please fill out this form.” enctype=”application/x-www-form-urlencoded”
metod=”get” accept-charset=”ISO-8859-1”>
Формата съдържа атрибути, зададени в отварящия таг. Значението на някои от тях са както следва:
- action. Този атрибут съдържа URL на обработващата Web страница или приложение. Това е единственият задължителен атрибут на етикета Form.
- name. Този атрибут се използва за да се зададе уникално име (идентификатор) на формата. По този начин клиент-ориентираните и сървър-ориентираните скриптове (програмни кодове) различават елементите и стойностите, специфични за дадената форма.
- id. Това е атрибут за задаване на уникален идентификатор в етикета Form. Използва се за обръщение към определена форма. Той се покрива в голяма степен с предишния атрибут, но някои по-стари браузери не го разпознават. Затова добра практика е за тези два атрибута да се използва еднаква стойност.
- target. Този атрибут определя фрейма или прозореца, където трябва да се появи формата. Възможни стойности на атрибута са: “_self” (резултатът се помества в същия прозорец/фрейм), “_top (излиза извън множеството от фреймове и разполага резултата в текущия прозорец)”, “_blank” (отваря нов прозорец за резултата), “_parent” (помества резултата в родителски прозорец).
- title. Използва се за задаване на текст към формата.
- enctype. Атрибутът указва типа на MIME (Multipurpose Internet Mail Extension), използван за изпращане на данните към сървъра. За повечето форми стойността на този атрибут е ”application/x-www-form-urlencoded” и не нужно да се задава защото това е стойността по подразбиране.
- method. Методът определя как данните се изпращат към сървъра. Стойността по подразбиране е “get”.
- accept-charset. Този атрибут указва знаковото множество, което обработващата страница трябва да използва. Стойността по подразбиране е ”ISO-8859-1” , която указва, че потребителят може да използва много и необичайни знакови множества, като японски, корейски и други.
Спецификацията за фреймовете беше добавена след стандарта HTML 3.2, създаден през 1997 година. Използването на тази спецификация все още е спорно и доста разработчици избягват работа с тях.
HTML фреймовете позволяват да се визуализират две и повече Web страници в един екранен прозорец по едно и също време. Тези страници имат отделни URL адреси, отделни ленти за превъртане (скролинг) и действат доста независимо една от друга. Пример на Web страница с фреймове е показан на фиг. 12.3.
Разделянето на прозореца на фреймове се постига чрез заменяне на елемента <body> във Web страницата с елемент наречен <frameset>. Елементът контейнер <frameset> е проектиран да съдържа отделни елементи <frame />, които после дефинират фреймовете на страницата и определят кои URL адреси да се зареждат във фреймовете като подразбиращи се страници.
Една от главните причини за успеха на Web е възможността за интегриране на графика, текст и звук. Най-сложният аспект от включването на графика във Web страниците е свързан с проблемите по дизайна на страниците, които съдържат графика. Създаването на ефективни изображения и правилното им разполагане в пространството на Web страниците е свързано с доста трудности. Един от проблемите на Web е скоростта на трансфер на графичните елементи във сайтовете. Времето за показване на една Web страница зависи от съдържанието на графични елементи. Скоростта на трансфер на данните в Internet зависи от редица фактори:
Всяка графична програма записва файловете с графика в свой собствен графичен формат – специфично подреждане на данните, използвано от програмата за запис на графичната информация. В HTML се използват два формата за запис на графична информация – GIF и JPEG – формати.
GIF форматът дава някои допълнителни възможности за графичен дизайн, които не съществуват при някои други формати. В GIF изображенията, съществува възможност да се представят цветовете прозрачни и по този начин картината да се използва като фон на страница. Освен това тези изображения могат да се записват в презредов (interlaced) формат. Презредовите изображения са записани по такъв начин, че когато браузерът започне да прехвърля изображението, то най-напред се вижда с много ниска разделителна способност (грубо) и след това става все по ясно, докато се покаже в най-добър вид. Това прави GIF изображенията предпочитани за бързо извеждане на графични елементи от Web страници.
Освен изображения, Web страниците могат да съдържат и звук и видеоинформация. Преди няколко години, файловете със звук и видео се изтегляха чрез Web и след това се стартираха със специални приложни програми. Сега мултимедийните файлове са вградени във Web страниците посредством така наречените plug-in програми.
Използването на мултимедия, поражда същите проблеми, както и използването на графичните изображения – сомо че в още по-голям мащаб. Много потребители нямат подходящи plug-in програми за използване на мултимедийни и графични файлове. Производителността също е проблем. Да се чака с минути или часове за изтегляне на един клип или песен е доста дразнещо. Мултимедийните файлове могат да влошат цялостната производителност на Internet. Едни от най-популярните plug-in програми са RealAudio, QuickTime, ShockWave и други. 4. Създаване на Web страница или Web сайт
Създаването на Web страница или Web сайт не е сложна задача. Разбира се, разработката на сложни, комплексни сайтове е трудна задача, както всяка задача свързана със създаването на сериозни програмни приложения. Съществуването на безплатни Web базирани услуги за публикуване, позволява само за няколко часа да се създаде и публикува собствена страница в Internet. Един от най-популярните Web сайтове, които предоставят възможност за публикуване на лични страници е GeoCities. Това е сайт, който предлага безплатно публикуване на персонални Web страници. От създаването си GeoCities е дал възможност за публикуване на милиони персонални страници. Сега той е притежание на Internet гиганта Yahoo. Пълният адрес на GeoCities е http://www.geocities.yahoo.com/.
Първият опит за създаването на Web приложение, обикновено е създаването на лична (персонална) Web страница. Много Web страници първоначално са били замисление като експериментални лични страници, и след това са се првръщали в големи и популярни сайтове с много посетители. Публикуването (качване на Web сървър) на Web страниците се извършва съгласно инструкциите на инструмента с който се създава страницата (FrontPage Express, Dreamweaver и други) или инструкции от сайта, където се публикува.
Публикуването на Web страници може да бъде елементарно, ако се разработва персонален или тематичен сайт, който трябва да бъде видян само от няколко приятели или колеги. Но, когато се създава бизнес сайт или се търси широко разпространение на информацията в сайта се изискват малко повече операции. Първата стъпка е да се получи пространство на Web сървър. Тук може да се избира. Може да се получи безплатно пространство или да се откупи пространство за публикуване. Когат трябва да се създаде сайт за фирма или организация, повечето от услугите не се предоставят безплатно.
Web сървърът е компютър, включен във Web, със специален софтуер, който му позволява да предоставя информация на потребителите на Web. В Internet са включени стотици хиляди такива сървъри. Само чрез създаването на собствен Web сървър с натоварени на него файлове на Web сайт, или чрез натоварването на файловете на друг сървър, може даден сайт да стане част от Web пространството.
Много фирми предоставят Web хостинг, което означава, че те осигуряват Web пространство за Web сайтове на потребители. Тези фирми осигуряват определени услуги (консултации и поддържка), като същевременно определят името на домейна за потребителският сайт. Намирането на подходящ Web хостинг е важна и отговорна стъпка при разработване на Web сайтове.
Една от полезните възможности на Web публикуването е, че може да се създаде, тества и модифицира Web страница или сайт на собствен компютър, несвързан директно с Web сървъра. След окончателната редакция на страниците, файловете могат да се прехвърлят върху Web сървъра. В някои случаи, това е свързвано с известни трудности.
Най-сериозните трудности при прехвърляне на файловете на даден сайт върху Web сървъра са свързана със структурата на директориите. Проблемът е, че една връзка, например от HTML документ към изображение, трябва да се указва в коя поддиректория се намира графичният файл. Когато се прехвърлят файлове на друг компютър (Web сървър), поддиректориите се променят, което е причина връзката на документа с графичното изображение да се прекъсне. Ако сайта се състои от малко на брой файлове, проблемът се решава, като всичките файлове се запишат в една директория и се прехвърлят също в една директория.
За сайтове с много файлове, трябва да се организира проста структура на поддиректориите и да се използват връзки с относително адресиране. При относителното адресиране не се указва целият път до файла, а само относителния – от файла в който се намира връзката до файла към който сочи тя. Това позволява да се преместват файлове от един компютър на друг без да се променят връзките.
Един от начините за прехвърляне на файлове между компютри, свързани в Internet е FTP (File Transfer Protocol) – протокол за трансфер на файлове. FTP направи популерен Internet още преди появата на World Wide Web. Това е относително лесен начин за прехвърляне на файлове в глобалната мрежа. Много потребители използват FTP, за да свалят файлове от FTP сървър на своя компютър. Използването на Web интерфейса скрива от потребителите подробностите на FTP. Но за да се публикува Web страница, може да се наложи използването на услуга за прехвърляне на файловете чрез FTP. За голяма част от потребителите, това е непознато действие, но то не е сложно. Съществуват множество FTP програми за Windows, Macintosh или UNIX.
Microsoft, признатият лидер в софтуерната индустрия за персонални компютри, разработва голяма част и от софтуера за Internet. Компанията е водеща в установяването на техническите стандарти, при разработване на по-голяма част от софтуерните приложения. Тя контролира голяма част от пазара на браузъри (Internet Explorer) и притежава водещата програмна среда за разработване на Web страници (Microsoft FrontPage 98 и 2000). Накрая Microsoft играе водеща роля в процеса на установяване на стандартите за Internet и новите версии на HTML.
FrontPage Express е леко орязан вариант на FrontPage, който се разпространява безплатно. Той може да бъде свален чрез Internet от адрес http://www.microsoft.com/sitebuilder/. Въпреки, че има малки възможности от FrontPage2000, FrontPage Express притежава “drag-and-drop” (издърпай и пусни) възможности, и поддържка на Java, ActiveX и Dynamic HTML – т.е всички съвременни стандарти за програмиране и дизайн на Web страници.
FrontPage Express е инструмент за разработване на Web страници, който използва средствата на визуалното програмиране. Той осигурява, проектирането на страницата да става пред погледа на програмиста, като скрива подробностите за форматиращия текст на HTML. Текстовият документ (HTML документа), може да бъде разглеждан и редактиран по всяко време само със избор от главното меню. Най-важните достойнства на този програмен изнструмент за разработване на Web страници са:
- Създаване и редактиране на Web страници без необходимостта да пише HTML код. - Изтегляне и пускане с мишката на елементи и връзки към други места във Web, без да е необходимо въвеждане от клавиатурата на ULR-адреси или пътища до файловете
- Прехвърляне на графика през клипборда (системният буфер) във разработваната Web страница, промяна на размера на графиката и добавяне на текст към нея.
- Създаване и редактиране на таблици. - Създаване и редактиране на формуляри – полета за интерактивно въвеждане на информация.
Осигурена е възможност за включване на мултимедийни файлове и компютърни програми.